Има ли глад за работна ръка в България?

    Настоящият коментар е написан през месец септември 2008 година. По това време отговорът на въпроса от заглавието е пределно ясен: да, глад за работна ръка има, той е във всички браншове, постоянен е и определено води до затруднения във всеки един бизнес. Интересното е друго: снимката долу е направена около година преди това, през лятото на 2007 година, когато тези тенденции не бяха съвсем ясни.

    През един летен ден на месец август 2007 година отидохме в град Банско. Целта беше изкачване на връх Вихрен и карстовия ръб Кончето; отседнахме в хотел "Family", преспахме една вечер и на другия ден рано сутринта излязохме да пием кафе в града. Настоящата обява бързо привлече вниманието на всички от компанията: беше доста грамотно написана (за разлика например от тази обява) и по-важно, беше разлепена буквално на всеки стълб от централната част от града. Първоначално ни впечатли заплатата - при средна заплата за страната по това време от 480 лв. баничарницата предлагаше 600 лв. Или иначе казано - 25 % над средната заплата, като все пак ставаше въпрос за ниско до средноквалифициран труд. При това собствениците изрично казваха, че са склонни да назначат и начинаещ човек. Продължихме да се разхождаме из града и да търсим къде да закусим. Изведнъж открихме и заведението, което предлагаше работното място - работеща будка в 7.30 сутринта с опашка от четирима души пред нея. Обявата беше залепена на стълб пред заведението, като отдолу имаше още една бележка, която подканяше заинтересованите да се обръщат за справки към персонала на баничарницата. С огромно учудване забелязахме, че всъщност работещите вътре трима души са представители на етническите малцинства в България - направо си бяха роми! Дали някой от тях не беше собственикът, не стана ясно; всички обаче бяха облечени в чисти бели престилки и определено умееха да изграждат комуникация с клиентите си. Можело, значи! Трудят се хората, докарват си доходи, че и търсят допълнителен персонал срещу прилично възнаграждение... Дали работещите бяха включени към някаква програма за евроинтеграция със съответното еврофинансиране или си бяха развили бизнеса съвсем сами? Не успяхме да разберем, а и не от това бяхме впечатлени толкова. Направи ни впечатление как 10 години след зимата на Жан Виденов в един малък провинциален град (въпреки че е туристическо място) се търси работна ръка за заплата, каквато през 1997 година получаваха само служители на средно високи позиции в София и Варна. През лятото и есента на 2008 година въпреки световната финансова криза, върлуваща по всички фондови пазари, е трудно да се говори за безработица в страната - напротив, дори в градове като Видин бизнесът среща трудности при намиране на персонал. Тенденциите на пазара на труда в България са ясни, остава да мислим откъде да внасяме необходимия работен персонал.