Сграда в строеж

Сграда в строеж

Burj Khalifa в Дубай. Приемаме, че съм много богат човек и имам своя "замък от слонова кост" на върха на небостъргача. Дал съм огромна сума, за да бъде така. Как и кога тази сума може да се възстанови не от други източници, а точно от обстоятелството, че съм тук? Ако приемем, че съм собственикът на „замъка от слонова кост“ на върха на Burj Khalifa, въпросът не е просто „колко струва апартаментът“, а: Как самото ми присъствие на това място, може да превърне огромния разход в инвестиция? Да разграничим най-напред две неща. Burj Khalifa вече е замислен като смес от жилища, хотел, ресторанти, офиси и туристическа атракция, а не просто като жилищна кула. Най-прекият начин: продавам достъп до себе си. Да си представим, че съм много богат предприемач, инвеститор или собственик на международна компания. Не продавам апартамента. Продавам среща с човека, който живее там. Например: 20 частни вечери годишно; 30 срещи с инвеститори; 10 презентации; 10 приеми за изключително тесен кръг; няколко големи бизнес събития. И мястото вече не е просто жилище. То става инструмент за установяване на отношения. Една вечеря на 800-метрова височина, с гледка към целия Дубай, е съвсем различен социален продукт от вечеря в ресторант. Тук не плащаш за храната. Плащаш за контекста. Вторият начин е още по-силен: престижът увеличава стойността на бизнеса ми. Да си представим, че имам компания за $500 млн. Тогава фактът: „Основателят живее на върха на Burj Khalifa“, може да бъде част от личния ми бранд на предприемач. Не защото хората са глупави и се впечатляват от височината, а защото луксозният адрес функционира като сигнал: успех - достъп - надеждност - социален статус – доверие. И това вече, може да има икономическа стойност. Ако моето присъствие повиши например способността ми да привличам инвеститори, клиенти или партньори, тогава част от стойността на „замъка“ се връща през бизнеса. Това е много по-интересна възвръщаемост от баналното:„Купих за 50 милиона, след 10 години ще продам за 70.“ Има и трети механизъм: превръщам дома си в experience. Тук вече стигаме до нещо характерно за Дубай. Официалната туристическа атракция At the Top, продава достъп до височината като преживяване. Обикновеният билет за нива 124–125, в момента започва от 189 AED, а премиум достъпът до ниво 148 е от 399 AED. Аз обаче имам нещо, което туристът не може да купи: личен достъп. Например: „Private dinner above Dubai.“ Не 50 туристи. Не група. А 6 души. Шеф на фонд, кралски представител, собственик на корпорация, архитект, знаменитост, потенциален партньор. И вечерта се продава не като ресторант, а като изключително преживяване. Тогава апартаментът започва да генерира приходи. Но най-голямата възвръщаемост може да бъде индиректна. Ако съм достатъчно богат, вероятно не е разумно да мисля: „Как да си върна $50 млн. от този апартамент?“ По-интересният въпрос е: „Как този апартамент да ми помогне да направя следващите $500 млн.?“ Това е съвсем друга икономическа логика. Да кажем, че инвестицията в „замъка“ е $50 млн. А благодарение на неговия статус: сключвам един договор за $100 млн.; привличам инвеститор за $200 млн.; получавам достъп до човек, до когото иначе трудно бих стигнал; създавам партньорство, което носи $10 млн. Годишно. Тогава апартаментът не е разход за жилище. Той е част от инфраструктурата на моята бизнес мрежа. А може да има и чисто капиталова възвръщаемост. Самото местоположение има огромна символична стойност. Emaar например позиционира жилищата в Burj Khalifa именно като ултралуксозен продукт, с ограничен брой резиденции — 33 жилища в The Residence, с площи около 4 000–8 000 sq ft. Това означава, че предложението е: рядкост + адрес + архитектура + гледка + статус. А такива активи могат да поскъпват, именно защото не могат да бъдат произведени в неограничено количество. Не може утре някой да построи още един Burj Khalifa на същото място. Но има един много интересен обрат. Ако съм наистина много богат, най-голямата грешка би била да се опитвам да монетизирам апартамента като обикновен хотел. Това би разрушило самата му стойност. Ако започна да пускам туристи срещу 5000 AED на нощ, след известно време ще имам: луксозен Airbnb. А аз искам: място, до което почти никой няма достъп. Затова най-ценният актив не е квадратният метър. Не е и гледката. Не е дори височината. Активът е ексклузивността. И затова, възвръщаемостта вероятно би изглеждала приблизително така: жилище - статус - достъп до хора - отношения - сделки – бизнес - печалба. А не: жилище - наем - месечен доход. И точно това прави моя „замък от слонова кост“, интересен икономически. Той може никога да не си „върне парите“ като недвижим имот. Но ако благодарение на него аз самият стана по-ценен като човек, партньор, домакин и бизнесмен, тогава огромната сума е започнала да работи. При определено ниво на богатство самият начин, по който живея, се превръща в производствен актив.