Новини

Новините представляват информация, която акцентира върху настоящи събития. Това определение е важно и смислено, тъй като не съществуват новини за бъдещи събития - това вече са прогнози. Миналите събития пък се регистрират и изучават от историята. Новините следователно са настоящето - това, което се случва сега, в момента някъде по света, близо или далеч от наблюдаващия субект. Новините се предават чрез печат, телевизионни и радио излъчвания, Интернет, както и изказвания споделяни по вербален път, които са насочени към някого или към масовата аудитория. Последният начин на предаване на новини се използва от дълбока древност, много преди да бъде технологично възможно предаването на информация на далечно разстояние. Йоханес Гутенберг измисля печатарската преса, което позволява отпечатването на информация в писмен вид в големи тиражи; хилядолетия преди него обаче стрина Иванка е обикаляла по плетища, сокаци и мегдани и е разнасяла интересни новини - от уста на уста. На повечето езици думата за новини има сходен смисъл и етимология – на английски: news (от new – нов); на руски: новости; на френски: nouvelles; а на немски: Nachrichten. От новинарските организации най-често се очаква да се стремят към обективност, а самите репортери твърдят, че се опитват да покрият всички страни на даден въпрос безпристрастно, за разлика от коментарите или анализите, които предоставят мнение или лична гледна точка. Новината е оперативно информационно съобщение, което представлява политически, социален или икономически интерес за аудиторията със своята новост. Това е съобщение за събития станали наскоро или случващи се в настоящия момент. По правило, новините по телевизията и радиото се повтарят по няколко пъти на ден, като те започват още в ранните часове на денонощието и могат да приключат в късна емисия, непосредствено преди полунощ. Новините обикновено са в областта на политиката, икономиката, науката, културата, спорта, както и синоптичната прогноза, в края на дадена емисия. Според традициите на западната демокрация, обществото има очакване новините да са максимално неутрални и обективни, като се отделят от коментариите. Изборът на новини се осъществява от редакционна колегия. В Уикипедия това става с общото участие на всички заинтересовани редактори.

Всичко започва невинно - един последен поглед към любимата ви социална мрежа преди лягане. Попадате на заглавие - на "водеща новина", което не можете да пропуснете. Като следване на дигитални трохи един клик води до друг. Преди да се усетите, вече сте се гмурнали в бездната на емоционално наситени публикации. Два часа по-късно раменете ви са напрегнати, стомахът ви е свит на възел, но не можете да оставите телефона. Rage bait, или как създателите на онлайн съдържание печелят пари от вашия гняв Как глобалната криза с психичното здраве се отразява на работните места Това безкрайно превъртане на лоши новини - познато като "думскролинг" (doomscrolling), ни завладява неусетно. Важно е да сме информирани за случващото се по света. Знанието ни помага да вземаме по-добри решения, да се ангажираме активно в общността си и да реагираме ефективно на промените, които засягат нас и близките ни. Но както при здравословното хранене, трябва да бъдем разумни в консумацията на новини, за да не навредим на здравето си. Добрата новина е, че има доказани начини да останем информирани, без това да завладее живота ни. Изследвания показват, че поставянето на ясни граници върху употребата на новини може да има голям ефект. Как обаче да намерим правилния баланс? Как да си поставим граници Струва си да помислим защо изпитваме нужда постоянно да сме информирани. Запитайте се: "Ще промени ли тази информация нещо, което мога да направя по въпроса?". Често превъртаме публикациите не защото информацията е полезна или приложима, а защото се опитваме да намерим усещане за контрол в един несигурен свят. Изследванията показват, че непрекъснатото излагане на негативни новини може да наруши съня и да увеличи тревожността. За да сте сигурни, че употребявате медийното съдържание осъзнато, има някои стъпки, които може