Инфраструктура (на латински: infra + structura, букв. подлежаща структура и още от немски Zusammenfügung – сбор, монтаж, асемблиране, механизъм) се нарича съвкупност, комплекс от съоръжения, сгради на поддръжката им, система от съответните отрасли, както и материалните средства необходими за тяхното функциониране, които осигуряват обществото, обслужват производството и осигуряват условия за функциониране на обществото, това са пътища, летища, телекомуникации и съобщения, интернет комуникации (особено от типа broadband или широколентов интернет), наука и образование (образователна инфраструктура), електрически проводници в надземна/подземна мрежа, и др.
Видовете инфраструктура са следните:
Транспортна инфраструктура: пътища, железопътни линии, транспортни съоръжения, мостове, тунели, канали, пристанища, летища, складове и др.
Производствена инфраструктура: заводи, предприятия, водохранилища и др.
Социална инфраструктура: образование, наука, здравеопазване и др.
Военна инфраструктура
Информационна инфраструктура
Паркове и градини
Централно отопление и отводнителна система
Инфраструкту̀ра е съществително име, женски род (тип 41) редактиране Значение ж., само ед. Всички необходими съоръжения и средства, които обслужват непряко икономиката и живота (напр. пътища, канализация, енергийни съоръжения и др.). Социална инфраструктура може да се дефинира най-общо като изграждане и поддръжка на съоръжения, които поддържат социални услуги. Видовете социална инфраструктура включват здравеопазване (болници), образование (училища и университети), обществени съоръжения (общностни жилища и затвори) и транспорт (железопътни линии и пътища).
Добре развитата транспортна инфраструктура е основна предпоставка за ефикасен, ефективен и устойчив транспорт, който да съдейства за пълноценното интегриране на България в ЕС, предвид кръстопътното положение на страната и нейния транзитен потенциал, които същевременно допринасят и за балансираното развитие на районите. Има нужда от инвестициите, които да се концентрират основно върху завършването на приоритетните железопътни и пътни направления и за насърчаване на мултимодалния транспорт посредством подобряване на връзките между отделните видове транспорт. Развитието на Трансевропейската транспортна мрежа допринася за ефективната свързаност, за намаляване на задръстванията, на нивата на шум и на замърсяването, както и за подобряване на безопасността на транспорта. В монографичния труд са посочени проблемите в развитието на транспортната инфраструктура в България. Разкрити и анализирани са ясни зависимости между развитието на транспортната инфраструктура и влиянието ѝ върху дейността на различните видове транспорт в транспортната система както на територията на различните райони в страната, така и за връзките на България със съседните страни. Направеното научно изследване доказва и поставената авторова теза, че състоянието и развитието на транспортната инфраструктура в България са важен фактор, който оказва ключово значение върху конкурентоспособността на транспортните компании и възможностите за осъществяване на интермодалните превози. Именно с повишаване на качеството на предлаганата инфраструктура по основните транспортни коридори, преминаващи през територията на страната ни, ще се постигне намаляване на експлоатационните разходи на всички потребяващи и най-вече на транспортните оператори.
Законът за инфраструктурата на гигабитов интернет (GIA) отговаря на нарастващите нужди от по-бърза и надеждна свързаност с интензивно използване на данни, заменяйки Директивата за намаляване на разходите за широколентов достъп от 2014 г. Комисията прие препоръката за гигабитов интернет. Препоръката се основава на регламента, с който се предоставят насоки на националните регулаторни органи (НРО) за това как да се определят задължения за корективни мерки за операторите със значителна пазарна сила, като се насърчава конкуренцията. По-конкретно, тя предлага насоки за ситуации, при които е необходим достъп до инфраструктура за гражданско инженерство за решаване на проблеми, свързани с конкуренцията. Освен това в него се очертават изискванията към НРО да контролират плавния преход от мед към влакна. Препоръката за гигабит заменя Препоръката за достъп от следващо поколение от 2010 г. и препоръката относно методологията за недискриминация и оценка на разходите от 2013 г. Законът за инфраструктурата на гигабитов интернет (GIA) отговаря на нарастващите нужди от по-бърза и надеждна свързаност с интензивно използване на данни, заменяйки Директивата за намаляване на разходите за широколентов достъп от 2014 г. Улесняване на разгръщането на мрежи с много голям капацитет Разработването на по-интелигентни, гъвкави и иновативни услуги зависи от наличието на бързи, надеждни, интензивни на данните връзки. Тези услуги се ръководят от напредъка и използването на технологии като изчислителни облаци, изкуствен интелект (ИИ), пространства на данни и виртуална реалност. Това води до нарастващо търсене на по-голяма честотна лента и по-бързи скорости. Въпреки това в доклад от 2018 г. се констатира, че Директивата за намаляване на разходите за широколентов достъп от 2014 г. не се прилага последователно в ЕС. Поради това Комисията предложи замяната му със Закона за гигабитовата инфраструктура. През февруари 2024 г. беше постигнато политическо споразумение, а Законът за инфраструктурата на гигабитов интернет (GIA) влезе в сила на 11 май 2024 г. Той ще бъде изцяло приложим през ноември 2025 г. Актът актуализира правилата, за да гарантира по-бързо, по-евтино и по-лесно разгръщане на инсталирането на гигабитови мрежи, като се справи с основните пречки като скъпи и сложни процедури за разгръщане на мрежата. Актът е от основно значение и за постигането на целта за цифровото десетилетие до 2030 г. по отношение на свързаността: осигуряване на достъп в целия ЕС до бърза гигабитова свързаност и бързи мобилни данни до 2030 г. С ГОА се въвеждат няколко мерки, насочени към рационализиране на разгръщането на мрежите:
Споделено използване на инфраструктурата — насърчаване на споделеното използване на канали и стълбове за разгръщане на мрежи с много голям капацитет (VHCN) с цел оптимизиране на ресурсите и намаляване на разходите
Съвместно разгръщане и координиране на строителни работи — даване на възможност на телекомуникационните оператори да си сътрудничат с проекти за благоустройство за едновременно инсталиране на оптични кабели, намаляване на смущенията и ускоряване на разширяването на широколентовия достъп
Рационализиране на административните процедури - опростяване на административните процедури, свързани с разгръщането на мрежата в целия ЕС, за да се намалят бюрократичните пречки и да се подобри ефективността
Оборудване на сгради с високоскоростна готова инфраструктура - насърчаване на осигуряването на сгради с високоскоростна готова инфраструктура и осигуряване на достъп до нея, за да се улесни разгръщането и приемането на широколентов достъп.
