Комуникацията е процес на обмен на информация, идеи, емоции или съобщения между индивиди или групи чрез вербални и невербални средства. Тя включва изпращане, получаване и интерпретиране на съобщения, като основната ѝ цел е да осигури разбиране и свързаност между участниците. Комуникацията може да бъде устна, писмена, визуална или чрез жестове и мимики, като всяка форма играе ключова роля в междуличностните и социалните взаимодействия. Комуникацията може да бъде:
Вербална - чрез думи, говор или написано слово
Невербална - чрез жестове, изражения на лицето, тон на гласа, начин на обличане, стойка на цялото тяло пред аудиторията и положение на говорещия - прав или седнал. В съвременния свят комуникацията рядко се извършва в лежащо положение
Паравербална - чрез начина, по който се казва нещо – интонация, темпо, паузи и доста други изразителни средства
В най-общия случай комуникацията е основата на всички социални взаимодействия и е ключова за успешното функциониране на всяко общество. Общуването е дейност, при който живи организми, както и информационни системи, обменят сведения и знания. Информационната обмяна на съобщения се състои от създаване, промяна и пренос или изпращане на текстови съобщения и информация. Има много начини на общуване, за което могат да бъдат използвани много различни езикови и дори неезикови, например визуални, графични и илюстративни, или дори жестови методи. Езикът, речта и писменният текст са основна част на общуването, а в технологиите при технологичния комуникационен процес на обработването от изчислителни устройства (компютри) на езиковите и текстови съобщения те трябва да бъдат пратени от техния изпращач до техния получател. Общуването при хората Форми Словесно и несловесно общуване. Какво е комуникация?. Ние често използваме думата комуникация, определяйки я като общуване. Но това така ли е? Комуникация е предаване на символи от гледна точка (на едно лице или група) към друго, при условия, че значението на символа на подателя е разбираем за получателя. Основната цел на процеса на комуникация е да се осигури разбиране на информацията, която е предмет на обмена, т.е. на съобщението. Но самия факт на обмен на информация не гарантира ефективност при общуването на участващите в обмена на информация. За да разберем по-добре процеса на обмен на информация и условията на неговата ефективност, трябва имаме представа за етапите на процеса, в който участват двама или повече души. Подател. Това е човек, от който излиза информация и който е инициатор на комуникацията. Кодиране. Това е превод на идеите на източника на комуникация в набор от знаци за езика, който изразява своята цел. Функцията на кодиране е обезпечаване на формите, в които информацията може да бъде изразена като предаване на сигнали. Разшифриране – приемане. За да бъде процеса на комуникация завършен, е необходимо сигналите да бъдат разшифровани. Всеки получател на информация интерпретира ( разшифрова) сигнала, използвайки опит и предлагани препоръки. Колкото по-близо е кодиран сигнала към целта, определена от източника, толкова по-ефективна е комуникацията. Обратна връзка. Подателят на информацията се надява, че неговия сигнал ще има висока степен на точност. Тъй като точността на сигнала рядко е съвършена, е желателно обезпечаването на обратна връзка в процеса на комуникация. Едностранната комуникация е по-оперативна от двустранната. Но двустранната е много по-точна. С помощта на обратна връзка човек може да оцени до колко ефективно той осъществява комуникацията, а също така да повиши точността на сигналите в бъдещите си комуникации. Кой е отговорен за ефективността на комуникацията: Подателя или Получателя? Отговорността е на този, който притежава описаната по-горе информация и разбира, къде има провал, и какво трябва да се направи, да се каже по друг начин, за да може комуникацията да протече успешно, и вие да можете да говорите например, за едно и също куче. За особеностите на невербалното общуване при непосредствено водене на преговори. При създаване на първото впечатление за себе си е необходимо да се отчитат невербалните сигнали, които вие изпращате към събеседника. Един от ритуалите в света на бизнеса, които могат пряко да акцентират във вашата връзка е ръкостискане – ако срещата не е била уговорена предварително, е по-добре да се изчака инициативата на домакина, ако той не я прояви, просто кимнете с глава в знак на приветствие – в обратния случай инициативата за ръкостискане може да излезе от вас.
Има три основни комaндни жестове на ръката: Положение на дланите на горе – доверие, подчинение. Положение на дланите на долу – доминиране. Позиция сочещ пръст – агресивно. Движението към партньора за ръкостискане трябва да започне с левия крак, в това положение е значително по-лесно да се наутрализира доминиращото ръкостискане и да се вземе надмощие във взаимоотношенията. Когато вие поемате ръката, направете първо крачка с левия крак, след това преминете с десния напред и застанете от ляво на този човек, предвижвайки се в личната му зона. След това, за завършване на маневрата, поставете левия крак зад десния и разклатете ръката на партньора. Тази тактика позволява да се изравни положението на ръцете или за разгръщане на ръката на другия човек към съвместен тип. Правилното месторазположение зад масата ви позволява да постигнете взаимно разбиране и да завоювате доверието на събеседника. Позиция на сътрудничество. Една от най-изгодните позиции за представяне на своя проект, тъй като тя позволява да се установи зрителен контакт и дава възможност да се копират жестовете на събеседника. Позиция на съперничество. Масата служи като преграда, която създава атмосфера на защитата. В делова обстановка така сядат съперничещите един с друг колеги или началник и подчинен. Ъглово разположение. Позволява да се поддържа зрителен контакт, да се правят разнообразни жестове и да се наблюдават тези на събеседника. Ъгълът на масата образува частична бариера и никой от събеседниците не чувства заплаха. Най-ефективно стратегическо положение за провеждане на презентации. Значението на жестовете, свързани с докосване на ръцете към различни части на лицето: Жестове на лъжа: Покриване на устата с ръка – ако този жест се използва от човек в момент на реч, това свидетелства, че той не говори истината. Когато той използва този жест, когато вие говорите означава, че той чувства, че вие лъжете. Изход от ситуацията е да се обърнете с въпроса: „ Не искате ли да коментирате казаното от мен“, това ще ви даде възможност да коментирате своето изказване. Кратко докосване по носа – това всъщност е замаскиран вариант на предишния жест. Потъркване на клепачите – мъжете обикновено потъркват клепачите по-енергично, жените по-деликатно, просто прокарват пръсти под окото. Дърпане на яката (триене на задната част на врата с ръка) – има няколко начина да се тълкува този жест, той обикновено е съпроводен от лъжа, но това също може да означава, че лицето е разстроено или ядосано. В този случай, той е придружен от драскане на шията. Оценяващи жестове: Подпиране на бузите – ако човек подпира бузите със свита ръка в юмрук, а показалеца е изправен – това е оценяваща поза, сигнал, за това, че събеседника е настроен негативно е когато палеца подпира брадичката. В случай на загуба на интерес към предмета на разговор, позата се променя така, че главата се опира на дланите, степента на скучаене се определя от изразеността на използването на дланите като опора за главата. Поглаждане на брадичката – означава, че човек се опитва да вземе решение, в този момент не бива да го прекъсвате. Най-добрата линия на поведение е да наблюдавате следващите жестове на опонента. Ако след това той заеме „закрита поза“, значи е взел отрицателно решение по дадения въпрос. Не чакайте словестно потвърждение на неговото решение, струва си още веднъж да повторите достойнствата на предложението, това може да спаси преговорите . ( ако човек носи очила, вместо поглаждане на брадичката, той ги сваля и слага едната дръжка на очилата в устата; пушача ще сложи в устата си химикал, молив или палец). Словесното общуване или комуникация Речта е израз на езиковото общуване, при което се използват произнасяни думи, като речевата комуникация има изисквания не само в познаване „смисъла или значението на думите“, но и етикет на общуването, който го прави възможно.
