Строѝтелството е част от вторичния сектор на стопанството. Представлява производствена дейност, при която от първични и полуобработени материали или готови изделия, с помощта на работна сила и машини, се изграждат строителни обекти:[1] сгради и други строителни съоръжения. Чрез строителството се създават и обновяват основни фондове на други отрасли на стопанството, като се строят заводи, електроцентрали, производствени и жилищни сгради, напоителни съоръжения и др.[1] Видове Архитектурно строителство – строи обекти над и по земята за жилищни, обществени, трудови нужди, както и за нуждите на обитаване и отдих и др. Сградостроителството е част от архитектурното строителство. Транспортно строителство – железопътни линии, пътища, мостове, тунели, траспортни съоръжения, водостоци, жп гари, пристанища, летища, въжени линии, тръбопроводи и др. Хидростроителство – хидротехническото строителство е наука за проектирането, строителството и експлоатацията на всички видове конструкции и съоръжения свързани с пътя на водата от извора до крайния потребител във всичките и форми – вода, енергия. Класификация Жилищно строителство – строи жилищни сгради. Тук влизат всички видове сгради без значение на тяхната височина или площ. Промишлено строителство – строи сгради за експлоатация от промишления отрасъл. Хидротехническо строителство – Това е строителството на най-различни хидротехнически съоръжения: язовири, ВЕЦ, корекции на речни корита, пречиствателни съоръжения, ВиК системи, пристанища, морско строителство и др. Строителство в селското стопанство – строи сгради свързани с функциониране на отрасъла селско стопанство. Мелиоративно строителство – строи напоителни системи свързани със селското стопанство. Транспортно строителство – проектира, строи и поддържа транспортната инфраструктура. Екологично строителство – строи в хармония с природата. Устойчиво строителство – строи оптимизирайки ресурсите. Био-климатично строителство – строи спрямо географските условия. Земно строителство – строи със земя. Строителната индустрия в България продължава да бъде един от ключовите структуроопределящи сектори на икономиката. Тя обхваща не само жилищното и инфраструктурното строителство, но и широк кръг от свързани дейности – производство и доставка на материали, инженеринг, проектиране, логистика, управление на проекти и експлоатация. Именно затова всяко движение в сектора се отразява пряко върху пазара на труда, инвестиционната среда и качеството на изградената среда. През последните години строителството в България демонстрира относителна устойчивост, дори в условия на икономическа несигурност, инфлационен натиск и силно променящи се цени на суровините. Данните за растеж в сектора показват положителна динамика, но зад тези стойности стоят процеси, които изискват по-задълбочен прочит, отвъд обобщените проценти. Икономическа среда и инвестиционна логика Развитието на строителния сектор е тясно обвързано с общото икономическо състояние на страната, достъпа до финансиране и активността на публичните и частните инвеститори. В последните години инфраструктурните проекти, финансирани по европейски програми, продължават да играят ролята на стабилизиращ фактор. Те осигуряват предвидим обем работа, но често поставят високи изисквания към срокове, капацитет и административно съответствие. Паралелно с това жилищното строителство остава силно зависимо от покупателната способност, ипотечното кредитиране и очакванията за бъдещето. Интересът към ново строителство в големите градове продължава, но все по-често е съпроводен от по-високи изисквания към енергийната ефективност, функционалното разпределение и качеството на изпълнение. Това измества фокуса от количеството към контрола върху процеса и дългосрочната експлоатация. Чуждестранните инвестиции в сектора съществуват, но те са концентрирани в специфични ниши – логистични бази, индустриални зони, офисни и смесени проекти. Тези инвестиции обикновено носят със себе си по-стриктни изисквания към проектирането, управлението на риска и стандартизацията, което оказва влияние върху цялата верига от участници. Натиск върху изпълнението и човешкия ресурс Един от най-сериозните структурни проблеми в строителната индустрия остава недостигът на квалифицирана работна ръка. Това не е временен феномен, а дългосрочен процес, резултат от демографски фактори, миграция и липса на последователна политика за професионално обучение. Последиците се усещат директно на обекта – удължени срокове, по-високи