да следвате. Избирайте внимателно източниците, които четете. Доверете се на няколко утвърдени медии, вместо да оставяте алгоритмите в социалните мрежи да диктуват какво да виждате. Това е като да следвате балансиран хранителен режим, но за ума си. Следете как се чувствате, докато четете новини. Ако усетите физически признаци на тревожност или емоционално напрежение, това е знак да си вземете почивка. Определете конкретно време за новини. Може да е със сутрешното ви кафе или по време на обедната почивка - каквото пасва на вашия график. Въведете "дигитален залез". Това означава да си поставите краен час за новини и социални мрежи - например час-два преди лягане. Така ще дадете на ума си време да обработи информацията, без да нарушавате съня си. Светът ще продължи да се върти, но вие ще бъдете в по-добро психическо състояние, за да разбирате и обработвате случващото се. Не е нужно да се чувствате безпомощни Почивките от потребяването на новини не означават, че си затваряте очите за реалността - те са форма на самообгрижване. Изследвания показват, че хората, които поставят здравословни граници при консумацията на новини, често са по-добре подготвени да се ангажират смислено с важни въпроси и да предприемат конструктивни действия, когато е необходимо. Когато проверявате новините, бъдете активен потребител. Вместо безкрайно превъртане: изберете една или две задълбочени статии и ги прочетете внимателно; обсъждайте новините с колеги, приятели и семейство, за да обработите емоциите си; търсете новини, които се фокусират върху решения и положителна промяна; предприемете смислени действия по въпроси, които ви вълнуват. Освен това има различни приложения и дигитални инструменти, които могат да ви помогнат да изградите по-здравословни навици. Приложенията за продуктивност използват различни методи, за да ви помогнат да останете фокусирани и да ви "събудят" от несъзнателното скролване. С приложенията за куриране на новини и с тези, които ви позволяват да запазвате статии за по-късно, можете да създадете балансиран "новинарски режим" и да намалите усещането, че трябва да прочетете всичко веднага. Много смартфони вече разполагат с функции за управление на времето пред екрана, като Screen Time на Apple или Digital Wellbeing на Android. Можете да ги използвате, за да следите навиците си и да контролирате времето, прекарано в социалните мрежи. Полезна функция е възможността да блокирате някои приложения за определени часове от деня или след като сте ги използвали за зададеното време. Бъдете осъзнати Да бъдете информирани не винаги означава да сте постоянно свързани. Чрез осъзнато поставяне на граници и използване на подкрепящи инструменти можете да следите важните събития, като същевременно защитавате психичното си здраве. Ако опитвате приложения за продуктивност и други инструменти, започнете с малки стъпки. Изберете един инструмент, който ви допада, вместо да пробвате всичко наведнъж. Поставете си реалистични цели, които да отговарят на начина ви на живот, и използвайте данните от тези приложения, за да разберете по-добре навиците си. Обърнете внимание какво предизвиква вашия "думскролинг" и настройте дигиталната си среда така, че да го ограничите. Запомнете, че тези инструменти работят най-добре, когато се комбинират с офлайн дейности, които ви носят удоволствие. Целта не е да се откъснете напълно, а да намерите устойчив баланс между информираност и вътрешен мир. С правилните граници и подкрепящи инструменти можете да останете свързани със света, докато същевременно запазите психичното си благополучие.", Коментар | Как да сме информирани, без да сме стресирани Безкрайното превъртане на лоши новини – познато като "думскролинг" (doomscrolling), ни завладява неусетно Безкрайното превъртане на лоши новини – познато като "думскролинг" (doomscrolling), ни завладява неусетно Всичко започва невинно - един последен поглед към любимата ви социална мрежа преди лягане. Попадате на заглавие - на "водеща новина", което не можете да пропуснете. Като следване на дигитални трохи един клик води до друг. Преди да се усетите, вече сте се гмурнали в