Комисия по професионална етика на Българския Зъболекарски съюз

Автор на статията - д-р Венцеслав Ралев

    Комисията по професионална етика към Българския зъболекарски съюз е създадена с цел да налага спазване на етичните норми в рамките на съсловието и в отношенията съсловие - пациенти, съсловие - обществени органи и съсловие - законодателни институции. Най-верояно нещо такова е заложено при основаването на Комисия по професионална етика към Българския зъболекарски съюз. Все хубави неща, подходящи за организация или сдружение с идеална цел, заслужаващи си човек да полага усилия и да жертва част от времето си. Как стоят обаче нещата на практика? С какво в действителност се занимава Комисията по професионална етика? Преценете сами...

    В началото на месец юли (2009 година - случаят направо стана исторически) в разгара на един натоварен работен ден единият ми мобилен телефон звънна. Обаждаше се секретарката на Регионалната колегия на Българския зъболекарски съюз в Пловдив. Със заповеден тон въпросната дама ми нареди да се явя след два дни в офиса на регионалната колегия. С усмивка й обясних, че работният ми график е запълнен за три седмици напред и след два дни ми е абсолютно невъзможно да се явя в техния офис, особено пък в шест вечерта. Не зная как е в другите зъболекарски практики в Пловдив (всъщност имам някаква представа, защото често обикалям кабинети с търговска цел), но нашият кабинет по това време на деня винаги се пръска по шевовете от пациенти. Това е така, защото в днешно време хората работят през деня и имат време да ходят на зъболекар след работа. Освен това винаги предпочитаме да записваме пациенти за операция около 18 - 19.00 вечерта, за да бъдат те последни в графика. Защото ако операцията изисква повече време, нерядко се налага да работим до 21.00 - 22.00 и не е желателно да те чака още един пациент след това. След два дни, в деня на заседанието на Комисията по професионална етика, имах записан за операция пациент за поставяне на имплантат в областта на зъб 36. Човекът беше мой личен приятел, беше долетял от Чикаго, за да го оперирам лично аз, и определено изпитваше страх от предстоящата интервенция. Никак не ми се виждаше редно да го отлагам за седмица - две напред, още повече че той вече имаше резервиран самолетен билет за обратния път. Търпеливо и с усмивка на уста обясних всичко това на секретарката на съюза с ясното съзнание че говоря с човек, който и хабер си няма от зъболекарска работа, спазване на работен график, клинични и лабораторни етапи на лечебната дейност и т.н. Жената обаче настояваше да се явя в уречения ден и час в офиса на регионалната колегия. Отново й обясних нещата, тя обаче настояваше, че има подадена срещу мен жалба и трябва да се явя. Вече закъснявах с половин час с графика и започнах да се ядосвам - с по-остър тон обясних, че въпросният Съюз се издържа от нашия членски внос, че на практика заплатата на секретарката се заплаща от мен и моите колеги и че не тя е човекът, който ще ми нарежда ка точно да си разпределям работното време. Дори и хонорарите на Комисията по професионална етика се заплащат пак от нас, така че членовете на въпросната комисия да вземат да се съобразят с нашите пациенти - в крайна сметка с техните пари се заплаща и нашият труд, и издръжката на Българския зъболекарски съюз. Тук една реплика на въпросната секретарка окончателно ме шокира. Бях потресен от следните думи: "Ама вие знаете ли колко малка е моята заплата?" Преброих наум до десет. За десет секунди успях да си наложа да не се впускам в спорове относно пазара на труда, за нейната квалификация, за това какво върши срещу парите, които получава, дали в частна фирма няма да я спукат от работа за същите пари, за това дали ако мой служител се държи така с мен няма да получи един зад врата и да изхвърчи в посока Бюрото по труда и за ред други неща. Обясних по телефона, че няма да се явя на заседанието на Комисията и продължих да работя.