разходи и затруднен контрол на качеството. Недостигът на кадри променя и начина, по който се планират проектите. Все по-често сроковете се залагат с допълнителни буфери, а някои технологични решения се избират не заради оптималност, а заради наличния капацитет за изпълнение. Това води до компромиси, които не винаги са видими на етап проектиране, но се проявяват в експлоатацията. Материали, цени и системен риск Ръстът в цените на строителните материали през последните години оказва пряк натиск върху цялата индустрия. Увеличенията не засягат само крайната стойност на проектите, а създават несигурност в планирането и договарянето. Фиксираните бюджети стават все по-трудни за поддържане, а договорните отношения изискват по-прецизно управление на риска. В този контекст изборът на конструктивни системи, материали и технологии започва да се разглежда не само като проектантско решение, а като стратегически ход. Проекти, които разчитат на предвидими доставки, стандартизирани елементи и ясна логистика, се оказват по-устойчиви във времето. Това променя ролята на инженерния подход и поставя акцент върху системното мислене още в ранните фази. Технологии, устойчивост и реална ефективност Темите за устойчиво строителство и енергийна ефективност вече не са въпрос на тенденция, а на регулаторна и икономическа необходимост. Все по-строги изисквания към сградите налагат внедряване на нови технологии, но успехът им зависи от начина, по който са интегрирани в цялостната система на сградата. В практиката това означава, че иновациите не могат да бъдат добавяни механично. Те изискват координация между проектанти, изпълнители и доставчици, както и разбиране за поведението на сградата в реална експлоатация. Там, където този процес е пропуснат, ефектът от модерните решения често остава под очакванията. Перспективи пред сектора Перспективите пред строителната индустрия в България остават положителни, но условни. Растежът е възможен, но той ще бъде все по-силно зависим от качеството на планиране, управлението на ресурсите и способността на участниците да работят в по-сложна и по-регулирана среда. Периодът на бързи решения и компенсиране на слабости на обекта постепенно отстъпва място на необходимостта от контрол още на концептуално ниво. В този контекст строителството престава да бъде просто изпълнение. То се превръща в управляем процес, в който всяко решение има дългосрочни последствия – финансови, технически и експлоатационни. Именно тук се отваря пространството за по-зрял, системен и професионален подход, който ще определя устойчивите участници на пазара в следващите години. България е рекордьор по ръст на цените на производител в жилищното строителство за целия ЕС в периода 2015 - 2025 г. по данни на Евростат. В страната те се увеличават със 166%, значително повече, сравнено със следващите Унгария (155%) и над Румъния (131%). Средното увеличение за ЕС е едва около 48%. При изчисляването на показателя европейската статистика взема предвид материалите, труда, енергията, транспорта, оборудването, производителността, маржа на строителите. Не включва цената на парцелите. Ние също усещаме тенденцията на ускорен ръст, която е резултат на натрупване на няколко процеса, коментира Димитър Савов, изпълнителен директор на строително-инвестиционната компания BLD и член на УС на Националната асоциация на строителните предприемачи, пред "Капитал". На първо място посочва ускореното догонване на европейските нива на заплащане, стандарти, материали и производствени разходи. И посочва за потвърждение подобната динамика, макар и по-слаба, в Унгария и Румъния. На второ място, след пандемията, енергийната криза и нарушенията във веригите на доставки на материалите енергията, транспортът и механизацията поскъпват трайно. Такава вероятно е тенденцията и в другите държави от ЕС, но "в България допълнителен натиск създава недостигът на квалифицирани кадри. Конкуренцията за строителни работници, инженери, технически ръководители и специализирани подизпълнители повишава цената на труда и съответно крайната себестойност на проекта", обяснява Савов. Като трети фактор той посочва по-високите изисквания към новото жилищно строителство - енергийна ефективност, устойчиви материали, по-добри технически системи, подземна инфраструктура, общи пространства и по-високо качество на градската среда. Всичко това увеличава първоначалната инвестиция, но и създава по-устойчив продукт и по-добра стойност за купувача в дългосрочен план. РЕКЛАМА И