Организацията, най-общо, е формална група от хора, които се стремят към общи цели. Думата произлиза от гръцкото ὄργανον [1], което произлиза от ἔργον [2] – работа, действие. мн. организа̀ции, ж. 1. Само ед. Система от дейности за постигане на определена цел. Необходима е добра организация за успешно провеждане на конференцията. 2. Обединение на хора, институции или държави според общи цели, интереси и др. Организация на обединените нации. Строителна организация. 3. Само ед. Организиране. Синоними устройство, структура, строй партия, дружество, общество, институция, група братство, съюз, сдружение метод, ред, порядък, системност, методичност план, строеж учреждение, фирма, работаЕдна организация е социална договореност, която преследва колективни цели, контролира собствените си резултати и има граници, които я отделят от средата ѝ. В социалните науки, организациите са обект на изследване на редица дисциплини, сред които най-често са социология, икономика, политически науки, психология, управление и организационна комуникация. По-разширеният анализ е известен като организационна структура, организационни науки, организационно поведение или анализ на организацията. Съществуват редица гледни точки, някои от които са по-застъпени: Организацията като процес – акцентира се на съвкупността от задачи и действия, които формират организацията като единно цяло; От функционална гледна точка – акцентира се върху това как единици като бизнеса и държавата биват използвани; От институционална гледна точка – организацията се разглежда като целево обвързана структура с обществена значимост. В правен аспект, организацията може да бъде със стопанска или нестопанска цел. Определения за организацията В икономическата социология:
Организацията е социална единица на обществото. (А. Етциони)
Организацията е съзнателно създадена логическа система за власт. (Д. Кингдън)
Съвкупност от дейности, чиято задача е да заменят усилията и знанията на един индивид с по-специализираните усилия и знания на голямо множество от хора. (Дж. Голбрайт)
Съвкупност от множество роли, свързани в единно цяло. (Кенет Боулдинг)
Целенасочена структурирана система от хора, създадена като инструмент за упражняване на социално господство. (Г. Бюшгес)
На основата на тези определения, като има предвид и произхода на организацията и нейните особености, проф. д-р Благой Колев дава следното определение за организацията: „ Организация е всяко човешко обединение, което е съзнателно и рационално създадено като звено в общественото разделение на труда, има целева обвързаност, официализиран статут, йерархия и е с относително самостоятелно обособени параметри от обществото. “ Икономическа социология, проф. д. ик. н. Ташо Пачев и проф. д-р Благой Колев, С., 2005 г., с. 214, УИ „Стопанство“ Видове организации Организацията, като цяло, е особена форма но човешко обединяване, най-често за постигане на общи цели. Капитализмът и общественото разделение на труда донасят социалните организации, които са подчинени на рационализма, обективиран в закона и правилата. С най-голямо значение сред социалните организации се откроява икономическата организация. В България са известни: федерация, конфедерация, асоциация, сдружение, обединение, съюз, търговско предприятие и др. Какво представлява една организация и защо тя е от съществено значение за нашия живот и работа? Организациите оформят света около нас. Те са в основата на всичко – от малки общности до глобални корпорации. Но какво всъщност стои зад този термин? Защо се създават организации? Какво представляват точно? И как се подхожда в тяхното управление? Какво е организация? Терминът “организация” произлиза от гръцката дума “ὄργανον” (чете се “органон”), както и от латинската дума “organum”, което означава “инструмент”, “средство”, “начин”. Смисълът на думата “организация” отразява идеята й като средство за постигане на някаква цел. В исторически план организацията се разглежда като механизъм за координация между хората за изпълнение на общи задачи. В този смисъл, дефиницията за организация е: Организирана група от хора, създадена за постигане на определена цел. Примери за организации са компаниите, училищата, болниците, спортните клубове и дори семействата. Всички те имат свои собствени особености, но споделят общата цел да структурират дейностите си за изпълнение на определени цели и постигане на максимална ефективност. Ключови символи на организацията Организациите са сложни структури, които се отличават с няколко ключови характеристики (символи), които на свой ред определят тяхната същност и начин на функциониране. Ключовите символи на организацията са: Мисия, визия и цели. Това е смисълът, поради който организацията съществува и е водещият мотив, който обединява нейните членове. Организациите без ясно формулирани мисия, визия и цели често страдат от липса на фокус и ниска ефективност. Структура. Структурата на организацията определя как се разпределят ролите, отговорностите и ресурсите. Организационната структура изяснява кой, какво, къде, кога, с кого ще прави, включително и цялостните взаимоотношения по повод изпълнението на целите и мисията на организацията. Хора. Хората в организацията са нейните основатели, мениджъри и служители. Хората са сърцето на всяка организация. Те внасят енергия, креативност и експертиза, което прави тяхното управление критично. Култура. Организационната култура са споделени възприятия, нагласи, ценности и норми, които определят поведението на хората в организацията. Културата е съвкупност от споделени предположения, които определят как хората работят заедно. Процеси и технология. Процесите включват методите и процедурите за изпълнение на задачите и постигане на целите, включително и начините за вземане на решения. Технологиите също играят ключова роля – от автоматизация на процесите до анализ на данни. Лидерство. Лидерите са ключови фигури в управлението на организации. Те вдъхновяват, насочват и обединяват хората около общите цели. Комуникации. Добрите комуникации улесняват сътрудничеството и разрешаването на конфликти. Организациите, които поддържат отворени и прозрачни комуникационни канали, имат по-добра ефективност. Комуникациите са в основата на ефективното управление. Управление на промяната. Промените са неизбежни за всяка организация. Успехът често зависи от способността на организацията да се адаптира към нови условия. Полезно e за всеки мениджър (и дори служител) да познава добре ключовите символи на своята организация. Подобно познание помага да се разберат процеси, явления и трендове от историята, настоящето и бъдещето на съответната организация.
