Топ от чугун
Топ от чугун
Топ от чугун в Дубай. Мистериозна среща. Как е възможно това? Топ от чугун в Дубай, на пръв поглед звучи почти като среща на две несъвместими цивилизации: пустиня, палми, коралов камък и дървени dhows от едната страна; тежко европейско оръдие от лят чугун — от другата. Но мистерията има съвсем реално обяснение: Дубай никога не е бил изолиран пустинен оазис. Той е бил пристанище. Оръдието не е дошло от пустинята. Старият Дубай е живял около Dubai Creek. През него са минавали кораби и търговци от Персийския залив, Иран, Индия, Източна Африка и по-далечни места. Затова едно чугунено оръдие в Дубай, всъщност е следа от международната търговия, а не странност на местното производство. Има дори съвсем конкретен пример: в двора на Al Fahidi Fort е запазено старо оръдие. Самата крепост е построена през 1787 г. като отбранително съоръжение, а впоследствие е била и арсенал. Но тук има една още по-интересна подробност. В Дубай е имало не само оръдия, а оръдейна култура. Крепостта Al Fahidi, е имала оръдия по кулите си. Археологическите и историческите сведения за укрепленията в днешните ОАЕ показват множество железни оръдия, от периода XVII–XIX век. Някои са били с диаметър на цевта 10–17 cm и са били предназначени именно за крепости и кули. Това означава, че когато човек види старо оръдие в Дубай, не трябва да си представя: „Как, за Бога, са докарали това чудо в пустинята?“ По-правилният въпрос е: „От кой кораб е слязло?“ И това вече е много по-дубайски въпрос. А защо точно чугун? Защото през епохата на оръдията, металургията постепенно позволява масово производство на железни и чугунени оръдия, особено в Европа. Такова оръдие е тежко, но именно това е било допустимо за стационарна крепост. И Al Fahidi не е трябвало да го носи никъде. Оръдието стои на кулата. Корабът го е донесъл. Крепостта го е получила. И после, пустинният град вече разполага с европейска военна технология, за да се защитава. Самата крепост е направена от коралов камък, черупки и вар, покривът — от палмови стволове и дърво. Тоест, имаме коралова крепост, палмово дърво, но чугунено оръдие. Три материала, които сякаш принадлежат на три различни свята. А всъщност, са продукт на една и съща икономика: местни природни материали + морска търговия + вносна технология. И точно това е старият Дубай в миниатюра. Да си представим дървения dhow, който пристига в Dubai Creek. На борда — подправки, текстил, дървен материал, ориз, метали… и някъде между товара, чугунено оръдие. Тоест, един и същ кораб носи аромата на Индия и тежестта на Европа, а ги разтоварва в арабския свят. „Джигитският кораб“ вече не е само кораб на приключенията. Той е корабът, който е пренесъл самата цивилизация.