в заключение казва: "Този ръст не бива да се тълкува само като моментно поскъпване, а като структурна промяна в себестойността на строителството. Отделни материали може да се стабилизират, но връщане към нивата отпреди 2020 г. е малко вероятно, докато секторът остава под натиск от недостиг на кадри, по-високи стандарти и ограничено предлагане на качествени градски терени". Цените тръгват рязко нагоре след 2020 г. Рекордният ръст на цените в България далеч не е резултат от плавно десетгодишно поскъпване. До 2021 г. страната практически следва европейската траектория. След това кривите рязко се разделят. Само за няколко години строителните разходи в България почти се удвояват, докато европейският индекс постепенно се стабилизира. "В периода 2022 - 2023 г., когато се случи войната в Украйна, цените на материалите - желязо, цимент и пр., се вдигнаха почти с 200%, което рефлектира най-вече в грубия строеж, където има много стоманобетон. Подобна тенденция би трябвало да има в целия ЕС, но у нас тя беше по-силно изразена", коментира Пламен Андреев, собственик на "Планекс инвест". И допълва: "После цените на материалите леко се задържаха, но веднага след това започна да расте цената на труда. Така себестойността на строителството среден клас от 480-600 евро на кв. м достигна до 950-1000 евро на кв. м - без земята, ДДС и проектирането. При жилищата нисък клас тя може и да е по-ниска със 100-150 евро на кв. м." "Цената на труда и в момента е неуправляема и продължава да върви нагоре. Заради мащабното строителство трудно се намират хора и е много сложно с подизпълнителите, което за съжаление влияе и върху качеството на строителството", добавя той. РЕКЛАМА Пламен Андреев отдава всичко това най-вече на "бурята с търсенето". Пазарът беше всеяден, не правеше разлика между качествен и некачествен продукт и всички купуваха на зелено. Появиха се много нови играчи и пазарът е много сив, особено в сегмента на масовото строителство, където и обемите са на най-големи. А маржът на строителите? При цените на производител Евростат отчита и маржа на строителите, в което отношение в България традиционно има съмнения за свръхпечалби. В случая обаче данните показват, че между 2015 и 2025 г. крайните цени на жилищата растат по-бавно от строителните разходи. Теоретически това означава, че ръстът на разходите частично е поет от строителните предприемачи, а не е прехвърлен изцяло на крайните купувачи. Ако нещата стояха така, би трябвало да наблюдаваме охлаждане на строителната инициатива. И да сме изправени пред сериозния проблем дали строителството ще остане достатъчно рентабилно, за да осигурява ново предлагане. Данните на НСИ за първото тримесечие на 2026 г. обаче показват ръст на започнатото строителство на национално ниво и трицифрени процентни ръстове в София и Бургас в сравнение със същия период на 2025 г. В сектора притесненията по-скоро са от свръхпредлагане. "Маржът на строителите наистина е намалял. Но за мен най-логичното обяснение за разминаването в ръста на себестойността на строителството и в крайните цени на жилищата е в големия сив сектор - в укриването на приходи с цел спестяване на данъци", коментира Пламен Андреев, собственик на "Планекс инвест". 24 часа 7 дни Четено Коментирано Препоръчвано Румен Янков е новият директор на ТЕЦ "Марица-изток 2" ЕНЕРГЕТИКА Румен Янков е новият директор на ТЕЦ "Марица-изток 2" Съпругата на Цветан Василев осъди прокуратурата, задето я превърна във вечния обвиняем ПРАВО Съпругата на Цветан Василев осъди прокуратурата, задето я превърна във вечния обвиняем Търси се тълпа за инвестиции в имоти ИНВЕСТИЦИИ Търси се тълпа за инвестиции в имоти Ако методиката на Евростат включваше и цената на земята, ръстът на себестойността в строителството щеше да е още по-стремглав. При нея има рязък скок най-вече в големите градове поради дефицит. "Тя достигна невероятни нива. Сега в София за парцели се искат по 1000 евро на кв. м върху допустимата за застрояване РЗП. Във Варна доскоро не купувахме над 240 евро, а сега предложенията са по 400 евро на кв.