Възгледите за организацията днес се различават от възгледите за организацията преди 100 години. Известни са три основни групи теории за организацията, които показват развитието на тези възгледи през годините.
Класически теории Първата група теории са т.нар. “класически теории за организацията”. Класическите теории акцентират върху строгите организационни структури и постигането на висока ефективност. Обясняват природата на организацията предимно чрез разделението на труда и структурата на организацията и във връзка с това извеждат на преден план нуждата от спазване на определени принципи на управление. Например: Фредерик Тейлър. Въвежда стандартизацията на труда и набляга на ясното разделение на труда, на внимателния подбор на хора и на тяхното обучение, за да може организацията да функционира ефективно. Макс Вебер. Развива концепцията за бюрокрацията и поддържа тезата, че организацията, по подобие на обществото трябва да е добре структурирана, да е стабилна и демократична. Анри Файол. Извежда на преден план принципи на управлението на организации като специализация на задачите, централизация на властта, ясна отговорност, дисциплина и управление, с помощта на което се планира, организира, ръководи и контролира. Пример за класическа организация: Автомобилният производител Ford по време на кулминацията на промишлената революция в началото на XX век създава поточната линия, постига изключителни икономии от мащаба и ефикасност, като по този начин трансформира производството.
Неокласически теории Втората група теории са т.нар. “неокласически теории за организацията”. Неокласическата школа обръща внимание на човешките фактори. Според тези теории най-важното в организацията са нейните хора, а поведението на индивидите и групите е от решаващо значение за доброто функциониране на организацията. Например: Елтън Мейо. Открива, че върху производителността на работа в организациите от основно значение са поведенческите фактори и подчертава значението на мотивацията и взаимоотношенията на служителите с техните ръководители. Мери Паркър Фолет. Насърчава сътрудничеството между хората като ключ към успеха на цялата организация. Счита, че хората имат желание за коопериране, но трябва да бъдат предразположени чрез подходяща организационна среда и отношение от преките ръководители. Пример за неокласическа организация: Авиокомпанията Southwest Airlines е известна със своята философия “Служителите на първо място,” която поставя акцент върху създаването на позитивна и подкрепяща работна среда. Това води до висока мотивация на служителите, които от своя страна осигуряват изключително клиентско обслужване, превръщайки организацията в лидер в индустрията.
Съвременни теории Третата група теории са т.нар. “съвременни теории за организацията”. Съвременните теории представят организацията като система, състояща се от отделни подсистеми и изпитваща силна необходимост от адаптиране към околната среда, за да може да е ефективна в своята дейност. Например: Питър Дракър. Като представител на системния подход в изучаване на организациите, той акцентира на елементите на организацията, на връзките помежду им и на необходимостта от организационни цели, около които да са ориентирани тези елементи и връзки. Питър Сенги. Развива теория за учещата организация, чрез която подчертава ролята на постоянния процес на учене и адаптация към променящата се среда като основен двигател на иновациите и успеха. Ситуационен подход. Експерти като Хърбърт Саймън, Фред Фидлър и др. извеждат на преден план нуждата от добро познаване на ситуацията (като съвкупност от различни фактори), за да бъдат вземани добри управленски решения в организацията. Пример за съвременна организация: Компанията Netflix започва като доставчик на DVD по пощата, след което преминава към дигиталния стрийминг, а сега се фокусира върху създаването на оригинално съдържание и глобална експанзия. Netflix демонстрира как организацията може да бъде гъвкава и бързо да се адаптира към новите технологични възможности, както и към нуждите и предпочитанията на потребителите, като прилага принципите на организационното учене и иновациите.
Нека разгледаме малко по-подробно някои от най-влиятелните схващания за организациите от водещи експерти. Организацията като система за създаване на стойност Питър Дракър, наричан “баща на съвременния мениджмънт“, разглежда организацията като система, чиято основна задача е да създава стойност за своите клиенти, служители и обществото. Според него организацията съществува, за да постигне резултати, които не могат да бъдат постигнати индивидуално. Питър Дракър казва по отношение на бизнес организациите: “Основна цел на бизнеса е да създаде и задържи клиент.” Ключови идеи на Дракър за организациите: Организацията трябва да има ясна цел и мисия. Ефективността на организацията зависи от способността за правилно разпределение на ресурсите, както и за непрекъснато учене и адаптация. Успешните организации са тези, които умеят да внедряват иновации и да отговарят на променящите се нужди на пазара. Пример: Apple и иновативният подход на организацята към разработването на продукти. Вместо да следва пазарните тенденции, Apple създава нови категории продукти (iPhone, iPad), добавяйки стойност за клиентите. Дракър вярва, че организациите, които не се адаптират към промените или не създават стойност, са обречени на провал.
