dubaj4

Кораби в Дубай

При такова интензивно корабоплаване и пристанищна активност, би било добре персоналът да владее добър английски. Което означава, да има добри училища и учители - двата езика, арабски и английски, далеч не са родствени. И това е една от най-големите тайни на успеха на Дубай – английският език е станал практическият език на икономиката, макар официалният език на държавата да е арабският. Интересното е, че в Дубай понякога е по-лесно да се оправите с английски, отколкото с арабски. Защо? Защото местните граждани са малцинство. От около 3,5–4 милиона жители на емирството Дубай, гражданите на ОАЕ са приблизително 10–15%. Огромното мнозинство са чужденци: индийци; пакистанци; бангладешци; филипинци; британци; египтяни; йорданци; европейци; африканци и други. Всеки идва със своя майчин език. Общият език става английският. Пристанището е добър пример. Едно от най-големите контейнерни пристанища в света – Jebel Ali Port – ежедневно обслужва кораби от десетки държави. Екипажът може да бъде: капитан – грък; старши механик – украинец; помощник – индиец; боцман – филипинец; агентът в пристанището – арабин. Общият работен език почти винаги е английски. Това не е особеност само на Дубай – английският е международният език на търговското корабоплаване, определен чрез стандартите на International Maritime Organization. Как е организирано образованието? Тук Дубай е доста необичаен. Има държавни училища за гражданите на ОАЕ; британски училища; американски училища; индийски училища; френски; немски; международни училища. Повечето частни училища преподават почти изцяло на английски. Затова едно дете може: вкъщи да говори арабски; в училище – английски; с приятелите си – смесица от английски, хинди и арабски. Това е ежедневие в Дубай. Труден ли е преходът между арабски и английски? Да. Двата езика принадлежат към съвсем различни езикови семейства. Арабският е семитски език. Английският е германски език. Различават се: азбуката; посоката на писане; граматиката; строежът на думите; звуковете. Въпреки това децата усвояват двата езика сравнително лесно, когато растат в двуезична среда. За възрастните също е напълно възможно да ги научат, но това обикновено изисква повече време и практика. Любопитен обрат - преди около 70–80 години, английският почти не се е използвал в малкото рибарско селище, което тогава е бил Дубай. Основните чужди езици на търговците са били персийски, хинди и различни местни диалекти. Днес ситуацията е почти обърната. Ако влезете в магазин, банка или пристанищна администрация, най-вероятно първото, което ще чуете, ще бъде: "Good morning, sir. How can I help you?", а не арабски поздрав. Това показва как икономиката може да промени езиковата среда на един град. Има и още един интересен аспект. Морската традиция на арабите не започва с английския език. В продължение на векове те плават успешно до Индия, Източна Африка и Китай, използвайки арабски, персийски и местни търговски езици. Английският става доминиращ едва през XIX и XX век, когато Британската империя се превръща във водеща морска сила. Дубай се адаптира към тази промяна изключително прагматично – без да изоставя арабската си културна идентичност, но приемайки английския като необходим инструмент за участие в световната търговия. Именно тази способност да съчетава местната традиция с глобалните стандарти, е една от причините за впечатляващия му икономически възход. Традиционното арабско семейство, е консервативно. Наблюдават ли се смесени бракове, при такова множество от етноси? Би било нелогично да няма, но картината е доста по-сложна, отколкото в повечето западни общества. В Дубай живеят представители на над 200 националности, така че възможностите за смесени бракове са много. Въпросът е, че отношението към тях зависи от това кои са съпрузите. Между чужденци смесените бракове са нещо съвсем обичайно. Например: британец и индийка; рускиня и ливанец; филипинка и пакистанец; французойка и египтянин. Това почти не прави впечатление, защото Дубай е космополитен град. Когато единият е гражданин на ОАЕ, тук традициите имат много по-голяма тежест. Много семейства все още предпочитат синът или дъщерята да се оженят за човек от същото племе или разширено семейство; от същата държава; от същата религия; със сходен културен произход. Това не е само религиозен въпрос, а и въпрос на семейна идентичност, наследство и социални връзки. Има ли забрани? Зависи от случая. Например, според традиционното ислямско право мюсюлманин може да се ожени за мюсюлманка, а при определени условия и за християнка или еврейка; мюсюлманка по традиционното тълкуване не може да се омъжи за немюсюлманин, освен ако той не приеме исляма. На практика обаче съвременните законодателства и личните избори могат да бъдат по-разнообразни, особено в космополитни градове като Дубай. Какво става в ежедневието? Интересното е, че в една и съща компания може да работят арабин; индиец; германец; кениец; японец. Те общуват отлично професионално. Но вечер всеки се прибира в своята семейна и културна среда. Много чужденци живеят в Дубай десетилетия, без това непременно да означава, че се интегрират напълно в местното общество. По-скоро се формира своеобразна "мозайка" от общности, които съжителстват и си взаимодействат. Променят ли се младите поколения? Да, особено сред образованите жители на големите градове. Младите граждани на ОАЕ учат в чужбина; работят в международни компании; общуват ежедневно с хора от десетки националности; често говорят английски почти толкова свободно, колкото арабски. Това постепенно прави отношението към смесените бракове по-гъвкаво в някои семейства. Но промяната е постепенна. Семейството продължава да има голямо влияние при избора на партньор. Един любопитен контраст. През деня градът е може би едно от най-глобализираните места на Земята. В метрото, на летището или в пристанището, можете да чуете десетки езици и да видите хора от всички континенти. Но вечер, когато хората се приберат у дома, много семейства запазват традиции, които се предават от поколения. Това означава, че глобализацията и традицията не се изключват непременно – те могат да съществуват едновременно, но в различни сфери на живота. Именно тази комбинация – модерна икономика и сравнително консервативни семейни ценности – е една от най-характерните черти на обществото в Дубай и в Обединените арабски емирства като цяло.