м", казва Пламен Андреев. Нюзлетър: Имоти Имоти Нюзлетър на "Капитал" с мнения, данни и анализи за развитието на пазара на недвижими имоти в България и по света. Ако ще се сравняват цените на на жилищата в България и тези в ЕС, трябва да се отчетат следните особености на жилищното строителство в България, които определено помпат цените нагоре: 1) Достъп то терени. В нашите градове строителя се разбира със собственика на имот и го обезпечава с около 30% от построените апартаменти. В ЕС, общината изкупува парцелите, окрупнява ги, изграждат инфраструктура -улици, тротоари, ВиК и след това предоставят вече оформените парцели за строителство на фирмите да изпълняват проекти спрямо ПУП. Освен цената това има отвратителен ефект върху облика на новите квартали, защото те изглеждат така както са изглеждат нивите и лозята преди от преди 150 години. Разходка в Малинова долина или Манастирски ливади ще даде точната представа - тесни улици и тротоари,по които не могат нито хората нито коли да се разминат, криви парцели, криви сгради целящи да заемат максимум квадрати 2) Строителите често строят това, което трябва общината да построи. С таксата за разрешение за строеж общината трябва да изгради тротоар, улицата, улично осветление. Реалността обаче, че това го прави строителя и разбира се той калкулира разхода в цената на квадрата. 3) Електро разпределителни дружества не изграждат т.нар трафопост за да предоставят електроенергия на новопостроените жилища. За да вземе една нова сграда акт 16, строителя построява трафопоста и го дарява на електроразпределително дружество. Точно в тази фаза се бави най-много издаването на апартаментите. Разбира се цената пак се калкулира в крайния цена на кв. метър 4) Ако ще се сравняват цените в България с тези в другите страните трябва ясно да се покаже, че в нормалните страни строителя не издава апартамента на т.нар шпакловка и замазка. Жилището се предава с изпълнени т нар. довършителни работи. тоест идва с кухня, баня, ламинат и т.н. Ако клиента иска по-луксозно изпълнение може да доплати, но в базовата цена е включено всичко без мебелите. 5) Пак, ако ще се сравняват цените, то трябва да се сравняват цената на реалната площ на жилището. Това да се включват общите части, тераси и т.н. в квадратура на жилището е трик, който цели да изглежда, че крайната цена на квадрат е по-малко 6) Разходите за "забързване/издаване" на съответните разрешителните... В България съществува абсурдна ситуация, при която законно построени сгради (преди 2001 г.), но невъведени в експлоатация, са в по-несигурно правно положение от незаконните, но "търпими" строежи. Тъй като липсва ясен ред за удостоверяване статута на "заварени" строежи, общините прилагат противоречиви практики - от отказ за издаване на документи до принуждаване на собствениците да вадят удостоверения за "търпимост", като за незаконни сгради. Проблемът изисква от МРРБ да въведе ясна процедура в ЗУТ, която да задължи общините да издават удостоверения за "заварен строеж" на основа налични строителни книжа. Собственик на законно построена къща с разрешение за строеж, данъчна регистрация и сграда, нанесена в кадастъра, не може да получи разрешение за надстройка или пристройка, защото държавата няма процедура, по която да удостовери, че сградата му е "заварен строеж". В същото време незаконен, но "търпим" строеж разполага с нормативно уреден режим, по който може да бъде надстрояван, пристрояван и преустройван. РЕКЛАМА Този парадокс съществува в българската нормативна база по устройство на територията повече от 25 години, но почти не се обсъжда публично. Законът подробно урежда режима на незаконните, но търпими строежи. Липсва обаче ясно регламентиран ред за удостоверяване на статута на сградите, които са законно изградени преди 2001 г., но не са въведени в експлоатация. Нормативната уредба по въпроса се изчерпва с няколко текста. В §6 от ПЗР на Наредба №2 за въвеждане на строежите в експлоатация е предвидено, че наредбата не се прилага за заварени строежи, завършени до 31 март 2001 г., които не са били приети по установения ред. А в §21 от заключителните разпоредби на Закона за устройство на територията е посочено, че когато се държи сметка за заварени строежи, се имат предвид законните строежи. Проблемът е, че липсва ред за установяване кога един строеж е "заварен" и кога не е. Така преценката остава в ръцете на административните органи, без ясни критерии и без единна процедура. Проблемът засяга огромен сграден фонд Около 75% от сградите в страната са изградени преди влизането в сила на ЗУТ през 2001 г. Сред тях има множество законно изградени сгради със строителни книжа, които никога не са били въведени в експлоатация. Основната причина за това е тежката процедура за разрешаване на ползването преди ЗУТ - чрез Държавна приемателна комисия. Най-често засегнати са еднофамилни къщи и вили, но има много жилищни блокове и дори цели комплекси. Тези сгради имат