Езикът е система от знаци, използвани за комуникация. В този смисъл езикът е семиотична система и най-често под език се разбира говорният (устен) език – речта, и неговият писмен вариант, но има също и други типове езици, като жестикулаторни например. Говорната способност на хората възниква в далечно предисторическо време. Тогава се оформят и езиковите семейства, които съществуват при появата на писмеността. В наши дни са създадени множество изкуствени езици, което довежда и до появата на понятието естествен език. Езикът е средство за общуване, което се смята за специфично за хората. Макар че някои други животни използват сложни системи за общуване, понякога наричани животински език, те не притежават всички свойства, с които се дефинира езикът в езикознанието. Системата на организация на езиковите знаци (думи) се нарича граматика. От лингвистична гледна точка граматиката на един език съдържа неговия синтаксис и морфология, но в една по-широка перспектива това са всички правила за използване на един език: правопис фонетика лексикология словообразуване морфология синтаксис Думите в езика имат формално и семантично съдържание, като под формално се разбира тяхното звуково и писмено изразяване, а семантиката е тяхното значение. В речта думите реализират не само своите основни езикови (речникови) значения, но те се натоварват с конкретни, контекстуални, индивидуални и социално обособени значения. Така в речта езиковите значения се обогатяват (чрез експресивността) и следователно в своята реализация думите, събрани в изречения и текстове (или реч), организират често обща семантика на фразата, изречението и текста. По този начин може да се говори за семантика, различна от чисто лексикалната. Към основната комуникативна функция на езика можем да добавим още експресивната, конотативната и др. функции. Броят и назоваването на езиковите функции са въпрос на оспорване от отделните езиковеди и лингвистични школи. Устно общуване Устното общуване е пряко. То може да бъде неофициално и официално. Писмено общуване Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. Когато общуваме писмено, тогава пишем бележка или писмо на лист хартия, исторически писането върху пергамент или по-трайните писмени форми като текстове или знаци, изписани върху стена (стени на пирамидите). Писмено общуване чрез технологични средства Първите опити за писмено общуване с помощта на технологични средства са телеграфът и телексът. Писменото общуване през XX и XXI век може да се осъществява и електронно. Писменото общуване чрез компютър или други мобилни устройства става възможно чрез използването на Интернет.
Несловесното общуване е съпътстващо или предхождащо словесното, това са жестовете или знаците, които събеседниците отправят един към друг, преди да започнат да комуникират, това може да са лицеви изражения или дори жестикулации. Несловесното общуване е също така специфична част от съпътстващата речевата жестикулативна комуникация, то се отнася до „онова, което не може да бъде изречено, но се подразбира“. Несловесното общуване включва второстепенен вид предаване на информация без при това да се използва реч. При прякото общуване между хората една част от информацията се предава по несловесен път, най-вече чрез т.нар. език на тялото – жестове, поза, мимика, това обаче невинаги е част от несловесното общуване, макар да може да бъде израз на мисленето на събеседника, тъй като изразява неговите идеи. Влияние върху несловесното общуване имат фактори, като облекло, прическа, тяхното удобство или неудобство, които могат да улесняват или затрудняват словесната комуникация, както и други фактори като социалната, обществената или в архитектурен смисъл – архитектурната среда, в която протича то. Макар при несловесното общуване да не се подразбира използването на реч, върху него се отразяват също, вторично, и някои фактори на словесното общуване, като силата и тембърът на гласа, прозодични елементи, като ритъм, интонация и ударение. По подобен начин и писменият текст съдържа извън разбирането на текста като семантична цялост, извънсемантични или несловесни, графични елементи, като почерк (за графологията, изучаваща личностните интелектуални характеристики на базата на писането), графичното или пространствено разположение на думите на текста (например стихотворните форми, които имат своето графично изражение) или използването на емотикони в онлайн общуването, специфично чатовете и по-рядко в онлайн съобщенията. Най-често това са двуизмерни изображения – знаци, схеми, чертежи, рисунки, илюстрации. В много случаи те са съчетани с текст, като двете форми взаимно се допълват. Към несловесното общуване се отнасят и визуалните форми, при които информацията се предава чрез визуализацията на емоциите и мислите, чрез създаването на значими (особено в киното) визуални образи. Дори при словесното общуване важна роля играят несловесни елементи, наричани параезик. Несловесното общуване или жестикулации Макар някои форми на несловесното общуване да могат да предадат донякъде какво мисли и чувства индивида, който участва в комуникацията, жестовете и жестикулацията имат по-голяма изразителна сила.