GIA също така има за цел да намали екологичния отпечатък на електронните съобщителни мрежи чрез насърчаване на внедряването на по-екологосъобразни технологии, като оптични влакна и 5G. Повторното използване на съществуващата физическа инфраструктура и по-добрата координация на строителните работи също ще допринесат за намаляване на цялостното въздействие върху околната среда от разгръщането на мрежи чрез по-ефективно използване на ресурсите. Препоръка за гигабит Успоредно с това през февруари 2024 г. Комисията прие препоръката за гигабитов интернет. Препоръката се основава на регламента, с който се предоставят насоки на националните регулаторни органи (НРО) за това как да се определят задължения за корективни мерки за операторите със значителна пазарна сила, като се насърчава конкуренцията. По-конкретно, тя предлага насоки за ситуации, при които е необходим достъп до инфраструктура за гражданско инженерство за решаване на проблеми, свързани с конкуренцията. Освен това в него се очертават изискванията към НРО да контролират плавния преход от мед към влакна.
Препоръката за гигабит заменя Препоръката за достъп от следващо поколение от 2010 г. и препоръката относно методологията за недискриминация и оценка на разходите от 2013 г. Законът за инфраструктурата на гигабитов интернет (GIA) отговаря на нарастващите нужди от по-бърза и надеждна свързаност с интензивно използване на данни, заменяйки Директивата за намаляване на разходите за широколентов достъп от 2014 г. Улесняване на разгръщането на мрежи с много голям капацитет Разработването на по-интелигентни, гъвкави и иновативни услуги зависи от наличието на бързи, надеждни, интензивни на данните връзки. Тези услуги се ръководят от напредъка и използването на технологии като изчислителни облаци, изкуствен интелект (ИИ), пространства на данни и виртуална реалност. Това води до нарастващо търсене на по-голяма честотна лента и по-бързи скорости. Въпреки това в доклад от 2018 г. се констатира, че Директивата за намаляване на разходите за широколентов достъп от 2014 г. не се прилага последователно в ЕС. Поради това Комисията предложи замяната му със Закона за гигабитовата инфраструктура. През февруари 2024 г. беше постигнато политическо споразумение, а Законът за инфраструктурата на гигабитов интернет (GIA) влезе в сила на 11 май 2024 г. Той ще бъде изцяло приложим през ноември 2025 г. Актът актуализира правилата, за да гарантира по-бързо, по-евтино и по-лесно разгръщане на инсталирането на гигабитови мрежи, като се справи с основните пречки като скъпи и сложни процедури за разгръщане на мрежата.
GIA също така има за цел да намали екологичния отпечатък на електронните съобщителни мрежи чрез насърчаване на внедряването на по-екологосъобразни технологии, като оптични влакна и 5G. Повторното използване на съществуващата физическа инфраструктура и по-добрата координация на строителните работи също ще допринесат за намаляване на цялостното въздействие върху околната среда от разгръщането на мрежи чрез по-ефективно използване на ресурсите. Препоръка за гигабит Успоредно с това през февруари 2024 г. Комисията прие препоръката за гигабитов интернет. Препоръката се основава на регламента, с който се предоставят насоки на националните регулаторни органи (НРО) за това как да се определят задължения за корективни мерки за операторите със значителна пазарна сила, като се насърчава конкуренцията. По-конкретно, тя предлага насоки за ситуации, при които е необходим достъп до инфраструктура за гражданско инженерство за решаване на проблеми, свързани с конкуренцията. Освен това в него се очертават изискванията към НРО да контролират плавния преход от мед към влакна. Препоръката за гигабит заменя Препоръката за достъп от следващо поколение от 2010 г. и препоръката относно методологията за недискриминация и оценка на разходите от 2013 г.
Производствената инфраструктура също е важен елемент от икономиката на една страна. Целта на настоящата разработка – да се извърши теоретичен обзор и анализ на публичната и производствената инфраструктура, като на тази основа се откроят приликите и разликите между посочените два аспекта на инфраструктурата. За изпълнението на целта са поставени следните задачи: 1) да се анализират теоретични постановки на понятията „публична инфраструктура“ и „производствена инфраструктура“; 2) да се разкрият взаимодействията между двете понятия като резултат от обзор и анализ. На основата на обзора и неговият анализ, могат да се изведат следните основни изводи: 1. За момента няма единна класификация, около която да се обединят научните среди, а преплитане на функциите на публична и производствена инфраструктура. 2. Основната част от публикациите са обединени около тезата, че инфраструктурните инвестиции са гръбнака на едно гъвкаво, ефикасно и ефективно производство, наложено от динамично развиващи се икономически условия. 3. Повечето от академичните разработки извеждат, че държавите инвестирали в публична инфраструктура имат по-силна и по-стабилна икономика, конкурентоспособно и рентабилно производство, както и по-висок брутен вътрешен продукт. 4. Развитието на икономиката, респективно производството, налагат синхронизирано развитие на публичната и производствената инфраструктура. 5. Отбелязаните тенденции за развитие и допълване на инфраструктурата на предприятието са от особен интерес за индустрията, защото нейната грижа е работата на инфраструктурните звена да се извършва по възможно гъвкав и икономически целесъобразен начин. 6. Без производство (материално или нематериално) в съвременното общество не може да съществува икономика, а следователно няма как да има инвестиции в публична инфраструктура. В този смисъл може леко шеговито да се каже, че производствената инфраструктура е като „шаси на автомобил“, но от друга страна автомобилът няма къде да се движи, ако няма изградена пътна (публична) инфраструктура. 7. Не съществуват маловажни структурни елементи в един подобен „двигател“, като липсата дори на един елемент, води до неправилно работеща или неработеща система. Това съвсем спокойно се отнася както за публичната, така и за производствената инфраструктура. Следователно няма маловажни компоненти, тъй като те са еднакво важни за нормалното функциониране на производствения процес в предприятията. В заключение може да се потвърди, че преплитането на спомагателни и обслужващи производства дава основание да се обнови и разшири понятието производствена инфраструктура. Нещо повече, в литературните източници производствената инфраструктура е „размита“ като термин и се преплита с публичната.Социалната инфраструктура е едно от деветте приоритетни направления на Националния план за регионално развитие (2000-2006г.), който беше актуализиран и одобрен през март 2001г. 2 Тя включва сектори, които имат особено важно значение за социално-икономическото развитие на страната в неговите национални и особено регионални измерения. На първо място, това е образованието, вкл. и професионалното, което играе активна роля за развитието на човешките ресурси и поради това е много важна област на участие на Структурните фондове на Европейския съюз3 . На второ място е здравеопазването, чиято основна задача е подобряване на здравния статус на населението чрез осигуряване на качествено обслужване при оказване на здравна помощ във всяка географска точка на страната и съответно в нейните области и райони за планиране. В този контекст съществено значение, особено в регионален аспект, има състоянието и насоките на развитие на сектора за оказване на социални услуги в обособените специализирани заведения. Социалната инфраструктура е включена в групата на базисната инфраструктура като област на развитие на програмни инициативи, които могат да бъдат финансирани