Бюрокрацията като идеален модел на организация Макс Вебер развива концепцията за бюрокрацията като рационален модел, който гарантира ефективност и предсказуемост. Според него успешната организация трябва да се основава на формални правила и ясно разпределение на ролите. Макс Вебер казва: “Рационалността и предсказуемостта са основата на ефективната организация.” Ключови характеристики на организацията според Вебер: Йерархия: Всеки член на организацията има точно определена позиция и отговорности. Формални правила: Дейностите трябва да се основават на писани процедури. Меритокрация: Назначенията се извършват въз основа на квалификация, а не на лични връзки. Пример: Голяма финансова институция като британската банка HSBC използва принципите на бюрокрацията, за да гарантира предсказуемост и контрол над процесите си. Макар моделът на Вебер да е критикуван за липсата на гъвкавост, той остава основа за много традиционни организации. Организационната култура като основа Едгар Шайн поставя културата в центъра на организацията. Според него културата е “некодифицираната сърцевина“ на организацията, която влияе върху начина, по който хората мислят, действат и взаимодействат. Едгар Шайн отбелязва: “Организационната култура е това, което определя поведението, когато никой не гледа.” Трите нива на културата спореьд Шайн са: Артефакти: Видимите аспекти на организацията като офис среда и работна атмосфера. Споделени ценности: Какво организацията счита за важно (например иновации или етика). Основни вярвания: Дълбоко вкоренените предположения за света и начина на работа. Пример: Google демонстрира силна организационна култура, която насърчава креативност и сътрудничество чрез гъвкави работни процеси и подкрепа за иновации. Според Шайн културата може да бъде както двигател, така и пречка за промяна и растеж. Научи повече от статията “Модел за организационна култура на Шайн”. Организацията като конфигурация Хенри Минцбърг предлага модел с пет организационни конфигурации, които описват различните видове организации в зависимост от техните цели, стратегии и външна среда. Хенри Миндбърг казва: “Всяка организация има своя уникална структура, която отразява нейната среда и цел.“ Петте организационни структури на Минцбърг са: Проста структура. Подходяща за малки организации с централизирано управление. Машинна бюрокрация. Подходяша за големи организации със строго определени роли и правила. Професионална бюрокрация. Подходяша за организации като болници или университети, където професионалистите вземат решения. Дивизионална структура: Подходяща за корпорации с множество бизнес единици, като Procter & Gamble. Адхокрация: Подходяща за гъвкави организации, като стартиращите технологични фирми. Минцбърг подчертава, че успешните организации съчетават структурни елементи в зависимост от нуждите си. Научи повече в статията “Петте организационни структури на Минцбърг”. Организацията като ученик Крис Аргирис развива концепцията за “организационно учене“. Според него успешните организации са тези, които постоянно се учат и адаптират. Крис Аргирис казва: “Най-голямата заплаха за организацията е нейното нежелание да учи.” Двата вида учене според Аргирис са: Едноциклово учене. Проблемите се решават без промяна в основните предположения. Двуциклово учене. Проблемите се решават чрез преосмисляне на основните принципи и адаптиране към нови реалности. Пример: Toyota прилага философията “Кайзен” – непрекъснато усъвършенстване чрез учене и адаптация. Аргирис подчертава, че организациите, които не се учат, са обречени да се провалят в динамична среда. Организацията като система на кооперация Честър Бърнард предлага идеята, че организацията е преди всичко система на кооперация между хора. Той разглежда организацията като социална система, в която комуникацията и взаимодействието са от решаващо значение. Честър Бърнард отбелязва: “Организацията е доброволен инструмент на хората за постигане на цели, които не могат да бъдат постигнати самостоятелно.” Основните идеи на Бърнард за организациите са: Организацията съществува, когато има съгласувани усилия за постигане на обща цел. Ефективността зависи от способността на организацията да задоволява както личните потребности на индивидите, така и колективните цели. Ръководството на организацията има ключова роля в осигуряването на баланс между тези две изисквания. Пример: Нестопанските организации като Червения кръст обединяват доброволци и ресурси, за да постигат хуманитарни цели. Бърнард поставя акцент върху сътрудничеството като основен механизъм за успех на всяка организация.
