Девиз: „Свобода, равенство, братство“ (на френски: Liberté, égalité, fraternité) Химн: La Marseillaise Duration: 1 minute and 10 seconds.1:10 Местоположение на Франция Местоположение на Франция География и население Площ 643 801 km² (на 43-то място) Води 0,86% Климат умерен океански, субтропичен, средиземноморски Столица Париж Най-голям град Париж Официален език френски език Религия 58,1% християнство 31,9% нерелигиозност 8,3% ислям 1,7% други религии Демоним французин Население (2024) 68 373 000[1] (на 20-о място) Население (2019) 67 258 000 Гъстота на нас. 106 души/km² (на 89-о място) Градско нас. 81% (на 41-во място) Управление Форма унитарна полупрезидентска република Президент Еманюел Макрон Министър-председател Франсоа Байру Организации ООН, ЕС, НАТО, ОССЕ, ЕБВР, ОИСР, Г-7, Г-20, СЕ Законодат. власт Парламент Горна камара Сенат Долна камара Национално събрание История Западна Франция / Вердюнски договор 10 август 843 г. Династия на Капетингите 3 юли 987 г. Първа република 22 септември 1792 г. Влизане в ЕС 1 януари 1958 г. Икономика БВП (ППС, 2024) 3.988 трлн. щ.д.[2] (на 10-о място) БВП на човек (ППС) 60 339 щ.д.[2] (на 26-о място) БВП (ном., 2024) 3,130 трлн. щ.д.[2] (на 7-о място) БВП на човек (ном.) 47 359 щ.д.[2] (на 23-то място) ИЧР (2022) 0,910[3] (много висок) (на 28-о място) Джини (2022) 29,8[4] (нисък) Прод. на живота 82,5 години (на 12-о място) Детска смъртност 4/1000 (на 61-во място) Грамотност 99% (на 18-о място) Валута Евро (EUR) Други данни Часова зона CET (UTC+1) Лятно време CEST (UTC+2) Формат на датата дд/мм/гггг Автомобилно движение дясно Код по ISO FR Интернет домейн .fr Телефонен код +33 ITU префикс F; HW–HY; TH; TK; TM; TO–TQ; TV–TX Официален сайт www.service-public.fr Франция в Общомедия Франция (на френски: France френско произношение: [fʁɑ̃s]) е държава в Западна Европа, включваща също няколко отвъдморски територии, разположени на други континенти. Франция заема части от Западна и Югозападна Европа. Територията ѝ е 675 417 km² (в Европа – 547 030 km²), което я нарежда на 41-во място в света и на 3-то в Европа след Русия и Украйна. Населението на Франция е общо близо 69 милиона души, c отвъдморските области и територии към януари 2024 година. Главна отличителна характеристика на Франция от другите европейски страни е нейният излаз на Атлантическия океан и на Средиземно море. Тя граничи с Монако, Андора, Германия, Испания, Италия, Белгия, Люксембург и Швейцария, а благодарение на задморските си територии има сухоземни граници с Нидерландия, Бразилия и Суринам. От Великобритания я отделя тесният проток Ла Манш, под който през тунел е прокарана скоростна железопътна връзка. В политическо отношение на Франция са подчинени 5 отвъдморски департамента с обща площ над 130 000 km² и с над население 2 800 000 души (2023 г.). Това са Френска Гвиана (Гиана), Майот, Мартиника, Реюнион и Гваделупа. Отвъдморските общини и територии на страната включват Сен Пиер и Микелон, Сен Бартелеми, Сен Мартен, Уолис и Футуна, Нова Каледония и Френска Полинезия, както и ненаселените Френски Южни и Антарктически територии и остров Клипертон. Франция е сред основателите на Европейския съюз и страната с най-голяма територия в съюза. Тя е част от еврозоната, както и от Шенгенското пространство. Във вътрешнополитическо отношение тя се характеризира като демократична унитарна полупрезидентска република. Нейната икономика е шеста в света и втора в Европа (след Германия) по обем на брутния вътрешен продукт[5]; най-богатата европейска нация по отношение на средно богатство на домакинство.[6] Силната национална икономика на Франция е причина страната да се нарежда на челните места в света по качество на живот и образование, средната продължителност на живота е 81 години.[7] Световната здравна организация определя френското здравеопазване като най-доброто в света.[8] Страната е и най-посещаваната туристическа дестинация в света, годишно я посещават 82 милиона души.[9] Франция е обградена с множество високоразвити страни, което благоприятства нейното икономическо развитие, но е било и предпоставка за наличието на множество конфликти в миналото. На съвременния етап добросъседските отношения на Франция с другите страни са гарантирани с членството на страната в редица организации като ЕС, ОССЕ, НАТО, ЗЕС и други, които гарантират взаимно доверие и сигурност. Страната се нарежда на трето място в света по отношение на военен бюджет[10] и ядрен арсенал,[11] а армията ѝ е най-голямата от всички страни – членки на ЕС. Франция е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и разполага с най-големия дипломатически корпус в света след САЩ.
Франция заема голяма част от древната римска провинция Галия. Галите са част от големия народ на келтите, който се формира северно от Алпите. Първата археологическа култура на келтите е културата Ла Тен през първата половина на I хилядолетие пр. Хр. Около 500 г. пр. Хр. келтите започват да се разселват от своите родни места в четири посоки – на запад и северозапад, като заселват цялата територия на днешна Франция и Британските острови; на югозапад, където заселват днешна Испания, но не цялата; на югоизток келтски племена стигат до Панония, Балканите и дори до Мала Азия; и на юг, където келтските племена се сблъскват с младата римска република. Под въздействието на Рим галите бързо се латинизират. Някои техни селища се превръщат в големи градове, съществуващи и днес. Марсилия и Никея (основани от гърците като колонии още през VI век пр. Хр.) са първите градове на днешна Франция – съответно Марсей (Марсилия) и Ница. Римляните основават Лугдунум (Лион), Лутеция Парисиорум (Париж), Толоса (Тулуза), Турнакум (Турне) и др. В тях са построени характерни за римската цивилизация сгради – терми (бани), арки, акведукти (напр. Пон дю Гар – най-известният римски акведукт), амфитеатри. Латинският език се налага повсеместно. За пръв път отделна държава в Галия се формира през 260 г., когато Римската империя е обхваната от дълбока криза. Един римски военачалник, който не успява да завземе властта в Рим, организира своя държава в северна и централна Галия със столица в Треверорум (днес Трир). Името му е Постумус и управлява до 269 г. Наследен е от Викторинус (269 – 271) и Тетрик (271 – 274). В крайна сметка „Галската империя“ е ликвидирана от император Аврелиан. След това съпротивата срещу проникването на германски племена в Галия (алемани и франки) отслабва и такова проникване става факт. Към края на IV век в Северна Галия вече има солиден контингент от тези германски племена.
Франките са един от германските народи, чиято прародина е Скандинавия. Подобно на келтите, германите преживяват демографски взрив, в резултат на който започват да се разселват. От VIII до I век пр. н.е. те заемат цяла Северна Европа, изтиквайки келтите на юг. Още през 109 г. германските народи кимври и тевтони нахлуват в Римската република, засягайки и галите. Кловис До IV век франките живеят на североизток от Рейн. Съществуват два племенни съюза – салически, който минава на римска територия, и рипуарски, който остава отвъд Рейн. След 425 г. салическите франки отново започват да се разселват, но скоро са застрашени от мощната инвазия на хуните. Като федерати те подкрепят големия римски пълководец Аеций в битката му с хунския владетел Атила при Каталунските поля през 451 г. След смъртта на Атила през 453 г. и на Аеций през 454 г. няма кой да спре тяхното настъпление. Във връзка с тази битка се споменава и първият известен владетел на франките – Меровей. Вероятно той е ръководил примитивна държава и е носил типичната германска титла крал. Династията на Меровингите (451 – 751) е първата владетелска династия на франките. Неин най-виден представител е Хлодвиг (наричан от французите Кловис, Clovis), крал от 482 до 511 г. През 486 г. той разбива държавата на Сиагрий – виден римлянин, който се опитва да създаде около Париж последна крепост на римската цивилизация. През 496 г. Кловис приема християнската религия на съпругата си Клотилда и налага християнството над всички франки. Следват победи над алеманите и бургундите, но най-значителната победа на Кловис е над вестготите при Поатие (или Вуе) през 507 г. Чрез нея той ликвидира Тулузкото кралство на вестготите, които се оттеглят в Испания и завладява южна Галия (Аквитания). Едва след този епизод Франкското кралство става водеща сила в тогавашна Европа. След смъртта на Кловис кралството бива поделено между синовете му. Използвайки силната армия, те продължават да го разширяват (Тюрингия – 531 г., Бургундия – 532 г., Прованс – 537 г.). Опитът за обединение при Хлотар I е неуспешен и след смъртта му през 561 г. следва ново разделяне. Формират се четири държави: Австразия на север със столица Реймс, Неустрия на запад със столица Париж, Аквитания на югозапад със столица Бордо и Бургундия на югоизток със столица Орлеан.
