Вътрешен двор

Вътрешен двор

Вътрешните пространства в небостъргача, както това е, например, в Бурж ал Араб, трябва да предразполагат към спокойни социални контакти, релакс и възможност за делови срещи, развлечения. Западният посетител е свикнал да има лоби с алкохол, цигари и пури, може би тук-там еротика. Как е решен този казус в сърцето на арабския свят? Точно Burj Al Arab Jumeirah е много добър пример, защото той показва, че арабската среда не решава въпроса чрез отказ от социалния живот и удоволствията, а чрез тяхното различно подреждане. Burj Al Arab не е „сух“ хотел в западния смисъл. В него има алкохол и цигари/пури, но те са поставени в специализирани пространства, а не като универсална част от лобито. Например ресторантът SAL има отделна селекция от кубински пури. Какво се случва със „западния“ хотелски бар? В традиционния западен модел, барът често е социалният център: бар - алкохол - цигара/пура - разговор - флирт - неформална делова среща. Това е пространство, където човек може да остане дълго време, без определена друга причина. В Дубай тази функция е разделена на няколко различни пространства. Вместо всичко да се случва около бара, получавате: лоби lounge; ресторант; чайна/кафе зона; специализиран бар; shisha lounge; cigar lounge; частни клубни пространства; тераси и басейни; отделни места за вечерни развлечения. И точно това е културно интересно. Sahn Eddar е показателен пример. В Burj Al Arab централното лоби пространство Sahn Eddar е замислено като lounge за социално общуване, но неговият „ритуал“ е различен: чай, кафе, сладкиши, музика, разговор. Официалното описание на Jumeirah, го представя именно като място за Afternoon Tea, с чайен сомелиер, пиано или арфа и много сложна кулинарна презентация. Тоест западното: „Хайде да изпием по едно“, може да бъде заменено с: „Хайде да седнем на чай/кафе и да поговорим.“ Това не е непременно по-малко социално. Просто социалният ритуал е различен. А алкохолът? Тук Дубай е изключително прагматичен. Той не казва: „Алкохолът не съществува.“ А по-скоро: „Алкохолът съществува, но неговото място е регулирано.“ Това позволява на международния туристически бизнес, да функционира. В луксозните хотели има ресторанти и lounge пространства, където алкохолът се сервира при съответните правила. Дори официалните материали на Jumeirah за клубните lounge-и изрично посочват алкохолни напитки. Същевременно общите правила, са много по-рестриктивни: например работодателите не могат да допускат алкохол на работното място или хора в нетрезво състояние там. Пурите и цигарите са още по-интересни. Тютюнът не е изчезнал от арабската култура — напротив, shisha има дълга традиция. Но съвременната регулация отделя местата, в които може да се пуши. Федералните правила забраняват пушенето в затворени обществени пространства, като при определени условия могат да се определят специални места; shisha заведенията също подлежат на лицензиране и ограничения. Следователно: пурата не е премахната — тя е превърната в специално преживяване. Това всъщност много добре пасва на луксозния модел на Дубай. А какво става с еротиката? Тук разликата е много по-съществена. В западния хотелски/нощен живот, сексуалният подтекст може да бъде сравнително открит: барове, флирт, оскъдно облекло, клубове, еротизирана реклама и т.н. В Дубай публичното пространство е значително по-консервативно и регулирано. Това не означава, че сексуалността или интимността не съществуват. Означава, че те са изтласкани от публичната към частната сфера. И това е ключовият принцип: не е необходимо всяко човешко удоволствие, да бъде демонстрирано в общото публично пространство. Може да има луксозен хотел, романтична вечеря, частен апартамент, спа, басейн, семейно пространство — но публичната среда остава по-контролирана. И така се получава нещо много интересно. Западният модел исторически е склонен да събира различни социални функции в едно място: бар + алкохол + тютюн + музика + флирт + разговор + бизнес. Дубай по-често ги разделя пространствено и нормативно. И това е много важно за разбирането на небостъргачите там. Защото един екстремен небостъргач е не просто офис или жилище, а вертикален град. Но тогава възниква въпросът: Как изглежда общественият живот в този вертикален град? Отговорът в Дубай е: не непременно като европейския град, пренесен на 500 метра височина. Вместо площад - кафене - бар - улица - ресторант - клуб, може да получите: lobby lounge - ресторант - tea room - cigar lounge - private club - spa - pool – terrace. Това е друга архитектура на социалния живот, съобразена едновременно с ислямските норми, международния туризъм и луксозната хотелска индустрия. Дубай не премахва удоволствието — той го режисира. Западният модел по-често казва: „Искаш ли да пиеш, пушиш, флиртуваш и разговаряш — ето ти бар.“ Дубай казва: „Ето ти чай, кафе, ресторант, shisha, cigar lounge, басейн, музика, гледка, частно пространство — избери подходящата сцена.“ И именно сцената е една от най-съществените характеристики на Дубай. Нормално е за европееца да си помисли, че в Дубай вероятно няма такова животно, като "ескорт" на мъже в командировка. Или поне няма местни "ескорти" от представителни, сексапилни дами. „Няма местни ескорти“, е твърде категорично, докато „няма легитимна и публична индустрия на ескорт услуги, като част от хотелския бизнес“ е много по-близо до истината. В Дубай има проституция и платени сексуални услуги, включително случаи, при които са замесени чуждестранни жени и мъже. Има и реални случаи на предлагане на такива услуги през социални мрежи и в хотели. Но това е нелегална, скрита дейност, а не нормална и легитимна услуга на хотелския сектор. Например Dubai Police са разбивали мрежи за трафик и принудителна проституция, а съдилищата са осъждали хора за предлагане на сексуални услуги. Дубай не премахва „мъжката фантазия“ — премахва публичната й легитимност. В западния хотелски свят, има исторически цяла екосистема около командировката: хотел - бар - алкохол - цигара/пура - разговор - запознанство - сексуална възможност. В Дубай тази верига е прекъсната нормативно. Сексуалните услуги срещу заплащане, не са легална хотелска услуга, а сексуалната експлоатация и трафикът са изрично преследвани; официалната политика на ОАЕ определя сексуалната експлоатация и въвличането в проституция като форми на трафик. Това обаче не означава, че чуждестранният бизнесмен или турист, няма да се сблъска с такива предложения. Просто те не са част от официалната архитектура на хотела. А защо „местни представителни дами“ практически не са част от тази картина? Тук вече културната разлика е много съществена. Местната емирска жена не може просто да бъде поставена в ролята на публичен „хотелски ескорт“, както това може да съществува в някои западни или други туристически среди. Това би било в силно противоречие с обществените норми, семейната структура и представата за публична женска репутация. Затова международният луксозен хотел в Дубай решава проблема по друг начин: той не се опитва да предостави всичко, което един западен клиент може да поиска. Той предоставя: изключително обслужване; ресторанти; барове; cigar lounge; spa; басейни; музика; развлечения; луксозно настаняване; социални пространства. Но сексуалната услуга не е част от официалния продукт. Дубай всъщност казва на международния посетител: „Можеш да се наслаждаваш на лукс, алкохол, храна, архитектура и развлечения, но не можеш просто да внесеш цялата западна култура на нощния живот в публичното пространство.“ Това е една от причините Дубай да бъде толкова интересен културен хибрид: икономическият модел е глобален, но правилата на публичното пространство остават значително по-консервативни. Може да се създаде луксозен „вертикален град“, който предлага почти всяко материално удоволствие, без да възпроизвежда целия западен модел на социална свобода.