чрез Структурните фондове на Европейския съюз. 4 Вниманието към нея в регионален аспект се определя от ролята, която нейното усъвършенстване може да изиграе за намаляване на съществуващите проблеми, на социалните и икономическите различия между отделните общини, области и райони за планиране. При оценката на състоянието и очертаването на насоките на изменение на социалната инфраструктура, в национален и особено в регионален аспект, трябва да се има предвид нейната специфична роля и взаимозависимост с другите направления на обществено-икономическото развитие. От една страна, състоянието на социалната инфраструктура е следствие от дългогодишни традиции, провеждани политики и съответни ресурсни натрупвания в течение на няколко десетилетия, от характера на провежданите реформи през последните тринадесет години и протичащите процеси в сферата на икономиката и обществения живот. В немалка степен то е следствие и от продължителното отсъствие на цялостни стратегии, ясно дефинирани и хармонизирани политики със съответно установени приоритети, механизми и законодателства в отделните сектори на социалната инфраструктура. В резултат на забавянето на реформите в страната и на начина на тяхното провеждане се задълбочиха основни икономически и социални проблеми, които се проявяват както на национално, така и на регионално равнище. Нарастна безработицата и миграцията, силно се влоши възрастовата структура и квалификационното равнище на населението в някои общини и населени места, настъпи демографски срив. Причина за него е както отрицателният естествен прираст на населението, така и засилените миграционни процеси. При това не става дума само за външните аспекти на тези процеси, т.е. за потока на емигранти в чужбина (близо 650 хил. души за периода 1989г. – 1995г.), а за вътрешни миграции, от които през последните тринадесет години сериозно са засегнати някои общини и области, намиращи се основно в Северния централен и Североизточния райони за планиране. В по-големите градове на Югозападния район (най-вече столицата) и на Южния централен район към 2001г. е съсредоточена преобладаващата част от трудоспособното население на страната (около 52%). 5 Всичко това оказва своето неблагоприятно влияние върху състоянието на социалната инфраструктура в сегашния момент, в т.ч. и в нейните регионални измерения, което налага необходимостта от извършването на съответни анализи, оценки и обосновани предложения за адекватни промени в различните нейни сектори, по отделни области и райони на планиране. Поконкретно тези оценки са свързани с определяне степента на запазване на техни обекти или съответно изграждане на нови, от гледна точка на мащаба и качеството на осъществяваните дейности, на която основа могат да се разработват проекти за финансиране по линия на фондовете на Европейския съюз. При това, тези анализи и оценки трябва да бъдат комплексни, съобразно посочената специфика на социалната инфраструктура, което означава да се отчита взаимодействието между процесите в икономиката, нейното състояние и възможностите за въздействие и развитие на социалната инфраструктура в цялост и по отделни нейни сектори в регионален аспект. 5 Резултатите от преброяването през 2001г. сочат, че близо 70% от цялото население на страната живее в градовете. 4 От друга страна, състоянието и насоката на изменение на социалната инфраструктура са фактор с важно значение за общественото развитие на страната и особено за неговата хармонизация в регионален план. Благоприятното влияние на този фактор се изразява в затихването на миграционните процеси, в създаването на условия за активизиране на стопанската дейност и съответно повишаване на икономическата заетост на населението в отделните общини и области, във възраждането и комплексното развитие на населените места. Тази специфична особеност на социалната инфраструктура предопределя сложността на решенията на нейните проблеми в контекста на търсене баланс между националните и регионални интереси. Тя обуславя необходимостта от прилагането на интегрален подход при анализа и обосноваване на решенията за нейното развитие, особено на регионално равнище. Това означава да се отчита взаимообвързаността и взаимодействието на нейните сектори в цялост и поотделно с останалите приоритетни области на социално-икономическо развитие във всяка една регионална структура. Вземайки предвид посочената особеност, в сегашния момент изпъква необходимостта от създаване на механизъм за координация по линия на политиките и програмите в отделните сектори на социалната инфраструктура от гледна точка постигането на по-добро съчетаване на приоритетите в национален и регионален аспект. 6 I. ОБРАЗОВАНИЕ 1. Състояние, оценки и проблеми Първостепенното място и важното значение на системата на образование в социалната инфраструктура както в национален, така и в регионален аспект се определят от ролята й на съществен фактор за икономически растеж, социален просперитет и хармонично регионално развитие. Върху нейното състояние оказват влияние два процеса, характеризиращи се с известна противоречивост. От една страна, това е инерционният процес, при който се следват традиции и практики, свързани с прилагания десетилетия наред модел на образователна система, присъщ на централизираната планова икономика, осигурен със съответна материална база. От друга страна, това е процесът на реформи, който цели да пригоди системата на образование за условията на пазарна икономика. Отличителна особеност на реформата в образованието е, че стартира със закъснение при отсъствие на цялостна стратегия и прилагане на комплексен подход, в условията на протичащи неблагоприятни тенденции от икономически, социален и демографски характер и ограничени възможности за ресурсно осигуряване на образователната система. Разходите за образование у нас за 2001г. представляват 4.02% от БВП, докато средно за Европейския съюз те са 5,5% от БВП. За отделните години на периода 1995- 1997г. за нашата страна тези разходи са съответно 3,8% (1995), 3,2% (1996), 6 На необходимостта от такава координация, но в по-широк контекст, се обръща внимание в Предварителна оценка на НПИР, ECODES Consortium, 30 април 2001г. 5 3,9% (1997). За сравнение може да се посочи, че през 1997г. Франция е отделила за образованието 6,3% от БВП, Германия – 5,7%, Австрия – 6,5%, Швеция – 6,9%, Чехия и Унгария – по 5,2%.7 Посочените два процеса, които влияят върху състоянието и развитието на образованието, имат своето неравностойно участие за формирането на образователното равнище на населението на страната за последните няколко години, което е възприето статистически да се представя чрез структурата на пълнолетното население (или групи от него) по степени на завършено образование. 8 Анализът на равнището и динамиката на този показател за България, през периода 1995-2000г. за възрастовата група от 25 до 64 г. очертава положителната тенденция към намаляване относителния дял на лицата с основно и по-ниско образование и увеличаването на тези със средно образование (вж. фиг.1). Фигура 1 Образователна структура на населението на България на възраст от 25 до 64 г. за 1995, 1998 и 2000 г. 1995 38.1% 44.4% 5.2% 12.3% 1998 34.1% 47.8% 5.0% 13.1% 2000 31.8% 49.9% 6.4% 11.9% Основно и пониско образование Средно образование Колежанско образование Университетско образование Източник: Социално-икономическо развитие, 2000г., НСИ Оценката на този показател може да се направи въз основа на сравнителния анализ с някои европейски страни, вкл. от Централна и Източна Европа. 7 По данни от Социално-икономическо развитие, България, 2000г., НСИ. 8 Трябва да се отбележи, че в този показател качеството на образованието и на придобитите умения в отделните негови степени не може да се прояви непосредствено.
