www.dentalimplants.bg

Природата е този уникален ресурс на Япония, който очевидно е основен мотив за много туристи. Пагодите също ползват продукти на живата природа - дърво. (Друга тема, дали има нежива природа). Вулкани, земетресения, цунами - екстремно, но уникално. Подвиг е, хора да постигнат такова развитие, в такава екстремална обстановка. Точно тук се крие един от най-интересните парадокси на Япония: природата едновременно е нейното най-голямо богатство, най-сериозното ограничение пред развитието й и един от главните двигатели на технологичния й напредък. Япония е страна, в която човекът не просто се е научил да живее сред природата. Той е трябвало да изгради сложна цивилизация, без да може да разчита на това, че земята под краката му винаги ще бъде неподвижна, морето — спокойно, а планината — безопасна. Япония: природата като благословия и изпитание. Да си представим географските дадености на страната. От една страна, Япония разполага с гори, планини, реки, живописни крайбрежия, минерални извори и изключително разнообразие от климатични условия. Четирите основни острова — Хокайдо, Хоншу, Шикоку и Кюшу — се простират на значително разстояние от север на юг. Това създава различни природни зони, от студените северни райони до субтропичните острови на юг. От друга страна, около три четвърти от територията на Япония е планинска. Равнините, върху които могат да се изграждат големи градове, промишлени комплекси и интензивно земеделие, са ограничени. Много от тях се намират край морето, където има и значителен риск от наводнения и цунами. Към това се прибавят активните вулкани, тайфуните, проливните дъждове, свлачищата и земетресенията. Следователно, японците не разполагат с безкрайни пространства, в които безпрепятствено да разгръщат икономиката си. Те трябва да използват земята внимателно, да строят компактно и да се съобразяват с рискове, които в други държави са значително по-редки. Но тук има нещо съществено: природните ограничения не обясняват сами по себе си японския успех. Същите условия могат да доведат до бедност, изолация и разрушения. Решаващо е как обществото организира труда, знанията, собствеността, технологиите и институциите си. Пагодата: архитектура, която признава силата на природата. Наблюдението за дървото е много вярно. Японската традиционна архитектура показва как един природен ресурс може да се превърне в изключително сложна инженерна система. Дървото е било достъпно в страна с обширни гори. То е сравнително леко, може да се обработва с ръчни инструменти и притежава механични свойства, които са особено полезни при земетресения. Защо? Една масивна, твърда конструкция може да бъде много устойчива при определени натоварвания, но при силни земетръсни движения в нея възникват големи инерционни сили. Дървената конструкция обикновено е по-лека и може да допуска контролирани деформации, без непременно да се разруши. Традиционните японски дърводелци развиват сложни сглобки, при които елементите се свързват чрез прецизно изработени дървени съединения. При много традиционни конструкции се използват малко или никакви метални крепежи в основните възли. Това не означава, че всяка дървена пагода е автоматично земетръсоустойчива. Устойчивостта зависи от цялостната конструкция, състоянието на материала, основите, височината и конкретните натоварвания. Но японската традиция действително е натрупала значителен практически опит в изграждането на дървени сгради, способни да понасят движение. Особено интересен е принципът на многото покривни нива при пагодите. При някои исторически конструкции централният стълб — шинбашира — има особена конструктивна роля, но действителното му действие зависи от конкретния тип сграда. Не бива да си представяме, че всички пагоди използват един и същ механизъм. Тук има и културно измерение. Дървото старее, променя се, изисква поддръжка и в крайна сметка може да бъде заменено. При някои японски храмови традиции периодичното възстановяване на сградите е част от самото разбиране за наследството: съхранява се не само материалът, но и знанието как да се изгради отново. Това е различен подход към историческия паметник от идеята, че всяка стара тухла или греда трябва непременно да остане на първоначалното си място. Вулканът не е само бедствие. Вулканичната активност е свързана с рискове, но също така и с ресурси. Вулканичните процеси са допринесли за образуването на различни видове почви, а вулканизмът създава геотермални ресурси и горещи минерални извори. Япония е известна със своите онсени — традиционни места за къпане в естествено затоплена минерална вода. Те не са просто туристическа атракция. В продължение на столетия са част от японската култура на почивката, възстановяването и общуването. Планините, от своя страна, осигуряват водни ресурси, гори и местообитания за множество видове. Те са и естествени пространства за поклонничество, планински храмове и религиозни практики. Така природата се превръща едновременно в икономически ресурс, културна среда и обект на почит. Разбира се, не трябва да романтизираме вулканите. Изригванията могат да унищожават селища, да прекъсват транспортни връзки и да причиняват човешки жертви. Геотермалната енергия също има ограничения — подходящите находища не са навсякъде, а разработването им може да влиза в конфликт с опазването на природата и туризма. Но Япония показва, че природният риск не изключва разумното използване на природните ресурси. Необходима е способност да се разграничат възможностите от опасностите. Земетресенията и цунамитата: цената на живота край Тихия океан. Япония се намира в район, където се срещат няколко тектонски плочи. Натрупаните напрежения в земната кора периодично се освобождават под формата на земетресения. Някои подводни земетресения могат да предизвикат цунами. Тук японският опит има световно значение. През десетилетията страната развива: Сеизмично инженерство — конструкции, които ограничават разрушителните въздействия на земните движения. Системи за ранно предупреждение — които могат да предоставят ценни секунди за реакция при земетресение. Автоматично спиране на високоскоростни влакове при определени сигнали за опасност. Строги строителни норми, периодично усъвършенствани след големи бедствия. Организирани учения, образователни програми и процедури за евакуация. Това не премахва риска. Земетресението и цунамито от 11 март 2011 г. показаха колко катастрофални могат да бъдат последствията дори за една технологично развита държава. Бедствието причини огромни човешки загуби и доведе до аварията в атомната електроцентрала „Фукушима Даичи“.