От VII век нататък меровингските крале започват видимо да отслабват. Карл Велики (768 – 814), считан за най-могъщия франкски владетел, води серия завоевателни войни със саксонците (772 – 804), лангобардите (774), славяните (789 – 812), баварците (788) и аварите (791 – 802). В резултат при смъртта му Франкската държава се простира от Атлантическия океан и Ла Манш до Рим, Елба и Панония. Само полуостров Бретан, където се оттегля част от галите, не е под властта му. Франкската империя е разделена между внуците на Карл Велики на три части, като западната по-късно започва да се нарича Франция. Средновековна децентрализирана Франция Наследниците на Карл Велики (наречени Каролинги) управляват Западнофранкското кралство, което е значително по-малко. То стига само до Рона и Мьоз, а на север обхваща Фландрия. Бретан отново не е в състава му. Още след смъртта на Шарл I, наречен Плешивия, през 877 г. властта на Каролингите отслабва. Неговото наследство е слабо, а от 888 г. графът на Париж Одо се обявява за крал и по този начин открива продължителен вътрешен конфликт между Робертините и Каролингите. Още един път в периода 922 – 936 г. Робертините посягат към кралската титла, но преобладаващо тя е притежание на следващите Каролинги. Робертините имат реална власт в страната и в крайна сметка завземат властта. Франция през Х век На 22 май 987 г. едва на 20 години умира последният каролингски крал Луи V от последиците от падане от кон след организиран лов в земите на феодала Хуго Капет. Преди да умре, той съди за измяна архиепископа на Реймс Адалберон, който е ерцканцлер на Франция, а преди това – на Свещената римска империя при император Отон и е участвал в конфликта между Хуго Капет и Каролингите. Луи V не оставя наследници и се налага избор на нов крал. Тогава висшите духовници Адалберон и Жербер д'Орийак (по-късно папа Силвестър II) убеждават бароните да изберат за крал Хуго Капет, който е съюзник и племенник на немските императори Ото II и Ото III (Ото I e негов вуйчо). На 3 юли 987 г. Хуго Капет е коронясан за крал на франките от архиепископ Адалберон и поставя началото на нова династия – Капетингите. С клоновете си и с прекъсвания тя управлява до 1848 г. При първите Капетинги Франция не е единна държава и централната власт в лицето на краля не притежава особена сила. Страната е съвкупност от около 20 графства и херцогства, от които най-силни са Анжу, Аквитания, Шампан, Тулуза, Прованс, Фландрия, Бургундия. По-особено е положението на Бретан, който постепенно е абсорбиран от Франция, както и на Нормандия, завладяна от викингите през 911 г. и само номинално под властта на френския крал. Всеки от тези местни владетели е самостоятелна политическа фигура, съществуват двадесетина малки династии, между които има малки съперничества, войни, съюзи и династични бракове. Реалната кралска власт се простира до околностите на Париж, Орлеан и Санс, които образуват кралския домен. Слабостта на кралската власт във Франция води до мащабно проникване на чуждо влияние във френската територия. През 1066 г. нормандските викинги завладяват Англия (Уилям Завоевателят) и така Англия придобива първото си владение във Франция. Филип IV Хубави Най-голяма сила средновековната кралска власт във Франция постига при управлението на Филип IV Хубави (1285 – 1314). Той създава модерни финанси и хазна, отменя някои феодални повинности и се опитва да организира платена армия. Още при Луи IX се появяват нови важни институции като Кралският съвет и съдилищата (парламенти), начело с върховния съд (Парижкия парламент). В кралските земи платени чиновници, а не аристократи, движат държавните дела. Филип създава още един орган на власт – Генералните щати (1302). Това е събрание на съсловията във Франция (свещеници, аристократи и селяни/граждани), което може да взема важни решения, но най-вече отпуска пари за политиката на краля. Голям успех на Филип IV е унищожаването на ордена на тамплиерите – държава в държавата (1307), както и преместването на седалището на папата от Рим в Авиньон (1309), където папите резидират 70 години и са под контрола на френския крал. След смъртта на Филип IV на френския престол се изреждат тримата му сина: Луи X, Филип V и Шарл IV. Никой от тях не оставя син, така че пряката линия на Капетингите се прекъсва. За тяхното наследство претенции издигат Филип дьо Валоа, внук на Филип III по мъжка линия, и английският крал Едуард III, внук на Филип IV, но по женска линия. Въпреки че Едуард произлиза от по-късно поколение и това му дава предимство, мъжката линия на Филип има надмощие. Освен това френските юристи отхвърлят правата на англичаните, тъй като не искат да поставят цялото кралство в английска власт. Така през 1328 г. за крал на Франция е избран Филип VI, който поставя началото на династията Валоа. Само девет години по-късно Англия напада Франция и започва Стогодишната война (1337 – 1453). След серия победи на англичаните над френските рицари, през 1360 г. французите са принудени да подпишат унизителен договор в Бретини: Едуард се отказва от претенциите си за френската корона, но получава цяла югозападна Франция, където са били някогашните английски владения. Обсадата на Орлеан, 1428 Жана д'Арк През 1429 г. при дофина се явява Жана д'Арк – 17-годишна селска девойка, която го убеждава да ѝ отстъпи водачеството на френските войски. Под нейно командване те разкъсват блокадата на Орлеан и го освобождават. Следва победа над англичаните при Пате в долината на Лоара и освобождаване на Реймс. През юли 1429 г. Шарл VII тържествено е коронясан за крал. Селяните, обзети от патриотизъм, се надигат на борба срещу англичаните, което има голямо значение за хода на войната. През 1431 г. Жана д'Арк е заловена от бургундците при Компиен и предадена на англичаните, а след това осъдена от религиозен съд и изгорена като вещица заради виденията си. След победата на французите при Кастийон през 1453 г. англичаните се оттеглят без да подпишат мирен договор, а това се счита за край на войната. Само град Калѐ остава в английски ръце (до 1558 г.). Войната изиграва важна роля за развитието на Франция. Кралската власт значително се засилва; общата заплаха сплотява французите, ликвидира различията между отделните народности и създава френски национален дух. За пръв път от X век цялата страна е под властта на краля. Накрая, Франция се оформя като една от великите сили в Европа с голямо значение за международните отношения.
Европейски възход Периодът от края на Стогодишната война бележи значителен възход за Франция. Тя успява да се обедини, да заиграе водеща роля в Европа, но следва остра династическа, социална и религиозна криза, която до известна степен унищожава постиженията на предишните крале. През 60-те години на XV век най-сериозната заплаха за целостта на Франция остава Бургундското херцогство. Могъщи и блестящи, бургундските херцози целенасочено се борят против обединението на страната под властта на краля. При Луи XI (1461 – 1483) конфликтът постепенно назрява. Бургундският херцог Филип успява да организира срещу него съюз на видните благородници, наречен Лига за обществено благоденствие и да проведе успешни военни действия. Луи XI е принуден да отстъпи и да даде Нормандия на брат си, член на Лигата. През 1467 г. херцог на Бургундия става Шарл, наречен Смелия. Той повежда още по-агресивна политика. Когато обаче Луи отнема Нормандия от брат си, Шарл предизвиква въстание и принуждава краля да преговаря. На срещата в Перон край Лиеж Шарл успява да залови Луи XI и да му наложи още по-унизителен мир. С това обаче успехите му се изчерпват. Слабата подкрепа от страна на Англия и появата на швейцарски наемници във френската армия обръщат войната. През 1472 г. Шарл е разбит при Бове, през 1476 г. – при Грансон, а през 1477 г. – при Нанси. В тази последна битка той умира. Така мощта на Бургундия е сразена, а и Шарл не оставя мъжки наследник. Неговата дъщеря Мария Бургундска се оказва наследник на огромни земи на границата между Франция и Германия. Луи XI не успява да предотврати сватбата ѝ с австрийския престолонаследник Максимилиан I, който наследява Бургундия. Така се създава смъртна опасност за Франция и войната продължава. Първоначално Максимилиан I има успех и печели битката при Гинегат (1479), но в крайна сметка е принуден да признае правото на Франция да владее част от бургундското наследство. През 1482 г. обаче Мария Бургундска умира и всички нейни владения остават под властта на австрийските Хабсбурги. Оттук започва конфликтът между Франция и Хабсбургите, който бележи тяхната история в продължение на четири века. Франсоа I Франсоа I (1515 – 1547) води общо пет войни с Хабсбургите, през които отслабва силите на страната без да постигне особен успех (виж Войни между Хабсбурги и Валоа). През войната от 1521 – 1526 г. е разбит при Павия и пленен, като се налага да отстъпи много земи, за да се откупи. Едва в петата война от 1542 – 1544 г. Франция получава надмощие, като нарушава всички неписани правила на международните отношения и се съюзява с Османската империя. През 1543 г. френско-османски флот атакува Ница и я превзема, което всява паника в цялото западно Средиземноморие. Освен това Франсоа отстъпва пристанището Тулон като квартира на османците. Според договора от Крепи Франция отново е първостепенна сила в Европа. Под влиянието на Германия във Франция навлиза протестантството. Френските протестанти се наричат хугеноти, последователи на учението на Жан Калвин. Те са по-крайни от лутераните, които преобладават в Германия и предпочитат църковен ред, при който има повече демокрация и по-малка дистанция между висшите длъжности и вярващите. Протестантството се разпространява от 20-те години на XVI век въпреки ожесточените опити на Франсоа I и Анри II да го ограничат. Обхваща периферни провинции като Нормандия, Бретан, Гюйен, Лангедок, Прованс и Дофине. Хугенотите имат свои замъци, цели райони са под контрола им и притежават значителна военна сила. След седем религиозни войни, (първата от 1562 – 1563 г., последната от 1579 – 1580 г.) хугенотите са смазани. Един от най-кървавите погроми над тях е Вартоломеевата нощ. На 24 август, деня на Свети Вартоломей, католиците изненадващо нападат протестантите и избиват около 3000 от тях, включително водача им Гаспар дьо Колини. Луи XIV През 1610 г. Луи XIII става крал, но поради крехката си възраст страната бива управлявана от регенти. Най-значимият му пръв министър е кардинал Ришельо, който управлява от 1624 до 1642 г., въпреки обтегнатите отношения с краля. Вътрешната политика на кардинала поставя основите на френския абсолютизъм. Той продължава насоката за централизиране на властта, лишаване на аристокрацията от нейната автономност, ограничаване силата на парламентите. Всички въстания срещу него са смазани с твърда ръка. Луи XIV, син на предишния крал, наследява властта на 5 години (през 1643 г.). На 18-годишна възраст, когато поема властта, той ликвидира поста пръв министър и го слива с кралската институция. Създаден е Върховен съвет, където участват министрите на войната, на финансите и на външните работи. Именно благодарение на финансовия министър Жан-Батист Колбер френската икономика става една от най-силните в Европа чрез прилагането на т.нар. меркантилизъм. Армията е увеличена до близо 350 000 души. Започват дълги и изтощителни войни, повечето от които не дават значителен резултат. Луи XV, дошъл на власт през 1715 г., продължава курса на абсолютизма, но безотговорното му управление показва много от недостатъците на този тип управление. Френска революция Възкачилият се на трона Луи XVI не управлява по-добре от дядо си Луи XV. Паралелно с упадъка на абсолютистката система в Европа се заражда Просвещението, което намира стабилна почва във Франция. Основните му идеи са по-рационално мислене, лишено от суеверия, отхвърляне на църковните догми и премахване на църковната хегемония върху обществото. Идеите на Жан-Жак Русо, Волтер, Шарл дьо Монтескьо и Дени Дидро оказват голямо влияние върху представите за държавно устройство. Междувременно Франция се сдобива с нови колонии в Северна и Южна Америка, Африка и Азия, но голяма част от френския народ продължава да негодува от високите данъци и други социални проблеми. На 14 юли 1789 г. недоволството достига своя връх с щурмуването на Бастилията – затвор-крепост в Париж. Този ход бележи началото на бурните години на Френската революция – повратна точка в развитието на Франция и оказала огромно влияние върху по-нататъшното развитие на Европа. За известно време Франция става конституционна монархия, но монархията бързо е свалена, кралят и кралицата – екзекутирани, заедно с десетки хиляди други французи. Първата френска република започва Революционни войни с европейските монархии, които се обединяват срещу нея.