Сравненията показват, че по отношение на образователната структура на пълнолетното население, оценката за България има противоречив характер. От една страна, тя се отличава от избраните европейски страни с по-високия относителен дял на лицата с основно и по-ниско образователно равнище (изключение прави само Унгария, която има близки до нашите стойности), за което не може да й се даде добра оценка. Направени проучвания на образователното равнище на етническите малцинства у нас показват, че най-голям дял от населението в трудоспособна възраст с основно и по-ниско образование имат ромите (37%), следвани от етническите 7 турци (16%). Относителният дял на българите с основно и по-ниско образование е 8%.9 По отношение на дяла на придобилите университетско образование, България се приближава до такива развити страни като Германия и Великобритания и изпреварва Дания, Полша и Чехия, което е основание за даване на добра оценка. Когато сравненията се правят със средните стойности на показателите, характеризиращи образователната структура за ЕС, тогава България се нарежда на по-предни позиции. 10 Неблагоприятните тенденции в демографското развитие на страната породиха изменения във възрастовата структура на учащите се и съответно проблеми в образователния процес, свързани основно с планирането и използването на ресурсите, с оптимизирането на училищната мрежа, с възможностите за модернизиране на системата и съответно с повишаване качеството на обучение. Тези тенденции променят обхвата на населението в образователната система, като постепенно водят до намаляването на неговото относително участие в основното и особено в средното образование. Негативно влияние в това отношение оказва и очертаващият се тревожен проблем с непостъпващите в училище и отпадащите от него ученици, причина за което е тежкото социално и материално положение на голяма част от семействата, особено от етническите малцинства. Броят на отпадащите ученици за периода 1995–2000 г. се движи средно за учебна година в границите на 30-40 хил.души, т.е. между 2,6 и 3,6% от общо учащите се в страната. 11 По данни на МОН през учебната 1999–2000г. техният относителен дял в броя на обучаващите се до 16 годишна възраст (задължителното образование) е близо 7%. Основните причини, които се посочват за това напускане са нежелание и семейни проблеми. При направения сравнителния анализ с някои европейски страни, вкл. и от ЦИЕ, се откроява влиянието на този проблем (табл. 1). Относителният дял на учащите се във възрастовите групи, съответно 5 – 14 год. и 15-19 год. от населението в тези групи (т.нар. нетен коефициент на записване) в нашата страна е по-нисък както средно за страните от ЕС, така и за всяка от тях поотделно, в т.ч. и за страните-кандидатки за членство (Чехия, Полша и Унгария). По данни на МОН за учебната 1999/2000г. у нас най-голям е делът на учащите се в началното образование от възрастовата група 6-10 години (96%). След това той намалява, като учащите се в прогимназиалното образование са 81% от съответната възрастова група (11 – 14 год.), в средното образование – 62% (от 15 до 19 г.). Откроява се сравнително ниско равнище на участие в средното образование от съответната възрастова група. Сравненията със страните от ЕС показват, че за България се очертава неблагоприятна позиция в перспектива по отношение на образователното равнище на по-младите поколения. 9 В: Тематичен преглед на националните политики по образованието, България, 2002г., ОИСР. 10 Вж. Социално-икономическо развитие на България, 2000г., НСИ, стр. 61. 11 Пак там, стр. 257. 8 Таблица 1 Участие на отделните възрастови групи от населението на избрани европейски страни в образователния процес през 1998г. (%) Избрани европейски стани Учащи се от 5 до 14 г. като относителен дял от населението в тази възрастова група Учащи се от 15 до 19 г. като относителен дял от населението в тази възрастова група Учащи се от 20 до 29 г. като относителен дял от населението в тази възрастова група От ЕС Австрия 98,9 76,2 17,4 Белгия 96,2 86,1 19,5 Великобритания 98,9 69,5 18,1 Германия 97,5 88,3 21,7 Дания 98,4 80,1 27,9 Италия 99,1 69,8 16,8 Франция 99,9 87,8 19,1 Средно за страните от ЕС 98,8 80,2 21,6 От страни-кандидатки за членство в ЕС България 93,8 61,5 16,8 Полша 93,2 81,4 20,6 Унгария 99,8 75,4 14,8 Чехия 99,2 74,9 13,2 Източник: Социално-икономическо развитие 2000г., НСИ, с. 256. Направените оценки и посочените проблеми са свързани с неблагоприятните демографски тенденции, проявяващи се под влияние на отрицателния естествен прираст и миграционните процеси. Тези тенденции се засилват в последните десет и повече години и постепенно влияят за намаляване броя на учащите се в предучилищната, основната и средната степен на образование. През периода на 1995-1996 – 2000-2001 учебна година той е намалял съответно в предучилищното образование – с 21,1%, в основното – с 19,4%, в средното – с 10,6%. За същия период голям спад бележи и колежанската степен на висшето образование “специалист” – с 35,2%, като се увеличава броят на студентите, обучаващи се в степените “бакалавър” и “магистър” – с 1,8%. 12 В резултат на това структурата на учащите се по степени на образование за учебната 2000/2001г. у нас има следния вид: 13,2% – в предучилищно образование; 48,7% – в начално и прогимназиално образование; 22,1% – в средното образование; 16,0% – във висшето образование. Тези промени намират отражение в намаляването на преподавателския персонал, което за разглеждания период е с 11% (за общия им брой, вкл. и университетския). Поради отбелязаните тенденции, това намаление е по-голямо в по-ниските степени на образование. 13 Като резултат намалява и общият брой на учебните институции. За периода 1995- 1996 – 1999-2000 учебна година това намаление е със 7,8%, като най-силно е в предучилищното и основното образование, което е свързано с неблагоприятните демографски тенденции. В предучилищното то е с 21,8%; в 12 Социално-икономическо развитие, България, 2000г., НСИ. 13 Пак там. 9 началното – с 11,3%; в прогимназиалното – с 10,4%; в средното – със 6,2%; във висшето – със 7,9%.14 При тези изменения, въпрос на образователна политика на държавата е поддържането на такова съотношение между учащи се и преподаватели, със съответната училищна мрежа, с което при сегашните условия и в близка перспектива да може да се постигне баланс между налагащите се изисквания в контекста на присъединяването ни към ЕС за повишаване качеството на обучението и бюджетните възможности на държавата. Сравнителният анализ показва, че за 1998г. средният брой учащи се на един преподавател в нашата страна е по-малък за всички степени на образованието, отколкото средно в страните от ЕС. 15 Трябва да се отчита обаче равнището на заплатите на преподавателите у нас и състоянието на материалната база, които влияят върху тяхната мотивация и съответно върху качеството на образователния процес. Тяхното заплащане е сравнително ниско, което не привлича интереса на по-добри преподаватели. Разкритите тенденции и проблеми на образованието в България за последния дванадесетгодишен период са резултат от комбинираното действие на много фактори с различен характер. С основно значение сред тях са отрицателният естествен прираст на населението, миграционните процеси и нарушената балансираност по отношение на училищната мрежа, социално-икономическите трудности на страната и свързаният с тях хроничен недостиг на ресурси, закъснялите реформи и отсъствието на цялостна стратегия за развитието и модернизацията на образователната система. Комплексният характер на тези факторни влияния предопределя и подхода, който трябва да се прилага при търсенето на решения в сектора на образование. 2. Регионални различия (по райони за планиране) Посочените тенденции в социално-икономическото и демографското развитие на страната от 1989г. насам се проявяват не в еднаква степен в отделните общини и области. Също не в еднаква степен бе развита отпреди и мрежата от учебни заведения (за основно, средно и висше образование) в отделните региони. Всичко това намира своето отражение във формиралите се различия в сектора на образованието между шестте района за планиране на страната. Тези различия се характеризират с броя на учащите се в различните степени на образование, съответно със заетите преподаватели, действащите учебни институции, както и с някои производни показатели, какъвто е например брой на учащите се на един преподавател. От табл. 2 може да се види броя учащи се по райони за планиране, който се обуславя преди всичко от живеещото в тях население и неговата възрастова структура. При сравняване с данните от табл. 3 се добива представа за съотношението учащи/преподаватели по райони за планиране. Този показател се характеризира с по-ниски стойности за Южния централен и за Югозападния район (съответно 14,3 бр. и 13,1 бр.), където има относително повече учебни заведения, съответно учащи се и където е 14 Статистически годишник, 2000г., НСИ, стр. 364. 15 Вж. Социално-икономическо развитие, България , 2000 г., НСИ, табл. 18, стр. 256. 10 съсредоточен по-голям брой преподавателски персонал. За останалите райони този показател е в рамките на 14,5 –15,5 броя. По данни на НСИ (към 31.12.2002г.) повече от половината от населението на страната (под и в трудоспособна възраст) живее в Южния централен и Югозападния район за планиране (съответно 50,7% и 52,6%) и в тях съответно се обучават 53,3% от общия брой на учащите се в страната.
