Арабски джелаби

Арабски джелаби

Джелабия (galabeya/jalabiya) е от онези арабски предмети от всекидневието, които у нас почти не са познати, въпреки че визуално човек веднага я разпознава. Само че тук има една важна тънкост: „джелабия“ не е съвсем едно и също нещо навсякъде в арабския свят. В Египет например, джелабията е дълга, широка, обикновено свободна дреха с дълги ръкави, носена от мъже и жени. Тя е изключително практична за горещ климат — не прилепва към тялото и позволява въздухът да циркулира. В страните от Залива, включително Дубай, по-точното название за традиционната мъжка бяла дреха е кандура (в някои страни — thobe или dishdasha). Тя изглежда подобно на джелабията, но има свои особености в кройката, яката, ръкавите и начина на носене. В Дубай това не е просто „народна носия“, която някой облича за туристите. За местния емирaтски мъж, кандурата е напълно нормално съвременно облекло. Тя може да бъде безупречно ушита, от много качествен плат, съчетана с гутра и агал и да бъде носена едновременно в джамията, в офиса, на официална среща или в мола. Тоест, дрехата е традиционна, но човекът в нея може да управлява банка, авиокомпания или инвестиционен фонд. И това много добре се вписва в Дубай: там традицията не е непременно противоположност на модерността. Може да имаш небостъргач от стъкло и стомана, електромобил, смартфон и частен самолет — и човекът, който ги използва, да е облечен в дреха, чийто основен принцип практически не се е променил от векове. А има и нещо любопитно: бялата кандура не е просто естетика. В условията на пустинен климат, свободната светла дреха има съвсем рационален смисъл — слънчевото нагряване е по-малко, тялото е засенчено, а свободната кройка създава въздушен слой около него. Всъщност, ако погледнем внимателно, традиционното арабско облекло, е един вид архитектура за човешкото тяло в пустинята. И точно затова джелабията, кандурата, гутрата и агалът са много по-интересни, отколкото изглеждат на пръв поглед. Ако говорим за традиционната джелабия, платът не е някакъв специален „арабски“ материал. В исторически план той зависи от района и е бил пряко свързан с търговията. Памук — вероятно най-важният материал за всекидневна джелабия. Особено в Египет, където памукът се отглежда отдавна и страната впоследствие става прочута с дълговлакнестия си памук. Вълна — използвана в по-хладни райони и за по-топли дрехи. Лен — особено важен исторически материал в Египет. Коприна — за скъпи и престижни дрехи, но тя вече е луксозен внос, а не обикновена материя. В съвременността огромна част от платовете са индустриално произведени смески от памук, полиестер и други влакна. Но ако говорим конкретно за Дубай от времето преди петрола, тогава отговорът на въпроса, „откъде е взет платът?“ става много интересен. Дубай не е произвеждал сам основните текстилни суровини. Градът е бил търговско пристанище. Платовете са пристигали по морските търговски маршрути от Индия, Персия, Източна Африка и други части на Индийския океан. Особено важна е била Индия — огромен производител на памук и център на текстилното производство. Тоест, може да се получи следната верига: индийски памук, индийско предене и тъкане, плат по море, Дубай, местен търговец, шивач, джелабия. Преди небостъргачите, градът е бил посредник между различни светове. Не само перли и фурми са минавали през него. Минавали са платове, подправки, ориз, дървен материал, метали, кафе и множество други стоки. А най-интересното е, че Индия е била не просто доставчик на плат, а един от основните икономически партньори на Дубай. Така че, една съвсем обикновена джелабия всъщност може да е материален резултат от търговията през целия Индийски океан. Женското облекло е още по-интересно, защото не е било просто „женска версия“ на мъжката джелабия. В Арабския залив то се е оформило около климата, ислямските норми, местната култура и социалния статус. В стария Дубай, основата обикновено е била дълга свободна рокля, под която можело да има риза и широки панталони. Върху нея при излизане навън се поставяла абая — дълга, широка горна дреха, която покрива тялото. Но има една важна подробност: старата абая не е била задължително черната дреха, която днес най-често си представяме. В миналото са се използвали различни тъкани и цветове — черно, тъмносиньо, кафеникаво, понякога и по-ярки материи. При празнични случаи дрехите можели да бъдат изключително богато украсени. А какво е било на главата? Жената можела да носи шал, покриващ косата, а при излизане сред непознати мъже — различни форми на лицево покривало. Една особено характерна вещ за района, е бурката на Залива — и тук трябва да внимаваме с думата бурка, защото това не е афганистанската бурка, която покрива цялото тяло и лицето с мрежа пред очите. Говорим за т.нар. al-batula / battoulah — малка маска от метализиран или боядисан плат, покриваща част от лицето. Тя е била характерна за жените в района на Залива, включително ОАЕ. Жената в традиционното общество, не е била облечена непременно евтино или безлично. Напротив. Под сравнително скромната външна дреха, можела да има ярко оцветена рокля, коприна, бродерии, златни украшения, гривни, огърлици и парфюми. Част от красотата е била предназначена за семейството и женската общност, а не за публичното пространство. Това е доста различна концепция от съвременното западно разбиране за облеклото като начин да покажеш себе си на всички около теб. Тук Индия отново се появява. Индийските текстили, са били изключително важни за женското облекло в Залива — памучни тъкани, коприна, пъстри платове, бродирани материи. Така че, в стария Дубай можем да си представим една доста любопитна картина: мъжът в бяла кандура, жената в богато украсена рокля и абая, а платовете и украшенията са дошли по същите морски пътища, по които са идвали стоките от Индия, Персия и Източна Африка. Това вече е Дубай преди петрола — не като пустинно село, а като малък, но изключително оживен възел на Индийския океан.