Японски мост

От предишната страница. При такава отчайваща демографска крива, за Япония като че ли има два изхода - насърчаване на раждаемостта по всякакъв начин, до степен жените да излязат от трудовия пазар, или увеличаване на трудовата миграция към Япония - нещо, което прави японците много предпазливи, заради нежелани странични последствия. Япония е пред демографския избор: повече деца, повече имигранти или по-малко нужда от работници? Наистина, Япония е изправена пред демографски проблем, който трудно може да бъде решен само с икономически стимули. Но Япония не е изправена пред избор между това, жените да напуснат трудовия пазар и това, страната да отвори широко вратите си за имиграция. Има и трети път — по-висока производителност, автоматизация и по-добро използване на вече наличната работна сила. Трудността е, че тези решения действат с различна скорост. Повече раждания днес, означават повече потенциални работници след приблизително две десетилетия. Имиграцията може да попълни част от недостига на работници много по-бързо, но изисква интеграция и обществено приемане. Автоматизацията може да намали нуждата от труд в определени дейности, но не може да замени всички човешки професии — особено грижата за възрастни хора, медицинските услуги и някои лични услуги. Затова японската демографска политика трябва да се разглежда не като един избор, а като съчетание от мерки, чиито разходи и резултати се проявяват в различни времеви хоризонти. Раждаемостта: държавата може да помага, но не може да нареди на хората да създават семейства. Мащабът на проблема е сериозен. През 2024 г. в Япония са родени около 721 000 деца — тогавашно рекордно ниско равнище. Предварителните оценки за 2025 г. сочеха спад под 670 000 раждания, макар че тази оценка трябва да се различава от окончателната официална статистика. Но тук има важна демографска подробност: ниската раждаемост не е просто нежелание на японските жени да имат деца. Тя е резултат от цяла система от икономически, социални и семейни условия. Сред факторите са: несигурност в началото на професионалния живот и високите разходи за жилище и отглеждане на деца; отлагане на брака, който в Япония продължава да е тясно свързан с раждането на деца; дълго работно време и корпоративни очаквания, които затрудняват съчетаването на кариера и родителство; неравномерно разпределение на домашните задължения и грижата за децата; трудности за жените да се върнат към редовна, добре платена работа след раждането. ОИСР подчертава значението на финансовата несигурност, условията на труд, жилищните разходи и обществените нагласи. Тя отчита и значителното нарастване на дела на жените, които остават без деца през целия си репродуктивен живот. Защо принудителното връщане към традиционния семеен модел, би било икономически проблем? Ако Япония се опита да увеличи раждаемостта, като фактически изтласка жените от трудовия пазар, тя би получила противоречив резултат. В краткосрочен план ще загуби работници в момент, когато вече не достигат. Ще намалее и доходът на част от домакинствата, което само по себе си може да направи отглеждането на деца по-трудно. В дългосрочен план, повече деца биха могли да увеличат бъдещото население в трудоспособна възраст. Но това ще стане след много години, а междувременно по-малкият брой работещи ще трябва да финансира пенсиите, здравеопазването и грижите за нарастващото възрастно население. Освен това, подобна политика би била в конфликт с образованието и професионалната подготовка, които Япония вече е инвестирала в жените. По-логичният подход е обратният: да се направи така, че жената да не трябва да избира между дете и професионален живот. Това означава, достъпни детски ясли и градини, по-предвидимо работно време, реално участие на бащите в грижата, по-лесно връщане на работа и премахване на финансови стимули, които наказват втория работещ в семейството. Има обаче граница на възможностите на държавата. Тя може да намали пречките пред раждаемостта, но не може да гарантира, че хората ще пожелаят да имат две или три деца. Нито пък може бързо да промени личните предпочитания, партньорските отношения и обществените норми. Продължението на тази история, ще намерите на следващата страница.