Банката е финансова институция, която приема депозити (влогове) от граждани и бизнес, съхранява ги и отпуска кредити. Тя е ключов посредник в икономиката, като освен това извършва разплащания, обмяна на валута и други парични операции. Думата има и няколко преносни значения, свързани със съхранение на ресурси (напр. кръвна банка, банка данни).В зависимост от конкретната ви потребност, банките се делят на основни типове:Централна банка: Регулира паричната система и контролира останалите банки в една държава (или валутен съюз). В България това е Българска народна банка (БНБ).Търговски банки: Финансовите институции, които обслужват физически лица и фирми. Примери за такива са Обединена българска банка (ОББ), Централна кооперативна банка (ЦКБ) и др.Инвестиционната банка е финансова институция, която помага на правителства, корпорации и големи институции да набират капитал и ги съветва при сложни финансови сделки. За разлика от търговските банки, те не приемат депозити от граждани, а действат като посредник на финансовите пазари.Основните функции на инвестиционната банка включват:Набиране на капитал: Помага на компаниите да издават акции или облигации, за да привлекат средства от инвеститори (първично публично предлагане – IPO).Сливания и придобивания (M&A): Предоставя експертни съвети при сливане на компании или изкупуване на конкуренти.Търговия с ценни книжа: Купува и продава акции, облигации и валута от свое име или от името на свои клиенти.Инвестиционни анализи: Изготвя проучвания и прогнози за пазарите, които помагат на инвеститорите при вземането на решенияИнвестиционните банки помагат на компаниите и правителствата и техните агенции да набират средства чрез издаване и продажба на ценни книжа на първичния пазар. Те помагат на публични (които се търгуват на фондова борса) и частни корпорации да набират средства на капиталовите пазари (чрез дълг или ценни книжа), както и предлагайки стратегически консултантски услуги относно сливания и придобивания и други видове финансови трансакции. Инвестиционните банки също действат като посредник в търгуването за клиенти.
Инвестиционните банки се отличават от търговските банки, които събират депозити и отдават корпоративни и търговски заеми. В последните години, обаче, разликата между двата вида банки е намаляла значително, особено след като много търговски банки започнаха да предлагат услуги, които са били винаги част от инвестиционното банкиране, за да могат да задържат повече клиенти чрез по-голяма гама услуги. В САЩ, законът Глас-Стийгъл (Glass-Steagall Act), въведен заради сриването на пазара през 1929 г. (Голямата депресия), забранява на банките да вземат депозити и да издават ценни книжа за свои клиенти (underwriting securities); законът Глас-Стийгъл беше отменен от закона Грам-Лийч-Блилей (Gramm-Leach-Bliley Act) от 1999. Инвестиционните банки могат също да се различават от брокерските компании, които по принцип помагат при покупките и продажбите на акции (stocks), облигации (bonds) и взаимни фондове (mutual funds) на вторичния пазар. Все пак, някои фирми действат като брокерски компании и инвестиционни банки и това включва някои от най-известните компании за финансови услуги в света. По дефиниция, инвестиционното банкиране е набиране на средства, чрез ценни книжа или дълг, и отделът, който се занимава с това в една инвестиционна банка обикновено е наричан Отдел Инвестиционно Банкиране (Investment Banking Division, IBD). Все пак, само няколко по-малки фирми предлагат само тези услуги. Почти всички инвестиционни банки предлагат допълнителни услуги на своите клиенти – търгуването на деривати (derivatives), книжа с фиксиран доход (fixed income), форекс пазара (foreign exchange), ценни книжа свързани със стоки (commodity and equity securities) и т.н. Точно за това, приемливо е да се наричат „инвестиционно банкиране“ и други фронт офис отдели, а хората, които работят там, да се наричат като инвестиционни банкери. Също така, ако някой се занимава с такава дейност, но не точно в инвестиционна банка (например във финансова-консултантска къща), той също може да се нарича инвестиционен банкер, понеже дейността му по същество е абсолютно същата.
Организационна структура на инвестиционните банки Главни дейности и отдели Основната функция на инвестиционната банка е купуването и продаването на ценни книжа както за своите клиенти, така и за себе си. Банките поемат риск чрез proprietary trading, което се извършва чрез специален отдел трейдъри, които не се срещат с клиентите и чрез Principal Risk, който е риск поет от трейдър, след като той продаде продукт на клиент и после не си хеджира цялата си експозиция. Банките се опитват да максимизират печалбата си за дадено ниво на риск на техните финансови отчети. Инвестиционната банка е разделена на това, което обикновено се определя като Фронт Офис (Front Office), Мидъл Офис (Middle Office) и Бек Офис (Back Office). Отделните дейности са обяснени по-долу: Фронт Офис Инвестиционно банкиране е традиционният аспект на инвестиционните банки, което включва събиране на средства на капиталовите пазари и консултиране по сливания и поглъщания. Инвестиционното банкиране може да включва записване за първоначално предлагане (IPO), координиране с евентуалните купувачи, или договаряне с компания обект на евентуално поглъщане.