бездната на емоционално наситени публикации. Два часа по-късно раменете ви са напрегнати, стомахът ви е свит на възел, но не можете да оставите телефона. Това безкрайно превъртане на лоши новини - познато като "думскролинг" (doomscrolling), ни завладява неусетно. Важно е да сме информирани за случващото се по света. Знанието ни помага да вземаме по-добри решения, да се ангажираме активно в общността си и да реагираме ефективно на промените, които засягат нас и близките ни. Но както при здравословното хранене, трябва да бъдем разумни в консумацията на новини, за да не навредим на здравето си. Добрата новина е, че има доказани начини да останем информирани, без това да завладее живота ни. Изследвания показват, че поставянето на ясни граници върху употребата на новини може да има голям ефект. Как обаче да намерим правилния баланс? Как да си поставим граници Струва си да помислим защо изпитваме нужда постоянно да сме информирани. Запитайте се: "Ще промени ли тази информация нещо, което мога да направя по въпроса?". Често превъртаме публикациите не защото информацията е полезна или приложима, а защото се опитваме да намерим усещане за контрол в един несигурен свят. Изследванията показват, че непрекъснатото излагане на негативни новини може да наруши съня и да увеличи тревожността. За да сте сигурни, че употребявате медийното съдържание осъзнато, има някои стъпки, които може да следвате. Следете как се чувствате, докато четете новини. Ако усетите физически признаци на тревожност или емоционално напрежение, това е знак да си вземете почивка. Определете конкретно време за новини. Може да е със сутрешното ви кафе или по време на обедната почивка - каквото пасва на вашия график. Въведете "дигитален залез". Това означава да си поставите краен час за новини и социални мрежи - например час-два преди лягане. Така ще дадете на ума си време да обработи информацията, без да нарушавате съня си. Светът ще продължи да се върти, но вие ще бъдете в по-добро психическо състояние, за да разбирате и обработвате случващото се. Не е нужно да се чувствате безпомощни. Почивките от потребяването на новини не означават, че си затваряте очите за реалността - те са форма на самообгрижване. Изследвания показват, че хората, които поставят здравословни граници при консумацията на новини, често са по-добре подготвени да се ангажират смислено с важни въпроси и да предприемат конструктивни действия, когато е необходимо. Когато проверявате новините, бъдете активен потребител. Вместо безкрайно превъртане: изберете една или две задълбочени статии и ги прочетете внимателно; обсъждайте новините с колеги, приятели и семейство, за да обработите емоциите си; търсете новини, които се фокусират върху решения и положителна промяна; предприемете смислени действия по въпроси, които ви вълнуват. Освен това има различни приложения и дигитални инструменти, които могат да ви помогнат да изградите по-здравословни навици. Приложенията за продуктивност използват различни методи, за да ви помогнат да останете фокусирани и да ви "събудят" от несъзнателното скролване. С приложенията за куриране на новини и с тези, които ви позволяват да запазвате статии за по-късно, можете да създадете балансиран "новинарски режим" и да намалите усещането, че трябва да прочетете всичко веднага. Много смартфони вече разполагат с функции за управление на времето пред екрана, като Screen Time на Apple или Digital Wellbeing на Android. Можете да ги използвате, за да следите навиците си и да контролирате времето, прекарано в социалните мрежи. Полезна функция е възможността да блокирате някои приложения за определени часове от деня или след като сте ги използвали за зададеното време. Бъдете осъзнатиДа бъдете информирани не винаги означава да сте постоянно свързани. Чрез осъзнато поставяне на граници и използване на подкрепящи инструменти можете да следите важните събития, като същевременно защитавате психичното си здраве. Ако опитвате приложения за продуктивност и други инструменти, започнете с малки стъпки. Изберете един инструмент, който ви допада, вместо да пробвате всичко наведнъж. Поставете си