dubaj63

Гоненица с джипове

Гоненица с джипове в пустинята. Изглежда супер - няма ограничения, няма път, няма камери или полицаи. Проблемът тук не е в спазването на правилата за движение, а дали ще издържи двигателят; дали няма да свърши горивото - каквото и да е то; дали няма да прегрее колата и откъде – вода. Това е особеното при пустинното шофиране: премахваш почти всички ограничения, които обикновено свързваме с пътя, и изведнъж самата природа става „полицаят“. На асфалт въпросът е: „Мога ли да карам толкова бързо?“ В пустинята става: „Може ли машината да издържи?“ И това променя цялата психология. Джипът вече не е автомобил в обичайния смисъл. При гонка по пясъчните дюни, ограниченията идват от няколко съвсем други места: двигателят — продължителното каране на високи обороти и голям товар е сериозно натоварване. Охлаждането — пясъкът и високата температура на въздуха са лоша комбинация; климатикът допълнително товари двигателя. Горивото — няма бензиностанция през няколко километра. Разходът при каране в дюни може да стане огромен. Гумите — налягането трябва да бъде съобразено с пясъка. Твърде напомпана гума лесно губи сцепление. Трансмисията — постоянното ускоряване, изкачване и спускане на дюни товари автоматичната скоростна кутия, съединителя, диференциалите. Пясъкът — той влиза практически навсякъде. Въздушният филтър има особено важна работа. Човекът — обезводняването може да се окаже по-големият проблем от автомобила. Няма път, но затова няма и ориентир за безопасност. На асфалта имаш мантинела, знаци, маркировка, кръстовище. В пустинята можеш да караш в която посока пожелаеш. Но точно затова трябва да знаеш къде не трябва да караш. А „откъде вода?“ е особено важен въпрос. За съвременен бензинов или дизелов автомобил, водата не е гориво за двигателя, разбира се — охлаждащата система е затворена и нормално не трябва да доливаш вода постоянно. Но ако системата прегрее и загуби охлаждаща течност, тогава вече имаш сериозен проблем. И затова пустинният водач носи не само гориво и вода за себе си, инструменти и резервна гума, а фактически втори план за оцеляване. Защото ако в града колата спре: „Ще дойде пътна помощ.“ Ако спре насред пустинята: „Къде съм и кой знае, че съм тук?“ Това е огромната разлика. И затова истинското „няма правила“ в пустинята, е малко подвеждащо. Няма много пътни правила, но има много строги физически правила. Гравитацията, температурата, сцеплението, горивото и човешката физиология не подлежат на договаряне. И точно поради това, професионалното dune bashing всъщност изглежда доста по-различно от свободна гонка: колоната, водачите, радиовръзката, маршрутът и резервният автомобил са начин да си позволиш усещането за свобода, без действително да оставяш живота си на случайността. Донякъде тези трипове са и реклама за колите. Какъв тип автомобили са се наложили в практиката? Не е важна марката, а доказаните изисквания за такива автомобили-номади. Ако махнем марката, двигателя и дори типа каросерия, „автомобилът-номад“ има доста ясно очертан технически профил. И неслучайно в пустините на Арабския полуостров са се наложили едни и същи типове машини. В Дубай например, най-често ще видите големи рамови 4?4 като Land Cruiser и Patrol. Какво трябва да може този автомобил? Истинско 4?4, а не просто SUV на външен вид. Най-важното е задвижването да може да предава тяга, когато едно или повече колела попаднат в рохкав пясък. За сериозни дюни, особено ценни са трансферната кутия, бавните предавки и блокировките на диференциалите. Висок просвет и здраво шаси. Пясъчната дюна не е път с дупки. Тя е непрекъснато променящ се терен. Автомобилът трябва да може да „плува“ по повърхността, без коремът му да се забива. Затова класическият рамов 4?4 има огромно предимство пред градския кросоувър. Големи гуми — но най-вече възможност за сваляне на налягането. Това е може би най-характерната пустинна операция. На асфалт гумата се напомпва нормално; при пясък налягането се намалява приблизително до 15–18 psi при много практики в ОАЕ. Така контактната площ се увеличава и гумата започва да „плува“ върху пясъка, вместо да се забива в него. След излизането от пустинята, следва обратното: пясък - компресор - нормално налягане – асфалт. Затова компресорът не е аксесоар, а част от екипировката. И трябва да има и резервна гума, защото обикновен крик потъва в пясъка; използва се и подложка, която разпределя натоварването. Огромен резерв от охлаждане. Пустинното каране е особен режим: висока температура на въздуха + огромно натоварване + малка скорост на моменти + много прах/пясък. Това е доста по-тежко за охлаждащата система от спокойно движение по магистрала. Затова при пустинен автомобил, надеждността на охлаждането е по-ценна от рекордната мощност. Една машина с 300 к.с., която прегрява, е по-безполезна от машина с 200 к.с., която може да работи часове. Много въртящ момент и плавно подаване на мощността. В пустинята не печели непременно най-мощният автомобил. Трябва двигател, който позволява: газ - тяга – движение без резки пикове. И трябва да може дълго да работи под товар. Това е една от причините големите атмосферни бензинови V6/V8 и дизели да се утвърдят в региона. Те са по-подходящи за тази задача от малък турбомотор, който дава огромна мощност за кратко, но работи на ръба на температурния си режим. И най-важното: автомобилът трябва да може да се самоспасява. Това е може би главната философия на пустинния автомобил. Той не трябва да разчита: „Ако закъсам, някой ще ме издърпа.“ Трябва да носи: въже/колан за изтегляне; да има подходящи точки за теглене; лопата; компресор; резервна гума; средства за ремонт; дъски/плочи или recovery tracks; достатъчно вода; комуникация и навигация. Точно това е същността на „номада“: не автомобилът да е непобедим, а да може да продължи след неизбежния момент, когато нещо се случи. На пръв поглед, бихме очаквали пустинният автомобил да бъде: лек, малък, максимално опростен. Но арабската практика много често е избрала: голям + тежък + мощен + здрав + 4?4 + огромен резервоар + много място. Причината е проста: в пустинята теглото не е само недостатък. Голямата машина носи повече гориво, вода, хора, резервни части и екипировка; има дълга база, големи колела и мощност. И затова Land Cruiser/Patrol изглеждат малко като пустинни кораби. Не са направени да бъдат най-бързите автомобили на света. Те са направени да кажат: „Ако пътят свърши, аз продължавам.“ И това, като че ли, е много по-точното определение за автомобила-номад, отколкото просто „джип за офроуд“.