dubaj49

Флаг на пилон

Флагът на ОАЕ. Сещам се за няколко държави от Близкия изток, на които във флага има зелени, бели, черни, червени ленти. Някои имат черни звезди в бялото поле. На какво се дължи това сходство? Кога за първи път са се появили и какво означават? (Знам само, че зеленото е цветът на исляма). Това е цяло „семейство“ от арабски знамена. Четирите цвята червено, зелено, бяло и черно, се наричат панарабски цветове. Затова флаговете на ОАЕ, Йордания, Палестина, Кувейт, Судан и историческите флагове на Сирия, Ирак и други изглеждат като вариации на една и съща идея. Откъде идват четирите цвята? Те не са измислени като модерна национална символика през XX век. Съзнателно са подбрани така, че да напомнят за различни епохи от арабско-ислямската история. Обикновено се дават следните съответствия: черното символизира абасидите и ранната ислямска традиция; бялото – омаядите; зеленото: ислямът; често се свързва и с фатимидите; червеното: хашемитите. Но тук трябва да направим една уговорка: това не е древна, строго установена система, в която всеки цвят винаги и навсякъде е означавал точно това. Историческите употреби на цветовете са по-сложни. Например зеленото, действително има много силна ислямска асоциация, но твърдението „зелено = Фатимиди“ не е безспорно — династичните цветове са били по-сложни. Има и чудесен поетичен източник, който по-късно се оказва много удобен за обяснение на четирите цвята. През XIV век арабският поет Сафи ад-Дин ал-Хили пише приблизително: „Бели са делата ни, зелени са полята ни, черни са битките ни, червени са мечовете ни.“ Този стих по-късно е използван като символично обяснение на панарабските цветове. А кога се появяват заедно? Това е най-същественото. През 1916 г. Е Арабското въстание срещу Османската империя. Шариф Хюсеин от Мека, водач на Хашемитите, вдига Арабското въстание срещу османската власт. Тогава се появява знамето, което днес се приема за прародител на съвременното панарабско знаме: черно, зелено и бяло хоризонтално, с червен триъгълник откъм пилона. То е използвано за първи път през 1916 г. И тук има почти символичен обрат: това вече не е просто ислямско знаме. То е знаме на арабския национализъм. То казва приблизително: Ние сме араби, имаме обща историческа и културна памет и не сме просто поданици на Османската империя. Червеното е особено важно в оригиналното знаме, защото е свързано с Хашемитите, династията на самия Хюсеин. Затова, оттук нататък четирите цвята започват да имат двойна природа: едновременно ислямска/историческа и национално-арабска. И тогава идва XX век. След разпадането на Османската империя, арабският свят започва да се разделя на множество нови държави. И всяка трябва да отговори на един въпрос: Как да направим национален флаг, който да казва „това е нашата държава“, но същевременно „ние сме част от по-големия арабски свят“? И точно тук, панарабските цветове стават изключително удобни. Затова различните държави ги комбинират по различен начин: Йордания — много близо до оригиналната хашемитска традиция; Палестина — практически вариант на Арабското въстание; Кувейт — четирите цвята, но с различна геометрия; ОАЕ — червен вертикален кант и зелено-бяло-черни хоризонтални полета; Судан — панарабски цветове плюс зелен триъгълник; Сирия — различни варианти на зелено-бяло-черно-червената комбинация; Ирак и Йемен — също развиват варианти на същата цветова система. Така че приликата не е случайна. Това е визуален език. А ОАЕ? Флагът на ОАЕ е особено интересен, защото е създаден едва през 1971 г., при самото създаване на федерацията. Проведен е конкурс — участват около 1030 проекта, от които са избрани шест финалисти. Победител е Абдула Мохамед ал-Маина. Флагът е вдигнат за първи път на 2 декември 1971 г. от шейх Зайед. И самият автор казва, че се е вдъхновил именно от стиха на Сафи ад-Дин ал-Хили. Затова флагът на ОАЕ, всъщност е много хубав пример за модерна държава, която съзнателно се поставя в историческата традиция на арабския свят. За черните звезди. Звездите не са част от самата панарабска четворка. Те са добавени от отделни държави, като специфичен национален символ. Например, историческите знамена на Сирия са използвали зелени звезди, а Ирак също е имал варианти със звезди. Това вече е втори пласт символика върху общия панарабски „език“. Тоест, можем да мислим за арабските флагове почти като за граматика: червено + зелено + бяло + черно = „ние сме част от арабската историческа общност“ а после: звезди, орел, триъгълник, шахматни елементи и т.