    След два дни с моя асистент д-р Явор Симеонов благополучно поставихме имплантата на пациента от Чикаго, който между другото има собствен бизнес в САЩ и не спря да се усмихва снизходително когато му обясних как за малко не му отложих операцията заради чиновнически напъни за себедоказване.  Всичко това добре, но не спря да ме гризе любопитството за какво ме вика Комисията по етика и кой е подал жалба срещу мен? Дали пък причина за това не е тази моя публикация? Ако е така, трябваше да се реагира своевременно и да се подготвим за водене на съдебни дела. Така че няколко дни след това отидох до РегионалнатаКолегия и попитах за какво става въпрос. Влязох при секретарката и може би под въздействие на острия поглед на д-р Ралев тя бързо смени тона и обясни за какво става въпрос. Някаква пациентка, която твърдеше че е лекувана от мен през 2004 година, се оплакваше от паднал мост. Жената беше написала жалба; колко грамотно беше написана жалбата и доколко беше основателна, няма да коментирам - това е работа на Пловдивския окръжен съд. Самата секретарка каза буквално "Вижте с какви глупости се налага да се занимаваме по цял ден", с което отнесе една съчувствена усмивка от моя страна и обещание непременно да се явя на следващото заседание на Комисията по етика през септември 2009 година.

www.dentalimplants.bg    www.bg-tourinfo.com

    Още два дни след това получих писмено становище от Комисията по етика. В него се твърдеше, че Комисията счита за неетично това че не съм се явил на заседанието. Повдигнах вежди с учудване - тези хора май се взимат много насериозно! Нали им обясних, че имам записана операция и няма как да отида да говоря с тях? По-етично ли би било да отлагам пациента си, който е положил толкова усилия да се настрои психологически за операция, за да ходя да разглеждам жалбата на някаква госпожа, чиито мост паднал пет години след като съм го сложил и дори не е дошла да го циментирам обратно? В интерес на истината дори не си спомням въпросната пациентка и нищо чудно изобщо да не е идвала при мен, а при някой от колегите в кабинета, но както и да е... Ще се явя на следващото заседание, ще кажа за какво става въпрос и толкова.

Тук започва най-интересното. На 17.09.2009 отидох в офиса на Регионалната колегия на Съюза. Там ме чакаха членовете на въпросната комисия в следния състав:

- Д-р Трифон Антонов - зъболекар на частна практика в гр. Пловдив

- Д-р Мария Стойкова - асистент в Катедрата по Социална Медицина - Медицински Университет - Пловдив

- Доц. Иван Филипов - Катедра по Консервативно зъболечение, Факултет по Дентална медицина, Медицински Университет - Пловдив

- Д-р Венета Заранкова - бивш асистент по пародонтология, сега пенсионер

- колежка, която не познавах

    Секретарката на съюза записваше доколкото можеше кой какво е казал на заседанието. Първо поздравих всички - познавах се с 80 % от състава на комисията, някои от тях са ми били преподаватели в университета, на други съм представял дентални материали, някои от тях са купували материали и инструменти от фирмата, на която имам щастието да съм изпълнителен директор. Д-р Антонов по едно време беше нещо като представител на Консидент ООД за Пловдив, продаваше продукти на Kerr, купувал съм от него, ходил съм у тях да взимам някаква опаковка фотополомер и т.н. Очаквах заседанието да протече в дружеска атмосфера, да се видим, да обсъдим очевидно неоснователната жалба на пациентката, която дори не знам дали е моя и т.н. Но не! Всички ме гледаха както Кондолиза Райс би гледала афганистански бунтовнически лидер! Не че Кондолиза Райс смее да се приближи на по-малко от километър до бунтовници - талибани... Хилари Клинтън я наследи на поста държавен секретар на САЩ, но също изпитва вроден ужас от талибани по наша информация - лекували сме лична асистентка на г-жа Клинтън, симпатична негърка от Оклахома, майор от ФБР и женена за българин.