договори с експлоатационните дружества, нанесени са в кадастъра, за тях се плащат данъци и се обитават напълно легално. В много случаи те отговарят и на строителните норми, действали към момента на изграждането им. РЕКЛАМА Въпреки че липсва ред за удостоверяване, в закона съществуват немалко изисквания, свързани именно със "заварените" сгради. В чл. 148, ал. 13 от ЗУТ например е предвидено, че разрешение за строеж за надстройки и пристройки се издава само когато те се извършват в заварени сгради. Би могло да се предположи, че терминът "заварен строеж" е остатък от ранните години на закона и постепенно е изгубил практическо значение. Фактите обаче сочат друго. Добавката за "заварени сгради" в чл. 148, ал. 13 е направена едва през 2021 г. - повече от 20 години след влизането на закона в сила. Трудно е да се приеме, че става дума за забравен текст, когато той се активира именно в една от най-чувствителните зони на инвестиционния процес - надстрояването и пристрояването на съществуващи сгради. На практика това поставя собствениците в ситуация тип "Параграф 22": за да получат разрешение за строеж, те трябва да докажат, че сградата е заварен строеж, но в нормативната уредба не съществува ред за издаване на удостоверение за такъв статут. Правната уредба за незаконните строежи е по-ясна от тази за законните Парадоксът става още по-видим при сравнение на режима на заварените законни строежи с този на незаконните, но търпими строежи. Съгласно §53, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ търпимите строежи могат да се пристрояват и надстрояват и в тях могат да се извършват основни ремонти, реконструкции и преустройства, включително с промяна на предназначението. За законно изградени сгради със строителни книжа обаче това не е толкова лесно, а в повечето случаи е дори невъзможно. Законът изисква те да бъдат "заварени" - условие, което според съществуващата в страната нормативна уредба по устройство на територията не може да бъде удостоверено. Така се стига до абсурдна ситуация, в която незаконните строежи разполагат с по-ясна и приложима правна уредба от законните. Още по-объркващ е контрастът с програмите за саниране, финансирани с участие на Европейския съюз. В тях допустимостта за строителни дейности се основава на техническата годност на "съществуваща" сграда, като чрез конструктивно обследване се доказва нейната механична якост, устойчивост и експлоатационна надеждност. При инвестиционни намерения без европейско финансиране обаче, за да бъде издадено разрешение за строеж, освен техническите изисквания е въведено и допълнително юридическо условие сградата да бъде не "съществуваща", а "заварена". Така се стига до следващия парадокс: една сграда може да бъде призната за достатъчно надеждна за обновяване с европейски средства, но същата тази сграда да не може да получи разрешение за пристрояване или надстрояване според българската нормативна уредба. Практиката на общините е противоречива При липсата на държавно регламентиран ред нормативният вакуум се запълва по различен начин от отделните общини. В някои от тях се издават удостоверения за заварен строеж, в други - удостоверения по §6 от ПЗР на Наредба №2 във връзка с §21 от ЗУТ, а в трети се отказва издаването на какъвто и да било документ и се предлага удостоверение за търпимост - режим, приложим само за незаконни строежи. Практиката в страната е напълно разнородна. В София, Варна, Стара Загора, Ямбол и в много други общини се издават различни по вид удостоверения, от различни административни звена, при различни условия и такси. Някъде се изискват технически и енергийни паспорти, другаде се прилагат критерии, характерни за търпимите строежи, а на места администрацията изобщо отказва да удостоверява статута на заварените сгради. Общини третират обекти със строителни книжа като незаконни Най-неприятен е случаят, когато общинската администрация отказва да издаде удостоверение за заварен строеж и предлага удостоверение за търпимост, с което принизява статута на строеж със строителни книжа до търпим, но незаконен строеж. Това е все едно да кажеш на човек с редовен международен паспорт, че трябва доброволно да си изкара статут на бежанец само за да му позволят да премине границата. На практика гражданите често са принудени да приемат този вариант заради необходимостта от нотариални сделки. Това обаче създава сериозна правна несигурност, защото в писмо на ДНСК от 2014 г. се пояснява, че удостоверението за търпимост служи единствено