н. = „а това е конкретно нашата държава“. И точно затова, когато човек започне да гледа флаговете на Близкия изток, изведнъж забелязва нещо, което преди е пропускал: те не са просто сходни на цвят — те разказват обща история. На нас, българите, ни се струва, че доминираща практика по света е, да преобладават трицветните флагове с еднакви по размер, успоредно разположени цветни ивици. Но това не е така — трицветният флаг с три еднакви по ширина, успоредни ивици е много разпространен, но не е доминиращият световен модел. Той е по-скоро един от няколкото големи „архетипа“ на националното знаме. Интересното е, че ако погледнем националните флагове като система, се виждат няколко много устойчиви конструкции: трицветни хоризонтални ивици — България, Германия, Нидерландия, Русия, Унгария, Люксембург, Армения, Литва и др. Трицветни вертикални ивици — Франция, Италия, Ирландия, Белгия, Румъния, Чад и др. Двуцветни флагове — Полша, Украйна, Япония, Индонезия, Нигерия и много други. Кръстове — скандинавските флагове: Дания, Швеция, Норвегия, Финландия, Исландия. Един основен цвят + герб/символ — например Турция, Китай, Япония, Швейцария. Сложни геометрични композиции — Южна Африка, Ямайка, Северна Македония, Бразилия и др. Има обаче една много любопитна закономерност: трицветната композиция е особено характерна за Европа. Защо точно три? Тук вече навлизаме в историята на политическите идеи. Трицветното знаме се оказва изключително удобно за модерната национална държава през XVIII–XIX век. Френският трикольор например става един от великите символи на революцията. След него трицветните знамена започват да изглеждат като визуален език на нацията, гражданството и модерната държава. А през XIX век, когато се формират германският, италианският, българският, румънският и други национални движения, трицветът се оказва почти идеален: три цвята - достатъчно различим - лесен за изработване - лесен за запомняне - без сложна рисунка. И още нещо важно: еднаквите ивици не са задължителни. Например българският флаг е точно такъв — три равни хоризонтални полета. Но има трицветни знамена, при които пропорциите са различни, а има и трицветни знамена със символ в средата. А България е част от много интересна „семейна група“. Българският бяло–зелено–червено, визуално принадлежи към огромното семейство на европейските трицвети, но същевременно е достатъчно различим. Хоризонталният трикольор изглежда по-„спокоен“ и статичен, докато вертикалният създава малко по-силно усещане за движение. Затова само по геометрията на знамето често можем да разпознаем определена национална традиция. Ако ги разгледаме като графични конструкции, а не като политически символи, националните флагове могат да се разделят на няколко „архитектурни семейства“: хоризонтални ивици: България, Германия, Нидерландия, Русия, Унгария. Това е най-простата композиция. Вертикални ивици: Франция, Италия, Ирландия, Белгия, Румъния – също изключително разпространена. Един цвят + символ: Турция, Япония, Китай, Швейцария - минималистичен флаг. Кръст: Дания, Швеция, Норвегия, Финландия, Исландия - особено характерен за Северна Европа. Полета + символ: САЩ, Австралия, Нова Зеландия, Малайзия – това е по-сложна композиция. Диагонална геометрия: Ямайка, Тринидад и Тобаго, ДР Конго - по-динамичен дизайн. Сложна емблематична композиция: Бразилия, Мексико, Португалия, Испания. Герб/емблема, е съществена част от знамето. Но има една изненада. Ако въпросът е: „кой е най-разпространеният конкретен модел?“, трицветният флаг с три равни хоризонтални ивици вероятно изглежда като очевидния победител, но всъщност няма такъв категоричен световен победител. Причината е, че трябва да решим какво точно броим: три цвята или три полета; равни или неравни ивици; хоризонтални или вертикални; дали символът върху ивиците променя категорията; дали близки варианти като Русия, Словакия, Словения и Хърватия се броят за едно семейство. При разумна класификация обаче се получава нещо много характерно: Европа е континентът на трикольора. Особено през XIX век, националните движения започват буквално да „говорят“ чрез цветни ивици. И тук България е много интересен случай. Българският флаг: бяло, зелено, червено, е почти идеален пример на този модел: три цвята; хоризонтални; еднаква ширина; без герб; без надпис; без звезда, полумесец или друг символ. Това го прави изключително чист визуален национален знак. Има и нещо друго: цветовете не са случайно подбрани. Българският трикольор, е исторически свързан с руското знаме, но зеленият цвят заменя синьото. Така получаваме собствена комбинация, която едновременно принадлежи на европейската традиция и се отличава от руската. Това е особено интересно на фона на XIX век: когато новите национални държави се появяват на картата, флагът трябва едновременно да казва „ние сме част от Европа“ и „ние сме отделна нация“. И точно трикольорът е великолепен инструмент за това.