На 9 ноември 1799 г. Наполеон Бонапарт, завърнал се от Египет, извършва държавен преврат. През декември е провъзгласена нова конституция, с която е премахнат избирателният ценз. Провъзгласено е Консулството, при което властта се споделя от 3 консули, но всъщност е в ръцете на Наполеон Бонапарт. През 1802 г. чрез плебисцит той се провъзгласява за доживотен консул, а две години по-късно – и за император. Чрез тайната си полиция той установява диктаторски контрол върху държавата. И той, както и Бурбоните, раздава титли на своите приближени. Франция изживява период на подем. Издаден е Граждански кодекс, в който са систематизирани всички закони от римско време дотогава. Този период ще остане в историята преди всичко с френските завоевания. Въпреки че през 1802 г. Франция и Англия сключват договор в Амиен, на следващата година войната между тях се подновява. Образувана е нова антифренска коалиция, в която влизат Русия, Прусия, Англия и Австрия. Наполеон се опитва да нахлуе в Англия с морски десант, но е победен в битката при Трафалгар на 21 октомври 1805 г. Обаче успява да победи прусите при Улм и австрийците и руснаците при Аустерлиц през същата година На другата година той побеждава Прусия при Йена и Ауерщед, като влиза в Берлин. Кампанията му срещу тях трае едва няколко седмици. Това позволява да се създаде Рейнски съюз на мястото на Свещена Римска империя. През същата година Наполеон налага континентална блокада на Англия с цел тя да капитулира, но планът му не успява. През 1807 г. побеждава Русия при Ейлау благодарение на своя пълководец Мюра, който успява да доведе резерви. Двете страни сключват Тилзитски договор, с който Русия се присъединява към континенталната блокада, освен това е създадено Варшавско херцогство. През 1808 г. е покорена Испания. Опитът да бъде завладяна Португалия обаче се оказва неуспешен. Периодът 1808 – 1812 г. се оказва златен за Наполеоновата империя, въпреки че се води партизанска война срещу него в Испания, Германия и Тирол. В Сицилия управлява Мюра, единият брат на Наполеон е крал на Испания, другият – на Вестфалското кралство. През 1812 г. Наполеон решава да предприеме поход в Русия. Той мисли, че Русия не изпълнява задълженията си от договора. Ето защо начело на 600 000 армия, наречена Великата армия, нахлува в Русия на 24 юни. Руският главнокомандващ Михаил Кутузов предприема тактика на организирано отстъпление и избягва генерално сражение, а земята пред французите се подпалва, за да не могат те да взимат припаси от местното население. При решителната битка при Бородино (септември 1812 г.), без да претърпи големи загуби, руската армия се оттегля. Наполеон влиза в Москва. Напразно той чака пратеници от Петербург. През декември той решава да се оттегли. При оттеглянето руснаците нападат постоянно и французите претърпяват големи загуби. В края на годината те вече са извън Русия. От 600 000 се завръщат едва 60 000 войници. Главна причина за загубата е както тактиката на руснаците, така и руският климат. Образувана е нова антифренска коалиция този път и с участието на Швеция. Наполеон се опитва да спре съюзниците, но в битката при Лайпциг претърпява поражение. В същото време англичаните разбиват французите в Испания. Наполеон е принуден да абдикира през април 1814 г. Той е заточен на остров Елба. Свикан е Виенски конгрес през октомври и на 22 март следващата година Наполеон се завръща. Посрещнат е тържествено, но управлява сто дни. През юни 1815 г. в Белгия успява да победи германската армия преди да се е съединила с английската и я обръща в отстъпление. След като е на път да постигне трудна победа и над англичаните в генералното сражение при Ватерло, неочаквано е атакуван от германците, които успяват да се отдалечат достатъчно от преследващия ги френски корпус, да го заобиколят незабелязано и да се върнат на помощ на англичаните в решаващата битката при Ватерло. Наполеон претърпява поражение, отново абдикира и е заточен на остров Света Елена, където след 6 години умира. Така приключва периода на Първата френска империя. Реставрацията, Юлската монархия, Втората република Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите. След Наполеон властта поема Луи XVIII, брат на Луи XVI, който управлява от 1815 до 1824 г., когато умира. Наследен е от другия им брат, Шарл X. Той управлява само 6 години, до 1830 г., когато избухва Юлската революция. Вместо да стане конституционен крал, той избира да напусне страната. Престолът е зает от братовчед им, Луи-Филип. Той се стреми към придържане към Конституцията и заради свободното разхождане сред народа е наричан „кралят-буржоа“. Въпреки това на 24 февруари 1848 г. парижани нахлуват в двореца Тюйлери. Обявена е Втората френска република.
Първи президент на Франция е Адолф Тиер, който има за задача да стабилизира страната след тежкото поражение от Прусия. Вторият президент на Третата република (от 24 май 1873 до 30 януари 1879 г.) е Мак Махон, френски маршал от ирландски произход. Въпреки че е измежду победителите в Първата и във Втората световна война, Франция понася тежки материални и човешки загуби. По време на Втората световна война голяма част от страната е окупирана от Германия, а в Южна Франция действа марионетният Режим на Виши, който подпомага активно нацистка Германия. По време на Първата световна война Франция губи близо 1,5 милиона души[13]. Четвърта и Пета република След освобождението на Франция от германска окупация и приключването на Втората световна война политическото устройство в страната, възникнало след законодателните изменения, породени от промените в политическия живот на страната, става известно като Четвъртата република. Също както и Третата република, и тя страда от политическа нестабилност в условията на парламентарно управление, което до голяма степен блокира ефективите действия на властта при кризи. Междупартийните конфронтации, воденето на конюнктурни политики и кадруването във въоръжените сили на партиен принцип са едни от основните причини, довели до разпада на Френската колониална империя. Така широката общественост призовава генерал Шарл де Гол да поеме управлението на страната. Той го прави, но с условието да въведе промени в държавното управление, които да бъдат гласувани на референдум. От тези действия възниква новото държавно управление на страната от 1958 г. насетне, наричано Петата република. По същество то е полупрезидентска република по определението, въведено от френския социолог Реймон Арон, която е по-стабилна от предишната парламентарна демокрация. Помирението и сътрудничеството с Германия в периода след Втората световна война поставят основата на европейската интеграция, довела до създаването на Европейския съюз.[14] През 1974 г. започва периодът след дьо Гол с избирането на президента Валери Жискар д'Естен от десноцентристите.[15] През 70-те Франция навлиза в криза. Първите години от мандата на д'Естен са белязани с няколко закона, които отразяват промените във френското общество, сред тях са „Закона на Вей“, който разрешава доброволното прекъсване на бременност (аборт), и намаляване на възрастта за пълнолетие от 21 до 18 години.[16] 1981 г. идва с нови промени за държавата с избирането на Франсоа Митеран от Социалистическата партия за президент.[17] Изправен пред влошаващата се икономическа ситуация, той първоначално приема да води политика на стимулирането,[18] в която се взимат някои драстични мерки, като например отнемане на смъртното наказание.[19] Митерани е преизбран 1988 г. Два периода 1986 – 1988 и 1993 – 1995 френското правителство е изправено пред безпрецедентна политическа ситуация, наречена „съжителство“, която се състои в това президентът да не принадлежи към управляващата партия.
