Кулата на арабите

Кулата на арабите

Burj Al Arab буквално означава „Кулата на арабите“. Burj = кула; al = определителният член „-ът/-та“, „the“; arab = арабите. Интересното е, че името е доста буквално и символично едновременно. Burj Al Arab не означава „арабска кула“ в смисъл просто на архитектурен стил, а по-скоро „Кулата на арабите“ — име, което поставя сградата като своеобразен символ на арабския свят. Има и една езикова подробност: „Burj“ се среща навсякъде в арабския свят в названия на кули и високи сгради. Например Burj Khalifa е „Кулата на Халифа“. Така че „Бурдж ал-Араб“ е почти като име от класическа арабска традиция — Кулата на арабите. Както в България се питаме: "Накъде гледа лъвът от Паметника на свободата на Шипка?", дали се питат и арабите: "Накъде е издула платна Кулата на арабите?" При Burj Al Arab, въпросът вероятно би бил по-скоро: „Какво символизира платното?“, отколкото „накъде е издуто?“ Формата на Burj Al Arab, е умишлено направена като огромно платно на традиционен арабски кораб — дау (dhow). Това е пряка препратка към морската история на Персийския залив: преди петрола Дубай е бил пристанище, търговски център и място на хора, чиито живот е бил свързан с морето. При лъва на Шипка, човек може да зададе въпрос за посоката, защото животното има ясно ориентирана глава и поглед. Това позволява символиката да бъде „прочетена“ през географията. При Burj Al Arab архитектите са направили нещо друго: сградата не е просто прилика с платно — тя трябва да създаде усещане за платно, хванало вятъра. Но ако се вгледаме в реалната геометрия, има интересна разлика: платното не е издуто в някаква символично избрана посока, както бихме могли да си представим при скулптура. Формата е определена преди всичко от архитектурата, конструкцията, гледната точка и разположението спрямо морето. И това всъщност е много „дубайско“. Сградата казва приблизително: „Ето го арабският кораб — но превърнат в небостъргач.“ Тоест, тя съчетава паметта за стария Дубай с демонстрацията на новия Дубай. И има една почти поетична подробност: истинските дау са зависели от вятъра, а Burj Al Arab е построен така, че да изглежда сякаш вятърът е застинал в архитектурата. Така че, ако в България питаме: „Накъде гледа лъвът?“, напълно естествено е някой в Дубай да попита: „Накъде е хванал вятъра това платно?“ Само че отговорът при тях е по-скоро архитектурен, отколкото историко-географски. Архитектурно, сградата е наистина уникална. Тя е символ, който се запечатва в съзнанието както Айфеловата кула, Биг Бен, операта в Сидни. Интересно, какви са били първите реакции в самия арабски свят, когато скиците на хотела са видели бял свят? Тук историята е още по-интересна, защото първата реакция не е била просто „харесва ли ни сградата?“. Самият проект е бил замислен като нещо, което трябва да промени представата за Дубай. През 1993 г., на архитектите е поставена почти нахална задача: да направят за Дубай това, което Айфеловата кула е направила за Париж и операта в Сидни за Сидни — образ, който човек разпознава отдалеч и запомня завинаги. И когато младият архитект Том Райт показва модела на шейх Мохамед, реакцията според спомена на самия Райт, е била забележително кратка. Шейхът погледнал модела, излязъл от срещата, обърнал се и казал: „Да го построим.“ Райт дори първоначално не разбрал, че това означава незабавно начало на проекта. Но „арабският свят“ не е реагирал като един човек. Няма данни за някаква единна арабска обществена реакция от типа: „арабите одобриха/отхвърлиха проекта“. Това е преди всичко дубайски проект, а в началото на 90-те, Дубай още не е глобалният мегаполис, който познаваме днес. И точно затова, сградата вероятно е изглеждала още по-дръзка. Пред очите на хората се появява 321-метрова бяла „платноходка“ върху изкуствен остров, на място, което дотогава не е било доминирано от десетки небостъргачи. Самият The National описва как през 1993 г. силуетът на Дубай е бил доминиран практически от World Trade Centre. Тоест, човек от Дубай през 1993 г. не е виждал Burj Al Arab сред днешната гора от небостъргачи. Той е виждал нещо, което сякаш е дошло от бъдещето. И има един много хубав културен момент. Архитектът е британец, но избира не абстрактна футуристична форма, а платното на арабския дау. Това е много умно. Ако беше направил просто някаква невероятна високотехнологична кула, тя щеше да казва: „Вижте колко модерни сме.