Светилник като декор

Светилник като декор

Днес индустрията е навлязла дълбоко и във винтидж вещите, като стенни светилници, озарявали жилищните помещения в миналото. Лампите сега са не от свещи, а от колби с нажежаеми жички, дървените поставки и крепежи са от оцветена пластмаса. Какви материали са доминирали в битовите помещения в Дубай, преди появата на съвременните технологии? Тук има една много интересна разлика спрямо европейската представа за „старинна вещ“. В стария Дубай, материалите не са били просто въпрос на наличност и цена. Самата пустинно-морска среда е диктувала почти всичко: как се строи, как се охлажда, как се осветява и дори как изглеждат мебелите. Ако говорим за Дубай отпреди бетона, стоманата, климатика и електричеството, палитрата е била приблизително следната: Палмовото дърво — истинският „универсален материал“. Финиковата палма е била нещо като местния еквивалент на дърво, пластмаса, текстил и строителен материал едновременно. От нея се правели греди и подпори от стволовете; рогозки; прегради; покриви; сенници; кошници и съдове; примитивни мебели; щори и екрани. Барасти/ариш къщите са били изграждани върху дървена рамка, а стените и покривите — от палмови листа. Те били изключително проветриви и особено подходящи за горещото лято. Тоест, ако си представим вътрешността на една бедна стара дубайска къща, палмовото влакно е било много по-важно от камъка. Камъкът е присъствал, но не „европейският“ камък. В крайбрежния Дубай особено важен бил кораловият камък. Той се добивал от морето и крайбрежието, изсушавал се и се използвал за стените на по-постоянните жилища. Порестата му структура била полезна и термично. Тук има нещо почти парадоксално: Дубай е пустинен град, но старите му къщи до голяма степен са „морски“ сгради. Към корала се добавяли гипс; вар; пясък; натрошени морски черупки. Получавал се традиционен разтвор, известен като jus bahar („морски разтвор“). Гипсът е бил не само строителен материал. Гипсът е бил един от големите материали на стария Дубай. Използвал се за мазилки, свързващ материал и декоративни елементи. От него можели да се оформят орнаменти, релефи и дори ажурни панели, които едновременно пропускат въздух и ограничават пряката слънчева светлина. Така че, когато днес видим „винтидж“ лампа с пластмасова основа, имитираща дърво, това всъщност е доста далеч от оригиналната материална култура на региона. Дървото е било и остава и днес, ценен вносен материал. Местното дърво е било ограничено. Затова по-качествената дървесина, се внасяла по търговските пътища от Индия и Източна Африка. Използвали се например мангрови стълбове, а по-късно и вносна дървесина за греди и покриви. Това е много характерно за Дубай: материалите не са непременно местни, но са подбрани според това, което търговският град може да си позволи да внесе. Текстилът е бил много по-важен, отколкото си представяме. В жилището е имало огромно количество тъкани и плетени материали — рогозки, завеси, покривала, възглавници, постелки. Особено интересна е традицията sadu — тъкан текстил от вълна с геометрични мотиви, характерен за бедуинската култура. А khoos е техника за плетене от палмови листа. И двете традиции продължават да се използват и днес в съвременния интериор като препратка към стария Емират. Ако търсим предшественика на днешната декоративна „винтидж“ лампа в Дубай, той не би изглеждал като европейски месингов свещник. По-скоро бихме имали комбинация от глина/керамика + метал + дърво + палмово влакно + стъкло, но в зависимост от периода и социалния статус. И най-важното — осветлението е било съвсем друг свят. Преди електричеството, източникът е бил пламъкът: маслени лампи, фенери, свещи и други прости светлинни източници. Следователно материалите около пламъка е трябвало да бъдат топлоустойчиви и негорими, докато декоративните части можели да бъдат от дърво, текстил или палмов материал, но на подходящо разстояние. Има и още нещо много характерно: стените са били част от климатичната машина на дома. Дебелият коралово-гипсов зид, вътрешният двор, малките отвори, решетките и barjeel — вятърната кула — работели заедно. Вятърната кула улавяла въздуха и го насочвала към помещенията без никаква електрическа енергия. Така че, старият дубайски дом може да се опише с една доста красива формула: палма + корал + гипс + дърво + текстил + въздух. И това е може би най-голямата разлика с днешния Дубай. Днешната сграда се опитва да победи климата с технология; старата дубайска къща се е опитвала да използва самия климат в своя полза.