Държавното устройство на Франция и политиката на страната са характерни и донякъде уникални за европейския континент. Франция е демократична полупрезидентска република с многопартийна система. Президентът се избира с пряко гласуване от избирателите за срок от 5 години. Министър-председателят се избира от президента на републиката след парламентарни избори и обикновено е от най-добре представената партия в парламента. Президентът е държавен глава, а премиерът оглавява правителството. Изпълнителната власт е в ръцете на правителството, законодателната – в правителството, Сената и Националното събрание, а съдебната власт е независима. От 1789 г. насам партиите се самоопределят като леви или десни, но дясното се асоциира с монархизма и затова много десни партии решават да не се самоопределят като такива. Сред най-изявените леви партии са Социалистическата (Parti socialiste) и Лява радикална партия (Parti radical de gauche), а от десните – Съюз за народно движение (Union pour un Mouvement Populaire – управляваща) и Национален фронт (Front national). Националното събрание има 577 депутати, а Сенатът – 343 представители. Депутатите от Националното събрание (долната камара на парламента) се избират мажоритарно на всеки 5 години, а сенаторите от Сената от 2004 г. имат 7-годишен мандат. Във Франция е в сила Петата република, чиито основи са положени след Втората световна война от Шарл дьо Гол. По време на Петата република (при Митеран) се премахва смъртното наказание и се разширяват личните свободи. По времето на Митеран се правят и икономически реформи, като национализация на предприятия в сектора на обществените услуги, транспорта и енергетиката. При Жак Ширак седмичното работно време става 35 часа. Петата република се отличава с активна социална политика. Социалните придобивки, като безплатно образование, здравеопазване, увеличаване на минималната заплата, намаляване на работното време и увеличаване на отпуските, се увеличават и утвърждават с преговори между правителствата и гражданското общество, включително с активно стачно движение. Политиците обикновено се делят на либерали и консерватори от европейски тип; либертарианството е слабо застъпено и се счита за форма на краен либерализъм. Административно деление Основна статия: Административно деление на Франция Франция е разделена на 18 региона, които от своя страна са подразделени на 101 департамента. Департаментите са номерирани според подредбата им по азбучен ред. Тези номера се използват също в пощенските кодове и номерацията на превозните средства. 13 от регионите се намират в метрополията, 1 обхваща о. Корсика, а останалите 5 са задморски територии. Регионите не притежават юридическа автономия, но имат някои административни права – могат да налагат собствени данъци и да водят собствен бюджет. Департаментите се подразделят на 342 окръга, които не са част от избирателната система на страната, а имат само административно значение. От своя страна окръзите се състоят от 4035 кантона. Кантоните са разделени на 36 682 общини. Регионите, департаментите и общините представляват териториални единици, а окръзите и кантоните административни единици. Освен изброените по-горе административно-териториални единици, Франция упражнява контрол и над няколко малки и непостоянно населени острова в Индийския и Тихия океан – Клипертон, Европа, Глориосо, Хуан де Нова, Басас да Индия и Тромелин. Карта на Франция География Основна статия: География на Франция Франция е разположена в западната част на континентална Европа. На юг граничи с Испания, Монако и Андора, на югоизток с Италия, на изток с Швейцария и Германия, на североизток с Люксембург и Белгия. Има излаз на Средиземно море и Атлантическия океан. Франция е отделена от Великобритания чрез Ламанша, но е свързана с нея чрез подземен тунел. Общата площ на френската държава, вкл. с отвъдморските територии и департаменти, възлиза на 674 843 km². От тях на европейската част се падат 551 695 km². Държавните граници възлизат на 4082,2 km, разделени по следния начин: В Европа – Испания (623 km), Белгия (620 km), Швейцария (573 km), Италия (488 km), Германия (451 km), Люксембург (73 km), Андора (56,6 km) и Монако (4,4 km). В Южна Америка (Френска Гвиана) – Бразилия (673 km) и Суринам (510 km) В Карибско море (Сен Мартен) – Холандски Антили (10,2 km) Списък на градовете във Франция, по азбучен ред Списък на градовете във Франция по население според населението. Икономика Основна статия: Икономика на Франция Франция има петата най-силна икономика в света. Разнообразният климат оказва влияние върху специализацията на селското стопанство. Франция заема водещо място в Европа по производството на пшеница, мляко, месо, картофи, захарно цвекло и грозде. Страната има традиции в шивашката промишленост и модата. Световноизвестни са френските вина, мебели, порцеланови, бижутерийни, парфюмерийни и козметични изделия. Развито е производството на автомобили („Citroën“, „Renault“, „Peugeot“), на самолети, ракети, кораби, както и фармацевтиката (Sanofi). Франция има силно развита индустрия (Michelin, Saint-Gobain, Schneider, Legrand, Tefal, Alstom, Areva, Total), както и банков и застрахователен сектор (BNP Paribas, AXA). При Сен Мало е построена първата в света електроцентрала, която използва енергията на приливите и отливите. Население Основна статия: Демография на Франция Населението на Франция на 1 януари 2017 г. е 66 991 000, от които 64 860 000 в метрополна Франция, 2 131 000 в отвъдморските департаменти, и ако броим и отвъдморските територии с техните 604 000 души, цялостното население достига около 67,6 милиона души. Това прави Франция втората най-населена държава в ЕС и трета в Европа. Между 2010 и 2017 г. френското население нарасна от 64 613 000 до 66 991 000, или с приблизително 2,4 милиона души за период от 7 години, което прави Франция една от най-динамичните европейски страни. Населението на Франция расте с 1 милион души на всеки 3 години. Със среден годишен приръст от 340 000 души, темпо на растеж от +0,6%.[21] Франция е втората най-фертилна държава в Европа с 2,01 деца на жена. Предполага се, че до 2025/2030 г. населението на Франция ще достигне 70 милиона души (с отвъдморските департаменти), а до 2080 г. – около 79 милиона. Прогнозно население от Евростат до 2080 г.[22] (със отвъдморските департаменти, но без отвъдморските територии): Година Население 2015 66 380 000 2020 67 658 000 2030 70 396 000 2040 72 767 000 2050 74 297 000 2060 75 599 000 2070 77 109 000 2080 78 842 000 Култура Основна статия: Култура на Франция Франция притежава огромно културно наследство. То е богато, разнообразно, отразява широките регионални различия, а също влиянието на имиграционните вълни през различните епохи. Франция е дала на цивилизацията велики математици, много философи, писатели, художници, века на просвещението, езика на дипломацията, определената универсална концепция за човека и много други. Френският език в течение на много векове е един от основните международни езици, и в значителна степен запазва тази си роля и до днес. През дълги периоди от своята история Франция е била основен културен център, разпространявайки своите постижения по целия свят. В много области, като например, модата или киното, тя и до днес има водещи позиции в света[23]. В Париж се намира седалището на UNESCO – Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура. Литература Улица на името на ирландеца Самюъл Бекет, творил и на френски език Френската литература е позната по цял свят. Тя започва да се развива от средата на XII век. Франсоа Вийон е затворник, убиец и крадец. Животът му е изпълнен с обрати. Той остава може би най-известният френски поет през Средновековието. През този период историята се развива като прозаичен жанр в страната. Сред най-видните представители на френската литература са Оноре дьо Балзак, Виктор Юго, Марсел Пруст, Албер Камю, Гюстав Флобер.
Френската архитектура се е развивала и променяла през различните епохи, през които е преминавала страната. Архитектурата е типична за Западната архитектура. Съвременната Френска архитектура има и много иновативни насоки. Епохите, които най-много са оказали влияние са Сведновековието и Възраждането. Най-значимите френски сгради са в стил Средновековна архитектура, Готически стил и Ренесансов стил. Най-значимите сгради в страната са Айфеловата кула, катедралата Нотър Дам дьо Шартър, Триумфалната арка, Лувърът и други. 1 януари Нова година Първият ден от годината е празничен ден във Франция Понеделникът след Великден (Великден е първата неделя след първото пълнолуние през пролетта) Понеделник след Великден 1 май Празник на труда По традиция се организират синдикални и политически манифестации 8 май Възпоменание за капитулацията на Германия през 1945 г. Възпоменание за края на Втората световна война Четвъртък 40 дни след Великден Възнесение Господне Исус, събрал своите приближени, се присъединява към своя баща на небето Понеделникът след седмата неделя след Великден Петдесетница Спускане на Светия Дух между Апостолите 14 юли Национален празник Възпоменание за превземането на Бастилията на 14 юли 1789 г., символ на Френската революция 15 август Успение Богородично Възнасяне на небето на Светата Дева Мария 1 ноември Голяма задушница Празник на всички светци 11 ноември Възпоменание за примирието през 1918 г. Възпоменание за края на Първата световна война 25 декември Коледа Раждането на Исус Христос Въоръжените сили на Република Франция (на френски: Forces armées françaises, Френски въоръжени сили) са организацията, натоварена с конституционната задача да гарантира суверенитета и териториалната цялост на френската република. Гражданският контрол върху тях се осъществява от Министерството на отбраната, на което е подчинен Щаб на армиите (État-Major des armées) като висш военен ръководен орган на въоръжените сили. Формално те включват четири вида въоръжени сили и допълнителни военни и цивилни организации и структури на централно подчинение. Видовете въоръжени сили са: сухопътни войски (Наземна армия – Armée de terre), военновъздушни сили (Въздушна армия – Armée de l'air), военноморски сили (Национални ВМС – Marine nationale) и жандармерия (Национална жандармерия – Gendarmerie nationale). Жандармерията е едновременно вид въоръжени сили и национална полицейска служба и като такава е под двойно подчинение както на Министерството на отбраната, така и на Министерството на вътрешните работи. Френските въоръжени сили притежават най-многочислената армия в Европейския съюз (над 420 000 души), както и най-големия военен бюджет. Силите разпологат и с третия най-голям ядрен арсенал в света (300 ядрени глави). Командна организация на френските въоръжени сили Във Френската република, както е обичайно и в повечето републикански форми на управление по света, Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили. Характерна особеност на френския държавен модел на полупрезидентска република е, че президентът на Републиката е пряко ангажиран с ресорите на националната сигурност като външни работи, финанси, отбрана и вътрешен ред и сигурност, докато функциите на премиера формално покриват и тези ресори, но реално са насочени повече към останалите сфери на държавната власт, като икономическо развитие, социални дейности, регионално развитие и благоустройство, здравеопазване, образование, култура и т.