Водна улица в Дубай

Водна улица в Дубай

Дубай се разпростира на километри покрай морските води. Интересно, кой вид транспорт - въздушният, сухопътният или водният, е доминиращ? Малцина биха предположили, че въпреки дългата си брегова линия, Дубай е преди всичко автомобилен град. Ако трябва да подредим видовете транспорт по значение за ежедневния живот, класацията би изглеждала така: Сухопътен транспорт – категорично доминира. Въздушен транспорт – огромно международно значение, но не за придвижване в града. Воден транспорт – важен, но по-скоро допълващ. Сухопътният транспорт е гръбнакът на града. Градът е проектиран около широки магистрали, като най-известната е Sheikh Zayed Road. Повечето жители използват лични автомобили; таксита; метрото; автобусите. Разстоянията са големи, а горещият климат не насърчава ходенето пеша или колоезденето. В много квартали дори няма непрекъснати сенчести пешеходни маршрути. Въздушният транспорт е жизненоважен за икономиката. Тук има известно разграничение. За ежедневието на жителите, самолетът няма голямо значение. Но за икономиката на Дубай той е почти толкова важен, колкото петролът е бил преди десетилетия. Международното летище на Дубай, е един от най-натоварените авиационни центрове в света за международни пътници. Благодарение на географското си положение, градът се намира приблизително по средата между Европа, Азия и Африка. Това позволява полети с продължителност 6–8 часа да достигат огромна част от населението на света. Затова Дубай е изградил икономика, в която милиони туристи, бизнесмени и транзитни пътници пристигат именно по въздух. Много хора очакват водният транспорт да бъде основен, защото градът е на морето. Но реалността е различна. За превоз на хора той има ограничена роля: традиционните дървени лодки (абра) по Дубай Крийк; водни таксита; туристически кораби; яхти. За товарите обаче, морският транспорт е изключително важен. Пристанище Jebel Ali Port е сред най-големите контейнерни пристанища в света и е ключов логистичен център между Азия, Европа и Африка. Защо не се използва повече морето? На теория градът има дълга брегова линия, но голяма част от нея е заета от плажове, хотели и жилищни комплекси; населението е разположено навътре в сушата, а не само по брега; автомобилът осигурява директен достъп "от врата до врата", докато водният транспорт изисква допълнително придвижване до пристанище или кей. Какво може да се промени? Именно тук се очертава интересна възможност за бъдещето. Ако Дубай продължи да се разширява по крайбрежието и около изкуствените острови, по-интензивното използване на воден обществен транспорт може да стане по-привлекателно. Електрически фериботи и автономни водни таксита, биха могли да намалят натоварването на пътната мрежа. Засега обаче моделът остава ясен: самолетът свързва Дубай със света, корабите обслужват световната търговия, а автомобилите и метрото движат самия град. Това съчетание е една от характерните особености на Дубай като глобален транспортен и логистичен център. Крайбрежието съчетава тежки железобетонни сгради - множество от тях, небостъргачи - построени върху пясъчни основи. Или не е така? Така е, но има една важна подробност: небостъргачите не са построени "върху пясъка", а "през пясъка" до много по-здрави пластове под него. Пустинният пясък сам по себе си е лоша основа за тежки сгради. Той е рохкав, може да се уплътнява неравномерно и не осигурява достатъчна носимоспособност. Затова инженерите използват няколко подхода. Първо – дълбоки пилони. Под всеки небостъргач се изграждат десетки или стотици стоманобетонни пилони, които достигат десетки метри надолу, до по-плътни пластове пясъчник или варовик. Върху тях лежи масивна фундаментна плоча с дебелина няколко метра. Например при Burj Khalifa фундаментът включва стотици сондажни пилони с диаметър около 1,5 m и дълбочина около 50 m. Тежестта на сградата не се поема от повърхностния пустинен пясък. Второ – подобряване на почвата. Преди строителството теренът се проучва подробно. Ако има по-слаби участъци, те се уплътняват чрез вибрации, натоварване или инжектиране на специални смеси. Трето – специален случай са изкуствените острови. Тук предизвикателството е още по-голямо. При изграждането на острови като Palm Jumeirah първо се насипват огромни количества морски пясък. След това той се уплътнява интензивно, за да се намали рискът