Физиология и анатомия на говорния апарат се изучават във връзка с фонологичните особености на общуването. Физиологията на общуването в медицината е свързана с характеристиките, които развива говорещият или пишещият. Този вид физиология има и своите медицински аспекти, като логопедия например. Психологическите аспекти на комуникацията на базово ниво разглеждат типа личност, към които може да бъде присъединен говорещият и съответно неговата позиция в комуникацията: Открита – открито излага мисли, идеи и гледна точка Страняща – неутрална позиция, съгласява се с всички гледни точки, не заявява нито една открито Закрита – прикрива собствената позиция с всякакви средства Ефективна комуникация Ефективна комуникация е понятие от теорията на комуникацията, най-разпространеното определение за което дава американският учен Бернард Берелсон: Ефективните комуникации са някакъв вид съобщения, по някакъв вид въпроси, достигнали до определена аудитория при някакви условия и притежаващи някакво въздействие. Ефективното излъчване на послания е съществено условие за успеха на всеки аспект от функционирането на една организация. За да бъде ефективна една комуникация, е необходимо да бъде съобразена с три основни принципа: яснота на съобщението; принцип на цялостност; принципът за използване предимствата на неформалната комуникация. За обезпечаване на ефективна комуникация са необходими надеждни комуникационни средства и екип с възможност да отстранява чрез технологични и нетехнологични средства проблемите в средствата за комуникация. Особено внимание трябва да се отдели на контакта с външни клиенти или организации при срив в захранващото напрежение. Затова предварително се изготвя план, провежда се обучение и се провеждат изпитания за доказване ефективността на взетите мерки. Често пъти за готовността на една организация да обезпечи безпроблемна комуникация се наемат външни специалисти, които да проверят не само техническите средства, но и подготвеността на персонала както и съществуващите наръчници и други писмени документи, свързани със средствата за комуникация, но и да подготвят препоръки за гарантиране на ефективна комуникация. Развитието на българската теория и практика върху ефективната комуникация, онлайн и в речевото общуване, е разглеждана от Мат Ейбрахамс в Станфорд[1] особено в областта на реторика и реторически изказвания, които са запомнящи се (или областта на „известни политически речи“, тъй като обикновено тези политически речи, които са значими, социално и политически, са и тези, които се отбелязват като „запомнящи се“[2]). Мат Ейбрахамс разглежда на първо място подготовката за изпълняването на „запомняща се реч“, както в класическите ѝ аспекти на физическа подготовка, каквато дава НСА, но и дори по-персоналните аспекти на having a good sleep.[1] преди речта, както и психологическите аспекти на подготовката като motivation, emotion and action.
Съществува един общ модел на общуването Кой предава съобщението? – Говорещ (в политиката – оратор, в дипломацията: комуникатор) Какво се предава? – Съобщение Как се предава? – Речево, писмено, както и тип на комуникационния канал или комуникационна връзка при отдалечените съобщения На кого се предава? – Събеседник или аудитория Защо се предава? – Основно комуникирано значение, което говорещият иска да съобщи на събеседника/ците си, в политическата реторика: цел, ефективност Различни страни на общуването Комуникативна Основна цел на общуването е предаването на съобщения в група от събеседници или пред слушатели. В технологиите това е процесът на обмяна на информацията между устройствата, който има за резултат предаването на тези съобщения до техните получатели. Интерактивна Тази характеристика на общуването означава включването на технологични способи, които подпомагат комуникацията и които асистират говорещия, в илюстрацията или показването например на голям екран на дадена лекция. Интерактивната характеристика отчита модерните способи за извършването на комуникацията в квалифицирани области и особено в образованието. Перцептивна Перцептивната характеристика е подхарактеристика на интерактивната, и включва перцептивните възможности, които имат определените технологични способи, тоест дали информацията, която говорещият или лекторът показва, чрез технологични способи и достатъчно визуално перцептивна за неговата аудитория, това се отнася до използването на средства, които се очаква да подобрят перцепцията на аудиторията, за което е необходима както висока технологична опитност, но особено високо ниво на етикет и култура на общуването от страна на говорещия, но също и на неговата публика или аудитория. Нива на комуникация Реална или действителна комуникация Това е комуникацията, която се осъществява чрез комуникирането на съобщения между говорещи. Надредната комуникация и метакомуникация Надредната комуникация се отнася до онези съобщения в литературните текстове, особено класическите текстове в литературата, които имат възможността да съобщават освен основния сюжетен текст и допълнителни значения, конотативност на текста, многозначност на литературната творба. Под ниво на литературната комуникативност може да се разбира трудността за постигането на тази литературна многозначност, която е характерна за класическите автори. Пренос на съобщенията Обикновено съобщенията, изпращани онлайн, са кратки и са част от чат или се изпращат чрез модули към уебсайтове или с приложения. Имейлът е интернет система за изпращане на съобщения и пренос на файлове до получател, при която се транспортират съобщения под формата на текст, придружаващи илюстриращи изображения, прикачени файлове, които са допълнителни носители на информация. Имейлът е вид електронна поща, който е въведен в университетите, за да улесни изпращането на научни текстове, но той също така улеснява изпращането на картички и други съобщения до намиращи се на отдалечени разстояния получатели, с което се улеснява физическият пренос на личните пощенски съобщения, които през XIX век са обслужвани от държавните пощи. И днес частните и държавни пощи се основното средство за изпращане на физически носители на съобщенията особено към пратки, които могат да се нуждаят от описание за получателя от изпращача, те в миналото са използвани за отдалечено общуване и надежно изпращане на лични или държавно-политически пощенски съобщения и преди появата на модерните телекомуникация през втората половина на XIX век и особено интернет през XX век. Телекомуникация се нарича изпращането на съобщения през големи и дори междуконтинентални, тоест значително отдалечени разстояния с цел отдалечено общуване. Исторически, в по-ранните етапи на развитие на телекомуникациите, се включва употребата на визуални сигнали като огън, дим, оптични телеграфи, сигнални флагове, оптически хелиографи или аудиосъобщения чрез кодирано биене на барабани, хорни или на по-близки разстояния – силни изсвирвания например. В модерната ера на електричество и електроника телекомуникациите обикновено включват електрически средства като телеграф, телефон, телекс, радиорелейни линии, мобилни телефони и мрежи, интернет окабеляване (вкл. оптиковлакнова комуникация за виртуални среди), и техните асоциирани електронни елементи на преноса на информация, и използването на компютърни мрежи (позиционни системи) и интернет. Комуникацията в образователната сфера Комуникацията обхваща както технологии, така и педагогика. Обучаемите, особено възрастните, учат по-добре чрез споделяне на своя опит. Те учат, докато се обучават един друг. Средства за комуникация За насърчаване на взаимодействието между учещите обучаващите се и споделянето на информация помежду им по време на учебен час, могат да бъдат използвани средства като: дискусия жестове (например вдигане на ръка) или езикът на тялото (когато не се вдига ръка, а по-скоро жестовете на тялото трябва да изразят невдигането на ръка) некомуникативно присъствие В общуването може да се участва и „пасивно“, тоест без активно говорене или дискутиране, но със самото присъствие, при което обаче може да се включват невербалните аспекти на комуникацията, като одобряването или неодобряването на комуникираното от говорещия. Или в образованието по време на дискусия, присъстващите може да научават от дискутиращите тези неща, които не разбират. Обикновено се подразбира, че тези, които като присъстват, се обучават на базата на дискусията имат одобряващ подход към дискутиращите и се готвят да се включат в дискусията по-късно. Онлайн комуникация При онлайн комуникацията може да се използва писмен чат, като се пише на клавиатура, съобщения, които са текстови, с допълващи емотикони или файлове, като изображения, музикални файлове или други файлове, които могат да се изпращат. В някои случаи към чата може да се включи и микрофон за използването на онлайн комуникация. При този вид комуникация в повечето случаи хората нямат визуален или гласов контакт, т.е. те не могат да чуят гласа или да видят израза на лицето на човека отсреща, поради което се налага използването на различни текстови и графични съобщения, наречени емотикони, с чиято помощ да изразяват своето емоционално състояние.