н. По тази причина президентът, премиерът и министърът на отбраната като граждански лица имат висш офицер от въоръжените сили, който ги съветва по въпросите на отбраната, но този на премиера е с по-ниско звание от другите двама. Президентът на Републиката е върховен главнокомандващ на въоръжените сили („Шеф на армиите“ – „chef des armées“) и е подкрепян в тази си функция от шефа на личния щаб на президента на Републиката (chef d'état-major particulier du président de la République (CEMP)), оглавяващ военния кабинет на президента – организация, предназначена да осигурява връзката на президента с Въоръжените сили. Това е назначение за офицер от един от трите основни вида въоръжени сили (СВ, ВВС и ВМС) с чин генерал-лейтенант / вицеадмирал или генерал / адмирал. Съответните френски военни чинове са: за СВ – генерал на армейски корпус и генерал на армия; за ВВС – генерал на въздушен корпус и генерал на въздушна армия; за ВМС – вицеадмирал на ескадра и адмирал. Постът няма командни функции и е съвещателен. Основните задачи на титуляра са да съветва президента по военните въпроси, да гарантира готовността на системата за управление на ядрения арсенал на Франция и да свежда до знанието и изпълнението на шефа на Щаба на армиите (най-висшестоящия френски генерал) заповедите на президента. Назначените в личния щаб на президента на Републиката офицери са от основните видове въоръжени сили и огранизации на Министерството на отбраната. Обичайната практика във Франция е постът на шеф на личния щаб на президента на Републиката да е последното стъпало преди назначаването на титуляра за шеф на Щаба на армиите (chef d'état-major des armées (CEMА)) – най-висшият военен офицер в Републиката. Обичайно титулярът на поста е със звание с четири или пет звезди (съответстващи на три и четири звезди в Българската армия). Ролята на премиера на Републиката (министър-председателя) по отношение на политиката на отбрана е по-ограничена от обичайното в други страни с републиканско управление и се свежда основно до санкционирането на използване на сила от страна на въоръжените сили в мирно време в сферата на еър полисинг, охрана на териториалните води и прилежащата икономическа зона или при актове на тероризъм. Боеготовността на въоръжените сили и изпълнението на мисии зад граница са прерогативи на министъра на отбраната. По тази причина висшият офицер, подпомагащ работата на премиера – шефът на военния кабинет на премиера (chef du cabinet militaire du Premier ministre) е офицер с две или три звезди (съответстващи на една и две звезди в Българската армия). Министърът на отбраната отговаря основно за гражданския контрол над въоръжените сили и за провеждането на политиките по боеготовност, въоръжаване, финанси, инфраструктура и социалните въпроси на военнослужещите. Освен това на негово подчинение са както военното, така и цивилното разузнаване на Франция, той отговаря за връзките на въоръжените сили с ВПК, научно-техническите учреждения, висшите учебни заведения. В работата си освен от заместник-министри е подпомаган от шефа на военния кабинет на министъра на отбраната (chef du cabinet militaire du ministre de la défense), офицер със звание с четири или пет звезди (съответстващи на три и четири звезди в Българската армия). Така посочената висша цивилна командна структура на въоръжените сили на Френската република е следната: Президент на Републиката, Шеф на армиите („chef des armées“) Шеф на личния щаб на президента на Републиката (chef d'état-major particulier du président de la République (CEMP)) Премиер на Републиката (министър-председател) Шеф на военния кабинет на премиера (chef du cabinet militaire du Premier ministre) Министър на отбраната Шеф на военния кабинет на министъра на отбраната (chef du cabinet militaire du ministre de la défense) Министерство на отбраната Почетен строй на курсантите на елитното военно училище „Екол политекник“ в чест на посещение на министъра на отбраната Жан-Ив льо Дриан Министерството на отбраната е ведомството на централната власт на Френската република, отговарящо за суверенитета и териториалната цялост на държавата и за осъществяването на гражданския контрол върху въоръжените сили. Начело на ведомството стои Министърът на отбраната. Той е подпомаган от заместник-министри и политически кабинет. Най-висшестоящите служители в негово подчинеие са: Шеф на Щаба на армиите – най-висшият военен ръководител на въоръжените сили на Френската република Главен делегат по въоръженията – най-висшият военно-технически ръководител във въоръжените сили на Френската република, отговарящ за Военно-промишления комплекс, индустриалните мощности и научно-техническите институти в сферата на отбраната. Генерален секретар по администрацията – най-висшият цивилен администратор, отговарящ за цивилните ресори в Министерството. Настоящият Шеф на Щаба на армиите генерал Пиер дьо Вийер. Добре се виждат петте звезди на званието, съответстващи на четири звезди по унифицираната система на званията на НАТО. Шефът на Щаба на армиите (Chef d'État-Major des armées (СЕМА)) е най-висшият френски военен ръководител. Всъщност това е традиционното наименование и функциите на този офицер са по-скоро на началник на отбраната, а реално началник на Генералния щаб на френските въоръжени сили е Главният генерал на армиите (Major général des armées). И двамата са с чин генерал на армия / генерал на въздушна армия / адмирал. На шефа на Щаба на армиите са подчинени командващите четирите вида въоръжени сили, Главната инспекция на въоръжените сили, зоните за отбрана и сигурност (военните окръзи, седем в метрополията, пет в отвъдморските територии), департаменталните представителства на въоръжените сили за свръзка с държавната администрация и службите и организациите на централно подчинение – Командването за специални операции, междуведомствения щаб за бойна готовност и подготовка на силите, висшите военни учебни заведения, военното разузнаване, военното контраразузнаване, медицинската служба, логистичите служби. Главният делегат по въоръженията (Délégué général pour l'Armement) е най-висшият френски военно-технически ръководител. Той е директорът на Генералната дирекция по въоръженията (Direction générale de l'Armement (DGA)). Офицерите от тази агенция са част от отделен военно-административен корпус със своя собствена система от военни чинове. Чинът на Главния делегат е Генерален инженер изключителен клас (Ingénieur général de classe exceptionnelle (IGCEA)), съответстващ на генерал на армия/ генерал на въздушна армия/ адмирал. Функциите на Генералната дирекция по въоръженията включват разработката на нови оръжейни системи, внедряването им в промишлено производство, приемането им на въоръжение, изпитанията на собствени и чужди образци въоръжение и оборудване, както и експортния контрол на френски образци въоръжение и оборудване, контактите с компании от френския военно-промишлен комплекс, чуждестранни производители и сходни организации. Генералният секретар по администрацията (Secrétarie général pour l'administration) е най-висшестоящият цивилен държавен служител в Министерството на отбраната. Той оглавява Генералния секретариат по администрацията (Secrétariat général pour l'administration), обединяващ административните органи на министерството, отговарящи за провеждането на политиките по отношение на човешките ресурси, финансовите въпроси, недвижимите имоти на министерството и юридическите дела. Централна администрация на МО Институции, подчинени на Министъра на отбраната Генерална дирекция по въоръженията (la direction générale de l'Armement (DGA)) – военно-техническата служба на въоръжените сили, оглавявана от Генералния делегат по въоръженията с чин генерален инженер изключителен клас (Ingénieur général de classe exceptionnelle (IGCEA)) (еквивалентни на четири звезди в Българската армия) Генерален секретариат по администрацията (le Secrétariat général pour l'administration (SGA)), оглавяван от генералния секретар по администрацията, най-висшият държавен служител на Министерството. Генерална дирекция за външна сигурност (la Direction générale de la Sécurité extérieure (DGSE)) – френското външно разузнаване Дирекция за защита и сигурност на Отбраната (la Direction de la protection et de la sécurité de la Défense (DPSD)) – френското военно контраразузнаване, оглавявано от генерал на армейски корпус/ генерал на авиационен корпус/ вицеадмирал на ескадра (еквивалентни на три звезди в Българската армия) Централна дирекция на Санитарната служба на въоръжените сили (la Direction centrale du service de santé des armées (DCSSA)) – френската военномедицинска служба, оглавявана от генерал-лекар на въоръжените сили (Médecin général des armées (MGA)) (еквивалент на три звезди в Българската армия) Дирекция за охрана на военните инсталации, средствата и дейностите на Отбраната (la Direction de la protection des installations, moyens et activités de la défense (DPID) – службата за физическа охрана на МО и неговите обекти Генерална одиторска служба на въоръжените сили (le Contrôle général des armées (CGA)) Междувойскова военно-пощенска и куриерска служба (le Service de la poste interarmées) Бюрото за висшите офицерски длъжности (le Bureau des officiers généraux) Държавна дирекция за авиационна сигурност (la Direction de la sécurité aéronautique d’État) Генерална дирекция за международни връзки и стратегия(la Direction générale des relations internationales et de la stratégie) Генерална дирекция за информационни системи и комуникации (la Direction générale des systèmes d'information et de communication) Делегация за информация и комуникация на Отбраната (la Délégation à l'information et à la communication de la Défense) – службата за връзки с обществеността на МО Институции, подчинени на Шефа на Щаба на армиите Висшите командващи въоръжените сили във френските отвъдморски департаменти и територии (les commandants supérieurs dans les départements et collectivités d'outre-mer (COMSUP)) Командващите контингентите зад граница (les commandants des forces françaises à l'étranger (COMFOR)) Висшите офицери в седемте зони за отбрана и сигурност (les officiers généraux des zones de défense et de sécurité (OGZDS)) Военните делегати към администрациите на деветдесет и петте департамента (les délégués militaires départementaux (DMD)) Командващият Наземната армия (le chef d'état-major d'armée de terre (CEMAT)) Командващият Въздушната армия (le chef d'état-major d'armée de l'air (CEMAA)) Командващият Националните ВМС (le chef d'état-major de marine (CEMM)) Генералния директор на Националната жандармерия (le directeur générale de la gendarmerie nationale (DGGN)) Генералната инспекция на армиите (l'Inspection des armées (IdA)) Дирекция за военно разузнаване (la Direction du Renseignement militaire (DRM)) Командване за специални операции (le Commandement des opérations spéciales (COS)) Санитарна служба на армиите (la Direction centrale de la Service de santé des armées (DCSSA)) Служба за гориво-смазочни материали на армиите (le Service des essences des armées (DCSEA)) Междувойскова служба за муниции (la Direction centrale de la Service interarmées des munitions (DCSIM)) Междувойскови щаб за съвместно обучение (l'état-major interarmées de force et