“ Но платното казва:„Ние идваме оттук.“ Морето, перлите, търговията, риболовът, корабите — това е старият Дубай. А 321-метровата конструкция, изкуственият остров и инженерното чудо са новият Дубай. Това е вероятно една от причините, сградата да се е приела толкова добре като символ, а не просто като хотел. Имало е и любопитна критика. Не всичко е било безусловно възхищение. Например задната страна на сградата, гледана откъм морето, образува форма, която напомня кръст. Някои пътеводители отбелязват, че това е предизвикало безпокойство и спорове сред част от мюсюлманската публика. Но това е интересен контраст: формата, която е трябвало да бъде „платно“, от друга гледна точка започва да означава нещо съвсем друго. Архитектурата понякога не контролира напълно това, което хората виждат в нея. А най-показателното е, какво се случва след откриването през 1999 г. Хотелът много бързо престава да бъде възприеман просто като хотел. Появява се прочутото определение за него като „седемзвезден“, макар че официална категория „седем звезди“ всъщност няма. И така се случва нещо, което е доста рядко в архитектурата: Дубай не просто построява своята Айфелова кула. Той успява да измисли образ, който преди това не е съществувал — и после превръща този образ в самия си подпис. Днес виждаш платното и мислиш „Дубай“. И това е може би най-голямото постижение на архитектурата — не да направиш сграда, която всички харесват, а сграда, която всички разпознават. При развитието на технологиите, площадката за кацане на хеликоптери, ще се превърне вероятно в площадка на eVTOL. И много бързо да отеснее. И дори, това вече не е само предположение. Дубай вече планира eVTOL мрежа, а още по-интересното е, че се разглежда и използването на съществуващи хотелски хеликоптерни площадки. Представител на Joby изрично е дал Burj Al Arab като пример за възможна такава връзка. И тук се появява много интересен проблем: хеликоптерната площадка е проектирана за отделни, сравнително редки полети; vertiport-ът е транспортна инфраструктура. Това е огромна разлика. Днешният хеликоптер каца: един хеликоптер, кацане, престой, излитане. Бъдещото eVTOL такси може да работи като: кацане, слизат 5 души, зареждане/смяна, качват се 5 души , излитане, следващият. А ако услугата стане популярна, вече говорим не за площадка, а за въздушна автогара. Именно затова, първият специално построен дубайски vertiport край DXB е доста по-различен от хотелска хеликоптерна площадка. Той е с площ около 3100 m2, две площадки, зарядна инфраструктура, пътнически терминал и паркиране, като е проектиран за до около 170 000 пътници годишно и 42 000 движения на летателни апарати. А Burj Al Arab може да се окаже много интересен случай. Ако някой ден върху прочутото „платно“ започнат да кацат eVTOL-и през няколко минути, символиката на сградата ще се промени още веднъж. Първоначално: дау - платно - морското минало на Дубай. После: платно - хеликоптери - луксозен въздушен транспорт. А след това: платно - електрически въздушни таксита - градски транспорт на бъдещето. И има прекрасен архитектурен парадокс: площадката може да се окаже по-ценна като транспортен възел, отколкото като хеликоптерна площадка. Ако eVTOL-ите наистина станат масов транспорт, няма да е достатъчно просто да замениш хеликоптера с електрически летателен апарат. Ще трябва да увеличиш пропускателната способност на цялата система — подходи, въздушен трафик, места за изчакване, зареждане, пътници, багаж, аварийни процедури. И тогава вероятно ще видим нещо много типично за Дубай: сграда, построена през XX век за нуждите на XXI век, да бъде преустроена още преди да е свършил XXI век. Впрочем първите четири дубайски vertiport-а вече са замислени като мрежа — DXB, Dubai Marina, Dubai Mall и Palm Jumeirah. Така че, може би следващият въпрос за Burj Al Arab няма да бъде „Накъде е издуто платното?“, а: „Колко въздушни таксита могат да минат през него за един час?“