От предишната страница. Това позволява да направим полезен исторически контраст: Преди войната Япония съчетава императорска легитимност с ограничена парламентарна система, която в крайна сметка не успява да предотврати военната диктатура. След войната Япония запазва императора, но променя суверенитета, конституционните ограничения и механизмите за политическа отговорност. Икономическото чудо се развива в рамките на новия институционален ред, а не вследствие на възстановена императорска власт. Следователно монархията не е достатъчно обяснение нито за предвоенната милитаризация, нито за следвоенния просперитет. Има ли все пак косвено влияние върху обществото? Да, възможно е, но то трябва да се различава от прякото управление. В Япония императорската институция има историческо и културно значение. Тя може да поддържа чувство за приемственост, да представлява националната общност и да участва в публични ритуали, възпоменания и церемонии. Тази символна роля може да допринася за обществената идентичност. Но може и да бъде използвана от националистически движения за представяне на определена версия на историята като единствено допустима. В демократично общество подобни символи са съвместими със свободата на мнение само ако гражданите могат да ги критикуват, да оспорват историческите интерпретации и да отказват участие в определени ритуали, без да губят политическите си права. Тъкмо тук личи значението на конституционните ограничения: културната традиция може да бъде силна, но не бива да отменя свободата на гражданина. Какво всъщност ни показва Япония? Япония опровергава две противоположни схващания. Първото е, че монархията неизбежно е несъвместима с демокрацията. Съвременната японска система показва, че наследствената институция може да съществува редом със суверенитет на народа, парламентарно управление и граждански права. Второто е, че монархията е източник на стабилност и просперитет сама по себе си. Предвоенната японска история показва колко опасно е, когато националната символика се съчетае с неясни механизми на отговорност и прекомерна власт на военните структури. Следвоенната история пък показва, че икономическият успех е свързан с институционални реформи, човешки капитал, инвестиции и производителност. Същинският въпрос не е дали държавният глава е наследствен или избираем, а дали властта е ограничена, отчетна и подчинена на закона. За гражданина има значение не толкова кой стои начело на държавния протокол, колкото дали може свободно да избира управляващите, да защитава собствеността си, да критикува властта и да живее под действието на предвидими закони. Има и един по-дълбок извод: демокрацията не изисква непременно да се премахне всяка историческа институция. Тя изисква нито една историческа институция да не бъде поставена над правата на гражданите.