dubaj3

Банка в Дубай

Арабските банки в Дубай вероятно преобладават. Докато всички други банки по света работят с лихви, арабските - не. Как се хармонизира тази особеност в място като Дубай? Това е един от най-интересните аспекти на Дубай. Наистина възниква въпросът: как световен финансов център функционира, ако значителна част от местните банки не начисляват лихва? Отговорът е, че Дубай не противопоставя двата модела, а ги съчетава. Две банкови системи съществуват и взаимодестват под един покрив. В Обединените арабски емирства съществуват паралелно: конвенционални банки, работещи по познатия в Европа и Америка модел с лихви; ислямски банки, които спазват нормите на ислямското право (шериата). Клиентът сам избира коя система предпочита. Това е една от причините, Дубай да е толкова успешен международен финансов център – той обслужва както глобалния, така и ислямския финансов свят. Защо ислямските банки не вземат лихва? В ислямското право е забранена риба (riba) – получаването на гарантирана печалба само срещу предоставяне на пари на заем. Идеята е, че парите сами по себе си не трябва да "раждат" пари, ако кредиторът не поема част от стопанския риск. Това не означава, че банката работи без печалба. Напротив – тя печели, но по различен начин. Как тогава финансират покупка на жилище? Да предположим, че желаете да купите апартамент за 500 000 дирхама. В конвенционална банка, банката ви отпуска заем. Вие връщате главницата плюс договорена лихва. В ислямска банка, банката първо купува апартамента. След това го препродава на вас, например за 600 000 дирхама, които изплащате разсрочено. Печалбата на банката е разликата между покупната и продажната цена. Финансовият резултат често е сходен с този при ипотека с лихва, но юридическата конструкция е различна. Друг модел – участие в бизнеса. При инвестиции ислямската банка често влиза като съдружник. Например: банката осигурява капитала; предприемачът управлява проекта. Ако има печалба – тя се разделя по предварително договорено съотношение. Ако има загуба – и банката понася част от нея, според условията на договора. Това е съществена разлика спрямо обикновения кредит, при който кредиторът по принцип очаква възвръщаемост независимо дали проектът е успешен. Как работят международните банки? Дубай е глобален финансов център. Там присъстват почти всички големи международни банки. Те работят по международните банкови стандарти. В същото време съществуват и едни от най-големите ислямски банки в света. Практически те функционират паралелно и обслужват различни предпочитания и пазари. Защо това не създава проблем? Защото икономическата цел е една и съща. И в двата случая трябва да се финансират предприятия; да се строят жилища; да се развива търговията; да се реализират инвестиции. Различават се правните форми, чрез които се постига това. Един интересен парадокс: много икономисти отбелязват, че ислямските , на практика често постигат доходност, близка до тази на конвенционалните банки. Разликата е не толкова в размера на печалбата, колкото в начина, по който тя се формира и разпределя. Ислямските финанси се стремят всяка финансова операция да бъде обвързана с реален актив или стопанска дейност, а не единствено с движението на пари. Затова Дубай може да бъде едновременно дом на международни инвестиционни банки от Ню Йорк и Лондон и на едни от най-големите ислямски финансови институции. Вместо да избира между двата модела, градът е изградил среда, в която те съществуват успоредно и обслужват различни нужди на глобалната икономика. В западните банкови инструменти, са обичайни кредитните карти. Как стоят нещата в арабските банки? Ако нямат собствени, оперират ли със западните? Дубай отново следва характерния си модел: не отхвърля западните финансови инструменти, а ги адаптира към ислямските принципи. Може да се каже, че съществуват три основни вида карти. Обикновени кредитни карти. Ако сте клиент на конвенционална банка, ще получите същите карти, които познаваме в Европа: Visa; Mastercard; понякога American Express. Те функционират по обичайния начин – имате кредитен лимит, гратисен период и при непогасяване започват да се начисляват лихви. Ислямски кредитни карти. На пръв поглед картата изглежда като обикновена Visa или Mastercard. Можете да плащате в магазини; резервирате хотели; купувате самолетни билети; пазарувате онлайн. Но зад нея стои различен договор. Вместо класическа лихва, банката може да използва фиксирана такса за обслужване; договорена надценка при определени операции; годишна такса; други договорни механизми, одобрени от шериатските надзорни съвети. Целта е възнаграждението на банката да не се представя като лихва върху неизплатен дълг. Дебитни карти. Те са най-безпроблемният вариант от гледна точка на ислямските финанси. Харчите собствените си средства и въпросът за лихвата практически не възниква. Работят ли със западните картови системи? Да. Това е важно да се подчертае. Visa и Mastercard не са банки. Те са международни картови мрежи. Следователно една ислямска банка може спокойно да издаде карта Visa. Разликата не е в пластиката. Разликата е в договора между клиента и банката. Затова човек често дори не разбира дали картата е издадена от конвенционална или ислямска банка, докато не прочете условията. Какво става при просрочие? Това е една от най-деликатните теми. Конвенционалната банка начислява наказателна лихва. Ислямската банка обикновено не може да печели от забавянето на клиента по същия начин. Вместо това може да има договорени административни такси, а в някои модели суми, събрани като санкция за неоснователно забавяне, се насочват за благотворителни цели, а не се третират като печалба на банката. Конкретният механизъм зависи от договора и от политиката на съответната банка. Как гледат хората на това? Интересното е, че в Дубай мнозина избират ислямска банка не само по религиозни причини. Някои смятат, че моделът е по-прозрачен, защото цената на финансирането е договорена предварително и е обвързана с конкретна сделка или актив. Други предпочитат конвенционалните банки, защото са свикнали с тях или защото използват международни кредитни продукти. И двете системи съществуват успешно една до друга. Ако извадите от портфейла си карта Visa, издадена от ислямска банка в Дубай, и друга Visa, издадена от банка в София или Лондон, те могат да изглеждат почти еднакво и да работят на един и същ терминал. Разликата не е в технологията, а във финансовата философия зад тях. Едната карта е част от система, в която кредитът обичайно се оскъпява чрез лихва, а другата – от система, която се стреми да постигне сходен икономически резултат чрез договорни конструкции, съобразени с ислямското право. Това е характерно за Дубай като цяло: той не се изолира от световната финансова система, а търси начини да бъде част от нея, като едновременно запазва пространство за институции и продукти, основани на собствената си правна и религиозна традиция.