реалистични цели, които да отговарят на начина ви на живот, и използвайте данните от тези приложения, за да разберете по-добре навиците си. Обърнете внимание какво предизвиква вашия "думскролинг" и настройте дигиталната си среда така, че да го ограничите. Запомнете, че тези инструменти работят най-добре, когато се комбинират с офлайн дейности, които ви носят удоволствие. Целта не е да се откъснете напълно, а да намерите устойчив баланс между информираност и вътрешен мир. С правилните граници и подкрепящи инструменти можете да останете свързани със света, докато същевременно запазите психичното си благополучие.Вероятно ви се е случвало да скролвате в социалните мрежи и да попаднете на видео, което да ви раздразни до такава степен, че да започнете да се чудите защо изобщо продължавате да гледате. Въпреки това обаче не преставате да го правите. Това е rage bait (от англ. гняв и стръв) - нов тренд за набиране на онлайн гледания. За студентката по италианска филология в Софийския университет Виктория Пейчева сблъскването с този феномен е ежедневие. "Обикновено усещам, когато човекът нарочно е направил видеото, за да ядоса аудиторията и не ми пречи, но има случаи, в които наистина се изнервям", казва тя пред "Капитал". Rage bait изведнъж заля социалните мрежи и отрови голяма част от съдържанието, което гледаме. Това, за което повечето потребители не се замислят, е, че "ядосаното гледане" може да бъде бизнес, и то много успешен. Успехът идва от простичкия модел, а именно всеки може да стане жертва на rage bait, без да разбере. Какво е Rage bait? Rage bait, или "примамване чрез гняв", е съдържание, което умишлено провокира раздразнение или силни емоции, за да привлече внимание. Неговата цел е да създаде по-голяма обвързаност на зрителя с постовете в социалните мрежи, прибягващи до тази тактика. Често съдържанието е свързано с конфликтни теми, които искат да ядосат зрителя и да го предизвикат да коментира или сподели. Това не е случайно: използването на rage bait всъщност е маркетингова стратегия, която залага на принципа "гневът продава". "Банално просто, агресивните тенденции в човека са вродени", коментира психоаналитикът към Българското психоаналитично общество Мален Маленов. Този набиращ скорост тренд е ефективен, защото създава усещане за принадлежност към общност, а посочването на общ враг засилва груповата идентичност и кара хората да се чувстват като част от "по-добрите" и "по-разумните". Именно усещането за превъзходство и обединение създава чувство за спокойствие, което подхранва успеха на rage bait-а, обяснява Маленов. Фалшивите новини са вид мистификация, умишлено разпространение на неверни слухове („партенки“[1][2]) или на неверни сведения устно, чрез новинарски или социални медии, с цел подвеждане на аудиторията, като авторите им получават финансови или политически облаги[3]. Това са новини, които са „изцяло измислени с цел да излъжат аудиторията“. Целта може да е увеличаване на посещаемостта на сайтове, гледаемостта или слушаемостта на телевизионно или радиопредаване и съответно реализиране на печалба от реклама и др. под.[3] Често използват привличащи погледа заглавия или изцяло измислени новинарски истории, за да се увеличи четимостта и споделянето. Печели се по подобен начин на кликбейта и се разчита на приходи от реклами, независимо от истинността на публикувана статия. Лесният достъп до приходи от реклами, увеличението на политическото напрежение и популярността на социалните медии, особено Фейсбук, са въвлечени в разпространението на фалшиви новини[4]. „Журналисти с фалшиви новини“, илюстрация от Фредерик Опер, 1894 г. История Фалшивите новини не са ново явление – посочената в началото на статията карикатура от Фредерик Опер е от 1894 г., а примери за фалшиви новини има още от римско време. През 1 век пр.н.е. Октавиан Август провежда дезинформационна кампания срещу Марк Антоний, която приключва с неговото самоубийство. Редица примери от историята на фалшивите новини могат да бъдат открити в статии, посветени на темата[5]. „Как да разпознаваме фалшиви новини“, таблица от МФБАИ Разпознаване Международната федерация на библиотекарските асоциации и институции (IFLA) предлага 8 начина за различаване на фалшивите новини в Интернет. Проверете източника на новината – кой е сайтът, ясен ли е собственикът му, публикувал ли е други фалшиви новини и т.