Направеният сравнителен структурен анализ разкрива наличието на определен дисбаланс в броя на обучаващите се в различните степени на образование по райони за планиране (фиг. 3). Както се вижда, техният брой във висшата степен на образование (колежи, университети и специализирани институти) в Северния централен район е 10 пъти по-голям, отколкото в Северозападния. В Югозападния район този брой е близо три пъти по-голям 11 отколкото в Южния централен район, а в Североизточния – три пъти поголям от Югоизточния район. Фигура 3 Структура на учащите се през учебната 2000/2001г. по степени на образование за шестте района на планиране Северозападен 16,2% 58,8% 23,3% 1,7% Северен централен 12.7% 47.6% 22.3% 17.4% Предучилищно Основно Средно Висше Североизточен 14.1% 50.7% 19.9% 15.3% Югоизточен 14.6% 54.1% 22.6% 8.7% Предучилищно Основно Средно Висше Южен централен 13.5% 53.7% 23.6% 9.2% Югозападен 11.6% 40.5% 21.5% 26.4% Предучилищно Основно Средно Висше *Източник: НСИ Тези различия имат своето обяснение и то е свързано с развитата отпреди десетилетия мрежа от висши учебни заведения, с изградени традиции, среда и преподавателски персонал в тях, намиращи се в отделните големи градове на повечето райони за планиране. Както може да се види от табл. 2, в резултат и на промените във висшето образование през последните дванадесет години, се е получило едно доста неравномерно разпределение на висшите учебни институции по райони. Тези промени започнаха през 1990г. с приемането на Закона за академичната автономия, като по този начен се отвориха възможности за разкриване на нови университети и факултети, в резултат на което през учебната 1995-1996г. броят на студентите беше двойно по-голям в сравнение с приетите през 1988-1989г. Новите университети и факултети бяха открити в големи градове, представляващи академични центрове с дългогодишни традиции като София, Варна, Бургас и др. С приемането на Закона за висшето образование през 1995г. и последващите негови изменения през 12 1999г. се целеше да се въведат средства и механизми за регулиране на този процес. Неговото развитие в регионален аспект обаче продължава в същата насока, макар и не с такива темпове. На фиг. 3 се проявява, макар и не в такава степен, определена несъразмерност при учащите се и в другите степени на образование, разпределени по райони за планиране. По-силно тя е изразена при основното образование, което е свързано с неблагоприятното демографско развитие и по-точно със засилените миграционните процеси в някои региони на страната. Макар по райони за планиране да не се открояват такива различия по отношение на учащите се в средното образование, известен е дисбалансът в неговата училищна мрежа по отделни общини. Трябва да се отбележи, че той може да се задълбочи с провежданата политика на оптимизиране броя на училищата, съобразно намаления брой ученици и от гледна точка на бюджетните ограничения. Това създава допълнителни мотиви у някои категории учащи се за отказване от средно образование, което е свързано с неудобствата и разходите за придвижването им до съответните училища в други населени места. Ето защо при рационализацията на училищната мрежа, съобразно намаления брой ученици, трябва да се отчита социалният аспект, особено в общини, където има проблеми с използване на удобен транспорт. Различията между районите за планиране по отношение на предучилищното образование се обуславят както от демографските процеси, така и от изградената мрежа от детски градини, където то основно се осъществява (табл. 3). В границите на всеки един от районите, главно поради неблагоприятния характер на тези процеси, се проявяват големи различия в броя на децата, които посещават една детска градина между градовете и селата. Те се изразяват в четирикратно по-големия им брой в градовете в сравнение със селата. Ролята на тази първа степен на образование ще се засилва поради приетите изменения в Закона за народната просвета, съгласно които тя става задължителна, за да може да се включат отрано в процеса на образование деца от етническите малцинства. Това от своя страна изисква разработване на програми и проекти за финансиране с оглед модернизиране на материалната база на детските градини и училищата, където тази първа степен на образование ще се провежда и то за общини, в които живеят по-голяма част от тези малцинства. Професионалното образование се осъществява в няколко форми, определени със Закона за народната просвета от 1991г. и направените поправки в него през 1998г. Разграничителният признак между тях е придобитата квалификация, включваща професионални умения с определена сложност в съчетание със степента на образование. С приемането на Закона за професионалното образование и обучение през 1999г. системата на това образование беше децентрализирана, като се прехвърлиха правомощията от МОН на общините и училищата. По този начин се създаде възможност местните образователни органи да могат по-гъвкаво да реагират на потребностите на пазара на труда в съответната община и област, като приспособяват учебни планове и програми, оптимизират, съобразно демографските и икономическите промени, училищната мрежа, респ. и преподавателския състав. 13 За учебната 2000-2001г. мрежата от училища за професионално образование и обучение включва 128 броя средни професионалнотехнически училища, 366 броя техникуми и професионални гимназии и 18 професионални училища. Нейното разположение по райони за планиране не е равномерно – близо половината от тях са съсредоточени в Южния централен и Югозападния район, предимно в по-големите градове, докато в Северозападния и Югоизточния техният брой е относително много малък.
