Храмът слънце

Храмът Слънце. Храмът Сенсоджи. Какво трябва да види европеецът в него? Очевидно има смислови, архитектурни, религиозни, исторически и какви ли не още различия, от Кьолнската катедрала, да речем? Сенсоджи — какво трябва да види европеецът в най-стария храм на Токио? Ако европеецът застане пред Сенсоджи (Senso-ji), вероятно ще разпознае нещо познато: храм, порти, религиозни символи, места за молитва, дарения и поклонници. Но ако очаква да открие японския еквивалент на Кьолнската катедрала, ще пропусне най-интересното. Сенсоджи и Кьолнската катедрала са не просто различни архитектурни решения на една и съща религиозна задача. Те са израз на различни цивилизационни представи за свещеното, за човека, за общността и за отношенията между религията и всекидневния живот. Кьолнската катедрала е монументален християнски храм, чиито готически кули се стремят към небето. Сенсоджи е будистки храмов комплекс, в който преходът от шумната градска улица към пространството на поклонението е част от самото преживяване. Има обаче една важна уговорка: не бива да противопоставяме „западната духовност“ на „източната хармония с природата“ така, сякаш това са две абсолютни истини. И двете традиции са многообразни. Разликата се вижда по-ясно, когато разгледаме конкретните места, символи и ритуали. Първото откритие: храмът не е само сградата. Сенсоджи се намира в квартал Асакуса, в днешния Токио. Традицията датира основаването му от 628 г., когато според храмовото предание, двама рибари извадили от река Сумида статуя на бодхисатвата Канон. Тя била почитана като носител на състрадание и спасение, а храмът възникнал около култа към нея. Това е първият ключ към разбирането на Сенсоджи: той не е създаден преди всичко като архитектурен паметник, а като място, в което се почита свещен образ и се търси духовна помощ. Кьолнската катедрала също е свързана с реликви и поклонничество — особено с мощите на Тримата влъхви. Следователно тук има и съществена прилика. И в двата случая религиозното място привлича хора не само заради красотата на сградата, но и заради убеждението, че то има особено духовно значение. Различен е начинът, по който се организира пространството. В Асакуса посетителят преминава през порти, върви по оживена търговска улица, достига до вътрешния храмов комплекс и едва след това се включва в ритуалите. Магазините, храната, сувенирите и тълпите не са просто външно смущение около паметника. Те са част от историческия живот на това религиозно средище. Европеецът може да си зададе въпроса: Не трябва ли свещеното да бъде отделено от търговията и шума? Японският исторически опит дава по-нюансиран отговор. Религиозните средища често са били и места за събиране на хора, търговия, празници и обществен живот. Границата между духовното и всекидневното невинаги е толкова рязка, колкото съвременният европейски посетител очаква. Какво означават червените порти и огромният фенер? Европейският турист обикновено започва с фотографиране на огромния червен фенер на входа. Но ако иска да разбере храма, трябва да погледне отвъд впечатляващия декор. Каминаримон — портата на гръмотевиците. Това е прочутата външна порта на Сенсоджи. Името й означава приблизително „Портата на гръмотевиците“. От двете й страни стоят изображенията на Фуджин, божеството на вятъра, и Райджин, божеството на гръмотевиците. Те пазят входа от природни бедствия според традиционните представи. Тук се открива интересна разлика с християнския храм. В европейската катедрала също има чудовища, демони, ангели, светци и образи на злото, но те са включени в обширен разказ за християнската космология и спасението на човека. При Каминаримон посетителят среща защитни божества, чиито образи произлизат от японския религиозен свят, оформен под различни културни влияния. Портата не е просто врата. Тя обозначава преход от обикновеното градско пространство към място с особен статут. Хозомон — портата на съкровищата. Втората голяма порта е Хозомон. Традиционното й име се свързва със съкровищата на храма. В нея се съхраняват будистки свещени предмети и текстове. Обърнете внимание на защитните фигури, на конструкцията от дърво и на масивните пропорции. Японската храмова архитектура не се стреми непременно към усещането за каменна вечност, характерно за много европейски катедрали. Дървото, покривите, сглобките и периодичното възстановяване имат собствена логика. Пагодата. Пететажната пагода на Сенсоджи, е един от най-разпознаваемите елементи на комплекса. Тя не е просто декоративна кула. Пагодите произлизат от архитектурната традиция на будистките ступи — съоръжения, свързани с почитането и съхраняването на свещени останки. Петте етажа не бива автоматично да се четат като пет степени на християнско подобие или като пет етапа на някаква универсална духовна стълба. Будистките символи имат собствени исторически значения, които се различават между традициите. Да я сравним с кулите на Кьолнската катедрала. Те са част от една цялостна готическа композиция, която подчертава вертикалното движение, височината и стремежа към небесното. Пагодата също се издига нагоре, но произхожда от различна архитектурна и ритуална история.Смисълът на една религиозна сграда не е само геометрията й. Подобни форми могат да предизвикват сходни чувства, без да изразяват едно и също вярване. Кого почитат в Сенсоджи? Това е същинският религиозен център на посещението. Сенсоджи е посветен на Канон — японското име на бодхисатвата Авалокитешвара, свързан със състраданието. В японския будизъм Канон е сред най-почитаните религиозни образи. Вярващите се обръщат към него за помощ, закрила и избавление от страданията. Тук възниква един от най-съществените въпроси за европееца: какво точно представлява този образ и защо хората се молят пред него? В християнството Бог е творецът на света, а Христос заема централно място в учението за въплъщението и спасението. При будизма картината е друга. Будизмът възниква около учението на Сидхарта Гаутама, Буда, за страданието, неговите причини и възможността за освобождение от него. В различните будистки традиции има различни разбирания за Буда, бодхисатвите, ритуалите и религиозното спасение. Бодхисатвата е особено важна фигура в махаяна будизма. В широко разпространеното му разбиране това е същество, посветено на пробуждането и на помощта към другите същества по пътя към освобождението. Канон въплъщава именно идеала за състрадание. Това обаче не означава, че японският поклонник непременно преживява Канон като абстрактен философски принцип. За него почитането може да бъде дълбоко лично: молитва за здраве, благополучие на семейството, защита от беда или благодарност за получена помощ. Но къде е самата статуя? Според храмовото предание, през 645 г. будисткият свещенослужител Шокай решил да скрие статуята след видение насън. Традицията на Сенсоджи твърди, че тя не се показва публично оттогава. Следователно посетителят не бива да очаква да види главния свещен образ като статуя, изложена пред него за разглеждане. Това е забележително за човек, свикнал с европейските катедрали, където разпятията, иконите, статуите на светци и олтарите често са видими и непосредствено достъпни за поклонника. В Сенсоджи отсъствието на видимия главен образ не означава отсъствие на свещеното. Напротив — според религиозната традиция той остава центърът на поклонението. Тук се сблъскваме с една важна особеност: свещеното не винаги трябва да бъде показано, за да бъде реално за вярващия. Продължението на тази история, ще намерите на следващата страница.