От предишната страница. За Япония е разумно да съчетава няколко нива на защита: Дългосрочни договори с повече от един доставчик. Собственост или участие в чуждестранни проекти, вместо изцяло зависими покупки на спот пазара. Стратегически запаси от материали, чието заместване отнема много време. Рециклиране и заместващи технологии, когато това е технически и икономически възможно. Собствени ключови производствени способности, така че партньорите да не могат лесно да я изключат от дадена технологична верига. Тези мерки съответстват и на препоръките на Международната агенция по енергетика: диверсификацията изисква не само нови мини, а инвестиции в преработката, договори за изкупуване, съвместно финансиране и механизми за разпределяне на риска. Най-голямата сила, е да бъдеш необходим на другите. Има разлика между това да зависиш от някого и другият да зависи от теб. Да си представим две държави. Първата продава единствено суровина, която може да бъде заменена с доставка от друго находище. Втората произвежда специализирани машини, без които първата не може ефективно да разработва находището си. Втората може да има по-голяма стратегическа тежест, въпреки че няма собствена мина. Разбира се, това не е универсален закон. Суровините могат да бъдат незаменими, а технологиите могат да бъдат копирани. Освен това страна, която е прекалено зависима от един клиент, също е уязвима. Но за Япония това е важна възможност: да запази и развива позиции в специализирани материали, производствено оборудване, сензори, роботика и компоненти, които са трудни за замяна. Това е своеобразна икономическа застраховка. Ако Япония е важен доставчик за няколко големи индустриални центъра, прекъсването на отношенията с нея създава разходи не само за самата Япония, но и за нейните партньори. Именно затова японската стратегия за икономическа сигурност, поставя едновременно два акцента: собствена автономност в критичните области и запазване на незаменими технологични и индустриални способности. Има ли опасност протекционизмът да унищожи предимствата на Япония? Да. Ако всяка държава се опита да произвежда всичко сама, световната икономика ще дублира фабрики, изследователски центрове и производствени мощности, които иначе биха могли да се използват съвместно. Това означава по-високи разходи и по-малко възможности за специализация. В някои отрасли дублирането е оправдано от съображения за сигурност, но в други то може да се превърне в скъп символичен проект. Международната агенция по енергетика отбелязва, че изграждането на нови вериги за критични минерали извън установените производствени центрове често е по-скъпо. Разходите за капиталови инвестиции в диверсифицирани региони могат да бъдат приблизително с 50% по-високи спрямо съществуващите водещи производители, според анализа й за 2025 г. Това създава труден избор. Ако Япония купува всичко от най-евтиния доставчик, може да загуби стратегическа свобода. Ако произвежда всичко сама, може да загуби конкурентоспособност. Ако разпредели веригата между няколко надеждни партньори, ще плаща известна цена за устойчивост, но ще запази преимуществата на международната специализация. Третият вариант обикновено е по-разумният — стига да е внимателно организиран. Какво означава това за бъдещето на Япония? Япония няма реалистичен път към пълна самодостатъчност, нито има икономическа необходимост да се стреми към нея. По-разумната й цел е да има достатъчно вътрешни способности, за да не може външна сила лесно да парализира критични отрасли. Продължението на тази история, ще намерите на следващата страница.