Човешкият фактор в организацията Ренсис Лайкърт е известен със своите изследвания върху лидерството и организационните структури. Според него, успешната организация е тази, която използва човешкия капитал по най-ефективния начин. Ренсис Лайкърт казва: “Хората са най-важният ресурс на всяка организация.” Моделът на Лайкърт класифицира организационните управленски системи в четири категории, вариращи от авторитарни до демократични: Експлоатационно-авторитарна управленска система с ниска ангажираност на служителите. Доброжелателно-авторитарна управленска система, с известно участие на служителите. Консултативна управленска система, с по-голяма отвореност за идеи и предложения от служителите. Демократична управленска система, където решенията се вземат колективно от мениджър и служители. Пример: Компании като Zappos използват демократични управленски системи, за да насърчат иновациите и ангажираността на служителите. Лайкърт подчертава, че организации, които дават приоритет на човешките отношения, са по-успешни в дългосрочен план. Научи повече от статията “Теория за четирите лидерски стила на Лайкърт”. Организацията като отворена система Даниел Кац и Робърт Кан популяризират идеята, че организациите са отворени системи, които взаимодействат с околната среда. Тяхната теория поставя акцент върху адаптивността и взаимозависимостта на организацията и нейната среда. Кац и Кан посочват, че: “Организацията не може да бъде изолирана от средата, в която съществува.” Ключови елементи от модела на Кац и Кан: Организацията получава входни ресурси от средата, преобразува ги и ги връща обратно като изходни резултати. Успехът на организацията зависи от способността й да се адаптира към промените във външната среда. Вътрешните процеси на организацията трябва да бъдат координирани и съгласувани с външните изисквания. Пример: Организации с глобални международни операции като Amazon използват сложни системи за анализ на данни, за да се адаптират към различните пазари по света. Кац и Кан подчертават значението на гъвкавостта и динамичния обмен на ресурси за дългосрочния успех на организацията. Организацията като метафора Гарет Морган е известен с използването на метафори, с които обяснява сложността на организациите. Според него, начинът, по който възприемаме организацията, определя начина, по който я управляваме. Гарет Морган отбелязва: “Метафорите не само обясняват организацията, но също така формират начина, по който я възприемаме.” Популярни организационни метафори на Морган са: Машина. Организацията се разглежда като механична система, в която структурите, процесите и функциите са строго координирани и предвидими, подобно на части от часовников механизъм. Организъм. Организацията е жива система, която трябва да се адаптира към своята среда, за да оцелее и да расте, като взаимодейства динамично с външни фактори. Мозък. Организацията се описва като интелигентна система за обработка на информация, способна да се учи, планира и взема решения. Културна система. Организацията е социална общност, изградена около споделени ценности, убеждения, ритуали и символи, които определят нейния уникален характер. Политическа система. Организацията е арена на властови борби, преговори и конфликти, където различни интереси и коалиции се стремят към влияние и контрол. Психологически затвор. Организацията е система, която може да ограничава мисленето и поведението на своите членове чрез културни и структурни ограничения. Поток и трансформация. Организацията се разглежда като процес на непрекъсната промяна и развитие, който преминава през различни фази и етапи на трансформация. Инструмент за доминация. Организацията е средство за упражняване на власт и контрол върху ресурси и хора, често за постигане на целите на доминиращите интереси. Пример: Стартиращи компании често се разглеждат като “организми”, тъй като са гъвкави и адаптивни към промените в пазара. Морган подчертава, че успешните организации могат да използват различни метафори за различни ситуации. Научи повече от статията “8 организационни метафори на Морган”. Организацията и конкурентното предимство Майкъл Портър, един от водещите експерти в стратегическото управление, разглежда организацията като средство за постигане на конкурентно предимство. Според него, организацията трябва да създава стойност, която е уникална и трудна за копиране от конкурентите. Майкъл Портър казва: “Конкурентното предимство е резултат от уникални дейности, които организацията извършва по-добре от конкурентите си.” Ключови идеи на Портър относно организациите: Организацията трябва да избере една от три основни стратегии: разходно лидерство, диференциация или фокус. Вътрешните процеси в организацията трябва да бъдат синхронизирани с целите и стратегията й. Веригата на стойността (value chain) е основен инструмент за анализ на дейностите, които създават конкурентно предимство. Пример: IKEA успешно прилага стратегията за разходно лидерство чрез оптимизация на производството и логистиката. Портър подчертава, че успешните организации не само реагират на конкурентната среда, но също така я оформят.
В резюме Организацията е сложна и многолика структура, която обединява хора, цели, ресурси и процеси в стремежа си към успех и устойчивост. Разглеждана през различни перспективи – от класическите до съвременните подходи, и анализирана чрез символи като хората, целите и културата, организацията остава динамична система, адаптираща се към промените в света. Разбирането на тези аспекти дава на мениджърите и лидерите необходимите инструменти да създават, управляват и трансформират организации, които да постигат успех в дългосрочен план.ов предмет на теоретично изучаване - човешките групи, колективност, общности като отражение на социалното единство - социалните организации. Понятието "организация" се разработва от началото на ХХ век. През Древността /Рим/ и европейското средновековие се използва понятието "корпорация". Идейното обосноваване на корпорацията е възгледът за отграничаването на човешка група в едно изкуствено тяло - corpus, което има самостоятелно съществуване. Корпорациите се създават за да обединят имуществата на индивиди с цел да се постигне по-голяма ефективност при тяхното използване, Модерното капиталистическо общество налага ново, мащабно разделение на труда, което води до образуване на множество нови корпорации - стопански, социални, образователни, политически и пр. Общественият живот на модерния човек протича в и чрез различни корпорации. Тяхната цел вече надхвърля концентрирането и ползването на собствеността. На преден план излиза "дисциплиниращата роля" на социалните образувания, животът на хората се регулира от тях.1 В това си ново качество корпорациите се разглеждат вече като организации.