Комуникация в онлайн обучението Когато тези семинари или лекции онлайн, включват и говор, тоест микрофон, но също и клавиатура, текст, между обучаемите и обучаващият, както и споделянето на информация помежду им (обикновено в отделен чат) по време на семинара, преподаването или учебен час се използват средства като: Визуална връзка между участниците табло за съобщения (което често показва екрана на обучаващия, това са „бели дъски“ (white board systems), върху които също говорещият лектор може да пише) чат в реално време допълнително: електронна поща и др. Категории на онлайн комуникация Един от ключовите критерии за категоризиране на онлайн комуникацията е дали тя се осъществява, докато участниците в нея са онлайн в един и същ момент от времето, или не. По отношение на този критерий се разграничават два вида онлайн комуникация: синхронна, при която участниците в нея са едновременно онлайн, и асинхронна, при която това условие не е изпълнено или дори и ако са едновременно онлайн, се отчита определена степен на несинхронност, заради отдалеченост или несъвместимост на мрежи. Комуникация, която отчита период на отлагане на прочитане на съобщението или текста от получателя, като при имейлите. Обикновено комуникацията онлайн е синхронна, например в повечето чатове, макар че някои видове приложения за съобщения използват и асинхронна, с изчаквателна функция, това може да се дължи на обема на съобщенията, които сървърите, обслужващи този вид приложение, трябва да обслужват. Уебсайтовете, особено в техния класически стил, се смятат за вид комуникация, или комуникиране на текстове, медия и съобщения, от автора или притежателя на даден сайт към неговите потребители. Те предполагат отлагане на съобщението от 1 седмица до 1 – 2 години. При синхронната комуникация най-често се използва комбинация от: чат (включително и с възможност за видео- и/или аудиоконференция) и изпращане на съобщения в даден уебсайт, форуми или чрез приложение в програмите за онлайн семинари или онлайн обучение, където се използва бяла дъска за писане от говорещия, това може да включва показване на чата на участващите обучаващи се на бялата дъска, при което веднага се виждат изписваните от участниците съобщения. При асинхронната комуникация най-често употребявани са някои приложения за съобщения, в някои случаи някои дискусионни групи, които имат сървърно отлагане, някои табла за съобщения също могат да отчитат забавяне при показване на съобщението. Като много дълго отложени съобщения могат да се считат тези отправени в Космоса. Тоест смята се, че комуникационните съобщения, напускащи Земята във вид на радиовълни или дори телевизионни вълни, ако имат получател в Космоса, то те са с много дълго отлагане, заради отдалечеността на цивилизациите. Свръхотлагането на съобщенията е известна на историята цивилизационна практика, която е използвана при изписването на стените на пирамидите и други архитектурни паметници, тъй като те могат да устоят дори на цивилизационни промени и изменения. Цел на комуникацията е да се осигури разбиране на съобщението Kомуникацията е общуване. Тя е процес на предаване на символи от едно лице или група към друго, като съществен елемент е разбирането на значението на тези символи от получателя. Какво е комуникация? Комуникацията е неизменна част от нашия ежедневен живот, но понякога може да бъде по-сложна, отколкото си мислим. Общото разбиране е, че комуникацията е общуване, но тя включва много повече от просто предаване на информация. Тя е процес на предаване на символи от едно лице или група към друго, като съществен елемент е разбирането на значението на тези символи от получателя. Подобрете уменията си и постигайте целите си с нашия онлайн курс Бизнес комуникация и кореспонденция Основната цел на комуникацията е да се осигури разбиране на съобщението, което се предава. Въпреки това, само предаването на информация не гарантира ефективна комуникация. За да бъде комуникацията ефективна, трябва да се разберат етапите на процеса, в които участват всички засегнати страни. Етапи на комуникационния процес: Един от ключовите етапи на комуникационния процес е кодирането, което включва превод на идеите от подателя на комуникацията в символи или знаци на езика. Това е начинът, по който информацията се изразява и предава на получателя. След това следва разшифроването или приемането на съобщението от страна на получателя. Той трябва да интерпретира символите и да разбере значението, което подателят иска да предаде. Колкото по-близо е разшифроването до целта на подателя, толкова по-ефективна е комуникацията. Важна част от комуникационния процес е и обратната връзка. Тя позволява на подателя да получи информация за точността и ефективността на предаденото съобщение. Обратната връзка може да помогне за оценка на комуникационния процес и за подобряване на бъдещите комуникации. Разбирането на процеса на комуникация е важно за развиване на уменията ни като комуникатори. Когато разберем как работи комуникацията и как да я правим по-ефективна, ще можем да подобрим качеството на взаимодействието си с другите хора. Принципи на ефективната комуникация Ефективната комуникация изисква спазването на следните принципи: Яснота: Съобщението трябва да бъде ясно и разбираемо за получателя. Използвайте ясен и разбираем език, избягвайте сложни термини или неясни изрази. Краткост: Изразявайте се с минимален брой думи, без да губите основното съдържание. Кратките и конкретни изрази са по-лесно разбираеми и се запомнят по-добре. Конкретност: Бъдете точни и конкретни във вашия израз. Давайте ясни примери и детайли, които да подкрепят съобщението ви. Достоверност: Всеки изразен факт или информация трябва да бъде проверена и достоверна. Покажете, че имате основа за това, което казвате, и използвайте надеждни източници на информация. Правилност: Граматическата и правописна правилност е важна за да бъдете разбрани и сериозно взети. Проверете своето съобщение за правописни и граматически грешки преди да го изпратите или представите. Адекватност: Адаптирайте съобщението си към получателя и контекста. Вземете предвид възрастта, културата, професията и другите характеристики на получателя, за да избегнете недоразумения и да постигнете по-добро разбиране. Пълнота: Съобщението трябва да бъде пълно, като включва всички необходими детайли и информация. Не предполагайте, че получателят вече знае всичко. Обяснете важните аспекти и отговорете на възможни въпроси. Креативност: Използвайте креативни методи и подходи, за да