По данни на МОН за последните четири години броят на техникумите и професионалните гимназии изпреварващо нараства в сравнение със средните професионално-технически училища. Интересът към този вид професионално образование не е голям, поради ограничените възможности за практическо обучение в предприятия, в които след това да се приложат придобитите умения и да се заеме работно място. Поради протичащия процес на преструктуриране на икономиката от началото на реформите, 14 традицията на поддържане на трайни връзки между професионалните училища и предприятията беше нарушена, което оказа негативно влияние върху качеството и развитието на професионалното обучение. Извършеният анализ показва наличието на изразени регионални различия в образователната система, или по-точно мрежа. По-голяма е концентрацията на учебни заведения в Южния централен и Югозападния райони за планиране, което се свързва с ролята на големите градове в тях, за разлика от Северозападния и Югоизточния район. Териториалното разпределение на мрежата от професионални училища трябва да е адекватна на структурата на населението и на нуждите на пазара на труда. Засега липсва стратегия и ясна връзка между предвидената оптимизация и децентрализацията на системата на професионалното образование. Необходимо е да се даде приоритет на развитието на професионалното образование на регионално равнище. В сферата на висшето образование бъдещите промени в териториалното разпределение на учебните институции са свързани от една страна с провежданата реформа, а от друга, с тенденциите на намаляване на младите възрастови групи от населението, както и с измененията в пазара на труда, което налага промени в отделните специалности. С въвеждането на системата на делегираните бюджети, т.е. финансиране на общинските бюджети от МОН въз основа броя на учениците, се очаква да се повиши ефективността на образователната система. II. ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ 1. Общо състояние и проблеми Като следствие от създалите са неблагоприятни икономически и социални условия през последните дванадесет години в страната се очертава тенденция към влошаване на здравния статус на населението, проявяващо се в нееднаква степен за отделните негови групи, живеещи в различни области и райони за планиране. Трайно се намалява раждаемостта и се увеличава смъртността под влияние на такива рискови фактори като постоянна несигурност и тревожност за работа и доходи, злоупотреба с цигари, алкохол, наркотици, недостатъчно и небалансирано хранене, нарастващи опасности от злопулуки и други. Проявява се тенденция към поддържане на сравнително високо равнище на детската смъртност, посилно изразена при селското население и етническите малцинства, дължаща се основно на състояния, възникващи в периода след раждането, вследствие на вродени аномалии, болести на дихателната система, а напоследък все почесто и в резултат на недохранване и инфекции поради нехигиенични условия на живот. Висока е смъртността и при деца до една годишна възраст – 44% от всички случаи в тази възрастова група (за 2000г.). Анализът на статистическите данни за смъртността на населението в страната за периода 1995-2000г. показва, че водещо място сред причините заемат болестите на сърдечно-съдовата система, или по междунарните стандарти – болести на органите на кръвообръщението (относителният им 15 дял е 66,3%, който при мъжете е по-голям).16 На второ място сред причините за смъртността са новообразуванията, т.е. раковите заболявания (13,3%), които бележат тенденция към увеличение, в т.ч. и за възрастта между 0 и 17- годишна възраст. Следващите по интензитет причини са: “симптоми, признаци и недобре определени състояния” (4,8%); “травми и отравяния” (4,0%); болести на дихателната система (3,9); болести на храносмилателната система (2,6%).17 Данните за регистрираната заболеваемост в лечебните заведения за извънболнична помощ през 2000г. показват, че 85,6% от заболяванията са свързани с дихателната, нервната, сърдечно-съдовата и храносмилателната система. За състоянието на здравния статус на населението може да се съди и от тенденцията към увеличаване заболяванията от туберкулоза и различни инфекции, а също и на честотата на психическите заболявания и самоубийствата. Сериозните проблеми със здравното състояние на населението поставят като първи приоритет в Националната здравна стратегия ограничаването на очертаните негативни тенденции в него, т.е. намаляване на заболеваемостта, смъртността и инвалидността от социално значимите болести. Вторият приоритет е повишаването на ефективността на здравната система и качеството на здравните услуги както в областта на профилактиката, така и на лечението и рехабилитацията, предоставяни на населението, като стемежът е постепенното приближаване до стандартите на развитите страни в сферата на здравеопазването. За реализирането на това важно значение има стабилизирането на системата за финансиране на здравеопазването и адаптирането на човешкия фактор (обслужващ персонал и граждани) към налагащите се структурни и институционални промени. С провежданата реформа в здравния сектор, която стартира в края на 90-те години с приемането на Закона за здравеопазването (1998г.), са свързани до голяма степен очакванията за осъществяване на тези приоритети. Съгласно нормативната уредба, в тази сфера се формират икономически взаимоотношения върху основата на договорното начало между извършителите на здравни услуги (в лицето на Българския лекарски съюз), техните потребители (населението с гарантирани права и свобода на избор) и финансиращия орган (Националната здравно-осигурителна каса – НЗОК). От юли 2000г. доболничната медицинска помощ премина на финансиране от НЗОК, а от средата на 2001г. – и част от болничната помощ. Предвижда се постепенно увеличаване дела на нейните разходи, финансирани от НЗОК. Този дял в общите разходи за здравеопазване на консолидирания бюджет засега е по-малко от половината (42% през 2002г.), като се предвижда през 2005г. той да нарасне на 85%.18 С влизането в сила на Закона за лечебните заведения се промени техния статут, като бяха регистрирани по Търговския закон или по Закона за кооперациите. С постигнатата по този начин децентрализация на управлението им се преследва целта за по-ефективното използване на всички налични 16 Съгласно международната класификация на болестите на Световната здравна организация. 17 По информация от Социално-икономическо развитие, България, 2000г., НСИ, стр. 58. 18 Република България. Предприсъединителна икономическа програма (2002-2005г.), АИАП, август, 2002г., стр. 84. 16 материални и интелектуални ресурси при осигуряване на по-високо качество на здравното обслужване на населението с гарантирана свобода на избор. В съответствие с тези промени в законодателната уредба на здравеопазването и извършената регистрация, броят на лечебните заведения за извънболнична помощ в страната към края на 2000г. е 1003, от които 860 са диагностично-консултативни, медицински центрове и медикодиагностични лаборатории. Лечебните заведения за болнична помощ в страната са 299, оборудвани с 60,5 хил. легла, а многопрофилните болници за активно лечение са 127 с близо 37,5 хил. легла. Статистическите данни сочат, че осигуреността на 100 хил. души от населението с болнични легла за последния петгодишен период бележи тенденция към намаляване – от 1282 бр. през 1995г. на 743 бр. в края на 2000г. Данните показват и намаляване осигуреността на населението с лекари – от 347 на 100 х. души през 1995г. на 338 през 2000г. 19 От сравнителния анализ по този показател с Европейския съюз и със страни-кандидатки за членство в него става ясно, че в България осигуреността на населението с лекари и болнични легла е по-висока от страни като Чехия, Полша, Словения, Словакия и др.