Организацията съществува като самостоятелен социален субект. Тя е колектив от хора, които съвместно осъществяват определени дейности за задоволяване на общи за тях потребности. Организацията се конституира от три компоненти, които в единство разкриват нейната същност. Компонентите на организацията са социални, а не физически конструкти. Конструкти на организацията не са хората - нито индивидуално, нито по групи, обединени по някакъв признак. Човекът и човешките групи са реален /физически/ субстрат – елемент от съдържанието на организацията. Самата организация като социална даденост е модел, който се налага и възприема от съзнанието. Организацията е обвързваща хората обществена връзка. Първият и носещ компонент на организацията е обединението, единението на индивидуалните или групови сили за общо осъществяване на дадена дейност или дейности. Организацията е начин за установяване и поддържане на социално единство. Това е присъщата й синергетичност. Единството стои в основата на организацията, защото то е социално състояние, която я представя, обективира я чрез основополагащ социален закон - законът за синергията. Под синергетичност се разбира еднопосочността на действията, интеграцията на усилната, което води до нарастване на крайния резултат. Единството, синергетичността води не само до по-добри или по-големи резултата; в много случаи резултатът е възложен единствено като последица от общи действия. Законът за синергията показва, че обединението на усилията води до прираст, превишаващ сумата от индивидуалните усилия. За да се постигне ефектът на синергичност в една социална организация, за да се формира и използва единството, е необходимо да се разпределят и съгласуват /обединят/ действията на нейните членове. Необходимо е хората да бъдат насочени в своите действия. За да се осъществи това условие е задължително наличието на власт. Ето защо, социалната власт е вторият компонент на организацията. Всяка организация установява своя оригинерна власт. Тя се учредява и осъществява само в рамките на организацията.
Властта е състояние на волята, висша форма на свобода. Когато властта определя, диктува собственото поведение тя се проявява като лична свобода, наричана още лична автономия. Когато властта е воля насочена извън своя носител, навън към други субекти, тогава тя е социална власт върху хора. По отношение на титуляря това е пак свобода да се вземат решения, но те са насочени към други хора, на които се налага определено поведение и в общия случай им се ограничава или отнема автономията. Организационната власт е свобода да се вземат решения определящи поведението в съответствие с целите на членовете на организацията. Самите модели на определеното поведение представляват правила. Животът в организацията е живот по правила. Правилата са третият компонент разкриващ същността на организацията. Организационната власт и правилата са социални регулатори, чрез които се осъществява самоуправлението на организацията като действащо човешко обединение. Ролята на управлението е чрез властта и правилата да се установи и поддържа единството, а така и съществуването на самата организация.
Като всяка социална даденост организацията носи определен смисъл. Етимологично думата организация произлиза от гръцката дума „органон”, което означава „инструмент”. В тази логическа връзка съвременните теоретични изследвания определят организацията като средство за постигане на определена цел /цели/, Всяка организация се създава и съществува, за да бъде средство към цел. Релацията средство – цел обуславя смисъла на организацията. Този смисъл се разкрива чрез характеристиките мисия, цели и задачи, които са присъщи само на организацията като социална даденост. Мисията разкрива крайната цел на организацията. Мисията носи и представя специфичният смисъл, който оправдава съществуването на всяка организация. Ето защо мисията е критерият за съществуване на една организация. Мисията се снема в конкретни цели на организацията. Целите са производни от мисията и тяхното реализиране води до осъществяване на мисията. Ориентиране на дейността на организацията към целите, към тяхното постигане става чрез определяне и разпределяне на непосредствени задачи. Задачите определят средствата и начините за постигане на целите.
Теоретичният анализ на явлението "организация" включва и разкриването на неговото съдържание. Съотнесено към социалната организация понятието "съдържание" е многопланово, включва различни страни. Така чрез съдържанието си организацията получава различни проявления. Социалната организация е форма, в която хората осъществяват определени обществени взаимодействия по предварително установен ред. В този план се очертават три елемента на социалното съдържание на организацията. Първо, това са хората, които са включени в нея. Социалната организация е човешко обединение. Хората са необходимият социален субстрат на всяка организация. Вторият елемент на социалното съдържание са обществените взаимодействия, които се осъществяват от членовете на организацията. Организацията е функционално човешко обединение рационално конструирано, за да съгласува и насочва поведението на индивиди или социални групи в осъществяването на съответна дейност. Организацията осъществява дейности насочени къч постигането на конкретните цели. Целите са задоволяване на определени видове потребности от блага. Целите определят предмета на дейност, а чрез него и вида на организацията - стопанска, спортна, образователна, културна и пр. Така всяка организация осъществява своя предметна дейност. Целевата насоченост на дейността се определя като функция /функции/ на организацията. Функциите са насоки обусловени от целите, в които се включват разнообразни проявления на предметната дейност. Последните се разпределят между членовете на организацията като се обособяват съответни функционални звена.