Именно този пример е важен: високата технология не означава пълен контрол над природата. Тя означава по-добра подготовка, по-малка уязвимост в определени ситуации и по-голяма способност за възстановяване. Японският опит не е история за общество, което е победило земетресенията. Това е история за общество, което систематично се опитва да намали цената на неизбежния риск. Как природата става туристическо богатство? Тук Япония предлага особено интересен урок за туризма. Един турист може да посети Япония заради Токио, автомобилите, електрониката, анимето или съвременната архитектура. Но природата често превръща това посещение в много по-дълбоко преживяване. В Япония сезоните имат силно културно присъствие. Пролетният цъфтеж на вишните, есенните багри на кленовете, снегът в северните райони, планинските пейзажи и морските брегове не се възприемат само като красив фон. Те присъстват в поезията, живописта, религиозните практики, градинското изкуство и ежедневните ритуали. Понятието ханами обозначава традицията да се съзерцават цъфналите дървета. Есенният сезон също има свои форми на съзерцание на природата, свързани с промяната на цветовете на листата. Туризмът използва тази културна основа. Посетителят не получава само гледка, а възможност да участва в традиция, да преживее определен сезон и да разбере защо той има значение за местното общество. Това е голяма разлика между природата като декор и природата като културен продукт. Но има и икономическа страна. Красивата планина сама по себе си не изгражда туристическа индустрия. Необходими са транспорт, достъпни маршрути, места за настаняване, информация, безопасност, чистота, квалифициран персонал и ефективно управление на посетителския поток. Япония съчетава природния ресурс с организацията, инфраструктурата и културния разказ. Така природното богатство създава стойност за местната икономика. И все пак — природата не обяснява японското икономическо чудо. Има една важна уговорка към това наблюдение. Япония не е развита просто защото е принудена да преодолява трудности. Много държави живеят в условия на природни бедствия, но не достигат нейното технологично равнище. След Втората световна война японският напредък се основава на съчетание от фактори: образовано население, индустриална дисциплина, инвестиции, натрупване на технически умения, конкуренция на международните пазари, развитие на предприятията и достъп до световните технологии и търговия. Важна роля играят и държавните политики, американската подкрепа и сигурност в следвоенния период, както и възможността японските компании да се интегрират в международната икономика. Природните ограничения създават стимули за ефективност, но не гарантират, че обществото ще отговори успешно на тях. Същото важи и за недостига на природни ресурси. Япония е зависима от внос на значителна част от енергийните си суровини и минералните ресурси. Това я подтиква да развива технологии, производствени процеси и логистични системи, които позволяват на страната да създава голяма икономическа стойност, без да разполага с изобилие от суровини. С други думи, тя не може да бъде самодостатъчна във всичко. Но е успяла да се специализира в производството на стоки и технологии, които другите държави желаят да купуват. Това е една от големите разлики между природното богатство и икономическото богатство. Първото е даденост. Второто е резултат от човешка дейност, организация и натрупано знание. Има ли нежива природа? Да, съществува понятието нежива природа — скали, минерали, вода, въздух, лед, почви и геоложки форми. В строг научен смисъл обаче границата между живата и неживата природа не е напълно независима от взаимодействията между тях. Планината може да бъде геоложка форма, но нейният облик се променя от растителността, водата, ерозията и микроорганизмите. Почвата не е просто натрошена скала: тя е сложна система, в чието образуване участват минерални частици, органична материя, вода, въздух и живи организми. В Япония тази взаимосвързаност се вижда особено ясно. Горите задържат вода и влияят върху ерозията; реките пренасят седименти; крайбрежните екосистеми взаимодействат с морето; вулканичните процеси променят релефа и създават нови геоложки условия. А човекът добавя още един слой — културния. Той изгражда градини, храмове, пътеки, мостове и селища, които не заличават непременно природата, а могат да се впишат в нея. Може би най-важният извод е следният: Япония не е превърнала опасната природа в безопасна. Тя е изградила цивилизация, която в значителна степен се е научила да живее с опасностите, да използва възможностите и да превръща природните дадености в икономическа и културна стойност. Има и нещо, което прави този пример особено интересен за България. Ние също разполагаме с планини, гори, минерални извори, море, разнообразни сезони и богато културно наследство. Нямаме японския мащаб на сеизмичните рискове, но притежаваме природни ресурси, които на много места не използваме достатъчно добре. Разликата не е непременно в това кой има по-красива природа. Тя често е в способността да се създаде цялостен продукт около нея — транспорт, инфраструктура, услуги, разказ, безопасност и дългосрочно управление. Япония показва как една страна може да превърне природата от даденост в предимство, без да забравя, че това предимство никога не е напълно безплатно.