Джамия в Дубай

Джамия в Дубай

Ясно е като бял ден, че в Дубай има джамии - една от друга по-хубави. В консервативни арабски общества спазва ли се каноничен ислям, при наличие на толкова предизвикателства и изкушения на модерното общество? Очевидно е, че Дубай и ОАЕ, не е Афганистан, нито Пакистан. И все пак? Да — и тук съществува един много интересен парадокс. Дубай е модерно, космополитно и до голяма степен либерализирано общество, но това не означава секуларизирано общество. Ислямът не е изчезнал под натиска на модерността; по-скоро е намерил начин да съжителства с нея. Най-напред нека кажем: Дубай не е „неислямски“. Конституцията на ОАЕ определя исляма като официална религия, а шериатът — като един от основните източници на законодателството. Същевременно конституцията гарантира религиозното богослужение при определени ограничения. Тоест, държавата изобщо не казва: „Тук има джамии, но религията е само личен въпрос.“ Напротив. Ислямът е част от официалната идентичност на държавата. И това се вижда в ежедневието: петте молитви, азанът, петъчната молитва, Рамадан, ифтарът, хаджът, закатът, халал храната и т.н. Официалните материали на ОАЕ изрично описват тези практики като част от всекидневния живот. Но „каноничен ислям“ не означава всички да живеят като средновековни аскети. Това е същественото. Един мюсюлманин може едновременно да спазва петте молитви; да пости през Рамадан; да ходи в джамията; да дава закат; да спазва халал; да почита родителите и семейството; и същевременно да кара Lamborghini; да работи във високотехнологична компания; да живее на 50-ия етаж; да използва Instagram; да ходи в мол; да пътува по света; да управлява международен бизнес; да живее в общество, в което негови съседи са християни, индуси, будисти и атеисти. Тези неща не се възприемат непременно като противоречие. Защото ислямът не изисква от мюсюлманина, да живее в бедност или да отхвърля технологията. Ограниченията са по-скоро върху какво правиш, как се държиш и какви отношения поддържаш. И тук Дубай е много различен от Афганистан. Разликата не е просто „повече пари“. Тя е, как държавата разбира ролята на религията. В Дубай държавата до голяма степен казва: „Ислямът е основата на обществото, но ние ще управляваме модерна глобална икономика.“ Затова например, алкохолът съществува в лицензирани места, огромна туристическа индустрия работи с милиони чужденци, жените участват активно в икономиката, а немюсюлманите могат да практикуват своите религии. Официалният портал на ОАЕ изрично посочва, че други религии се практикуват свободно. Но това не означава, че всичко е позволено. Държавата много внимателно регулира религиозния живот. Например в Дубай проповедите, религиозните лекции и редица дейности в джамиите, изискват разрешение от компетентния орган. Това е много характерна особеност: религията е силна, но е институционално контролирана от държавата. А какво става с „изкушенията“? Представете си млад емирaтски мъж в Дубай. Той живее в град, в който има нощни клубове; луксозни хотели; плажове; западна мода; алкохол в лицензирани заведения; огромни търговски центрове; туристи от целия свят; социални мрежи; всякакви светски развлечения. И въпреки това може в петък да отиде на джума, а през Рамадан да пости. Това не е непременно лицемерие. То е по-близо до начина, по който огромна част от религиозните хора по света, реално живеят: религиозността не е постоянна изолация от света, а система от граници, ритуали и самоограничения вътре в света. Рамадан е най-добрият тест. Ако човек иска да види дали ислямът в Дубай е само декоративен, Рамадан е показателен. Официалното описание на ОАЕ, говори не само за постене, но и за молитви тарауих, четене на Корана, благотворителност, семейни събирания и ифтар. Дубай не изключва модерността за Рамадан — той я пренастройва. Моловете работят до късно. Ресторантите организират ифтари. Хотелите правят рамадански шатри. След залез градът буквално се съживява. Тоест вместо: „Религията срещу модерния град“, получаваме: „Модерният град, приспособен към религиозния календар.