Освен предметната дейност всяка организация осъществява и управленска дейност. Чрез управлението се координира, насочва и ръководи предметната дейност. Управленската дейност също се разпределя между различни организационни звена, които се означават като органи на управление на организацията. Управлението не е част от предметната дейност на организацията, но е иманентно присъщо на нейното социално съдържание. Затова управлението е третият елемент от съдържанието на организацията. 3. 1. Социалните организации са предмет на изучаване основно от Теория на организациите, но също и от други обществени науки. Отделни страни, проявления и закономерности на организацията се изучават от социологията, психологията, културологията, икономическата наука, кибернетиката и др., които имат методологическа роля спряло „Теорията на организациите”. От друга страна, самата „Теория на организациите” може да осъществят методологична роля спряло други обществени науки и по-конкретно върху теоретичното държавознание. Това е възможно, когато се приложи организационният подход към държавата, което е задача на настоящото изложение. 3. 2. Действително в Новото време държавата многократно се дефинира като "политическа организация". Терминът "политически" се използва, за да се различи от другите видове организации - стопански, нестопански, религиозни и пр. При това обаче, ударението се поставя върху политическия, а не върху организационния аспект, който е водещ, определящ социален признак на явлението държава. Политическото е само специфика на държавата като организация. Политическата характеристика на държалата е предмет на политическата наука. Предмет на държавознанието е държавата като организация. 3. 3. Държавата възниква и съществува като самостоятелен социален субект. Човешкото общество се формира на базата на отделен етнос, който е първата, оригинална човешка общност. В рамките на етноса се осъществяват етнически и социални процеси, които бележат неговото развитие като етно-социална общност. Всяка етно-социална общност има самостоятелно съществуване. В социологически план съществуването се осъществява чрез различни човешки дейности. Човешките дейности се обособяват на основа на разделението на труда, като всяка дейност изпълнява съответна роля в обществения живот. Човешките дейности са ориентирани към осигуряване на необходимите и достатъчни условия, за да се съхрани обществения живот. Необходимите и достатъчни условия се проявяват двояко - веднъж като потребности за живота на хората и съществуването на обществото и втори път, като дейности по задоволяването на тези потребности. 2 В първия аспект обществото се представя като потребителна система, във втория - като функционална. В своето съчетание чрез тези две страни общността съществува като самостоятелен етно-социален организъм. Разглеждани поотделно потребностите и съответстващите им дейности представляват основни сфери, области на живота на обществото и на живота въобще. В естественото състояние основните области на живота са стопанска, социална и защитна. Съществуването на етно-социалния организъм изисква вътрешно разпределение на членовете на общността така, че всяка обществена потребност да се задоволява чрез дейността на съответна група хора. Това е състояние на социална достатъчност на обществото, което се осигурява чрез съответна форма на организираност. В додържавното състояние това са родът и родовият съюз. Социалната достатъчност е състояние на равновесие, на баланс в обществото, което е динамично и се нарушава. Обществените потребности в рамките на отделни основни области на живот се променят, разширяват и увеличават врезултат, на което в определен момент те остават неосигурени - било с адекватни дейности, било с необходимия човешки ресурс. Настъпва състояние на социална недостатъчност. Тогава е необходима намесата на субективния фактор, необходими са съответстващи коригиращи действия. На определен етап от развитието на етно-социалната общност те водят до структуриране на общността в социална организация и това е държавата. Така държавата възниква и съществува като организация на отделната етно-социална общност, на отделното общество. То се запазва и продължава своето съществуване вече организирано в държава, чрез държавата като своя организация. Държавата е организационната форма на етно-социалната общност като самостоятелен социален субект. Съществуват множество факти, които доказват, че възникването на държавата е процес на преход на етно-социалната общност от естествено състояние в организация, от спонтанен ред/Фр. Хайек/ в организационен. От тази позиция ние можем да определим държавата като вид социална организация. Така чрез организационен подход ще изведем същността, смисъла и съдържанието на държавата, което прави възможно и дадефинираме едно организационно понятие за държавата.