привлечете вниманието и интереса на получателя. Включете илюстрации, примери или нестандартни форми на комуникация, когато е възможно. Учтивост: Бъдете учтиви и уважителни към получателя. Използвайте вежливи формили и тон, изразявайте се с уважение и внимание към мнението на другите. Учтивата комуникация помага за изграждането на добри отношения и взаимно разбирателство. Спазвайки тези принципи, можете да подобрите ефективността на вашия комуникационен процес и да осигурите по-добро разбиране и взаимодействие с другите. Подобрете уменията си и постигайте целите си с нашия онлайн курс Бизнес комуникация и кореспонденция Разбиране на комуникационния процес Разбирането на комуникационния процес ни помага да осъзнаем важни аспекти, които допринасят за ефективността на комуникацията. Ето някои от тези аспекти, които можем да разгледаме по-подробно: Контекст: Комуникацията винаги се осъществява в определен контекст, който включва физически, социални, културни и психологически фактори. Разбирането на контекста е от съществено значение за тълкуването на съобщението и предотвратяването на възможни недоразумения. Неконтролируеми фактори: В процеса на комуникация могат да възникнат неконтролируеми фактори, които могат да повлияят на ефективността й. Това могат да бъдат емоции, предразсъдъци, субективни възприятия и други фактори, които въздействат върху както подателя, така и получателя на съобщението.
Освен вербалната комуникация, която се изразява с думи, невербалната комуникация играе също важна роля. Тя включва жестове, мимика, тон на гласа, тялообразуване и други немиещи се сигнали. Невербалната комуникация може да предава силни съобщения и да допълва или противоречи на вербалната комуникация. Ефективност на каналите за комуникация: Комуникацията може да се осъществява през различни канали, като устна, писмена, визуална или електронна комуникация. Изборът на подходящ канал за предаване на съобщението е важен за успеха на комуникацията. Активно слушане: Един от най-важните елементи на ефективна комуникация е активното слушане. Това включва способността да се отделя време и внимание на получателя, да се разберат неговите виждания и да се покаже интерес към неговите мисли и емоции. Междуличностни взаимодействия: Комуникацията между хората е в основата на междуличностните взаимодействия. Важно е да се отделя време за развитие на комуникационни умения, като емпатия, разбиране и способност за конструктивен диалог. Комуникация в различни контексти: Комуникационните умения и стилове се различават в зависимост от контекста, в който се извършва комуникацията. Например, комуникацията в професионалната среда може да изисква по-формален подход, докато комуникацията в личния живот може да бъде по-неформална и спонтанна. Вербална и невербална комуникация: Никога не забравяйте езика на тялото Разбирането на тези аспекти на комуникационния процес може да подобри нашата способност да предаваме и разбираме съобщения по-ефективно. Те ни помагат да изградим по-добри междуличностни отношения, да се справяме с конфликти и да постигнем съгласие с другите хора. Съвети за ефективна комуникация Вашата комуникация е ключът към успеха! Способността да предавате и разбирате информацията е от съществено значение за всяка сфера на живота. Искате ли да сте в състояние да се свържете с хората около вас и да бъдете разбрани така, както искате? Е, ето ви няколко мотивиращи съвета и препоръки от експерта по комуникация, които ще ви помогнат да постигнете ефективна комуникация във всяка ситуация: Бъдете внимателни на взаимността в комуникацията. Не забравяйте, че комуникацията трябва да бъде двупосочна. Внимавайте какви послания изпращате и внимателно наблюдавайте за реакциите на другите. Слушайте активно и покажете интерес към това, което ви казват. Преди да започнете комуникацията, си поставете ясни цели и помислете как бихте искали да бъдете разбрани. Вярно ли е това, което искате да изразите, да бъде представено по начин, по който другите да го разберат най-добре? Не предполагайте, а задавайте въпроси, за да се уверите, че сте били разбрани правилно. Бъдете ясни, структурирани и кратки в изразяването си. Посланието ви трябва да бъде лесно разбираемо и конкретно. Избягвайте излишни детайли и запазете фокуса върху същественото. Доверието е от съществено значение. Покажете на хората около вас, че имате доверие в тях и уважавайте техните мнения. Не съмнявайте в тяхната компетентност, а ги вдъхновявайте да споделят своите идеи и мнения. Ефективната комуникация има и емоционален аспект. Но важно е да се отбелязва, че емоциите и реакциите не трябва да навлизат в несъответстващи мерки. Умелото управление на емоциите ви помага да поддържате по-балансиран и контролиран подход към комуникацията. Проявете търпение и снизходителност към недостатъците на другите. Приемайте хората такива, каквито са, без да се опитвате да ги променяте. Осигурете обратна връзка, когато е поискана и в подходящ момент. И не само това... Говорете на езика на другия човек. Приспособете начина си на изразяване към специфичните характеристики на вашата аудитория. Подгответе се за комуникацията. Изследвайте ситуацията и определете подходящите послания и начини за представяне. Усвойте техниките за активно слушане, за да разберете гледната точка на другите по-добре. Говорете ясно, уверено и в умерено темпо. Използвайте кратки и информативни думи и представяйте съществените послания. Планирайте предварително телефонните разговори или разговорите по Skype и определете въпросите, които искате да зададете. Обърнете се към събеседника по персонализиран начин и спазвайте правилата на учтивост и етикет. Внимавайте за своя външен вид и покажете себе си подобаващо. Контролирайте своята мимика и емоции, като поддържате неутрално-положителен израз на лицето. Избягвайте да докосвате лицето си, което може да се възприеме като опит за прикриване. Привържете се към отворена позиция на тялото, избягвайки "затворени" пози като кръстосани ръце и крака. Усмихвайте се! Подобрете себе си, постигайте повече, станете човека, който искате да бъдете с курса Въведение в бизнес комуникацията Помнете, комуникацията е изкуство, което може да се развива и подобрява с практика. Следвайте тези съвети и ще забележите значителна промяна в начина, по който се свързвате и взаимодействате с хората около вас. Вярвайте в своята способност да сте ефективен комуникатор и никога не се колебайте да работите върху себе си, за да постигнете максимални резултати във вашата комуникация!