за нотариални сделки и че търпимостта възниква по силата на закона, а не по силата на удостоверението. При процедури по чл. 178 и чл. 225 от ЗУТ търпимостта следва да бъде изследвана във всеки конкретен случай. В решение на ВАС от 2017 г. съдът дори приема, че издаването на удостоверение за търпимост за строеж с налични строителни книжа е нищожно и незаконосъобразно, тъй като този режим е предназначен само за незаконни строежи. Въпреки това, когато наш клиент - собственик на заварен строеж - поиска от ДНСК да упражни контрол върху действията на главен архитект, който се опитваше да приравни статута на строежа му с незаконен, но търпим, от ДНСК отговориха единствено, че в нормативната уредба не е предвиден ред за издаване на удостоверение за заварен строеж. Любопитно е как органи, които по дефиниция би трябвало да осъществяват контрол върху строителството в страната, успяват да го правят при липсата на ред. Това обаче не може да бъде основание за отказ от общинските администрации. В чл. 21 от Административнопроцесуалния кодекс законодателят е предвидил ред за издаване на документ, който е от значение за правата и законните интереси на гражданите. И всеки главен архитект, който се крие зад "липсата на процедура" и отказва да удостовери статута на заварен строеж с налични строителни книжа, построен преди 2001 г., всъщност извършва незаконосъобразно бездействие. Четвърт век правен вакуум На 31 март 2026 г. се навършиха 25 години от влизането в сила на Закона за устройство на територията. За това време бяха създадени различни режими за незаконни строежи, включително възможности за тяхното узаконяване и търпимост. За законно изградените, но невъведени в експлоатация сгради обаче и до днес липсва ясен ред за удостоверяване на техния статут. Запитванията ни до МРРБ за тълкуване по казуса останаха без отговор. Време е министерството да определи ясен ред за удостоверяване на статута на заварените строежи. Защото, когато незаконните строежи имат по-ясен режим от законните, проблемът вече не е технически, а институционален. Решението не изисква мащабна реформа - необходима е единствено ясна процедура в ЗУТ или в Наредба №2, която да задължи общините да издават удостоверение за статут на "заварен строеж" въз основа на наличните строителни книжа. Дотогава законно изградените сгради ще продължат да попадат в правен вакуум въпреки наличието на строителни книжа и реално съществуващ статут. А когато законните строежи се оказват в по-несигурно положение от незаконните, проблемът вече не е в сградите, а в самата нормативна среда. Пазарът на брандирани резиденции отчита ръст, като до 2032 г. броят на проектите в световен мащаб се очаква да се удвои. Моделът, обещаващ 33% премия върху цената, стъпва и в България чрез първи опити за партньорства с дизайнерски марки. За инвеститорите това е механизъм за намаляване на риска и привличане на капитал, а за купувачите – сертификат за качество и стандарт на живот. Успехът зависи от това дали местният пазар е готов да плати за добавената стойност. Когато човек купува автомобил, често първо обмисля марката. Така е и с часовниците, технологиите, дрехите - с почти всеки премиум продукт. Според Джовани де Нидерхаузерн, старши вицепрезидент по архитектура и продуктов дизайн в Pininfarina, тази логика тепърва започва да променя и пазара на недвижимите имоти. "Не купуваме просто продукт, а ценности, идентичност и смисъл", каза той на форума Residential Investment Summit, организиран от "Градът медиа груп" на 3 юни в София. На тази идея стъпва един от бързо развиващите се в последно време сегменти на международния пазар на имоти - т.нар. брандирани резиденции. Това са жилищни проекти, разработени в партньорство с разпознаваеми луксозни марки, сред които хотелски вериги, дизайнерски, модни или автомобилни брандове. Освен квадратни метри те продават качество на живот, обслужване в сградите и принадлежността към конкретна общност, посочва Нидерхаузерн. Моделът вече е добре установен на редица пазари, най-вече в САЩ и Азия, където някои подобни проекти се разпродават в рамките на дни. Европа все още изостава както по брой завършени сгради, така и по обем на новите инвестиции. Въпреки това специалистите са убедени, че сегментът постепенно набира скорост и на Стария континент. Според инвеститори и консултанти България също има потенциал за развитие в тази посока. РЕКЛАМА Интервю | Бернард Боненбергер: Брандираните резиденции никога не са били просто апартаменти с лого Пазарът