Същността на социалната организация се изразява чрез нейните компоненти - социално единство, организационна власт и организационни правила. Тези трикомпонента разкриват и същността на държавата като социално явление, със съответните специфики на вид организация. Г. Йелинек въвежда в научен оборот понятието "конститутивни елементи на държавата" и за да избегнем ненужното разноречие ще разгледаме компонентите на държавата като конститутивни елементи. Първият елемент, който определя същността на държавата е социалното единство, осъществявано като държавно единство. Особеност на държавното единство е, че то обхваща цялото конкретно общество - всички негови членове и всички области на обществения живот. Друга особеност на държавното единство е, че то носи етнически характер. В този аспект то е естествено предпоставено. Държавата е етническа организация, организация на отделен етнос. Всеки етнос се стреми към организиране и отстояване на своя собствена държава. Държавното единство се проявява в няколко основни аспекта. Първо, то се изразява в целенасоченост на дейностите, които са разпределени и осъществявани от индивидите и човешките групи съобразно функциите на държавата. Второ, единството се изразява в налагане на еднаквост при осъществяването на еднотипните дейности, чрез установяване на еднакви общи правила за всяка от тях. Трето, единството се установява и чрез въвеждане на социални механизми - правила и институции за разрешаване на конфликти вътре в държавно организираното общество. Държавната власт е вторият конститутивен елемент определящ същността на държавата. В държавознанието това е общо прието, но се акцентира върху "политическия" характер на държавната власт. В действителност политически характер има държавното управление, а не властта. Държавната власт е вид организационна социална власт, която се простира до "границите" на държавата като организация. Организационните граници на държавата са обхватът на нейното социално съдържание. Като социална организация държавата е управлявана колективност от хора. Управлението предполага организационна власт - това е държавната власт и правила. Правилата присъщи на държавата като организация са официалното, позитивното право. Държавната власт придава официален общозадължителен характер на правото и чрез правния ред се осигурява и поддържа държавното единство, организационното единство в държавата.
Организационният подход към държавата позволява да се изведе й нейният смисъл като социално явление. Традиционно отговорът се търси в политически план. Държавата се дефинира като политическа организация, чиято цел е политиката, политическата власт. Излиза,че държавата съществува, за да се властва, за да се осъществява политическо управление. Това е несъстоятелно. Никоя организация не се създава завади власт и властване. Властта не е мисия на организацията, още по-малко на държавата. Мисията, крайната цел на държавата, която разкрива нейният смисъл е да се съхрани, да се запази и да се осигури развитие на организираното в държава отделно конкретно общество. Тази мисия оправдава както възникването, така и съществуването на държавата. Мисията се осъществява чрез постигането на конкретни цели. Целите на държавата са преодоляване на социалната недостатъчност и осигуряване на социална достатъчност във всички сфери, области на живот на обществото. В различните исторически периоди социалната недостатъчност се проявява в различните сфери на живота и по различен начин. Това обуславя и разнообразието на целите, но във всички случаи те са производни и подчинени на мисията на държавата. От своя страна целите ориентират към необходимите действия насочени за тяхното постигане. Това са задачите на държавата, които днес се определят като държавни политики.
В организационен аспект съдържанието на държавата включва елементите присъщи на съдържанието на всяка социална организация също с присъщата специфика. Като вид човешка колективност държавата включва множество от човешки индивиди. Специфично за държавата е, че те имат естествен етнически произход. Затова държавата има етно-социална субстанция, която в своето историческо развитие преминава от племе, през народ до нация. Вторият безусловен елемент в субстанцията на държавата е нейната територия. Двата елемента трябва да съществуват кумулативно, за да се включат в съдържанието на държавата. Следващият елемент в съдържанието на държавата е нейната функционална структура като еманация на предметната дейност присъща на всяка организация. Държавата както всяка друга организация съществува, за да осъществява определена дейност. В този план социалното съдържание на държавата се разкрива чрез нейните функции. Функциите са основни насоки, които включват различни дейности обединени около определена цел, произтичащи от мисията на организацията държава. За разлика от другите организации държавата възниква като обективна закономерност на общественото развитие. Държавата е необходимата организационна форма на отделното общество на определен етап от неговото прогресивно развитие. Поради това държавата е форма, в която се осъществяват обективно присъщите на обществото основни сфери на обществено взаимодействие, основни сфери на живот. Тази връзка между обществото и държавата като съдържание и форма обуславя функционалната структура на предметната дейност на държавата. Съществуването на всяко общество изисква задоволяването на няколко вида потребности, което се постига с предметната дейност. Ориентирана към съответния вид потребност, дейността се структурира във функции. Дейността се осъществява от цялата общност, целенасочена е чрез социалното единство и в този смисъл тя се обособява във функции на държавата. В додържавното състояние общността осъществява три естествени функции - стопанска, социална и защитна, които се запазват и при държавата. Държавно организирания живот извежда нови обществени потребности и налага обособяването на необходимите за тяхното осигуряване нови обществени дейности (функции). Това води до разширяване на социалната структура с включването на организационни потребности и съответни организационни функции, които се добавят към естествено присъщите сфери на живот.