Девет принципа на ефективната комуникация Комуникацията е навсякъде около нас. Комуникираме на работа, у дома, на улицата… Много често посланията, които отправяме, не биват разбрани правилно от другата страна. Или обратното – ние самите имаме проблеми да разберем какво ни казват другите. Защо това е така? Основният проблем е т.нар. “комуникационен шум”. Затова са формулирани девет принципа на ефективната комуникация, които помагат посланията да бъдат правилно предадени и приети, с по-малко объркване и конфузни ситуации.
Кои са принципите на ефективната комуникация? Деветте принципа на ефективната комуникация се отнасят както до бизнес комуникацията (работни срещи, имейли, презентации, доклади), така и до неформалната комуникация. Също така, те се простират както върху устната, така и върху писмената комуникация. Според деветте принципа, ефективната комуникация трябва да бъде: Ясна; Кратка; Конкретна; Достоверна; Правилна; Адекватна; Пълна; Креативна; Учтива. Деветте принципа на ефективната комуникация са представени на диаграмата по-долу: 9 принципа на ефективната комуникация 9 принципа на ефективната комуникация Да разгледаме по-подробно всеки от деветте принципа на ефективната комуникация
Ясна Когато говорим или пишем на някого, следва да сме наясно с целта на комуникацията си. Можем да се запитаме: “Каква е целта на моето съобщение? Какво искам да кажа?” Само така отсрещната страна ще ни разбере добре. Ако не сме сигурни какво искаме да кажем, и аудиторията ни няма да е сигурна. За целта, полезно да сведем до минимум броя на идеите си в едно съобщение. Полезно е да сме наясно с ключовите си послания. В едно изречение следва да говорим за една идея, а не да опитваме да обхванем много неща наведнъж. Не бива да оставяме хората да “четат между редовете” и сами да правят предположения какво искаме да им кажем, тъй като това води до недоразумения
Кратка Когато се придържаме към този принцип, комуникацията ни е стегната и право в целта. Ако можем да кажем нещо с едно изречение, вместо с три или пет, трябва да го сторим. Следва да избягваме: прекалено дълги и/или ненужни изречения; паразитни думи – “всъщност”, “принципно”, “на практика”, “в смисъл”, “в интерес на истината” и др. повторения. Когато комуникацията ни е кратка, тя е и по-ясна. И обратното – когато сме наясно какво искаме да кажем или напишем, имаме по-голям шанс да бъдем по-кратки
Конкретна Когато комуникацията ни е конкретна, аудиторията ни разбира по-добре това, което искаме да й кажем. Една реч, презентация или имейл могат да бъдат по-конкретни, когато се използват: факти, данни, информация; истински истории; добре подбрани думи и понятия. Когато съобщението е конкретно, хората получават по-ясна представа за това какво точно им съобщавате или искате от тях. Детайлите са важни, но е добре да са внимателно подбрани, за да са по-въздействащи. 🍀 Учи, прилагай, успявай! Премини онлайн курс по презентации или фирмено обучение по презентации и научи как убедително и вдъхновяващо да представяш продукти, идеи или себе си
Достоверна Още Аристотел открива, че достоверността на един оратор (т.нар. “етос”) е първото и най-важно нещо за силата на неговата убедителност. Достоверността на един комуникатор идва по линия на: доверие в него, благодарение на качества на личността като честност, добронамереност, щедрост и др.; прилика с аудиторията; репутация и експертиза по темата; Можем да имаме всичко останало – комуникацията да е кратка, конкретна, учтива, креативна и т.н., но ако аудиторията ни няма доверие и не знае защо трябва да се довери на думите ни, комуникацията трудно ще постигне целта си
Правилна За да е ефективна, една комуникация трябва да бъде поднесена точно и коректно. За целта, следва да сме сигурни, че: използваме думи и жаргон правилно, без да използваме сложни термини или объркващи чуждици; използваме или изписваме правилно имена на хора; не допускаме граматически или правописни грешки. Съобщението следва да бъде правилно предадено, при това в точното време. Правилната комуникация има по-голямо въздействие върху хората
Адекватна За да е адекватна, комуникацията следва да е съобразена с аудиторията – коя е тя, какво знае по темата, колко добре е подготвена? Освен това, за да е адекватна, комуникацията следва да е последователна и логична. В нея следва да има ясна централна идея и близки до аудиторията факти или примери, с които да се изложи основното послание. Не трябва да се забравя и начинът на представяне, тонът, облеклото, езикът на тялото – всичко следва да работи в синхрон. За да комуникираме ефективно, съобщението ни следва да е близко до аудиторията ни – адекватно на нейните потребности и манталитет
Пълна Когато една комуникация е пълна, аудиторията получава чувство за завършеност, защото има всичко, от което се нуждае по темата, в т.ч. и ако трябва да предприеме някакво действие. Ако темата е много голяма, струва си да я разбием на отделни части и да я поднесем поетапно. Ако темата е твърде сложна, можем да насочим аудиторията към източници на допълнителна информация. В бизнес контекст, когато изпращаме определено послание, за да е пълна картината, следва да отправим в края ясна покана за действие. Трябва също и да сме сигурни, че сме приложили всички необходими детайли – лица за контакт, координати за връзка, линк към сайт или ландинг страница, локации и т.н.
Креативна За да е ефективна комуникацията, винаги помага, ако тя е поднесена с нужната доза творчество и креативност. Ако комуникацията е скучна или банално поднесена, тя няма да предизвика нужния ефект. За целта, полезно е, ако използваме: богат и жив език, с ярки метафори, сравнения, алегории; изобретатели изразни средства и визуални материали; хумор. Когато комуникираме, следва да подхождаме творчески винаги, когато е възможно – в устни изказвания, в писмени текстове, в PowerPoint презентации и т.н.