Показателят за осигуреността на населението с лекари и болнични легла представя количествени съотношения и не дава ясна и пълна представа за качественото равнище на медицинското обслужване в лечебното заведение както от гледна точка на използваните методи, апаратури, консумативи, така и от гледище на квалификацията на лекарите и другия персонал. Намаляването на този показател може да е свързан с помалката честота на хоспитализация на населението в този период (от 17,7 през 1995г. на 15,8 през 1999г. на 100 души от средногодишния брой на съответното население).20 Причините за това могат да имат различен характер, но в повечето случаи те са свързани с икономическите трудности 19 Информация от Социално-икономическо развитие, България, 2000г., НСИ. 20 Пак там. 17 на голяма част от населението и с хроничния недостиг на финансови и съответно материални ресурси за болничните заведения. 2. Регионални различия (по райони за планиране) Изградената в страната в течение на няколко десетилетия здравна мрежа е сложила своя отпечатък върху нейното териториално разпределение, не само от гледна точка на общини и области, но и на големите регионални структури за планиране. Наред с това, направените промени, съгласно Закона за лечебните заведения са оказали определено влияние върху териториалната им структура за болнична и извънболнична помощ. Сравнителният анализ на здравната мрежа в шестте района за планиране в страната към края на 2000 г. показва определени различия в наситеността им с лечебни заведения и болнични легла, които обаче могат да бъдат оценени при използването на производните показатели – болнични легла и лечебни заведения за извънболнична помощ на 100 хил. души от населението.
При анализа и оценката на състоянието на здравната мрежа в регионален аспект трябва да се вземе предвид специфичната особеност на медицинската помощ, оказвана от болнични заведения. Тя е подчинена на определена специализация и в зависимост от възприетите принципи лечебните заведения за болнична помощ обслужват населението на една или няколко общини или цяла област. Данните от табл. 7 показват сравнително висока осигуреност на Югозападния район с болнични легла, падащи се на 100 хил. души от населението, което се дължи основно на столицата и нейната наситеност, особено със специализирани лечебни заведения. В София е съсредоточена повече от една трета от легловия фонд на специализираните болници в страната (37%). Най-ниска е осигуреността с болнични легла на населението в Югоизточния и Североизточния райони и според НСИ – в Кърджали и Разград. Същият дисбаланс проличава и от анализа на осигуреността на населението на шестте района за планиране с медицински персонал – лекари, стоматолози, сестри с колежанско образование (табл.8). 18 Таблица 8 Медицински персонал в лечебните заведения по райони за планиране към 31.12.2000 г.
От представените данни става ясно, че по осигуреност на населението на районите за планиране с лекари и среден медицински персонал на първо място е Югозападния район, главно поради равнището на този показател в столицата. За останалите райони, с изключение на Североизточния и Югоизточния, той има близки стойности. По отношение осигуреността със стоматолози в неблагоприятна позиция са Северозападния и Северния централен район. В сферата на здравеопазването са включени и заведенията за отглеждане на деца в ранна възраст, в т.ч. такива с проблеми при тяхното отглеждане. Това са детските ясли и домовете за медико-социални грижи.
Изградената мрежа от тези заведения на територията на страната е от предходни периоди, когато демографските проблеми и по отделни общини и области не бяха толкова остри, особено при най-малките възрастови групи. Всъщност по райони за планиране тези проблеми в голяма степен се проявяват при сравняване броя на местата и броя на децата в детските ясли, т.е.степента на използване на техния капацитет. Разбира се, тук влияние оказва и изборът, който прави семейството за отглеждане на децата си в детски ясли. Става ясно, че в тях с най-малко запълнени места са Северозападния и Североизточния район, където социално-икономическите и 19 демографските процеси, в т.ч. и миграционните, са по-силно изразени. Подобен дисбаланс се проявява и при анализа на броя на местата и на децата в домовете за медико-социални грижи по райони за планиране, което свидетелства за наличието на неблагоприятни демографски проблеми. Очакваното задълбочаване на тези проблеми поставя въпроса за оптимизирането на тяхната мрежа по райони и разработване на проекти за финансиране на реконструирането на материалната им база за други социални цели, за което е необходимо да се осъществи координация в действията на междуведомствени и регионални структури. Балансирането на здравната мрежа на територията на страната от гледна точка на демографските промени в отделните общини, области и райони и принципите на здравната реформа е проблем, който изисква прилагането на интегрален подход при анализа на състоянието и обосноваването на решенията за подобряване. Това означава комплексно разглеждане на проблемите по обслужването на населението на дадена регионална структура (здравно, транспортно, комуникационно) и отчитане възможностите на отделните инфраструктури за взаимозаменяеми решения, което може да се осъществи върху основата на ефективна координация между ведомствени и регионални структури. Особено важно е това да стане в етапа на подготовка за използване на Структурните фондове на Европейския съюз, които след присъединяването трябва ефективно да се управляват. В това отношение административните регионални структури ще изпълняват важна роля, която ще се изразява в разработването, оценката и изпълнението на програмни инициативи за финансиране от европейските фондове, в партньорство със стопански и граждански структури. При районите за планиране установянато на дисбалансите в инфраструктурен аспект, в т.ч. и в социален е първата стъпка. Преодоляването на тези дисбаланси чрез вземане на адекватни решения за разработване на проекти и осигуряване на финансирания е свързано на първо място с извършване на комплексни изследвания по общини и области, райони за планиране, за което са необходими действия с цел обогатяване на регионалната статистика. В областта на здравеопазването това означава мониторинг върху здравния статус на населението на дадена регионална структура (заболеваемост, смъртност и причини) по отделни негови групи, особено рисковите (на етнически малцинства, инвалиди, социално слаби) и формиране на база данни. В това отношение активна роля на регионално равнище могат да играят неправителствените организации. На трето място по важност в социалната инфраструктура, от гледна точка на състоянието и развитието на населените места и общините, е секторът на социалните грижи. Неговото значение нараства при сегашните трудни социално-икономически условия в страната за голяма част от населението, особено в по-малките и отдалечени населени места, което обуславя вниманието към проблемите в този сектор, специално при неговото развитие в регионален план. Необходимо е да се отбележи, че ролята на социалните грижи в съвременния обществен живот става все по-значима, което е свързано с динамичните промени в бита, начина на живот, ценностната система на хората, произтичащи от процеса на цивилизация. 20 Това е областта, в която се оказват социални услуги в специализирани заведения, които се обособяват в две основни основни групи. Като разграничителен критерий при тяхната класификация се възприема обстановката, в която се извършват тези услуги, т.е. в обичайната домашна среда (напълно или частично) или извън нея. Анализът на информацията от НСИ разкрива ролята на двете групи заведения и местата, които те осигуряват за оказване на социални услуги.
