Пустинно сафари

Пустинно сафари

Пустинното сафари е екстремен вид преживяване. Но то е по-скоро туристическа атракция, отколкото повод за бизнес среща или изследователски проект. Или греша? Ако говорим за типичното дубайско „desert safari“, то действително е преди всичко туристическо преживяване. Но има една интересна граница: пустинята постепенно се превръща и в работна среда. Класическият пакет на туристическото сафари, е почти театрално режисиран: джип - дюни - спускане по пясъка - залез - бедуински лагер - храна - шоу - обратно в хотела. Тук пустинята е сцена. И именно затова тя е чудесна за Team-building (корпоративно мероприятие за сплотяване на екипа) — но не толкова за обичайната делова среща. Представете си двама директори, които трябва да договорят сделка за 50 милиона долара, докато Toyota Land Cruiser подскача по дюните: „И така, господин директор, приемате ли нашата оферта?“ „Не чувам! Дайте още газ!“ ?? Но корпоративният свят използва пустинята. В Дубай и ОАЕ, пустинните лагери се използват за team-building, корпоративни вечери, incentive trips (Стимулиращите пътувания, това са програми за пътуване, базирани на награди, които компаниите използват, за да мотивират служителите, да повишат морала и да признаят най-добрите постижения ), конференции и неформални срещи. Причината е проста: пустинята изважда хората от обичайната им социална роля. В офиса човек е директор. В пустинята всички са пътници в един джип. Това има психологическа стойност. Ако след два часа в дюните седнат около огъня, разговорът може да стане много по-неформален: „Какво всъщност мислите?“ вместо: „Какво е официалното становище на компанията?“ И за изграждане на отношения, това понякога е по-ценно от още една конферентна зала. А за изследователски проект? Тук отговорът се обръща на 180 градуса. Пустинята на ОАЕ е истинска лаборатория. Изследват се например: опустиняването и възстановяването на растителността; адаптацията на растенията към суша и соленост; подземните води; почвите; биоразнообразието; праховите аерозоли; поведението на животни в екстремна среда; въздействието на климатичните промени; слънчевата енергия и поведението на фотоволтаичните системи при високи температури и прах. ОАЕ има и реални защитени пустинни територии и научни програми за наблюдение на пустинните екосистеми. Там обаче вече не говорим за „сафари“. Говорим за fieldwork. И разликата е огромна. Същият джип, съвсем различна мисия. За туриста джипът е атракцион. За изследователя: джипът е лаборатория на колела. В единия случай той търси най-високата дюна, за да се спусне от нея. В другия търси определен координат, за да вземе почвена проба. В единия случай: „Кога ще залезе слънцето?“ В другия: „Каква е температурата на почвата на 5 cm дълбочина?“ А бизнес срещата? Пустинята е по-подходяща за бизнес отношения, отколкото за самата бизнес среща. Договорът се подписва в климатизирана зала. Но доверието между хората може да бъде изградено в пустинята. И това е много арабска идея — гостоприемството предшества сделката. Първо кафе. После разговор. После храна. После евентуално бизнес. Пустинното сафари просто е съвременната, доста по-екстремна версия на това. Не туристическо сафари, а експедиционен лагер, където бизнесмени, инженери, архитекти или учени прекарват два-три дни извън града. Тогава пустинята престава да бъде фон за снимка. Тя става участник в разговора.