Учтива И най-накрая, за да е една комуникация ефективна, тя трябва да бъде учтива. От изключително значение е да комуникираме винаги добронамерено, конструктивно и любезно, дори и когато става дума за сериозни въпроси. Учтивостта допринася за това съобщението ни да бъде прието и разбрано по-ефективно. Ако публиката ни възприема за приятел, а не заплаха, ще се отнесе по-ангажирано и разбиращо към посланието ни. Тук от значение е както цялостната нагласа на комуникатора, така и по-конкретни неща като обноски, език на тялото, лично обръщение към определен човек (“вие” или “ти”) и други
Деветте принципа на ефективната комуникация повеляват, че тя трябва да бъде: Ясна; Кратка; Конкретна; Достоверна; Правилна; Адекватна; Пълна; Креативна; Учтива. Колкото по-ефективно комуникираме, толкова по-убедителни ще бъдат нашите послания към клиенти, колеги, роднини, приятели. Топ 10 грешки в презентациите Обновена на 18.09.2022 от Тодор Христов Топ 10 грешки в презентациите Ако работата ти изисква да изнасяш различни презентации – например пред клиенти или служители, за теб ще е полезно да знаеш кои са най-често срещаните грешки в презентациите. На всеки се случва да допуска грешки в презентациите, но истината е, че колкото повече грешки допускаме, толкова повече се влошава ефективността ни като презентатори, което се отразява на способността ни да убеждаваме или влияем на хората. Да разгледаме Топ 10 на типичните грешки в презентациите. ✅ Инвестирай в себе си! Прочети "Ръководство за успешни презентации" (PDF) и усвои система с фундаментални принципи и правила за ефективно презентиране. Топ 10 грешки в презентациите Тъй като водя обучение по презентации (в зала и онлайн) и онлайн курс по презентации, аз контактувам с презентатори на всякакви длъжности и от всякакви браншове. Освен това, притежавам над 20 години лична практика в презентирането, която продължава и в момента. Не на последно място, вече дълги години инвестирам време в четене на книги, статии и изследвания, посветени на успешните презентации. Наблюденията ми в тази сфера ме водят до заключението, че съществуват типични грешки в презентациите, които често се допускат както от неопитни, така и от по-опитни презентатори. Топ 10 на грешките в презентациите са: Презентиране без система; Неразбиране на аудиторията; Недостатъчна подготовка; Неефективен контрол върху средата; Слаб етос; Слаб патос; Слаб логос; Неефективни визуални средства; Неубедителен език на тялото. Нарушаване на принципа на простотата. Ако презентираш пред клиенти, служители или други групи хора, можеш да се погледнеш отстрани и да прецениш дали и ти не допускаш някоя от тези грешки. Ако това е така, следва да промениш поведението си, за да презентираш по-успешно. Нека разгледаме по-подробно всяка от тези грешки в презентациите. 1. Презентиране без система Хаотичното презентиране е бич за редица презентатори и води до непостоянни или случайни резултати. Основна грешка на много презентатори е, че подценяват силата на работата със система. Те наивно вярват, че презентирайки със спонтанни хрумвания и откровени импровизации, ще презентират професионално и убедително всеки път. Това няма как да се случи! Тази грешка се допуска от хората, когато те: Не са получили добро обучение по презентации и презентират в разрез с главните принципи на ефективното презентиране. Вярват, че работата със система не е нещо важно и предпочитат да действат по “личен усет”. Ако един човек непрекъснато импровизира, когато презентира, понякога може да се сдобие с успех, но по-често ще допуска грешки, които ще спъват ефективността му. 📧 Безплатен бюлетин Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие. Въведи имейл адрес Безплатно всеки Петък. Без спам! 2. Неразбиране на аудиторията Понякога, презентаторите се фиксират толкова силно върху себе си, че буквално забравят за най-важното – аудиторията и нейните нужди. Една презентация, още преди да е започнала, следва да се планира в контекста на потребностите, очакванията и целите на аудиторията. Какви биха могли да са основните цели на аудиторията: Да бъде информирана; Да се образова; Да бъде убедена в нещо; Да бъде вдъхновена; Да се забавлява. Като презентатори, следва да разберем какви са потребностите, очакванията и целите на аудиторията и да адаптираме презентацията си спрямо това. Следва да се фокусираме към проблемите на нашата публика – и към възможните решения. Нужно е също предварително да очертаем основните теми, по които ще говорим, за да е наясно публиката какво да очаква от нас. Редно е да изясним и колко дълго ще говорим, кога ще се почива, кога ще отговаряме на въпроси и т.н. 3. Недостатъчна подготовка Много презентатори действат в разрез с принципа на подготовката. Те лекомислено считат, че просто защото са комуникативни, опитни или чаровни, ще се справят някак си и че ще “омагьосат” публиката без особени усилия. Преди години бях поканен да участвам в един форум и на сцената излезе да говори тогавашният вицепремиер и министър на финансите на България. Помня как дори не му трепна окото да обяви, че по пътя към залата бил нахвърлял на салфетка няколко идеи, които му били хрумнали и за тях щял да ни говори… Показа ни и салфетката! При подобна “образцова” подготовка, не бе изненадващо, че презентацията му бе пълна с празни приказки и незапомняща се с нищо. Добрата подготовка за презентация изисква: Да определим целта на презентацията. Да изберем подходяща структура на презентацията. Да изберем подходящо съдържание на презентацията. Това са все важни дейности, които не могат да се пропускат или да се вършат в движение. Те изискват време и внимателно планиране. 🍀 Учи, прилагай, успявай! Премини онлайн курс по презентации или фирмено обучение по презентации и научи как убедително и вдъхновяващо да представяш продукти, идеи или себе си. 4. Неефективен контрол върху средата Следващата грешка в презентирането е свързана с неефективен контрол на презентатора върху заобикалящата го среда. Типична ситуация е, когато презентаторът се появи в залата 10 минути преди старта на събитието, само за да установи, че мултимедийният проектор не работи и той не може да използва слайдовете си. Това е предпоставка за провал на цялата презентация. Можем да избягваме подобни стресови ситуации, като: Проверим предварително залата, техниката и материалите. Сме готови за предизвикателства от публиката. Винаги имаме План Б. 5. Слаб етос Според древногръцкия философ Аристотел, има три основни метода за убеждаване и “етос” е първият сред тях. Етос е достоверността на оратора в очите на неговата публика. Преди ораторът да убеди аудиторията в каквото и да е било, тя трябва да го приема за достоверен човек с добър характер, който заслужава доверие. Много презентатори дори и не се замислят за това колко важен е етосът. Липсата на достатъчно етос обаче кара хората да подлагат на съмнение думите на презентатора и да си мислят “Ти ли ще ми кажеш на мен?”, “Какво разбираш ти?” или “Не ти вярвам.” Когато един презентатор се изправи пред аудиторията си, за да е успешна неговата реч, той или трябва да притежава етос, или – ако публиката не го познава, трябва да се постарае, за да изгради силен етос. Етос в презентациите можем да спечелим по линия на: Благонадеждност – аудиторията се доверява на оратори с добри качества на характера като честност, етичност, щедрост и др. Прилика – аудиторията се доверява на оратори, с които споделя общи характеристики – демографски, социални, личностни и др. Репутация и експертиза – аудиторията се доверява на оратори, които са компетентни или за които вярва, че са компетентни. 