Местата в заведенията за социални услуги, извършвани в обичайна домашна среда са 2,5 пъти повече, отколкото в другия вид заведения. Разпределението на техните места по райони за планиране е свързано с броя на населението и неговата възрастова структура. Сравнително наймалко са местата (около 3 пъти) в заведенията за социални услуги в обичайна домашна среда в Югоизточния район. Причина за това са помасовите миграционни процеси в последните дванадесет години. По обясними причини най-голям е броят на местата в заведенията за социални услуги, извършвани в обичайна домашна среда в Югозападния район. В тези заведения попадат т.нар. дневни домове, в които се оказват услуги на деца с умствени затруднения, на възрастни с умствени увреждания, на стари хора в дневни домове и при домашен патронаж, в бюра за социални услуги и обществени трапезарии. Разпределението на местата в тях и други социални заведения и звена за оказване на социални услуги по райони за планиране се вижда от данните в табл. 11. При анализа на данните се проявява доминиращата роля на услугите, свързани с домашния социален патронаж, широко разпространени при възрастните хора в по-големите градове. Поради това броят на местата в тези заведения е най-голям в Югозападния район. Другите видове услуги, извършвани от тях, освен обществените трапезарии, са с относително помалко места и разпределението им по райони е свързано с броя заболявания и получени увреждания за различни възрастови групи.
Анализът на социалната инфраструктура в нейните национални и регионални измерения и с акцент върху основните й два сектора (образование и здравеопазване) позволява да се обобщят следните изводи: • Тя е фактор с важно значение за общественото развитие на страната и особено за неговата хармонизация в регионален план, чието благоприятно влияние се изразява в затихването на миграционните процеси, в създаването на условия за активизиране на стопанската дейност в отделни общини и области, във възраждането и комплексното развитие на населените места. • При анализа на нейното състояние и обосноваване на предложения за адекватни промени в основните й сектори (образование, здравеопазване, социални грижи) за отделни области и райони за планиране е необходимо прилагането на интегрален подход. Това означава да се отчита взаимообвързаността и взаимодействието на тези сектори в цялост и поотделно с останалите области на социалноикономическо развитие в районите и областите, на която основа да се разработват проекти за финансиране по линия на фондовете на ЕС. На сегашния етап изпъква необходимостта от създаване на механизъм за координация на стратегии и програми в трите основни сектора на социалната инфраструктура от гледна точка постигането на по-добро съчетаване на приоритетите в национален и регионален аспект. • Образователната структура на пълнолетното население на България се характеризира с по-висок, в сравнение със страните на ЕС и някои страни-кандидати, относителен дял на лицата с основно и по-ниско образование. По отношение на придобилите университетско образование обаче в България се приближава до такива развити страни като Германия и Великобритания, като изпреварва Дания, Полша, Чехия. • Негативните тенденции в демографското развитие на страната и очертаващия се тревожен проблем на непостъпващи в училище и 22 отпадащи от него ученици създават условия в перспектива България да изпадне в неблагоприятна позиция по отношение на образователното равнище на по-младите поколения, в сравнение със страните от ЕС. Това изисква по-голямо внимание към образованието и съобразяване с комбинираното влияние на много фактори. При рационализацията на училищната мрежа, съобразно намаления брой ученици, трябва да се отчита социалният ефект, особено в общини, където има проблеми с използването на удобен транспорт, защото иначе съществува опасност да се увеличи потока на отпадащите от училище ученици и да се задълбочи процеса на обезлюдяване на населени места и територии, поради миграцията на труоспособни родители. • Сравнителният анализ показва наличието на определени различия в броя на обучаващите се в различните степени на образование по райони за планиране. По-силно той се проявява при висшето и основното образование. При средното, по райони за планиране не се открояват големи различия, но известен е дисбалансът в неговата училищна мрежа по отделни общини. По-голяма е концентрацията на учебни заведения в Югозападния и Южния централен райони. Другата крайност в това отношение са Северозападния и Югоизточния райони. • Необходимо е повече внимание към разработването на проекти със съответно финансиране за извършване на изследвания за установяване причините за несъразмерността при разпределението на общообразователните училища по области и райони и за незаписването и отпадането на ученици от училище, за да могат да се вземат решения за преодоляването на тези проблеми. В това отношение могат да се използват неправителствените организации. Професионалното образование трябва да има приоритет на регионално равнище, като развитието на неговата мрежа да е в съответствие със структурата на населението и нуждите на пазара на труда по отделни райони. • Анализът показва влошаване на здравния статус на населението – висока смъртност, в т.ч. детска, увеличаване на рисковите фактори, които влияят за нарастване на сърдечно-съдовите, раковите и психическите заболявания. Осигуреността на населението с болнични легла и лекари за периода 1995-2000г. бележи тенденция към намаляване, като въпреки това тя остава по-висока от тази на Чехия, Полша, Словения, Словакия и др. • Сравнителният анализ на здравната мрежа по райони за планиране показва различия в наситеността им с лечебни заведения и болнични легла. При анализа и оценката на нейното състояние в регионален аспект трябва да се вземе предвид обаче специфичната особеност на медицинската помощ, оказвана от болнични заведения. Тя е подчинена на определена специализация и в зависимост от възприетите принципи лечебните заведения за болнична помощ да обслужват населението на една или няколко общини или цяла област. Сравнително висока е осигуреността на Югозападния район с 23 болнични легла, падащи се на 100 хил. души, което се дължи основно на столицата и нейната наситеност, особено със специализирани лечебни заведения. Най-ниска е осигуреността с болнични легла в Югоизточния и Североизточния райони. Същият дисбаланс проличава и от анализа на осигуреността на населението на шестте района за планиране с медицински персонал – лекари, стоматолози, сестри с колежанско образование. • Балансирането на здравната мрежа на територията на страната от гледна точка на демографските промени в отделните общини, области и райони и принципите на здравната реформа е проблем, който изисква прилагането на интегрален подход при анализа на състоянието и обосноваването на решенията за подобряване. Това означава комплексно разглеждане на проблемите по обслужването на населението на дадена регионална структура (здравно, транспортно, комуникационно) и отчитане възможностите на отделните инфраструктури за взаимозаменяеми решения, което може да се осъществи върху основата на ефективна координация между ведомствени и регионални структури. Особено важно е това да стане в етапа на подготовка за усвояване на структурните фондове на ЕС, които след присъединяването трябва ефективно да се управляват. В това отношение административните регионални структури ще изпълняват важна роля, която ще се изразява в разработването, оценката и изпълнението на програмни инициативи за финансиране от европейските фондове, в партньорство със стопански и граждански структури. • При районите за планиране установянато на дисбалансите в инфраструктурен аспект, в т.ч. и в социален е първата стъпка. Преодоляването на тези дисбаланси чрез вземане на адекватни решения за разработване на проекти и осигуряване на финансирания е свързано предимно с извършване на комплексни изследвания по общини и области, райони за планиране, за което са необходими действия с цел обогатяване на регионалната статистика. В областта на здравеопазването това означава мониторинг върху здравния статус на населението на дадена регионална структура (заболеваемост, смъртност и причини) по отделни негови групи, особено рисковите (на етнически малцинства, инвалиди, социално слаби) и формиране на база данни. Социалните грижи имат важно значение за състоянието и развитието на населените места и общините, особено в сегашните трудни условия в страната за голяма част от населението, предимно в по-малките и отдалечени населени места. Това обуславя необходимостта от по-голямо внимание към проблемите на този сектор на социалната инфраструктура и търсене на възможности за финансиране с цел подобряване на извършваните от него услуги.