Стъклен купол

Стъклен купол

При толкова много хора от цял свят, намиращи се по една или друга причина, по едно и също време в Дубай; с често - противоположни културни различия и ценности, как е организирана развлекателната индустрия в Дубай? Тук Дубай е интересен: развлекателната индустрия е организирана не толкова около една обща култура, колкото около сегментиране на публиката. Има няколко почти паралелни „Дубая“: луксозният международен Дубай – хотели като Burj Al Arab Jumeirah, Atlantis The Palm и големите resort-и. Тук развлеченията са ресторанти, барове, клубове, концерти, spa, beach clubs, яхти и VIP събития. Космополитният среден клас – огромно количество ресторанти, кафенета, кино, stand-up, концерти, спортни събития, тематични паркове и shopping развлечения. Експатската социална сцена – британци, индийци, филипинци, руснаци, европейци, араби и др. често имат собствени клубове, заведения и събития, където културната среда е по-позната. Семейният Дубай – молове, аквариуми, паркове, атракциони, ресторанти и организирани семейни мероприятия. Местният/арабският Дубай – развлечения, съобразени много повече с ислямските и местните норми. Ключовото е, че Дубай не се опитва всички тези хора да се забавляват по един и същ начин. Но има една много важна граница. Дубай е космополитен, но не е либерален в западноевропейския смисъл. Това позволява парадоксална комбинация: Може да имаш хора от десетки култури в един и същ хотел, но самият хотел да определя доста строго какво е допустимо вътре. Например, алкохолът е разрешен в лицензирани заведения, но не означава, че можеш да се държиш с него както на улица в Берлин. Облеклото и поведението могат да са доста свободни в определени туристически пространства, но много по-консервативни извън тях. Така се създава „контролирана космополитност“. И тук хотелите са особено важни. В известен смисъл, големият дубайски хотел е самостоятелен развлекателен свят. Един огромен resort може да съдържа: ресторанти - барове - нощен клуб - плаж - басейни - spa - фитнес - магазини - концертна зала - детски център - спортни съоръжения. Човек може практически да прекара седмица там, без да има нужда да влиза в контакт с ежедневния град. И това е много удобно за международна публика с различни ценности: не е необходимо всички да споделят една и съща култура; необходимо е да спазват едни и същи правила на конкретното място. Има и още нещо много характерно. Развлекателната индустрия в Дубай, е силно комерсиализирана и професионализирана. Тя не разчита само на „традиционния нощен живот“. Голямо значение имат: международни DJ-и и изпълнители; гастроли на световни музиканти; международни спортни събития; food festivals; luxury shopping events; beach clubs; rooftop venues; тематични паркове; големи конгреси и изложения; корпоративни събития; яхтени събития; ресторанти, превърнати в социални сцени. Тоест, самото потребление на лукс, се превръща в развлечение. И това много добре пасва на Дубай: вместо градът да има една силна местна развлекателна култура, той продава много различни версии на удоволствието, всяка насочена към конкретна публика. Има обаче един много интересен въпрос зад всичко това: как Дубай успява да има толкова развит нощен живот, включително алкохол, клубове и плажни партита, без да влиза постоянно в конфликт с ислямските норми? Именно там моделът на Дубай става особено любопитен. Една от най-характерните черти на Дубайския модел: не се опитва да премахне противоречията между различните култури, а ги поставя в отделни, ясно регулирани пространства. Не „свобода навсякъде“, а свобода по зони. В Дубай може да съществува среда, която на практика изглежда почти западно-либерална — луксозен хотел, бар, клуб, beach club, концерт — но тя е пространствено и юридически ограничена. Например, алкохолът е допустим в лицензирани места. Там туристът може да получи доста познато за Европа преживяване. Но излизането извън тази среда означава връщане към други правила. Получава се нещо като: различни култури - общо пространство - общи минимални правила - отделни зони на поведение. Това е много различно от европейската идея, че общественото пространство по принцип е едно и правилата са относително еднакви навсякъде. Дубай продава не толкова „свобода“, колкото предвидимост. Това е фундаментално. Човек от Лондон, Москва, Мумбай, Пекин или Рияд може да има съвсем различни представи за развлечението. Дубай казва приблизително: „Не е необходимо да споделяме вашите ценности. Но ако влезете в тази система, ще знаете какво можете да правите и къде.“ Това е изключително удобно за туристическа и бизнес среда. Именно затова петзвездният хотел може да бъде почти „миниатюрен международен град“. В него индиец, британец, саудитец, руснак и германец могат да седят на една маса, макар да имат съвсем различни представи за нормално обществено поведение. Държавата не оставя развлечението изцяло на обществото. Тук моделът се различава и от много западни градове. Развлекателният сектор, е част от туристическата и икономическата стратегия на Дубай. Тоест въпросът не е само: „Какво искат хората да правят вечер?“, а и: „Какво трябва да има Дубай, за да остане конкурентоспособен като глобален туристически, финансов и бизнес център?“ Затова се създава инфраструктура за развлеченията — хотели, молове, клубове, ресторанти, концертни пространства, събития, спорт и т.н. Най-интересното е, че конфликтът се управлява чрез „контейнери“. Може да го представим почти архитектурно: градът е голям комплекс, конкретна зона, конкретна публика, конкретни правила. Например, един огромен resort може едновременно да предлага: семейна зона; ресторант за консервативна публика; бар; нощен клуб; beach club; детски център; VIP зона. Това е сегментиране на социалния живот. И тук има много общо с начина, по който Дубай изгражда самия градски пейзаж. Като небостъргачите: те не са просто жилищни или офисни сгради, а вертикални комплекси с множество функции. Същата логика се пренася и върху обществения живот: не един град за всички, а множество контролирани среди за различни хора. Но това има и цена. Тази система работи добре, докато човек приема правилата. Тя не предоставя същия тип свобода като, да речем, Берлин, Амстердам или Лондон. В Дубай може да имаш много голям избор как да се забавляваш, но сравнително по-малък избор как да се държиш. Това е съществената разлика. Дубай съчетава икономически космополитизъм с политически и социално регулирана публична среда. Именно тази комбинация позволява нещо на пръв поглед трудно съвместимо: мюсюлмански град, да бъде един от най-интернационалните центрове на развлеченията в света. А още по-интересният въпрос е, как това работи на практика през нощта — например как един човек може да започне вечерта в хотелски ресторант, да отиде в бар, после в клуб и да се прибере, без да пресече границите на допустимото поведение. Там вече много ясно се вижда къде е границата между „разрешено“, „толерирано“ и „забранено“.