“ Има обаче една много важна разлика между местните и огромната маса чужденци. Тук човек лесно може да бъде подведен от улицата на Дубай. Огромната част от населението на емирството, не е от емирaтски граждани. Дубай е глобален град с огромно експатско население. Самата администрация го описва като космополитен град, в който хора от различни религии живеят и работят заедно. Затова, когато видите западна жена по къси панталони; индиец индуист; европеец в бар; филипинка католичка; руснак в луксозен хотел; това не е непременно показател за религиозността на самите емирaтци. Те могат да живеят в същия град, но в доста различен културен слой. В какви училища учат децата в Дубай? Има ли образователна система извън религиозната или това са две различни системи? Тук разграничението е много важно: в Дубай религиозното образование не е отделна образователна система, паралелна на „светската“. То е компонент вътре в общата училищна система. А самата общообразователна система е изключително разнообразна. Какво учи едно дете в Дубай? Има два основни сектора: Държавни училища: те следват националната програма на ОАЕ. В нея има арабски език, английски, математика, природни науки, обществени науки, технологии и т.н., но също и ислямско образование и предмети, свързани с националната идентичност. Частни училища: тук вече картината е почти невероятна за една арабска държава. В Дубай има британски, американски, IB, индийски, пакистански, френски, немски, китайски, японски, филипински, австралийски и други учебни програми. Официалният регистър на KHDA в момента показва 232 частни училища с множество различни учебни системи. Тоест, едно дете може да учи по британската програма и да се готви практически по същия образователен модел, по който би учило дете в Лондон. Другото може да учи по американска програма. Третото — IB. Четвъртото — индийска. И всички те могат да живеят в един и същи квартал на Дубай. Но тогава къде е ислямът? Той не изчезва от частното училище. Ако едно частно училище използва например, британска или американска програма, то пак е длъжно да включва определени национални предмети. По действащите правила на KHDA за частните училища, те включват Arabic, Islamic Education и Social/Moral/Cultural Studies, с различни изисквания според това дали ученикът е мюсюлманин и дали е арабски или неарабски. Особено важно: Islamic Education е задължително за мюсюлманските ученици. Това означава, че например: дете на мюсюлманско семейство, учи в британско международно училище: сутрин има математика, физика, английски, биология, информатика, но в учебния му план присъства и Islamic Education. Тоест няма разделение: „До 14:00 сме модерно училище, след 14:00 отиваме в религиозно училище.“ Религиозното образование е интегрирано в светското общообразователно образование. А немюсюлманското дете? Едно християнско, индуистко, будистко или атеистично семейство, не изпраща детето си да изучава ислям като своя религия. Вместо Islamic Education, за немюсюлманските ученици има съответните национални/морални и културни предмети. При актуализираните правила KHDA изрично прави разграничение между Muslim/Non-Muslim и Arab/Non-Arab ученици. Така че, училището може да изглежда като едно цяло, но учебните програми на отделните групи се разклоняват. А може ли едно училище да бъде истински „ислямско“? Да. Има и училища, които са много по-силно ориентирани към ислямската култура и религия. В официалния каталог например, има Islamic School for Training & Education, както и Sheikh Rashid Bin Saeed Islamic Institute. Но това е един от типовете училища, а не общият модел на образованието в Дубай. И това е съществената разлика с една държава, в която религиозното образование фактически определя цялата система. Получава се много любопитен модел. Емирaтско мюсюлманско дете учи математика, физика, английски, компютри; учи арабски; учи история и култура на ОАЕ; изучава ислям; възпитава се в ценностите на емирaтската държава. Индийско индуистко дете може да учи по индийска или IB програма математика, физика, английски и т.н.; арабски като част от изискванията; национални/културни предмети - не изучава исляма като своя религия. Британско мюсюлманско дете може да учи по британската програма Cambridge/GCSE/A-Level например, английски, математика, науки; Islamic Education като задължителен предмет. И трите деца могат да седят в един и същи град, да ходят в различни училища и след време да кандидатстват в университети по различни международни образователни пътеки. Държавата не се опитва да направи всички деца еднакви. Тя позволява огромна образователна свобода, защото това е необходимо за глобалния град. Но поставя отгоре няколко общи слоя: ислям + арабски език + история/култура + ценности на ОАЕ. Така британското, американското или индийското образование, не заменя националната идентичност, а се наслагва върху нея. И това е доста елегантен механизъм за държава, в която огромното мнозинство от хората изобщо не са нейни граждани.