от бъдещо слягане. Едва след това започва строителството. Това не означава, че проблеми няма. Най-големите опасности не са, че сградите ще "потънат" внезапно; че пясъкът ще се разсипе. По-сериозните инженерни въпроси са: неравномерно слягане през десетилетията; влиянието на солената морска вода върху бетона и армировката; корозията; повишаването на морското равнище; необходимостта от непрекъснат мониторинг на фундаментите. Любопитното е, че геологията на Дубай се оказва в известен смисъл по-благоприятна, отколкото много хора предполагат. Макар на повърхността да виждаме пясъчни дюни, под тях сравнително често има твърди седиментни пластове, които могат да поемат огромни натоварвания, ако фундаментите са проектирани правилно. Градът създава впечатление, че е построен върху "нестабилна" среда – пясък, горещ климат и ограничени природни ресурси. Но инженерният му успех се дължи именно на това, че компенсира природните ограничения с огромни инвестиции в технологии. В този смисъл Дубай е пример за град, чиято устойчивост зависи по-малко от природните дадености и много повече от непрекъснатата поддръжка и инженерното управление. Красотата и престижът са си красота и престиж, но струват пари. За да се поддържа лъскавото лице на Дубай, трябва армия от работници. А те едва ли живеят в Бурж Халифа. Няма ли опасност Дубай да се превърне в същото, като много други градове: с квартали - гета, ниска хигиена и висока престъпност? Това е един от най-вълнуващите въпроси за бъдещето на Дубай. Всъщност властите в емирството са наясно с този риск и вече десетилетия се опитват да не допуснат развитието, което се наблюдава в много големи мегаполиси като Мумбай, Рио де Жанейро, Йоханесбург или дори части от Париж и Лондон. Причината е проста: Дубай функционира по различен обществен модел. Кой върши "черната работа"? Наистина не я вършат хората, които живеят в луксозните небостъргачи. Огромна част от физическия труд се извършва от работници от Индия; Пакистан; Бангладеш; Непал; Шри Ланка; Филипините. Те строят сградите, поддържат парковете, почистват улиците, работят в хотелите, ресторантите, метрото и търговските центрове. Много от тях живеят в специални работнически комплекси далеч от туристическите райони. Жилищата са значително по-скромни от това, което туристът вижда около Бурдж Халифа или Палм Джумейра. Защо не възникват гета? Има няколко причини. Първо, почти няма незаконно строителство. Земята е под строг държавен контрол. Второ, пребиваването на повечето чуждестранни работници е обвързано с трудов договор. Ако човек загуби правото си да работи и не намери нов работодател, обикновено трябва да напусне страната. Това не позволява да се формират големи квартали с поколения безработни жители, каквито има в някои други държави. Трето, законите се прилагат много строго. Това има силен възпиращ ефект върху дребната престъпност. Но проблеми все пак съществуват. Липсата на гета не означава липса на социални различия. Разликата в жизнения стандарт между инвестиционния банкер, който печели десетки хиляди долари месечно, и строителния работник може да бъде огромна. Много работници живеят по няколко души в стая; изпращат голяма част от доходите си на семействата си; рядко могат да си позволят начина на живот, който рекламира Дубай. С други думи, социалното разделение съществува, но е по-скоро "невидимо" за посетителя. Възможно ли е това да се промени? Това е едно от големите предизвикателства пред Дубай. С увеличаването на населението растат цените на жилищата; натоварването на инфраструктурата; разходите за вода и електроенергия; нуждата от още работна ръка. Ако икономиката се забави сериозно за по-дълъг период, част от този модел може да бъде поставен под напрежение. Досега обаче Дубай се стреми да реагира чрез дългосрочно планиране, инвестиции в инфраструктура и диверсификация на икономиката, така че да не зависи само от строителството или туризма. Дубай често се възприема като град на богатите, но всъщност функционира благодарение на стотици хиляди хора със сравнително ниски доходи. Разликата е, че в много други мегаполиси бедността е видима по улиците, докато в Дубай тя е до голяма степен "изнесена" извън туристическия и бизнес център. Това прави града да изглежда почти безупречен, но не означава, че социалните различия не съществуват. Те просто са организирани и управлявани по различен начин.