н. Не се ограничавайте със заглавието – често то самото е сензационно, но информацията в статията не отговаря на него. Проверете автора, ако е посочен – дали е действителен или измислен; ако няма автор, това често се прави, за да се избяга от отговорност. Източници – проверете какви източници са цитирани в самата статия, дали заслужават доверие и дали не са използвани превратно. Проверете датата на публикацията – често стари новини се рециклират и пускат като нови, дори и вече да не са актуални. Шега ли е? – възможно е публикуваната информация да е сатира, добре е да се провери авторът. Типичен пример е Анди Боровиц от сп. „Ню Йоркър“ Проверка за обективност – дали това, което знаете по дадена тема, не влияе върху преценката ви за него. Попитайте експертите – потърсете експерт по темата, за да ви каже дали информацията е вярна или не, както и дали тълкуването ѝ не е тенденциозно. В публикувана на 25 януари 2016 г. статия „е-Вестник“ отбелязва някои от най-фрапиращите фалшиви новини в българското Интернет пространство и как могат да бъдат разпознати[6]. В допълнение на начините за откриване на фалшивите новини в статията се посочват още няколко: „Огледайте наоколо“, „Търсете сходни новини“, „Проверете в сериозните медии“, „Съмнявайте се в снимките“ и др. САЩ Темата за фалшивите новини стана особено популярна с изказванията на щатския президент Доналд Тръмп в началото на мандата му. Той използва Туитър и изказванията си пред годишната среща на консервативните републиканци,[7] пред ЦРУ[8] и др.п., за да обяви информацията от медиите, която не му харесва, за фалшиви новини. Тръмп често назовава 5 медии като създатели на фалшиви новини: вестник „Ню Йорк Таймс“ и телевизиите Си Ен Ен, Ен Би Си, Си Би Ес и Ей Би Си[9]. Шепард Смит, телевизионен водещ в консервативната (и често давана от Тръмп като пример за обективна журналистика) телевизия „Фокс нюз“, използва ефира на предаването си, за да обясни на зрителите какво са фалшивите новини: „ Държа да отбележа, че фалшивите новини са истории, които се измислят, често от лица, претендиращи да са новинарски организации, предимно за да привличат кликвания и прочитания; те не са базирани на нищо съществено. Накратко, фалшивите новини са пълни глупости, които са създадени за финансова изгода. Предаванията на Си Ен Ен не са фалшиви новини. “ „Фокс нюз“, през Yahoo news[10] Медиите и медийните организации в САЩ и по света използват изказванията на Тръмп, за да ги разнищят и посочат грешките и неточностите в тях. Проектът PolitiFact (носител на наградата Пулицър) е създаден от в. „Тампа Бей Таймс“ (осн. 1884 г.) и е сред признатите авторитетни проверители на факти и твърдения на щатски политици. Според него твърденията и изказванията на Тръмп за 2015 г. са спечелили антинаградата „Лъжа на годината“, а общо от всички проверени негови изказвания 17 % са окачествени като откровени лъжи, 33 % – като лъжи, 20 % като по-скоро лъжи и едва 16 % като верни или по-скоро верни[11]. Хилъри Клинтън е главната мишена на фалшивите новини по време на президентската кампания в САЩ през 2016 г. Според проучване на Центъра за изследвания „Пю“ от декември 2016 г. 64 % възрастните американци смятат, че фалшивите новини са предизвикали объркване в представите им за случващите се събития[12]. Освен това 23 % от отговорилите са признали, че лично са участвали в разпространението на фалшиви новини. По света Според статия, публикувана от ДПА, специална работна група на ЕС е установила, че германската канцлерка Ангела Меркел е главната мишена на кампаниите с фалшиви новини в Европа[13]. Според ДПА най-честите теми на фалшивите новини са „предстоящото разпадане на Запада, рекламирането на Русия и представянето на Украйна като агресор в конфликта между двете страни“. В края на 2019 е разкрита мрежа от 265 сайта от 65 страни, претендиращи да са на новинарски медии, които