С възникването на държавата се обособяват организационните функции по вътрешен ред и сигурност, по правосъдие и фискална, които допълват функционалната структура. Функционалното съдържание на държавата има своето теоретично основание в концепцията за социологическата система, разработена от българските учени Ж. Ошавков и Ст. Михайлов. Те разкриват социологическата система на обществото в един абстрактен план, но обществото въобще, не съществува. Реалността е съвкупност от държавно организирани общества. И когато се освободим от политологическото /класово-партийното/ влияние върху социологията ще видим държавата не като политическа институция /Ст. Михайлов/, а като организация в и чрез която съществува цялото общество. В този план функционалната система на обществото е функционалната структура на държавата. Социологическата система разкрива връзката между обществените потребности и обществените дейности по тяхното задоволяване. Необходимо е обаче, тази система да бъде допълнена. От една страна всяка социална потребност се задоволява със съответни блага. Благата имат разнообразен характер, но те трябва да са реални, за да покрият съответната човешка потребност. Ето защо връзката между дейности и потребности се опосредява от благата. Дейностите са насочени към осигуряване на блага. Осигурените блага задоволяват съответната потребност. От друга страна, всяка дейност в аспект на съдържание на определена функция предполага и изисква необходими условия за нейното осъществяване. Тези необходими условия, функционални фактори опосредстват реализирането на всяка функция. Така социологическата система, приложима към държавата има следния вид: функционални фактори - дейности - блага - потребности. Последният елемент от социалното съдържание на държавата като организация е управлението, управленската дейност. Държавата както всяка организация е управлявана колективност. Управлението е присъщо на държавата, но не е идентично с нея. Чрез своите органи на управление държавата насочва дейностите в различните функции, налага ред в отношението между функционалните звена и вътре в тях. Чрез държавното управление функциите се насочват и координират, за да се постигне социално единство, което прави възможно действието на държавата като средство и в последна сметка осъществяването на нейната мисия. Управленската дейност е насочена към функциите на държавата, но държавното управление не осъществява функциите на организацията. Органите на държавното управление не изобретяват факторите, не извършват функционални дейности, не създават блага, не задоволяват потребности необходими за живота. Задачата на държавното управление е да гарантира факторите, условията необходими за всяка функция на държавата и да контролира нейното осъществяване. Държавната намеса осъществявана чрез управлението има различен обхват и различен интензитет спрямо различните функции. Това зависи от конкретните цели и задачи на държавата и се определя чрез държавните политики. Държавното управление се проявява от една страна като политическо и от друга страна като организационно. В организационен план то е насочено към запазване и развитие на цялото държавно организирано общество и представлява социално управление. Социалното управление се изразява първо, в изработването на ръководни управленски решения - политики като креативна управленска дейност и второ, в организиране и контрол върху приетите политики, като администриране, административна дейност. Държавните политики са властнически управленски решения, които косвено или, в повечето случаи пряко получават юридически израз в законодателството. В първия случай това са програми, които имат директивен характер и мотивират последваща нормативна уредба. Във втория случай политиките се юридизират непосредствено в нормативни юридически актове и се включват като част от позитивното право. Водещо значение имат държавните политики официализирани в нормативни юридически актове. Успешното управление зависи от модела на регулиране на съответните обществени отношения, заложен във всяка една държавна политика. Затова изработването на политиката трябва да отговаря на няколко изисквания: Първо, всяка държавна политика трябва да бъде целесъобразна с мисията на държавата. Управляващите трябва да отчитат обективно протичащите обществени процеси и да реагират с управленски решения при необходимост. В най-общ план, следва да се отчитат новите потребности на обществото и да се насочат, пренасочат дейности, нови функционални институции и ред към тяхното задоволяване. Целесъобразността на политиката изисква и ефикасност на решението, то трябва да е годно средство към конкретната цел. В противен случай политиката няма да постигне решение на проблема. Второ, всяка социална политика трябва да бъде социално оправдана, легитимна, тя трябва да отговаря на обществения интерес. Преследването на обществените интереси може да доведе до засягане, ограничаване на частни, лични интереси. За да се преодолее този конфликт е необходимо държавните политики да се обосноват с приетата и действаща ценностна система на обществото. Така обществените ценности легитимират политиките. Днес обществените ценности се извеждат като принципи при изработването и обосноваването на политиките и като правило изрично се включват във въвеждащата част от съдържанието на нормативните юридически актове. Принципите не само оправдават, но и организират съдържанието, елементите на модела на управленското решение. Трето, държавните политики трябва да бъдат ресурсно осигурени. От една страна, ресурсната осигуреност включва наличието на финансови средства и социални вещи, необходими за осъществяването целите на политиката. В частната сфера това е задача на отделните лица, но организационните функции се осигуряват от държавата. Като общо дело осъществявано в общ обществен интерес, публичните политики се нуждаят от обществена издръжка. От друга страна, ресурсната осигуреност включва и администрирането на държавните политики. Тук влиза освен издръжката на административния апарат още и разпределението на административните дейности и тяхното структуриране в съответни административни управленски институции и осигуряването им с необходимия изпълнителски състав - административен капацитет. Административната дейност е необходимата трансмисия между политиките и тяхното практическо реализиране. 5. Изложеният анализ ни позволява да изведем едно ново, организационно понятие за държавата: държавата е самостоятелна социална организация /социален субект/, която чрез своя власт и право осъществява управление, за да осигури и поддържа социалното единство в определена социална общност /народ, нация/ заемаща определена територия, за реализирането на необходимите функции с цел нейното съхраняване и развитие.