dubaj2

Стари кораби

В пристанището на Дубай, наред с най-модерните, могат да се видят и доста антични плавателни съдове - платноходи, дълги лодки. Добри мореплаватели ли са арабите? Като се има предвид, че арабите са не толкова производители, понеже пясъците на пустините не дават възможност да се добиват много плодове и зеленчуци, нито да се развива животновъдство в големи мащаби, те развиват до съвършенство търговските навици. Това ги прави и добри мореплаватели. Дори - много добри. Всъщност арабите са сред най-опитните мореплаватели в историята на Индийския океан, макар че в европейската , техните постижения често остават в сянката на португалци, испанци и по-късно англичани. Плавателните съдове, които може да се видят в Дубай, най-често са дау (dhow) – традиционни арабски дървени кораби с характерни триъгълни (латински) платна. Защо арабите стават добри моряци? Арабският полуостров има дълги брегове на Персийския залив; Оманския залив; Арабско море; Червено море. Още преди исляма, местните жители търгуват по море. След VII век, с разширяването на ислямския свят, арабските търговци започват да плават от Източна Африка до Индия, Шри Ланка, Югоизточна Азия и дори до Китай. Те изграждат една от най-големите морски търговски мрежи в света. Те са некоронованите господари на мусоните. Една от най-големите им заслуги е, че отлично разбират сезонните мусонни ветрове. Например, през едната половина на годината вятърът ги отвежда от Арабия към Индия; след няколко месеца посоката се обръща и ги връща обратно. Така те могат да извършват редовни търговски плавания без съвременни двигатели. Това знание е било натрупвано в продължение на векове и се е предавало от поколение на поколение. Какво са превозвали? Не само подправки, както мнозина биха очаквали. По море са превозвали перли (до откриването на нефта, това е един от основните поминъци в района); тамян и смирна; фурми; коне; дървен материал; текстил; коприна; порцелан; злато; сребро. Дубай дълго време е бил именно търговско пристанище, а не нефтен град. Мореплаване без модерни уреди - арабските капитани са се ориентирали чрез звездите; положението на слънцето; посоката на ветровете; морските течения; цвета на водата; полета на птиците. Много европейски мореплаватели по-късно използват знания, натрупани от арабските навигатори. Има отчетливо арабско влияние върху навигацията. Арабските учени усъвършенстват и популяризират използването на астролаба за морска навигация, развиват астрономията и математиката и създават подробни описания на морските пътища в Индийския океан. Тези знания впоследствие достигат и до европейските морски сили. Защо в Дубай още има такива кораби? Това не е само туристическа атракция. Част от тези дървени съдове и днес превозват товари до Иран; Оман; Пакистан; Индия; някои пристанища в Източна Африка. Те са евтини за поддръжка, могат да влизат в малки пристанища и остават практични за определени видове регионална търговия. Любопитен исторически факт е, че когато португалският мореплавател Вашку да Гама достига Източна Африка през 1498 г., той не познава добре пътищата през Индийския океан. Оттам нататък плаването му към Индия е улеснено от опитен местен лоцман (историците спорят дали е бил арабин, индиец или прочутият арабски навигатор Ахмад ибн Маджид, но последното днес се смята за малко вероятно). Без местните морски знания португалската експедиция би имала значително по-големи трудности. Така че старите дървени кораби в Дубай не са просто украшение. Те са жива връзка с времето, когато богатството на арабските градове е идвало не от нефта и небостъргачите, а от морската търговия. В известен смисъл съвременният Дубай продължава същата традиция: и днес градът е голямо пристанище и логистичен център, само че контейнеровозите са заменили платноходите, а глобалната търговия е станала многократно по-мащабна. Дали заради мореплаването са създадени арабските цифри? Всъщност, отговорът на този интересен въпрос, може да шокира мнозина. Не пряко, но мореплаването е една от причините, арабите да възприемат, развият и разпространят тази цифрова система. Всъщност има често срещана заблуда – арабските цифри всъщност не са измислени от арабите. Те са индийско изобретение. Цифрите 0–9 и позиционната десетична система, възникват в Индия между V и VII век. Най-революционната идея не са самите символи, а две неща: позиционното записване (например 23 ? 32); числото нула, което служи като самостоятелно число и като знак за празно място. Това е огромен скок спрямо римските цифри. Например: MCMLXXXVII срещу 1987. Разликата в удобството е очевидна. Как стигат до арабите? След разширяването на Арабския халифат през VII–VIII век, арабският свят влиза в тесен контакт с Персия и Индия. По това време Мухаммад ибн Муса ал-Хорезми и други учени изучават индийската математика. Ал-Хорезми написва труд за индийската цифрова система, който по-късно е преведен на латински. От неговото име произлиза думата алгоритъм (algorithm). От заглавието на един от латинските преводи идва и думата algorism – старото европейско название на пресмятането с тези цифри. Каква е тогава ролята на мореплаването? Тук вече връзката е много силна. Арабските мореплаватели са имали нужда постоянно да извършват изчисления: географски ширини; разстояния; време; посока; астрономически наблюдения; движение по звездите; търговски сметки; валути; товари. Колкото по-сложна става търговията, толкова по-неудобни стават старите начини за записване на числата. Представете си да трябва да разделите или умножите числа като: MDCCLXXXIX ? CCLXIV - почти невъзможно е без предварително преобразуване. Докато 1789 ? 264 се пресмята сравнително лесно. Следователно, мореплаването не създава цифрите, но създава огромна практическа нужда от удобна система за смятане. Защо тогава ги наричаме "арабски"? Защото Европа ги научава именно чрез арабския свят. През XII век европейски учени започват да превеждат арабски математически книги. По-късно Леонардо Фибоначи, който като млад живее в Северна Африка, популяризира тези цифри в Европа със своята книга Liber Abaci (1202 г.). За европейците това са били арабските числа, защото са дошли чрез арабски текстове и арабски учени. Един любопитен паралел: арабската цивилизация през VIII–XIII век изпълнява роля, подобна на тази на голям "интелектуален мост". Тя не само създава собствени постижения в математиката, астрономията и медицината, но и събира знания от различни цивилизации – Индия, Персия, Древна Гърция – доразвива ги и ги предава на средновековна Европа. Затова, когато говорим за "арабски цифри", всъщност говорим за индийско изобретение, усъвършенствано и разпространено чрез арабската научна традиция. В този смисъл мореплаването, международната търговия и науката са били тясно свързани: колкото повече арабските кораби са свързвали различни части на Стария свят, толкова по-интензивно са се обменяли не само стоки, но и идеи, технологии и математически знания.