са разпространявали заедно с новините материали, целящи да настроят общественото мнение срещу Пакистан. Според EU Disinfo Lab сайтовете се ръководят от индийска компания и целят да повлияят процесите на вземане на решения в ЕС[14]. България Както и по света, фалшивите новини в България се използват за увеличаване на посещаемостта (известно още като генериране на трафик) към публикуващите ги уеб сайтове, а също и като част от хибридната война. Сравнително лесно могат да бъдат разпознати, ако се използва таблицата, публикувана по-горе. Красимир Гаджоков, консултант по киберсигурност в Канада, е автор на проекта „Медийно око“[15], който определя половината от новинарските сайтове на български език като анонимни или с недостатъчно публична информация за собствениците си. На 4 април 2017 г. БТА публикува[16][17][18] материал, в който са описани различните начини, предмет на настоящата статия, с които се установява коя новина е фалшива; два дни по-късно и „Клуб Z“ публикува подробна и разширена информация, посветена на същата тема.[19] Би Ай Телевизия е излъчила поредица от предавания, посветени на темата.[20] Примери Онлайн изданието ПИК публикува статия със сензационно заглавие „МИСТЕРИЯ! Смъртта на Виталий Чуркин тъне в загадки! Плъзна злокобна версия, че спецслужбите на САЩ са го отровили“,[21] в която манипулативно се твърди, че смъртта на бившия руския постоянен представител в ООН Виталий Чуркин е в резултат на отравяне, организирано от щатските специални служби. Статията е превод от руското издание „Правда“[22] и започва с думите „Агенция АП съобщи, позовавайки се на прессекретаря на главния медицински експерт на Ню Йорк...“. Тези думи обаче нямат връзка с по-нататъшното твърдение „В световните медии, и особено в руските, все повече се лансира версията, че Чуркин би могъл да бъде убит (отровен) от спецслужбите на САЩ.“ Бърза проверка в „световните медии“ показва, че версията, цитирана от ПИК, се среща предимно в руски издания или в такива на английски език, но цитиращи отново руския оригинал. В английската версия на новината се цитира филипинската телевизия ABS-CBN, която уж била казала, че в бъбреците на Чуркин е открита отрова.[23]. Търсене в сайта на телевизията обаче показва, че такава новина там няма.[24] Статията във в."Монитор" под заглавие „Дефект във фабриката за фалшиви новини“[25] съдържа твърдението, че „тенденцията, наречена фалшиви новини (fake news), е пропагандното оръжие за манипулиране на обществото, изобретено от медийните пипала на магната Джордж Сорос и употребявано в угода на интересите му по цял свят“. Статията не посочва нито един източник, не отговаря на публикуваните в сериозните западни издания изследвания на проблема, няма автор, а и е публикувана в издание, което е описано като пропагандиращо „агресивен национализъм, антисемитизъм и ксенофобия“[26] – факти, които са достатъчни, за да се категоризира новината като фалшива. – все факти, които са достатъчни, за да се категоризира като фалшива новина. Представителят на Европейската комисия в България Огнян Златев обяснява пред Би Ай Телевизия как може да се разпознават фалшивите новини.[27] Шеги, приемани като истински новини През 2010 г. българското Министерство на външните работи отправя питане до кабинета на гръцкия премиер Папандреу по повод уж негово изказване, „цитирано“ от Бъзикилийкс.[28] През 2012 г. измислено интервю с Умберто Еко, публикувано в същия сайт отново заблуждава хората, че е истинско.[29] Противодействие На 6 април 2017 г. „Фейсбук“ обявява, че пуска инструмент за откриване на фалшиви новини[30]. На 7 април 2017 г. „Гугъл“ съобщава, че вече ще информира в резултатите от търсенето за това дали получените резултати не включват фалшиви новини[31]. Във Фейсбук бе създадена страница „Чист интернет“, в която се разкриват автори или разпространители на фалшиви новини. От март 2019 г. в Русия действа наказание за разпространение на неистински обществено значима информация.[32] Откриване и противодействие на фалшивите новини и дезинформацията.[33]. Инструмент за разпознаване на фалшивите новни с ръководство за борба с тях. [34]