6. Слаб патос Редица оратори изпитват недостиг на патос в презентирането. Те не успяват да предизвикат достатъчен емоционален ефект върху аудиторията, да изградят връзка с нея и да я вдъхновят към действие. Бихме могли да разпознаем презентатори със слаб патос по това, че говорят без достатъчно страст, ентусиазъм и енергия. Това е груба грешка, която води до неефективни презентации. При слаб патос, аудиторията лесно се отегчава, вниманието й бързо се губи и е трудно тя да се включи или ангажира. Патос в презентациите можем да спечелим по линия на: Истории – истински примери и случки, които илюстрират тезата на оратора. Визуални средства – хората възприемат, разбират и запомнят най-добре визуалната информация. Хумор – “Ако ги накараш да се смеят, ще ги накараш и да купят.” Автентичност – да бъдеш себе си, с всички плюсове и минуси от това. 7. Слаб логос Някои презентатори не успяват да изнесат ефективни презентации поради слаб логос. За да са убедителни, те трябва да подкрепят тезите си с аргументи и доказателства, но се провалят да постигнат това. Когато в една презентация липсва логос, аудиторията се чувства объркана и не смее да се довери. Слабият логос може да е резултат от лоша структура на презентацията, употребата на неясен език и неразбираеми термини, липсата на логични причинно-следствени връзки, недостатъчни доказателства, факти и достоверни източници, които да убедят аудиторията в тезата на оратора или да я подтикнат към някакво действие. За да има повече логос в презентациите ни, те трябва да са: Лесни – на разбираем, ясен и прост език. Логични – без противоречия и пробойни в логиката. Истински – с конкретни и специфични факти и примери. 8. Неефективни визуални средства Когато за целите на една презентация се налага да се използват визуални средства, например PowerPoint, Google Slides или Keynote, е лесно да се допуснат грешки. Основните грешки при визуалните средства в презентациите са: Твърде много текст. Неподходящи шрифтове. Неподходящи изображения. Неподходящи цветове. Стандартните темплейти за презентиране следва да се избягват. За да е една презентация красива, свежа и професионално изглеждаща, в нея следва да се инвестира нужното време, усилия и внимание. Научи повече от статията “5 ключови идеи за по-добра презентация с PowerPoint”. 9. Неубедителен език на тялото Езикът на тялото има огромно значение в презентациите, но не всеки разбира това добре или го използва в своя полза. Ето как, непрекъснато ставаме свидетели на оратори, които ходят напред-назад по сцената като бесни, ръкомахат трескаво, забиват поглед в една точка… Това издава тяхната нервност да говорят пред публика и снижава осезателно ефективността на комуникацията им с аудиторията. За да използваме силата на невербалната комуникация в наша полза, следва да усвоим основни правила за използване на четирите части на тялото: Глава; Торс; Ръце; Крака. В идеалния случай, поведението ни пред публика следва да е балансирано, овладяно, естествено, излъчващо увереност и същевременно динамично, не статично. Ние можем да подчертаем това чрез поза, стойка, зрителен контакт, усмивка, сила на гласа, тембър, облекло и всичко останало, което нашият език на тялото включва. 10. Нарушаване на принципа на простотата Много презентатори допускат грешката да презентират по прекалено сложен начин – чрез голям брой и трудни за запомняне основни идеи, твърде комплексна логика, претрупан и сложен език, пълен с жаргон или чуждици. Това най-често обърква и отблъсква публиката. Под името “Бръснач на Окам” е известен принцип, който отдава предпочитание на простото пред сложното. В наши дни е популярен и т.нар. “Принцип KISS” (“Keep it Simple, Stupid!”), според който повечето неща работят най-добре, когато са прости, а не сложни. По повод простотата, Алберт Айнщайн казва: „Прави нещата толкова просто, колкото е възможно, но не по-просто.“ Подобна идея следва да се отнася към презентациите винаги, когато е възможно това. За да презентираме по-просто, следва: Да използваме прост език. “Прост език” не значи “скучен език”, разбира се! Да имаме ясно послание. Публиката не трябва да се чуди дълго време какво е основното ни послание. Полезно е да можем да го формулираме в една фраза. Да не сме многословни. Публиката губи бързо внимание и не бива да й губим времето с прекалено дълги и/или ненужни изречения, повторения и паразитни думи от сорта на “всъщност”, “принципно”, “на практика”, “в смисъл”, “в интерес на истината” и др. Научи повече по тази тема от статията “9 принципа на ефективната комуникация”. В резюме Както виждаш, презентирането не е проста задача. Има куп “камъчета”, които могат да “обърнат каруцата” – грешки, които се допускат дори от най-опитните презентатори: Презентиране без система; Неразбиране на аудиторията; Недостатъчна подготовка; Неефективен контрол върху средата; Слаб етос; Слаб патос; Слаб логос; Неефективни визуални средства; Неубедителен език на тялото. Нарушаване на принципа на простотата. Ако желаеш да научиш как да презентираш уверено и въздействащо, за да убеждаваш всяка аудитория и да постигаш целите си, бих искал да ти отправя предложение: Получи конкретни тактически насоки за теб и твоите колеги с oбучението “Златните правила за успешни презентации” (на живо в зала или онлайн). Чуй моята подробна беседа, почерпи опит от реални примери и намери отговори на всичките си въпроси. Научи ключови техники и усвои прости и работещи правила за презентиране с онлайн курса “Златните правила за успешни презентации” (видео уроци). Изгледай моята подробна беседа и получи ценни знания в комбинация с неограничен доживотен достъп и бъдещи ъпдейти. Успешни презентации!