Японски риби

От предишната страница. Ако една образована жена, е принудена да работи на непълно работно време под квалификацията си заради семейни задължения, икономиката губи част от потенциала й. Ако човек на 65 години може и желае да продължи работа, но е пренасочван към нископлатена позиция, системата също не използва пълноценно натрупания му опит. Това не означава всички да работят до изтощение или да се отлага пенсионирането безусловно. По-скоро е необходимо да има повече възможности за доброволна, гъвкава и достойно платена заетост. Колко голям е проблемът в действителност? В прогнозите на ОИСР се разглежда сценарий, при който при запазване на сегашните тенденции за раждаемост, нетна имиграция и заетост по възрастови групи работната сила на Япония би могла да намалее с повече от половината до края на века. Това е дългосрочен сценарий, а не неизбежна прогноза: резултатът ще зависи от бъдещата политика, производителността, миграцията и демографското поведение. Но дори без да се чака краят на века, проблемът вече е икономически осезаем. През 2025 г. недостигът на работници е довел до рекордно високи равнища на фалити, при които липсата на персонал е посочвана като причина. Това засяга особено малките предприятия и услугите. Тук има една съществена разлика между демографската криза и обичайния икономически спад. При рецесията търсенето може да се възстанови. При трайното намаляване на работната сила не е достатъчно просто да се изчака по-добра конюнктура: самият брой на потенциалните работници се свива. Каква комбинация изглежда реалистична за Япония? Не бива да се очаква, една мярка да реши проблема. По-скоро ще е необходима комбинация: Семейна политика: по-достъпни грижи за деца, по-добри жилищни и трудови условия за младите семейства и по-равномерно разпределение на родителските задължения. Контролирана трудова миграция: ясни критерии, защита от експлоатация, езиково обучение и реалистична перспектива за интеграция. Производителност: автоматизация и дигитализация, особено в дейности, които страдат от недостиг на персонал. По-добро използване на наличната работна сила: повече възможности за жените, по-възрастните работници и хората, които сега са заети под квалификацията си. Приспособяване към по-малко население: концентрация на услуги и инфраструктура там, където те могат да се поддържат устойчиво, вместо опит да се запази навсякъде непроменената структура от миналото. Последната точка е неудобна, но важна. Не всяко село може да поддържа същия брой училища, болници, магазини и транспортни връзки при постоянно намаляващо население. Понякога адаптацията означава не само да се намерят повече работници, а и да се преосмисли как се организират услугите. Япония трябва да реши не само колко хора иска, а какво общество иска да запази. Тази дилема засяга реален конфликт между три цели: демографска устойчивост, икономическа производителност и запазване на социалната и културната идентичност. Но тези цели не са непременно несъвместими. Япония може да насърчава раждаемостта, без да връща жените към задължителна домашна роля; да приема чуждестранни работници, без да се отказва от езикови и правни стандарти; и да автоматизира дейности, без да приема, че всяка човешка функция може да бъде заменена от машина. Има обаче цена на всяка стратегия. Ако Япония ограничи имиграцията, ще трябва да компенсира с повече производителност, по-висока заетост и вероятно по-бавно икономическо разширяване. Ако отвори по-широко трудовия си пазар, ще трябва да инвестира повече в интеграция и да приеме постепенно по-многообразно общество. Ако заложи основно на раждаемостта, резултатът ще бъде бавен и несигурен. Истинският избор не е между японска идентичност и икономическо оцеляване. Той е между различни начини Япония да се адаптира към по-малко население — и между различните обществени разходи, които е готова да понесе.