Само доц. Филипов сконфузено поглеждаше отвреме навреме надолу и  направо си стоеше като на тръни. Д-р Стойкова заяви, че тя ми е била преподавател (аболютно вярно, но не виждам каква връзка имаше това със случая). След това изтъкна, че на изпита по Медицинска етика ми била писала висока оценка - вярно че имах висока оценка, но не я писа тя, а доц. Румен Стефанов. Д-р Стойкова е асистент, а не доцент и не провежда изпити, а само помага на преподавателите при изпитването на студентите. Знаел съм си въпросите, писали са ми шестицата - какво общо имаше това с операцията на моя приятел от Чикаго? Може би логическата връзка е трудна за откриване за човек с моя умствен капацитет :-). Д-р Антонов пък направо се беше настървил срещу мен и ако имаше възможност, с удоволствие би ме захапал. "Знаеш ли бе момче, къде се намираш?" - съскаше той срещу мен, "Това е комисия по етика!!!". Ами знам, току що пристигнах, казах и го погледнах с недоумение. "А съзнаваш ли колко неетично е твоето държание?" - продължаваше да ме напада колегата. "Не - отговорих - нищо неетично няма да не можеш да дойдеш на предишното заседание защото човек те чака да го оперираш". При тази реплика д-р Антонов окончателно побесня и около 7-8 пъти повтори: "Ето, чувате ли, той само това може да каже в своя защита!" Ами какво друго да кажа - мисля че горепосоченият аргумент изчерпва всичко останало... "Ние сме тук, за да го защитаваме, а вижте той как се държи!!!!" Ако това е защита, благодаря, няма нужда, сам мога да се защитавам по-добре. "Знаеш ли колко неприятна е работата тук в тази комисия???" Сигурно - кой както си я направи :-))). Не се сдържах да попитам дали някой насила ги кара да членуват в Комисята по професионална етика? Тогава д-р Антонов изпадна в такова състояние, което кардиолозите наричат прединфарктно и сериозно ме притесни. Помислих си че всеки момент ще направи някакъв съдов инцидент, а нямах нито дефибрилатор, нито апарат за обдишване, за да се опитам да възстановя жизнените му функции. "Как смееш да говориш така бе, момче, кой ще я върши тази работа, ако някой като мен не се жертва?", и все неща в този род. Много се изкуших да го попитам дали получава хонорар от Съюза за работата си в Комисията, или се труди на полза роду, но предвид очевидната опасност от съдов инцидент се въздържах. Друго ме притесни: в стаята не се дишаше от тютюнев дим, а е известно че цигарите никак не влияят добре на хемодинамиката. Пък и никак не понасям цигарен дим - дрехите ми се вмирисват веднага и се налага да се перат после, затова с тон на милиционер, който вдига пияници от локва, заявих следното: "Хайде щом толкова дрънкате за етика, вземете да си загасите цигарите, защото от две години е забранено да се пуши на обществени места и освен това е крайно неетично да тровиш непушач с никотин и катран." Всички окончателно загубиха ума и дума, д-р Стойкова сконфузено си загаси цигарата в пепелника (който между другото преливаше от изгорели фасове), същото направи и доц. Филипов. Само д-р Антонов ме изгледа както хулиган-тийнейджър гледа домоуправителя на блока и заяви: "АЗ - заради тебе са си загася цигарата - НИКОГА!!!" Стана ми досадно да водя безсмислени спорове, попитах има ли още нещо за мен и след последвалия отрицателен отговор си тръгнах. Държа да спомена, че с усмивка пожелах "Приятна вечер!" на всички в залата, дори и на д-р Антонов. Ето с какави казуси се занимава Комисията по професионална етика! Да ме прощават колегите за иронията и сарказма, но ще сложа един хиперлинк към тази статия в една секция на един сайт. Сайтът се казва www.bg-tourinfo.com, a секцията е пълна със смехории и носи метатагове и описания с една единствена дума, най-подходяща за случая - думата СМЯХ!