Инвестиционен мениджмънт е професионалния мениджмънт на отделни ценни книжа (акции, облигации и др.) и други активи (недвижимо имущество, например), за да се постигне определена инвестиционна цел за инвеститорите. Инвеститорите могат да са институционални инвеститори (застрахователни компании, пенсионни фондове, корпорации и др.) или частни инвеститори (или чрез поединични инвестиционни договори или, което е по-често срещано, чрез общи инвестиционни схеми, т.е. взаимни фондове). Финансови Пазари се разделя на няколко под-отдела: Трейдинг – обикновено това е най-печелившият отдел на една инвестиционна банка, отговорна за по-голямата част на доходите ѝ. В процеса на правенето на пазара (market making), трейдърите ще продават и купуват ценни книжа с единствената цел да направят минимални допълнителни доходи от всяка трансакция. Продажби – това са хората, които трябва да се свързват с институционални или крупни частни инвеститори и да предлагат инвестиционни идеи и да реализират такива идеи като част от трейдинга, после да препратят желанията на съответните трейдъри, които да извършат определените сделки, и да структурират нови продукти. Анализи – това е отделът, който изследва компаниите и пише доклади за възможностите свързани с тях, често с предложение за покупка или продажба. Докато този отдел практически не генерира никакви приходи, той е много важен, защото улесняват трейдърите в тяхната дейност, дава идеи на отдел „Продажби“ и съответно това се трансферира в повече заявки от страна на инвеститорите. В последните години връзката между инвестиционното банкиране и отдел анализи става все по регулиран и това малко ги отчуждава. Структуриране – е сравнително нова структура, която набира популярност заради все по-развиващата се търговия с деривати, които позволяват по-големи маржини от конвенционалните ценни книжа. Хората, които работят там обикновено са математици и статистици и прочее и създават високо структурирани продукти. Мидъл Офис Риск Мениджмънт – включва анализирането на кредитния и пазарния риск, които трейдърите поемат върху финансовите отчети чрез техните ежедневни сделки, и поставяйки лимит на количеството капитал, който трейдърите могат да използват, за да предотвратят това „лоши“ сделки да имат голям ефект върху целия отдел или дори цялата банка. Друга тяхна роля е да се осигури това, че гореспоменатите рискове са правилно анализирани (според договорите), коректно, и навреме (типично – до 30 минути от поставяне на поръчка). В последните години, рискът от грешки в тази сфера се нарича „Операционен Риск“.
Бек Офис Операции- този отдел проверява всяка сделка дали е правилно направена и дали параметрите по нея са верни. Докато този отдел има достъп до „същността на нещата“ и реално рискът за сигурността там е най-голям, а и възможностите за професионален растеж в този отдел не са от най-големите, този отдел все пак е критичен за всяка една банка и включва управлението на финансовата информация на банката. Хората, които работят там обикновено са много квалифицирани и трябва да разбират абсолютно всички части на сделката, както и самата софтуерна система, която банката използва, за да може да не се получават разминавания в бъдеще относно паричните потоци или самата структура. Технологии- това е дефакто ИТ отделът, който поддържа цялата система компютри, телефони, софтуер и тн. Банка (кредитна институция) е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск. Неговата основна функция е да предлага услуги, свързани със съхранение на ценности и кредитиране. Еволюцията на банките започва от древните градове държави, минава през някогашните антични търговци на пари и лихвари, и продължава и днес, когато банката е финансова институция, предлагаща широк кръг от финансови услуги. В наши дни терминът банка обикновено се използва за институция, която притежава банков лиценз, издаден от съответната институция за финансов надзор. Той дава право за извършване на най-фундаменталните банкови услуги като приемане на депозити и даване на заеми. Съществуват и финансови институции, които извършват някои банкови услуги, без да покриват юридическото определение на банка.
