Върхът на Фуджи

От предишната страница. Срамежлива ли е Япония да произвежда дронове и ракети, при положение, че има мощни или агресивни съседи като Северна Корея и Китай - две очевидно ядрени държави с експанзионистично поведение? Само ограниченията вследствие Втората световна война, ли са причината? Десетилетия наред Япония съзнателно ограничава военнопромишлените си амбиции, но сега постепенно променя този модел под натиска на стратегическата обстановка в Източна Азия. Държавата, която е световен лидер в роботиката, електрониката, прецизното машиностроене и автомобилните технологии, дълго време не развиваше масово производство на някои от най-евтините и ефективни съвременни оръжия — бойните дронове. Но това не означава, че Япония не произвежда ракети или няма военнотехнологична база. Тя има модерни ракети, противоракетна отбрана, бойни самолети и военни кораби. Проблемът е по-скоро в съчетанието между политическите ограничения, структурата на отбранителната промишленост и традиционния начин, по който Япония разбира собствената си отбрана. Конституцията не забранява японските ракети и дронове. След Втората световна война Япония приема конституция, чийто член 9 отхвърля войната като суверенно право на държавата и заявява отказ от поддържането на военни сили за военни цели. Впоследствие японското правителство развива тълкуване, според което страната може да притежава въоръжени сили и въоръжение, необходими за самоотбрана. Така се появяват Силите за самоотбрана — японските сухопътни, морски и въздушни сили. Това е съществено разграничение: Япония не е без армия, нито конституцията й забранява всякакви настъпателни по техническа същност оръжия. Правителството традиционно поддържа позицията, че отбранителните способности трябва да останат в рамките на необходимия минимум за самоотбрана. Тълкуването на този минимум обаче се променя заедно с технологиите и стратегическата среда. През последните години Япония започна да развива и способности за ответни удари срещу военни цели на противника, включително чрез далекобойни ракети. Това е сериозна промяна спрямо следвоенната традиция, макар японското правителство да я представя като разширяване на средствата за самоотбрана, а не като отказ от принципа на пацифизма. Япония всъщност произвежда ракети — включително далекобойни. Японската отбранителна промишленост произвежда и разработва различни категории ракети: противовъздушни ракети за защита срещу самолети и други въздушни заплахи. Противоракетни прехващачи, включително системите PAC-3 и корабните SM-3, за които японски компании произвеждат компоненти и участват в съвместното производство. Противокорабни ракети, предназначени да възпират действията на вражески военноморски сили. Далекобойни ракети за ответни удари, включително модернизирани варианти на Type 12 и придобивани от чужбина системи. Япония изгражда многослойна противоракетна отбрана, основана на оборудвани с Aegis разрушители и наземни комплекси Patriot. Но японското Министерство на отбраната признава, че само прехващането на вражеските ракети може да се окаже недостатъчно срещу голям брой едновременни нападения. Затова страната развива и възможности за ответни удари по военни цели. Това означава, че Япония вече се отдалечава от концепцията, според която отбраната й трябва да се основава предимно на прихващане на атакуващите оръжия и на американския съюз. Разбира се, притежаването на далекобойна ракета не означава автоматично, че държавата има намерение да води настъпателна война. Военната логика на възпирането е именно да направи евентуалната атака срещу страната по-скъпа и рискована. А защо Япония изостана при бойните дронове? Япония разполага с индустриална база, която би могла да произвежда много видове безпилотни системи. Но дълго време тя не изгражда достатъчно мащабна вътрешна индустрия за евтини, масово произвеждани бойни дронове. Има няколко причини. Първата е историческата ориентация към скъпи и сложни системи. Японските отбранителни компании традиционно разработват изтребители, разрушители, подводници, радари и високотехнологични ракети. Тези изделия са сложни, скъпи и се произвеждат в сравнително малки серии. Дронът от съвременния тип, променя тази логика. Понякога десетки или стотици евтини безпилотни апарати могат да създадат проблем, който не се решава икономически изгодно чрез използването на скъпи ракети-прехващачи. Втората причина е, зависимостта от чужди производители. Китайските компании имат много силни позиции в гражданския пазар на дронове, а Япония трябва да избягва зависимост от чужди компоненти, софтуер и производствени вериги, когато става дума за военни системи. Третата причина е организацията на отбранителните поръчки. Ако една армия купува малки количества от скъпи системи, местните компании трудно могат да изградят евтино масово производство. За него са необходими постоянни поръчки, стандартизирани компоненти, бързи цикли на усъвършенстване и възможност за увеличаване на производството при криза. Продължението на тази история, ще намерите на следващата страница.