    ОК, сега да поговорим сериозно. Освен всичко д-р Антонов заяви, че не се държа колегиално. Това ме хвърли в дълбок смут. Аз - да се държа неколегиално??? В областта на правото има един постулат: "Незнанието на закона не оправдава неспазването му." Този постулат е станал причина за не една и две ефективни присъди на провинили се хора; няма причина да не се прилага и в областта на медицинската етика. Д-р Антонов сигурно няма информация относно някои факти; това обаче не му дава право да говори откровени лъжи по адрес на д-р Венцеслав Ралев. Д-р Ралев е изпълнителен директор на Ралев Дентал АД - компания с предмет на дейност търговия на едро с медицински изделия. В качеството си на такъв д-р Ралев представя нови продукти на българския пазар пред цялото съсловие; това добре, но производителите по света изискват закупуване на определено количество експонати, които да служат за демонстрация. Компанията Ралев Дентал АД непрекъснато закупува за собствена сметка нови продукти и ги раздава безплатно на зъболекари из цялата страна с единствената цел зъболекарите да ги изпробват и да изкажат впечатления. Какво по-колегиално от това да закупиш инструмент или материал от другия край на света и да го дадеш напълно безплатно на колега? Нека не публикуваме имената на всички зъболекари, на които сме подарили материали и инструменти, защото ще изчерпим обема от 2 гигабайта, предоставен ни от нашия хостинг провайдър fcolor.bg. Има ли нещо по-колегиално от това? Оказва се че има - само посетете следния url: http://www.dentalimplants.bg/mainframe17.htm - там са публикувани имената, адресите, телефоните и уеб-страниците на много зъболекари в България, които се занимават със зъбопротезна имплантология. Всичко това д-р Венцеслав Ралев е направил напълно безплатно, с единствената идея да бъде полезен на колеги и пациенти в нуждата им от специализирана информация. Във въпросната секция на портала www.dentalimplants.bg няма нито един негативен коментар относно работата на зъболекарите, макар че и те са хора и също грешат в работата си. В справочника за практики са споменати единствено позитивните аспекти от работата на всеки един колега - как д-р Кирил Кирилов е инвестирал много усилия и финанси, за да рекламира практиката си в Google, как д-р Бранимир Кирилов организира курсове по открит синуслифт, как екипът на Клиника "Дентапрайм" е толкова икономически ориентиран, че организира дентален туризъм и т.н. Какво по-колегиално от това да хвалиш работата на конкуренцията и да подпомагаш всеки един колега да набира нови пациенти? Разбира се, всички тези факти едва ли са известни на д-р Трифон Антонов, но това не му дава право да отправя клевети към д-р Венцеслав Ралев. През месец октомври 2011 година д-р Трифон Антонов беше забелязан да се навърта около щанда на представителя на имплантатната система Alpha Bio по време на едно дентално изложение в Пловдив - дали пък колегата не е решил да започне да работи върху себе си по отношение на имплантологията? Във всеки случай то ще бъде включен в справочника на имплантологичните практики когато цъфнат налъмите (цитат по Удхаус) или когато в ада настане двадесетградусов студ.

Зъбни импланти    Костна пластика

    Дотук всичко е пределно ясно. Все пак не спираше да ме занимава въпросът за държанието на д-р Антонов. Каква беше причината за неговите изказвания (а и за тези на д-р Стойкова?). Дали нещата стояха на лична основа - д-р Венцеслав Ралев е лицево - челюстен хирург (макар че по времето на заседанието на Другарския съд все още не беше защитил специалност), поставя имплантати, повдига синуси и следователно си е осигурил стабилни финансови приходи. Ето една причина за професионална завист - знае се че завистта е причина за много негативни емоции от страна на хората. Или д-р Ралев с присъщата на всички хирурзи прямота и изказвания в стил "Sprite - нещата такива, каквито са" е разклатил спорния авторитет на Комисията по професионална етика? Може би и от двете по малко.... Тук обаче навлизаме в една материя, която е извън домейна на Оралната и Лицево - челюстната хирургия, търговията на едро с медицински изделия, търговията с ценни книжа и т.н. градивни дейности . Нека психоаналитиците се заемат с такива като д-р Трифон Антонов и д-р Мария Стойкова.