d'entraînement (EMIA-FE)) Междувойскова дирекция за развитие на инфраструктура и информационни системи на Отбраната (la Direction interarmées des réseaux d'infrastructure et des systèmes d'information de la défense (DC DIRISI) Централна дирекция на службата на комисариата на армиите (la direction centrale du service du commissariat des armées (DCSCA)) Висше военно обучение Щабът на армиите (l'État-Major des armées (EMA)), оглавяван от Главния генерал на армиите Щабът на Наземната армия (l'État-Major d'armée de terre (EMAT)), оглавяван от Главния генерал на Наземната армия Щабът на Въздушната армия (l'État-Major d'armée de l'air (EMAА)), оглавяван от Главния генерал на Въздушната армия Щабът на Националните ВМС (l'État-Major des armées (EMA)), оглавяван от Главния генерал на Националните ВМС (еквивалентната Генерална дирекция на Националната жандармерия е подчинена на МВР) Публични институции, подчинени на Министъра на отбраната Висше училище „Политехника“ (l’École polytechnique) Висш институт по въздухоплаване и въздушно-космически науки (l’Institut supérieur de l'aéronautique et de l'espace (EPSCP)) Национално висше училище за напреднали технически науки (l’École nationale supérieure de techniques avancées) Национално висше училище за напреднали технически науки „Бретан“ (l’École nationale supérieure de techniques avancées Bretagne) Военноморска академия (l’Académie de marine) Хидрографска и океанографска служба на ВМС (le Service hydrographique et océanographique de la Marine (SHOM)) Национално публично учреждение на фондовете за авангардни военни и въздухоплавателни проучвания (l’établissement public national des fonds de prévoyance militaire et de l'aéronautique) Икономически съвет на въоръжените сили (l’économat des armées) Институт за социални въпроси на въоръжените сили (l’Institution de gestion sociale des armées) Национален офис за аерокосмически проучвания и изследвания (l’Office national d'études et de recherches aérospatiales) Национален център за космически изследвания (le Centre national d'études spatiales (EPIC)), под съвместното управление на Министъра на отбраната и на Министъра на висшето образование и технологиите. Комисариат за атомна енергетика и алтернативни енергийни източници (le Commissariat à l'énergie atomique et aux énergies alternatives (CEAEA)), под управлението на Премиера, Министърът на отбраната назначава членовете на административния съвет. Видове въоръжени сили Сухопътни войски Законът за отбраната на Френската република фиксира следната организация на Наземната армия:[2] Шеф на Щаба на наземната армия (Chef d'état-major de l'armée de terre (CEMAT)), с чин генерал на армия, съответстващ на генерал. Щаб на наземната армия (l'état-major de l'Armée de terre (EMAT)). Така както и при Генералния щаб на въоръжените сили Шефът на Щаба на наземната армия е всъщност командващ сухопътните войски, а реалният Началник-щаб на сухопътните войски е Главният генерал на Наземната армия (Major général de l'Armée de terre), офицер с чин генерал на армейски корпус, съответстващ на генерал-лейтенант. Инспекторат на Наземната армия (Inspection de l'Armée de terre) Дирекция за човешки ресусрси на Наземната армия (Direction des ressources humaines de l'Armée de terre (DRHAT)), оглавявана от офицер с чин генерал на дивизия, съответстващ на генерал-майор. Централна дирекция на интегрираната структура за поддръжка и оперативен ремонт на наземно оборудване (Direction centrale de la structure intégrée du maintien en condition opérationnelle des matériels terrestres (DC SIMMT)), оглавявана от офицер с чин генерал на дивизия, съответстващ на генерал-майор. Административна организация Видове войски на Наземната армия (Armes de l'Armee de terre) Авангардна колесна бойна машина VBCI и БТР VAB на заден план на парада на Деня на Бастилията на 14 юли 2014 г. Колона френски танкове Leclerc в очакване на парада на Деня на Бастилията на 14 юли 2003 г. Колесна БРМ AMX-10RCR на Танковия полк на морската пехота на парада на Деня на Бастилията на 14 юли 2013 г. Основните типове летателна техника на Леката авиация на Наземната армия – Газела, Тигър и Пума / Кугър 2-ри Чуждестранен парашутен полк на Чуждестранния легион. Артилерийска установка CAESAR на колесна база Renault Sherpa 10 Зони за отбрана и сигурност във френската метрополия Мостополагач SPRAT на Инженерните войски на парада на Деня на Бастилията на 14 юли 2012 г. Мобилен пункт за сателитна комуникация Syracuse III на колесна база на БТР VAB на 8-и Свързочен полк на Наземната армия Службата за ГСМ на въоръжените сили зарежда с гориво автоколона на Тиловите войски на Наземната армия Родовете войски на френската Наземна армия Бойни войски (Armes de mêlées) Пехота (l' arme de l'Infanterie) – във Френската армия пехотата е основно механизирана, поддържаща се взаимно с бронираната кавалерия. Морски войски (les Troupes de marine), състоят се от морска пехота и морска артилерия, които, противно на очакванията от наименованията не са свързани с военноморските сили. Първоначалното наименование на тези подразделения е Колониални войски, но поради негативния политически товар, особено в периода на деколонизация те са преозначени на морски войски. След разпада на Френската колониална империя повечето от тях са разпуснати, но малка част от тях остават на гарнизонна служба в отвъдморските департаменти и територии. Докато пехотата на френската армия е основно механизирана, то морската пехота днес формира предимно елитни лекопехотни подразделения – 9-а Бригада морска пехота, подготвяна за амфибийни десанти и основна част от парашутните подразделения на френската армия, както и един от двата батальона специални сили на Наземната армия. Морската артилерия не се отличава особено от полевата артилерия, като изключим воинските традиции и нейната история. Бронирана кавалерия (l' arme Blindée cavalerie) – във Френската армия бронираната кавалерия включва както танковите батальони, така и бронеразузнавателните дивизиони, въоръжени с колесни бронирани разузнавателни машини. Лека авиация на Наземната войска (l'Aviation légère de l'armée de terre), възниква първоначално като авиационни подразделения за коректировка на артилерийския огън, впоследствие по време на войната в Алжир французите са първите, които експериментално въоръжават вертолети за авиационна огнева поддръжка на наземните ешелони. Освен това по време на войната вертолетите са използвани и за снабдяване от въздуха и за прхвърляне на лекопехотни подразделения. По-късно към задачите на армейската авиация се прибавя и борбата с противниковите танкови ешелони с противо-танкови управляеми ракерни комплекси. Чуждестранен легион (la Légion étrangère), в действителност Френският чуждестранен легион не е вод войски, а по-скоро категория личен състав, тъй като включва в състава си пехотни, кавалерийски, парашутни и инженерни подразделения. Възниква през 1831 г., предлагайки на чужди граждани във френските затвори да изкупят наказанията си чрез служба във френската армия по време на изграждането на Втората френска колониала империя. По-късно става събирателна точка за авантюристи и престъпници, укриващи се от съдебните власти от целия свят. Войски за бойна поддръжка (Armes d'appui) Артилерия (l'Artillerie), най-знаменитият френски пълководец Наполеон Бонапарт започва кариерата си в този род войски, впоследствие издигайки френската артилерия до водещото място на континента. Разбираемо оттогава този род войски е на голяма почит в страната. Във Френската армия в артилерията влизат както полевите артилерийски дивизиони със самоходни и буксирни артилерийски установки, така и зенитно-ракетни батареи за противо-въздушно прикритие на наземните ешелони и дивизион за залпов ракетен огън, разузнавателни артилерийски дивизиони, а до средата на 90-те години на ХХ век и ракетни дивизиони с тактическо ядрено оръжие. Инженерни войски (le Génie), изпълняват традиционните за този вид войски задачи по мобилност, контрамобилност, взривни и укрепителни работи, спомагателни задачи по вододобиване, снабдяване с енергия, ремонт и т.н. Войски за оперативна и тилова поддръжка (Armes de soutien) Свързочни войски (les Transmissions), осигуряват стратегическите комуникации, тактическите комуникации между гарнизоните, между войските на поход, радио-електронната война, радио-електронното и радио-техническото разузнаване, комуникациоонните и информационните системи. Тилови войски (le Train), на френски думата има значенията на влак, но и на обоз. Изпълняват логистични функции по съхраняването на боеприпаси, запаси и оборудване и снабдяването с тях на войските, организацията на автомобилния транспорт на армията, както и контрактирането с цивилни фирми доставчици. Материално-технически войски (le Matériel), осъществяват техническото обслужване и войсковия ремонт на въоръженията и оборудването на Наземната армия. Според модела за изграждане на силите „Скорпион“, част от новия план „Au contact“, който разглежда общовойсковите сили на сухопътните войски, основните армейски сили са организирани в две дивизии, всяка от които разполага с една тежка (бронетанкова), една средна (лека бронирана или морска пехота) и една лека бригада (парашутна или планинска пехота). Излита френски атомоносен изтребител-бомбардировач Mirage 2000N на Ескадрон „Ла Файет“ на Командването на стратегическите въздушни сили. Oперативно и административно командване, включващо ядрените сили на френските ВВС и самолетите за дозареждане с гориво във въздуха, командва се от офицер с чин генерал на авиационен корпус, съответстващ на генерал-лейтенант. Изтребителен ескадрон 1/91 „Гаскония“ (Escadron de chasse 1/91 Gascogne)(113-а Авиобаза Сен Дизие – Робинсон) Изтребителен ескадрон 2/4 „Ла Файет“ (Escadron de chasse 2/4 La Fayette)(125-а Авиобаза Истр – Льо Тюбе) Група за дозареждане с гориво във въздуха 2/91 „Бретан“ (Groupe de ravitaillement en vol 2/91 Bretagne)(125-а Авиобаза Истр – Льо Тюбе) Командване на противовъздушна отбрана и въздушни операции (Commandement la défense aérienne et les opérations aériennes, CDAOA) Oперативно командване, ръководещо бойното и оперативното използване на силите на френските ВВС, с изключение на подразделенията на Командването на стратегическите въздушни сили, командва се от офицер с чин генерал на авиационен корпус, съответстващ на генерал-лейтенант. Командването отговаря преди всичко за сигурността на френското въздушно пространство. Френската Противо-въздушна отбрана на територията на страната е организирана на три степени. Център за провеждане на въздушни операции (Centre de Conduite des Opérations Aériennes (CCOA)) – това е нервният център на всички операции на френските ВВС (с изключение на мисиите за използване на ядрено оръжие, поверени на командния център на Командването на стратегическите въздушни сили) и като такъв има постоянна връзка с Шефа на армиите (Президентът на Републиката). Центърът за провеждане на въздушни операции командва всички операции, включително ударните, разузнавателните, транспортните и специалните. Освен това е възложил на четири регионални командни центъра ролята по наблюдени, контрол и отбрана на френското въздушно пространство, но запазва контрол върху действията им. Разположен е в укрепени подземни бункери на територията на закритата 921-ва Авиобаза