Думата банка идва от италианското banca, което на свой ред идва от немски и означава пейка. Терминът банкрут идва аналогично от banca rotta, което означава банка, прекратила дейността си, като нейната пейка е счупена физически. Заемодателите в Северна Италия първоначално работели на улицата или в големи зали, където всеки заемодател имал собствена пейка или маса. Обикновено банките извличат печалба от такси върху финансовите услуги и от лихви върху раздадените заеми. История Вижте също: Лихварство Предшественикът на банковата система може да се намери във Вавилон преди повече от 3000 г. Причината за откриването му е златото. Тъй като за притежателите на злато е било неудобно да носят със себе си тежкия метал, те го оставяли на съхранение у някой свой приятел, на когото се доверявали. Той от своя страна им давал къс пергамент или кожа със своя подпис или печат. По-късно всеки, който представи тази „разписка“ на пазача, може да получи златото. С течение на времето тази система става по-популярна. Специални и все по-квалифицирани хора стават пазачи на златото и те започват да съхраняват съкровищата на повечето богаташи. В търговските си сделки притежателите на злато започват да обменят помежду си тези разписки, поради което вече не е необходимо златото да се изтегля от пазача. Става само прехвърляне и смяна на собственика. По този начин у пазача се натрупват злато и скъпоценности. Въпреки че скъпоценният метал не им принадлежи, пазачите започват да го дават на заем на други търговци, които им изплащат някакъв процент за използването му. По-късно тези пазачи на скъпоценности стават известни под името лихвари. Първата частна банка в България е основана през 1881 г. в Русе. По време на своето съществуване „Гирдап“ е една от двете големи български банки с предимно местен частен капитал, наред с Българска търговска банка (БТБ). Видове централни банки, осъществяват държавното регулиране на банковата сфера и емисията на парични средства; инвестиционни банки, специализирани в инвестициите, най-често на ценни книжа; търговски банки, осъществяват разчетно-касово обслужване, депозитни и кредитни операции: универсални банки, осъществяват всички основни банкови операции; специализирани банки, осъществяват само една или няколко вида банкови операции; спестовни банки (каси), специализирани са в привличането на средства от населението.
Ресурси и активи Основната дейност на търговските банки е привличането на свободни парични средства от юридически и физически лица и разпределянето им от свое име при условие за възвратимост, срочност и платимост. Така, ресурсите на търговската банка са неотменимо условие за осъществяване на банкови операции. Ресурси на банката: Собствен капитал (има безвъзвратен характер) – главното средство на защита, позволяващо на вложителите и кредиторите да получат възместяване при загуба на ликвидност на банката: уставен капитал; фондове, образувани за сметка на печалбата от предишни години; емисионен доход (положителната разлика между цената на акциите на банката и тяхната номинална стойност). Привлечени средства: депозити на клиенти – юридически и физически лица; междубанкови кредити; ценни книги на банката. Активи на банката са обекти от счетоводния баланс, отразяващи разполагането и използването на ресурсите на банката. Активите се групират: по предназначение; по ликвидност; по степента на риска; по срока на разположение; по субектите. Според предназначението си активите се делят на: Касови активи: налични парични средства в касата; Благородни метали и скъпоценни камъни; кореспондентски сметки в централната банка и други банки; средства, прехвърлени във фонда за задължителните минимални резерви на централната банка. Ликвидни активи (работещи; доходни; оборотни; рискови активи): кредити, дадени на юридически и физически лица; междубанкови кредити; краткосрочни вложения в ценни книги. Инвестиционни активи: акции, придобити за инвестиране; средства, внесени в уставните капитали на юридическите лица; вложения в дъщерни банки. Капитализирани активи, т.е. имуществото на банката; Други активи (дебитна задлъжнялост, транзитни сметки и др.). Най-големи банки в света 10-те най-големи банки по размер на активите са: Китайска промишлена и търговска банка; HSBC; Deutsche Bank; Crédit Agricole; BNP Paribas; Mitsubishi UFJ Financial Group; Barclays; JPMorgan Chase; China Construction Bank; Japan Post Bank. В България Основна статия: Банкова система в България Към 22 декември 2023 г. в България има 17 банки и 6 клона на чуждестранни банки[2], а именно: „УниКредит Булбанк“ АД; „Банка ДСК“ ЕАД; „Обединена българска банка“ АД; „Юробанк България“ АД; „Алианц Банк България“ АД; „Ти Би Ай Банк“ ЕАД; „Първа инвестиционна банка“ АД; „Българо-американска кредитна банка“ АД; „ПроКредит банк (България)“ ЕАД; „Търговска банка Д“ АД; „Токуда Банк“ АД; „Инвестбанк“ АД; „Централна кооперативна банка“ АД; „Общинска банка“ АД; „Българска банка за развитие“ АД; „Интернешънъл Асет Банк“ АД; „Тексим Банк“ АД. Чуждестранни банки с клонове в Република България: ING Groep; Citigroup; BNP Paribas; BNP Paribas Personal Finance; Ziraat Bankası; Varengold Bank.