може да се удвои до 2032 г. По данни на Луис Кийли, ръководител на глобалното консултиране на проекти в развитие в Savills, към края на 2025 г. завършените брандирани резиденции в световен мащаб са 826. От консултантската компания очакват до 2032 г. броят им да достигне 1850 в над 100 държави. Ако прогнозата се реализират, това би означавало ръст от над 120% за седем години. Перспективите за Европа са сходни. Данните показват, че броят на проектите може да нарасне от 114 в момента до около 300 в началото на следващото десетилетие. Сградите в процес на изграждане на този етап са около 200 при 1000 в световен мащаб. При географското разпределение на вече завършените проекти водещи са САЩ с около 250 проекта, следвана от ОАЕ със 75 и Тайланд с 40. В топ 10 попадат още Мексико, Виетнам, Бразилия, Саудитска Арабия, Египет, Индия и Турция. Турция е и европейската държава с най-много проекти в строеж, следвана от Испания и Португалия. Турция е и втора в Европа по завършени сгради след Великобритания - над 20. РЕКЛАМА Наблюдава се и промяна в предпочитаните локации за подобни проекти. Докато 53% от вече завършените брандирани резиденции се намират в градска среда, едва 46% от проектите в процес на изграждане са позиционирани в градовете. По-голямата част от новите инвестиции са в курортни и ваканционни дестинации. В Европа тази тенденция е още по-силно изразена - 65% от проектите в процес на реализация са извън големите градове. Балканите На Балканите по данни на Savills има 11 завършени проекта и още 35 в процес на изграждане. Пет от проектите са в Черна гора, четири в Гърция, в България и Хърватияа има по един. "Българският комплекс се намира в Обзор и е завършен още през 2012 г.", твърди Нидерхаузерн. "Технически погледнато, той представлява брандирана резиденциа с 257 жилища, като 85% от тях са продадени "на зелено". (Вероятно се има предвид комплекс по дизайн на френския индустриален архитект и дизайнер Филип Старк, сега носещ името YooBulgaria) На хърватското крайбрежие край Задар например има брандиран ваканционен жилищен проект на Falkensteiner от 2011 г. "Виждаме много силен инвестиционен пайплайн и в други пазари от региона. Румъния и Албания са сред тях, като в момента работим по голям брой проекти именно в Албания", заяви Нидерхаузерн. 24 часа 7 дни Четено Коментирано Препоръчвано Румен Янков е новият директор на ТЕЦ "Марица-изток 2" ЕНЕРГЕТИКА Румен Янков е новият директор на ТЕЦ "Марица-изток 2" Съпругата на Цветан Василев осъди прокуратурата, задето я превърна във вечния обвиняем ПРАВО Съпругата на Цветан Василев осъди прокуратурата, задето я превърна във вечния обвиняем Търси се тълпа за инвестиции в имоти ИНВЕСТИЦИИ Търси се тълпа за инвестиции в имоти Общата картина на Балканския полуостров като цяло показва, че 17% от проектите се намират в градска среда, а 83% са ваканционни. А 89% от тях са с брандове на хотелски вериги и само 11% други луксозни марки. Наблюдава се и тенденция, свързана с категорията на луксозните марки, с които се брандира. Ако в завършените проекти около 60% са били луксозни марки, при тези в строеж процентът им спада до около 40% за сметка на една идея по-ниско позиционираните марки. Премия на доверието Причините за увеличаващия се интерес към сегмента са различни според вида на пазарните участници. От инвеститорска гледна точка брандът действа като механизъм за ограничаване на риска. За международните клиенти той е гаранция за качество на непознат пазар. За предприемачите е инструмент за диференциация в среда на засилена конкуренция. А за самите марки брандираните резиденции са нов източник на приходи и достъп до клиенти извън традиционния им бизнес. "Брандираните резиденции се превръщат в печат за доверие" Джовани де Нидерхаузерн Джовани де Нидерхаузерн старши вицепрезидент по архитектура и продуктов дизайн в Pininfarina Най-популярният аргумент в полза на модела на брандираните резиденции е за допълнителната стойност на имота, свързан с утвърдена марка, и готовността на купувачите да платят повече за него. Практиката обаче показва, че за голяма част от клиентите стойността не се измерва единствено в квадратни метри. Те купуват сигурност, че проектът ще бъде изпълнен по определени стандарти, че общите части ще бъдат поддържани на високо ниво и че сградата ще запази привлекателността си и след години. Тук идва ролята на марката. Според данните на Savills средната ценова премия на брандираните резиденции достига около 33%, а на някои пазари може