Таверни „Фрес Мае“, северно от Париж в департамент Вал д'Оаз, регион Ил дьо Франс. Позивната му в радиообмена е „Veilleur“. Център за откриване и контрол (Le centre de détection et de contrôle (CDC)) 07.927 (със зона на отговорност северозападна Франция). Разположен край Синк Марс ла Пил в департамент Индра и Лоара, регион Център – Долината на Лоара. Позивната му в радиообмена е „Raki radar“. Център за откриване и контрол (Le centre de détection et de contrôle (CDC)) 05.901 (със зона на отговорност североизточна Франция). Разположен край Драшенброн в департамент Долен Рейн, регион Елзас – Шампань – Ардени – Лоара. Позивната му в радиообмена е „Riesling radar“. Център за откриване и контрол (Le centre de détection et de contrôle (CDC)) 05.942 (със зона на отговорност югоизточна Франция). Разположен на връх Мон Вердюн край Лион в департаментално административно образувание Рона, регион Оверн – Рона – Алпи. Позивната му в радиообмена е „Rambert radar“. Център за откриване и контрол (Le centre de détection et de contrôle (CDC)) 04.930 (със зона на отговорност югозападна Франция). Разположен в авиобаза Мон дьо Марсан в департамент Ланд, регион Аквитания – Лимузен – Поату – Шарент. Позивната му в радиообмена е „Marina radar“. Подразделение за откриване с въздушно базиране (Unité de détection aéroportée (UDA)). Това са екипажите на четирите френски самолета за ДРЛОиУ АУАКС Е-3F на 36-а Авиоескадра за командване и ДРЛОиУ (36e Escadre de commandement et de conduite aéroportée) от 702-ра Авиобаза Авор. Те оказват радио-локационна подкрепа на четирите регионални центъра за откриване и контрол, но по своя преценка центровете могат да предадат оперативния контрол върху изтребителите и зенитно-ракетните комплекси при ПВО операции, като във всеки един момент могат да си върнат контрола върху операцията. Позивната му в радиообмена е „Cyrano“ Във всеки от четирите регионални центъра за откриване и контрол има по едно Гражданско (цивилно) подразделение за координация (Détachement Civil de Coordination (DCC)) с гражданското Ръководство на въздушното движение, така както има по едно военно подразделение за координация във всеки граждански регионален център за РВД. Командване на въздушните сили (Commandement les forces aériennes, CFA) Aдминистративно командване, отговарящо за боеготовността и оперативната подготовка на френските ВВС, с изключение на подразделенията на Командването на стратегическите въздушни сили, командва се от офицер с чин генерал на авиационен корпус, съответстващ на генерал-лейтенант. Във френските ВВС „ескадра“ съответства на авиополк, „ескадрон“/ „група“ съответства на ескадрила в българските ВВС и „ескадрила“ съответства на авиозвено. Бойци от 20-и Отряд командоси парашутисти на френската Въздушна армия. Въздушна бригада на силите за сигурност и интервенция (Brigade aérienne des forces de sécurité et d'intervention, BAFSI) – Bключва силите за специални операции на ВВС, силите за бойно търсене и спасяване, за охрана на обектите на ВВС и противо-пожарните аварийно спасителни подразделения на авиобазите. Въздушна бригада за авиационни оръжейни системи (Brigade aérienne des systèmes d'armes aériens, BASAA) – Oтговаря за поддръжката и модернизацията на авиационния парк на ВВС. Въздушна бригада за поддръжка на маньовъра на въздушните сили (Brigade aérienne d'appui à la manœuvre aérienne, BAAMA) – Oтговаря за комуникациите и инфраструктурата на ВВС. Ескадри Командната верига във военновъздушните сили е оперативно командване – бригада (военна операция) – ескадрила. Административната верига е Командване на въздушните сили – ескадра – ескадрон. Ескадронът във френската Въздушна армия съответства на ескадрила в българските ВВС, а ескадрилата във френската Въздушна армия – на авиозвено в българските ВВС. Ескадрата в сегашния си вид е ново формирование, равнопоставено на полк. Създадени са на две вълни – през август – септември 2014 г. (четири) и през август – септември 2015 г. (седем ескадри). За разлика от ескадрите в предишния им вид (оперативни подразделения), съвременните ескадри са административно-технически организации. Те отговарят основно за обслужването на авиационната техника и личния състав. Създадени са, за да се възстанови прекъснатата връзка между авиационните ескадрили и ескадрилите за обслужване и ремонт на авиационната им техника, която причинява сериозни организационни проблеми и спад на техниката в бойна и летателна готовност. Бойната подготовка и готовност остават задача на бригадите на видовете сили, които разработват учебните програми, ученията и принципите за бойно им използване, както и приучват екипажите на авиационната техника. По тази причина например учебно-бойната 8-а Изтребителна ескадра е в състава на Авиационната бригада изтребителна авиация, въпреки че дори не е въоръжена с изтребители, а с реактивни учебно-тренировъчни самолети Алфаджет. Авиобазите остават формирования, натоварени основно с логистичната поддръжка на базираните в тях подразделения. Ескадрите са формирани около типовете авиационна техника, затова не всички подразделения, базирани в една авиобаза влизат в състава на организираната на нейна територия ескадра. Последната обичайно включва бойните ескадрони, ескадроните за подготовка и приучване на летателния състав и ескадроните за наземно обслужване. Тъй като задачата на ескадрите е да поддържат летателната и бойната готовност на техниката, а не бойното ѝ използване се наблюдава аномалията в 4-та Изтребителна ескадра в Сен Дизие – Робинсон да влизат Изтребителен ескадрон 1/7 „Прованс“ (многоцелева изтребителна авиоескадрила), Изтребителен ескадрон 1/91 „Гаскония“ (атомоносна авиоескадрила) и Ескадрон за приучване на Рафал 2/92 „Аквитания“ (която е съвместна между ВВС и Военноморската авиация). От единадесетте ескадри две дори не разполагат с авиационни подразделения – Експедиционната авиационна ескадра за командване и управление включва основно наземни подразделения за свръзка и управление на силите, а Ескадрата „земя – въздух“ за ПВО – 1-ви Зенитно-артилерийски полк (702-ра Авиобаза Авор) – зенитно-ракетни подразделения. Не всички ескадрони са формирани в ескадри, но в случай на военна операция от авиоескадра се очаква да формира оперативна група (англоезичният военен термин 'task force') от самолети, екипажи, наземен персонал и самолетообслужваща техника, необходими за провеждането на операции. Пускова установка на ЗРК SAMP/T (MBDA ASTER) от състава на Ескадрон за отбрана „земя – въздух“ 12/950 „Тюрсан“ на френската Въздушна армия на парад. Военноморски сили Законът за отбраната на Френската република фиксира следната организация на Националните ВМС: Шеф на Щаба на военноморските сили (Chef d'état-major de la Marine (CEMМ)), с чин адмирал, равностоен на генерал на армия (на СВ) и генерал на въздушна армия (на ВВС). Щаб на военноморските сили (l'état-major de la Marine (EMM)). Така както и при Генералния щаб на въоръжените сили Шефът на Щаба на военноморските сили е всъщност командващ военноморските сили, а реалният Началник-щаб на ВМС е Главният генерал на военноморските сили (Major général de la Marine), офицер с чин вицеадмирал на ескадра, съответстващ на генерал на армейски корпус (на СВ) и генерал на въздушен корпус (на ВВС).
Най-модерната френска стратегическа атомна подводница S619 „Льо терибл“, въоръжена с балистични ракети М51 излиза на бойно плаване. Океанските стратегически сили на националните ВМС (Force océanique stratégique de la Marine nationale (FOST)) са подводният компонент на френските ВМС. Числеността му е около 4000 офицери, военнослужещи и граждански лица, командващият офицер е с длъжност Адмирал командващ подводните сили и океанските стратегически сили (Amiral commandant les forces sous-marines et la force océanique stratégique (ALFOST)) и чин вицеадмирал на ескадра. Щаб на Океанските стратегически сили Океански стратегически сили (Force océanique stratégique (FOST)), ВМБ Ил Лонг (île Longue) 4 стратегически атомни подводници клас „Льо Триомфон“ (" Le Triomphant") със 7 екипажа: S616 „Le Triomphant“, S617 „Le Téméraire“, S618 „Le Vigilant“ и S619 „Le Terrible“ Ескадрила ударни атомни подводници (Escadrille des sous-marins nucléaires d'attaque (ESNA)), ВМБ Арсенал Тулон (Arsenal de Toulon) 6 ударни атомни подводници клас „Рюбис“ („Rubis“) с 10 екипажа: S601 „Rubis“, S602 „Saphir“, S603 „Casabianca“, S604 „Émeraude“, S605 „Améthyste“ и S606 „Perle“ Оперативна база Ил Лонг (Base opérationnelle de l'Ile Longue, на о-в Лонг)(за техническа поддръжка на атомните подводници и балистичните ракети, както и за съхранение на ядрени бойни глави) Главен комуникационен център на Националните ВМС в Росне, департамент Индр с подчинени свързочни възли в Лоперек, Керлуан и Плонеур-Трез, департамент Финистер и Сен Асис, департамент Сена и Марна Комуникационен център за Южна Франция с подчинени свързочни възли във Вилпинт и Вердюн ен Лораже, департамент Од. Център за анализ и акустично разузнаване (Centre d'interprétation et de reconnaissance acoustique (CIRA))
Военноморска авиация (Аéronautique navale) Военноморската авиация на Националните ВМС включва около 6800 офицери, моряци и граждански лица и 230 летателни апарата, разположени в четири военноморски авиобази в метрополията (bases d'aviation navale (BAN)): Ландивисьо (Landivisiau), Лан-Биюе (Lann-Bihoué), Йер – Льо Паливестр (Hyères Le Palivestre) и Ланвеок-Пулми (Lanvéoc-Poulmic). Командва се от офицер с длъжност Адмирал на военноморската авиация (Amiral de l'Аéronautique navale (ALAVIA)) и чин контраадмирал (съответстващ на комодор в българските ВМС), базиран във ВМБ Тулон. Съставена е от: Палубната авиогрупа на борда на атомния самолетоносач R91 „Шарл дьо Гол“. Палубна авиогрупа (Groupe aérien embarqué (GAE)) 11-а, 12-а и 17-а Флотилия (изтребителни авиоескадрили) с палубни изтребители Rafale M във ВМАБ Ландивисьо (BAN Landivisiau) 4-та Флотилия (авиоескадрила за ДРЛОиУ) с палубни самолети за ДРЛОиУ E-2C Hawkeye във ВМАБ Лан-Биюе (BAN Lann-Bihoué) Център за обучение и оперативна подготовка за изпълнение на мисии (Centre d'entraînement et d'instruction de préparation de missions (CEIPM)) във ВМАБ Ландивисьо (BAN Landivisiau) Типичният състав на авиогрупата, предвиден за операции от борда на самолетоносача, включва: 24 изтребителя Rafale M (с възможност за усилване до 30) 2 самолета за ДРЛОиУ E-2C Hawkeye 2 вертолета за ПЛО NH-90 Caïman 2 вертолета за БТС EC725 Caracal Resco 3 вертолета за търсене и спасяване и свръзка Dauphin SA-365F Pedro безпилотни летателни апарати Авиация за морско патрулиране и наблюдение (Aviation de patrouille et de surveillance maritime (APATSURMAR)) Разположена е в бази на сушата и включва следните подразделения: 21-ва и 23-та Флотилия (авиоескадрили за морско патрулиране и ПЛО) със самолети Breguet Atlantique ATL2, базирани във ВМАБ Лан-Биюе (BAN Lann-Bihoué) 24-та и 25-а Флотилия (авиоескадрили за морско наблюдение) със самолети Falcon 50M SURMAR, базирани във ВМАБ Лан-Биюе (BAN Lann-Bihoué, 24-та Флотилия) и 190-а Авиобаза на френските ВВС Таити – Фаа'а (BА 190 Tahiti-Faa'a, 25-а Флотилия) 28-а Флотилия (учебна авиоескадрила за морско наблюдение) със самолети Embraer EMB-121 Xingu, базирана във ВМАБ Лан-Биюе (BAN Lann-Bihoué) Палубни вертолети (Les hélicoptères embarqués) Противо-лодъчен вертолет NH90 „Кайман“ на френската военноморска авиация каца на палубата на американския крайцер USS Antietam (CG-54) във водите на Бенгалския залив, февруари 2016 г. 31-ва и 34-та Флотилия (вертолетни ПЛО ескадрили) с вертолети Lynx, базирани във ВМАБ Йер Льо Паливестр (BAN Hyères Le Palyvestre, 31-ва Флотилия) и във ВМАБ Ланвеок – Пулми (BAN Lanvéoc-Poulmic, 34-та Флотилия). В процес на замяна с NH-90 Caïman. 36-а Флотилия (вертолетна противо-корабна ескадрила) с вертолети AS.565SA Panther, базирана във ВМАБ Йер Льо Паливестр (BAN Hyères Le Palyvestre). 32-ра и 33-та Флотилии (вертолетни ескадрили за търсене и спасяване, бойно търсене и спасяване и специални операции) с вертолети Eurocopter EC.225 SECMAR (32-ра Флотилия) и NH-90 Caïman (33-та Флотилия), базирани във ВМАБ Ланвеок – Пулми (BAN Lanvéoc-Poulmic). 35-а (вертолетна ескадрила за търсене и спасяване) със спасителни вертолети SA-365N Dauphin „SP“, учебни вертолети SA-319B Alouette III във ВМАБ Йер Льо Паливестр (BAN Hyères Le Palyvestre) и спасителни вертолети SA-365N3+ Dauphin „SP“ в 190-а Авиобаза на френските ВВС Таити – Фаа'а (BА 190 Tahiti-Faa'a) Център за обучение и оперативна подготовка Ланвеок Пулми (Centre d'entraînement et d'instruction de Lanvéoc-Poulmic (CEI)) Център за обучение по оцеляване и спасяване на военноморската авиация (Centre d'entraînement à la survie et au sauvetage de l'aéronautique navale (CESSAN)) Спомагателна авиация (Aviation de soutien)