    Някой посетител на този сайт ще се запита: защо един толкова зает и активен човек като Венцеслав Ралев е отделил от времето си, за да пише за толкова несъществени неща като приказките на дентални лекари с повече свободно време? На някои места настоящият текст с предварителен умисъл или не си звучи като откровено заяждане, за което се извиняваме... Въпросът е изключително принципен! Защо ли? Някои пояснения: д-р Венцеслав Ралев е ординатор в Клиниката по Лицево - челюстна хирургия към УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД - Пловдив; лекува болни с тежки травми (нерядко и огнестрелни), онкологично болни, тежки възпалителни процеси - все животозастрашаващи състояния, които от философска гледна точка научават на много неща. Само две години след описаната случка д-р Ралев вече беше назначен за Началник на отделение по Лицево - челщстна хирургия към МБАЛ "Д-р Иван Селимински" - Сливен. Понякога хора като д-р Ралев имат щастието да спасят и човешки живот (повярвайте, чувството при спасяването на живот не може да се сравни с нищо друго, може би само с това когато ти се ражда дете). Освен това д-р Ралев е изпълнителен директор на голяма компания с международен бизнес, контактува с хора от целия свят, пътува в рамките на пет континента и т.н. За човек от такъв тип приказките на д-р Стойкова и д-р Антонов са нещо не по-важно от свеж полъх на вятъра в ранна пролетна утрин (както би се изразил един хайку поет). Хора като тях могат да развеселят и да разсеят човек като д-р Ралев и да му дадат малко различен поглед върху Живота, Вселената и Всичко Останало (по Дъглас Адамс). Не така стоят нещата обаче при хора от друг тип - предимно от женски пол. Има много колеги, които изпитват панически страх от конфликти със Съюза, ужасяват се от наказанието строго мъмрене, което Комисията по професионална етика би могла да им наложи и се страхуват от н.в. Общественото Мнение (макар че Общественото Мнение е по-благосклонно към хора, които назовават нещата с истинските им имена - за справка премиерът Бойко Борисов). За да защити всички тези хора, д-р Ралев отдели около час и половина, за да напише настоящата статия. Виждате ли - няма нищо страшно, не им позволявайте да си присвояват повече правомощия, отколкото са им дадени от техните дипломи и от пазарния дял на практиките им. Нека отделят повече време за квалификацията си и за клиничната си работа, отколкото за да създават административни главоболия на другите. За да сме максимално честни, ще кажем че има и малко комерсиален интерес - ако колегите се занимават по-малко със Съюза, ще имат повече време за да се концентрират върху клиничната си работа, ще изразходват повече материали и ще купуват от добрите продукти, с които търгува нашата динамично развиваща се компания :-))). Това са допълните бонуси от инвестираните време и усилия за писане на статии...

Един колега също си беше изпатил преди време при сблъсък с бащата на д-р Антонов - дали пък характеропатиите не се предават по наследство? С 90 % сигурност - да. Бащата на д-р Антонов е бил дълги години председател на Колегията на Зъболекарския съюз в Кърджали и не давал възможност на младия зъболекар да се впише във въпросната колегия. Това лишавало зъболекаря от правото да практикува професията в Кърджали и той се принудил за започне работа в Джебел. Според бащата на д-р Антонов по това време в Кърджали вече имало достатъчно зъболекари и нямало нужда от нови. По какъв начин е направена тази преценка и дали не е продиктувана от ирационален страх от конкуренция, за нас остава загадка... Младият зъболекар обаче не се отказал и все пак успял да регистрира кабинет в Кърджали след няколко години усилия, разправии и борба с бюрокрацията. Въпросният кабинет в момента има най-много пациенти в цяла Кърджалийска област, а собственикът е много добър приятел на д-р Ралев - нашите общи пациенти знаят за кого става въпрос. Същият колега след детайлното описание на случая охарактеризира д-р Ралев като идиот поради ангажимента му да описва нещо, свързано с д-р Антонов. Все пак според нашия приятел ИДИОТ е положителна квалификация :-).