dubaj8

Дъговидна арка

Наличието на сериозни финансови ресурси и модерното строителство, дават възможност водещите архитектите от цял свят да докажат себе си чрез проектираните от тях сгради. Какви модни течения може да се открият в Дубай и какви тенденции се открояват? Дубай не е просто място, където се строят сгради. Той е своеобразна лаборатория на световната архитектура. Ако през XIX век, Париж е бил витрина на европейската архитектура, а през XX век Ню Йорк – на небостъргачите, то през XXI век Дубай се стреми да бъде витрина на това, което съвременните инженери и архитекти могат да постигнат, когато бюджетът не е основното ограничение. Могат да се откроят няколко ясно различими тенденции. Архитектура като символ. Много сгради не са проектирани само да бъдат функционални. Те трябва да бъдат разпознаваеми в целия свят. Примери: Burj Khalifa – най-високата сграда в света. Museum of the Future – пръстеновидна форма с арабска калиграфия. Burj Al Arab – силует на корабно платно. Тук архитектурата изпълнява и маркетингова функция. Динамични форми. Дълго време небостъргачите бяха просто правоъгълни кутии. В Дубай започват да се появяват усукани кули; наклонени фасади; елипсовидни обеми; сложни извивки. Един добър пример е Cayan Tower, която се завърта постепенно по височината си. Архитектурата вече се стреми да създава усещане за движение. Органичен дизайн. Все повече сгради напомнят природни форми: дюни; морски вълни; цветя; платна; соколи. Това е контраст с класическия модернизъм, където доминират правите линии. Съчетават се традиция и технологии. Макар Дубай да изглежда футуристичен, често се използват мотиви от арабската култура: геометрични орнаменти; калиграфия; вътрешни дворове; сенчести пространства. Така новото не отрича напълно местната традиция. Устойчиво строителство. Това направление става все по-важно. Появяват се високоефективни фасади; интелигентно управление на сградите; повторно използване на вода; соларни панели; озеленяване. В климат като този, всяка спестена киловатчас електроенергия има голямо значение. Смесени функции. Все повече комплекси представляват малки градове. В една сграда могат да бъдат: хотел; офиси; жилища; ресторанти; търговски площи. Така хората могат да живеят и работят почти без да напускат комплекса. Но има и една критика: много архитекти смятат, че Дубай преминава през две различни епохи. Първата (приблизително от 1995 до 2015 г.) е епохата на рекордите: най-високата; най-голямата; най-луксозната; най-скъпата. Втората епоха постепенно се ориентира към качеството на градската среда: повече зелени площи; повече пешеходни пространства; по-добро засенчване; по-комфортни обществени места; по-висока енергийна ефективност. Това показва известно "узряване" на града. Вместо всеки нов проект непременно да поставя световен рекорд, все повече внимание се отделя на въпроса как хората реално ще използват пространството. Най-интересната тенденция, ако трябва да я обобщим с една дума, вероятно е емблематичност (iconic architecture). В много градове сградите се проектират така, че да се впишат в околната среда. В Дубай често се търси обратното – сградата да бъде толкова необичайна, че сама да се превърне в световно разпознаваем символ. Това е част от икономическия модел на града: впечатляващата архитектура не е само естетика, а средство за привличане на туристи, инвеститори, компании и международно внимание. В същото време през последните години се забелязва постепенно отдалечаване от идеята за "рекорд на всяка цена" към по-балансирани проекти, които съчетават инженерна смелост, устойчивост и по-високо качество на градската среда. Именно това вероятно ще определя следващия етап от развитието на архитектурата в Дубай. Сред толкова много "човекарници" небостъргачи, има ли шанс в Дубай индивидуалното строителство? Където индивидът няма да е непременно част от едно "гето" във всякакъв смисъл на думата? Това е една от по-малко познатите страни на Дубай. Туристите обикновено виждат само силуета на небостъргачите, но голяма част от заможните жители, живеят не в апартаменти, а в самостоятелни къщи. Всъщност Дубай има два паралелни модела на жилищно строителство. Първият е добре познатият – високи сгради в райони като Дубай Марина, центъра около Бурдж Халифа и Бизнес Бей. Там живеят хора, които ценят близостта до офиси, метро, хотели и развлечения. Вторият модел, е изграждането на огромни квартали от еднофамилни къщи и вили. Райони като Емирейтс Хилс, Арабиън Ранчс, Джумейра Парк или Ал Барари представляват именно това – ниско строителство с улици, градини, паркове и сравнително спокойна среда. Но тук идва един интересен момент. Този въпрос не е само архитектурен, а и философски. Дали човек може да остане индивидуалност, вместо да бъде "клетка" в огромна бетонна конструкция. В известна степен – да. Собствената къща дава лично пространство; собствен двор; възможност за индивидуална архитектура; по-малко непосредствени съседи. Но и тук има ограничения. Повечето такива квартали са т.нар. gated communities – затворени жилищни комплекси със собствена охрана, правила за строителството, ограничения за фасадите, озеленяването, дори за цветовете и височината на оградите. Те не са "гета" в социалния смисъл, но са силно организирани общности. Има и още един фактор, който отличава Дубай от Европа или Северна Америка. Земята е ценен и ограничен ресурс. Макар емирството да изглежда безкрайно заради пустинята, само малка част от нея е подходяща и икономически изгодна за градско развитие. Всяка нова къща означава повече пътища; повече електрически и водопроводни мрежи; повече озеленяване и напояване; повече разходи за поддръжка. Затова високото строителство не е само демонстрация на престиж. То е и начин голям брой хора да живеят близо до работните си места и до инфраструктурата. От една страна, небостъргачите могат да създадат усещане за анонимност – човек е един от хиляди жители в една сграда. От друга страна, индивидуалната къща в Дубай често се намира в квартал с още по-силен контрол: видеонаблюдение, охрана, регламенти за поддръжката и обслужване от управляваща компания. Следователно индивидуалното строителство съществува и е много популярно сред по-заможните жители. Но то не означава пълна независимост. Дубай като цяло е град, който предпочита планираната среда пред спонтанното развитие. Независимо дали живеете на 80-ия етаж на небостъргач или във вила с басейн, вероятността да сте част от внимателно проектирана и управлявана общност е много по-голяма, отколкото в повечето европейски градове. И тук се откроява една по-обща тенденция в съвременната урбанистика. Все повече мегаполиси – не само Дубай, но и градове в Азия, Северна Америка и Близкия изток – се развиват като планирани градски системи, където индивидуалната свобода на собственика се съчетава с общи правила за външния вид, инфраструктурата и сигурността. Това е различен модел от традиционния европейски град, който често е израснал постепенно през вековете и носи повече архитектурно разнообразие и по-голяма спонтанност.