да нахвърли 50%. Което означава, че два сходни имота в една и съща локация може да се продават на съществено различни цени само заради присъствието на международен бранд зад единия от тях. Марката е своеобразен сертификат за качество. За международния инвеститор разпознаваемото име увеличава сигурността. Ако човек е имал положителен опит с определена хотелска верига или дизайнерска марка в една държава, вероятността да се довери на проект със същото име в другата държава е по-голяма. Това е една от причините сегментът да се развива толкова бързо в градове като Дубай, Маями и Абу Даби. Там международните купувачи често идват от различни държави и нямат задълбочени познания за местните предприемачи. Премията е свързана и с реални допълнителни услуги и стандарти. Собствениците могат да получат достъп до консиерж, управление на имота, поддръжка, хотелски удобства като рецепции, спа центрове, фитнес, ресторанти и специални програми за лоялност. При някои проекти дори интериорният дизайн, подборът на материали и обслужването след покупката са част от пакета. Нидерхаузерн твърди, че стойността на бранда идва от самото преживяване и идентичността, които носи, а не само от името. За предприемачите има друго предимство - по-бързи продажби. На форума беше разказано за редица проекти, успели да привлекат значителен интерес още преди началото на строителството. Сред впечатляващите примери са сграда на Ritz-Carlton в Ханой, която се продава на 70% само за ден, и друга на Waldorf Astoria в Яс, Абу Даби, която за 24 часа е изцяло разпродадена. Купувачите често вземат решение на база репутация на марката и концепцията на проекта, без да чакат завършването му. Това позволява на инвеститорите да осигурят финансиране по-рано и да намалят част от риска, свързан с развитието на проекта. Разбира се, премията на доверието има и ограничения. Не всяка марка автоматично гарантира успех, а и не всеки пазар е готов да плати по-високи цени. В държави, където сегментът тепърва се развива, купувачите са по-чувствителни към цената и по-малко склонни да платят само заради името. Узрял ли е българският пазар Въпросът за България пред професионалистите сега е дали местният пазар е достатъчно зрял, за да оцени и заплати допълнителната стойност. Отговорът вероятно ще стане ясен през следващите години, когато първите подобни проекти се реализират и започнат да се конкурират с традиционните премиум жилищни сгради. Засега сегментът прохожда и по-скоро конкуренцията е за това кой да е първият проект с брандирани сгради в страната. В ход е реконструкцията на двете сгради в "Бизнес парк София", които ще са под бранда duPont REGISTRY. В брандирани жилища и хотел ще бъде преустроен и Гранд хотел "Варна" в Св. св. Константин и Елена. Като въвеждащ концепцията в страната се определя и проектът Twin Tower. Част от международните инвеститори вече започват да поглеждат към страната, а няколко участници във форума посочиха, че броят на запитванията от чужбина се увеличава. Константин Бобчев, управляващ партньор в Smart Consultants, твърди че ако международните консултанти виждат в брандираните резиденции преди всичко инструмент за привличане на капитал, българските поставят въпроса какво реално получава клиентът срещу по-високата цена. Затова и от Smart Consultants решават да работят с италианската мебелна компания Cattelan при проекта Twin Tower. По думите му първоначално екипът е разглеждал възможността за партньорство с по-разпознаваеми марки и дори са водени разговори с Armani и Dolce & Gabbana. В крайна сметка обаче "започнахме да си задаваме въпроса какво всъщност ще даде тази марка на нашите клиенти". Именно тук идва разликата между модните марки и компаниите, специализирани в интериорен дизайн - докато първите предлагат разпознаваемост, вторите могат пряко да участват в създаването на продукта. Това включва концепцията от общите части и лобитата до индивидуалното обзавеждане на жилищата. Cattelan например е бранд, който не е широко познат на масовата публика, но има силна репутация сред архитекти, интериорни дизайнери и професионалисти в сектора, твърди той. По думите му това е показателно и за по-широка тенденция в Европа. Докато първото поколение брандирани резиденции беше доминирано от хотелски оператори и модни марки, все повече нови проекти залагат на партньорства с дизайн студиa, архитектурни бюра и производители на мебели. Целта е брандът да не бъде само маркетингов етикет, а активен участник в създаването на продукта.