Токийски следобед

От предишната страница. Независимо от повсеместното настъпление на изкуствения или супер интелекта, много стопански отрасли изискват човешка трудова сила. Япония е много консервативна към всякакъв вид имиграция, но чувствителното застаряване на населението поставя въпроса за трудовата имиграция много остро. Япония е изправена пред едно от най-показателните противоречия на съвременната икономика: държава с изключително високи технологии, която не разполага с достатъчно хора, за да поддържа всички дейности, необходими за нормалното функциониране на обществото й. Роботите могат да заваряват автомобилни купета, алгоритмите могат да обработват документи, а изкуственият интелект може да подпомага лекарите. Но някой трябва да се грижи за възрастните хора, да доставя стоките, да строи жилища, да ремонтира водопроводи, да обслужва туристите и да работи в земеделието. Япония дълго време се опитва да решава този проблем преди всичко чрез автоматизация, повишаване на производителността и мобилизиране на собствената работна сила. Но демографските процеси са толкова силни, че трудовата имиграция постепенно се превръща от политически неудобна тема в практически необходим инструмент. Има обаче едно важно уточнение: Япония не е напълно затворена за имиграция. Тя е по-скоро държава, която предпочита да допуска чуждестранни работници по конкретни програми, с определени условия и често с ограничена перспектива за трайно заселване, вместо да възприеме класическия модел на имиграционни държави като Канада или Австралия. Демографията не оставя много пространство за политически пожелания. Населението на Япония намалява, а делът на възрастните хора е сред най-високите в света. Според японската официална статистика хората на 65 и повече години вече представляват приблизително 30% от населението. Това не е просто въпрос на пенсии. То променя самата структура на икономиката. Когато една страна има по-малко хора в трудоспособна възраст, тя губи едновременно: работници, които произвеждат стоки и услуги; данъкоплатци, които финансират пенсии, здравеопазване и инфраструктура; потребители, които поддържат вътрешното търсене; членове на семействата, които традиционно полагат грижи за възрастните. При това потребността от труд не намалява пропорционално с населението. В застаряващото общество нуждата от здравни и социални услуги често се увеличава точно когато броят на потенциалните работници намалява. Така възниква двоен натиск: по-малко хора трябва да произвеждат повече икономическа стойност и едновременно да обслужват нарастващи потребности от грижи. Япония вече приема милиони чуждестранни работници — но не нарича това класическа имиграция. Тук има една важна корекция на разпространената представа за Япония като почти затворена държава. По данни на японското Министерство на здравеопазването, труда и благосъстоянието, към октомври 2025 г. в страната са регистрирани 2 571 037 чуждестранни работници — рекордно количество и увеличение с 11,7% спрямо предходната година. Най-много са гражданите на Виетнам, следвани от Китай и Филипините. Това не означава, че всички тези хора са новопристигнали имигранти. В статистиката влизат различни категории чужденци с право на работа, включително специалисти, студенти с разрешена трудова заетост и хора с различен статут на пребиваване. Но мащабът показва, че японската икономика вече не може да бъде описана като икономика, която разчита изключително на собствените си граждани. Какъв е японският подход? Вместо да отвори широко пазара на труда, Япония постепенно изгражда система за селективно привличане на чуждестранни кадри. Особено важна е програмата Specified Skilled Worker — статут за работници с определени умения, въведен през 2019 г. Той обхваща дейности, в които работодателите трудно намират достатъчно местни служители. Сред тях са: здравни и социални грижи; строителство и промишлено производство; земеделие и рибарство; хотелиерство и хранително-вкусова промишленост; автомобилен транспорт, железници и автомобилна поддръжка. Официалната обосновка е, че чуждестранни работници се привличат в сектори, в които недостигът не може да бъде преодолян достатъчно бързо чрез повишаване на производителността и наемане на местни хора. Продължението на тази история, ще намерите на следващата страница.