Контратерористичното командване е формирано през 2001 г. и обединява военноморските стрелци, които охраняват обектите на ВМС и военноморските командоси, които са специалните диверсионно-разузнавателни сили. Силите са с численост около 2700 души и са под командването на офицер с длъжност Адмирал на военноморските стрелци и командоси (Amiral des fusiliers marins et commandos (ALFUSCO)) и чин капитан на кораб (еквивалентен на капитан I ранг в българските ВМС), базиран във ВМБ Лориан (Lorient). Силите имат следната структура: Щаб на Морските сили на военноморските стрелци и командоси (ВМБ Лориан (Lorient)) Военноморски командоси (commandos marins) – компонент сили за специални операции, организиран в отряди командос (Commando, всеки с численост между 40 и 100 бойци). Административно са подчинени на Морските сили на военноморските стрелци и командоси, а оперативно – на Командването за специални операции на френските въоръжени сили (Commandement des opérations spéciales (COS)). Общата численост на морските командоси е около 750 души. Отряд командос „Юбер“ („Commando Hubert“), базиран във ВМБ Тулон (Toulon). Неформално известен и като Отряд командос за подводни действия „Юбер“ (Commando d'Action Sous-Marine Hubert, CASM) е най-елитният отряд на военноморските командоси. Съставен е от бойни плувци, които освен в състава на Командването за специални операции на френските въоръжени сили, често работят съвместно и с Генерална дирекция за външна сигурност (Direction générale de la Sécurité extérieure (DGSE)), френското външно разузнаване, подчинено на Министерството на отбраната, като заедно с него оперират с водолазния кораб Bâtiment de soutien de plongée (BSP) А645 „Alizé“. Числеността на отряда е над 100 души, всеки със задълбочена водолазна и парашутн аподготовка. Командирът е с чин корветен капитан (съответстващ на капитан III ранг в българските ВМС). Отрядът е съставен от две роти: 1-ва Рота (съставена от четири секции) Секция А – командване и оперативна поддръжка, екипажи на десантните лодки тип RHIB, общо около 15 души. Секция В – морски контратероризъм. Освен самостоятелно, може да действа в поддръжка на контратерористичния отряд на френските ВМС ECTLO и на контратерористичния отряд на Националната жандармерия GIGN. Секция С – подводни диверсанти. Екипажи на подводни транспортьори тип PSM (Propulseurs sous-marins). Секция С – разузнаване и огнева поддръжка. 1-ва Рота (съставена от пет „дивизиона“, общо около 30 души). Свръзки Двигателни и енергийни системи Техническа поддръжка Корабоводене Комисариат Отряд командос „Жобер“ („Commando Jaubert“), базиран във ВМБ Лориан (Lorient) Отряд командос „Трепел“ („Commando Trepel“), базиран във ВМБ Лориан (Lorient) Двата отряда са идентични. Всеки е с численост от около 82 души, съставен е от 5 взвода и е натоварен с десантно-щурмови задачи, морски контратероризъм, бойно търсене и спасяване, бой в градски условия, в тежки условия като пещери, блата, джунгли. Всеки от двата отряда поддържа в готовност по 8 бойци за военноморския Отряд за контратероризъм и за освобождаване на заложници (Escouade de contre-terrorisme et de libération d’otages (ECTLO)), който не е постоянно формирование, а се задейства при извънредна ситуация. Към шестнадесетте бойци на отряда от „Жобер“ и „Трепел“ може да бъдат добавени при нужда и бойни плувци от „Юбер“. Отряд командос „Монфор“ („Commando Montfort“), базиран във ВМБ Лориан (Lorient) Отряд командос „Пенфентеньо“ („Commando Penfentenyo“), базиран във ВМБ Лориан (Lorient) Двата отряда са идентични. Всеки е с численост от около 82 души, съставен е от 5 взвода и е натоварен с войсково разузнаване, разузнавателни операции със специално оборудване, снайперска стрелба на големи дистанции, целеуказване на огъня на авиацията и артилерията. Освен това двата отряда поддържат съвместно един взвод със задълбочена подготовка за специални операции в тила на врага – Специализиран отряд за неутрализиране и наблюдение (Escouade spéciales de neutralisation et d'observation (ESNO)), който не е постоянно формирование, а се задейства по разпореждане на Командването за специални операции за операции зад граница. Отряд командос „Кйефер“ („Commando Kieffer“), базиран във ВМБ Лориан (Lorient) С численост около 70 души. Оказва оперативна и техническа поддръжка на другите отряди – свръзочни и информационни системи, водачи на кучета, сапьори, специалисти по ЯХБЗ, системи за наблюдение, развойна работа за системи и оборудване. Отряд командос „Поншардье“ („Commando Ponchardier“), базиран в казармата в Ланестер (Lanester) С численост около 50~70 души. Най-новият отряд командос, формиран на 11 септември 2015 г. Оказва логистична поддръжка на другите отряди. Военноморски стрелци – охранителните сили на Националните ВМС, Групировка на ВМБ Тулон. Военноморски стрелци – охранителните сили на Националните ВМС, Групировка на ВМБ Брест. Военноморски стрелци (fusiliers marins) – лекопехотен компонент, организиран в групировки (батальонен еквивалент) и роти. Охраняват военноморските бази, военноморските авиобази, оръжейните складове и свързочните възли на ВМС. Изпращат взводове за охраната на обектите, разположени извън територията на метрополията, както и взводове или отделения на борда на основните военноморски съдове по време на операции. Групировка на ВМБ Тулон (Toulon), ВМАБ Йер Ла Паливестр (Hyères Le Palyvestre) и свързочна станция Фор дьо Сис Фурс (Fort de Six Fours). Разполага с отряд за бързо реагиране: Група за интервенция и подсилване (groupe d'intervention et de renfort (GIR)) Групировка на ВМБ Брест (Brest), ВМАБ Ландивисьо (Landivisiau) и свързочна станция Керлуан (Kerlouan). Също разполага с отряд за бързо реагиране: Група за интервенция и подсилване (groupe d'intervention et de renfort (GIR)) Рота на ВМБ Шербур ан Котантен Рота на Оперативна база на стратегическите подводници в Ил Лонг (île Longue) и склада за ядрени боеприпаси в Генвенез (Guenvénez) Рота на ВМАБ Лан-Биюе (Lann-Bihoué) Рота на ВМАБ Ланвеок-Пулми (Lanvéoc-Poulmic) Рота на Централен свързочен център на Националните ВМС Росне (Rosnay), департамент Индр (Indre) Рота на Свързочен център на Националните ВМС за Северна Франция в Сент Асис (Sainte-Assise), департамент Сена и Марна (Seine-et-Marne) Рота на Свързочен център на Националните ВМС за Южна Франция във Вилпинт (Villepinte) и Сейсак (Saissac), департамент Од (Aude) Тези седем роти изпращат за срок от шест месеца взводове за охрана на свързочните центрове във Фор дьо Франс (Fort-de-France) в Мартиника, Маина (Mahina) и Сюпер Маина (Super Mahina) в Таити, Уен-Торо (Ouen-Toro) в Нова Каледония и в Рюфиск (Rufisque) в Cенегал. Оперативна структура Оперативното управление на силите се осъществява от следните старши военноморски офицери, познати в англоезичната терминология като „flag officers“ или офицери-флагмани: Командващи временно създадени военноморски съединения за провеждането на конкретни операции Командващ на военноморските сили в Средиземноморския регион (Commandant en chef pour la Méditerranée (CECMED)), той и морски префект на Средиземноморския регион, разположен в Тулон. Командващ на военноморските сили в Атлантическия регион (Commandant en chef pour l'Atlantique (CECLANT)), той и морски префект на Атлантическия регион, разположен в Брест. Командващ на военноморските сили в района на Ла Манша и Северно море (Commandant en chef de l'arrondissement maritime de la Manche (COMAR Manche)), той и морски префект за Ла Манша и Северно море, разположен в Шербур ан Котантен. Командващ на военноморските сили в района на Френските Антили и Гвиана (Commandant en chef de l'arrondissement maritime de l'Antilles-Guyane (COMAR Antilles-Guyane)), разположен във Форт-дьо-Франс. Командващ на военноморските сили в района на Индийския океан (Commandant de la zone maritime océan Indien (ALINDIEN) Командващ на военноморските сили в района на Тихия океан (Commandant de la zone maritime océan Pacifique (ALPACI) Командващ на стратегическите океански сили (Commandant de la Force océanique stratégique (ALFOST)) Звания на видовете сили и службите Личният състав на френските Национални ВМС е организиран във видове сили, част от ВМС и отделни видове сили и организации, прикрепени към военноморските сили. Системата на воински звания във Франция следва свои собствени традиционни наименования и те се различават както между различните видове сили вътре във ВМС, така и в специалните отделни видове сили и служби. Френското наименование на тези различни категории воински състав е „корпуси“ (corps). Корпуси организационно изграждащи Военноморските сили: Корпус на флотските екипажи (officiers des équipages de la flotte) – основната категория войскови състав, включва пълноправните военноморски офицери, заемащи командни длъжности, както и матросите и старшините, служещи на плавателни съдове, в подводните сили, във военноморската авиация, в силите на морските стрелци и командоси и във военноморските бази и съоръжения на сушата. Фактически това са два корпуса – на военноморските офицери и на военноморските екипажи (вторият включващ подофицерите и моряците). Технически корпус на ВМС (officiers techniciens de la Marine) – включва техническия състав както на борда на морските съдове, така и обслужващите технически съоръжения във военноморските бази. Към този корпус се числят и военнослужещите на Марсилския батальон моряци – пожарникари, който представлява уникална организация, част едновременно от Военноморските сили (Marine nationale) и Гражданската отбрана (Securité civile) и освен на тях подчинена и на общинската администрация в Марсилия. Корпус инженери на техническите науки и морските работи (ingénieurs des études et techniques de travaux maritimes) – включва техническия състав, зает с проектирането на военноморската инфраструктура на сушата, на инфраструктурата на системите за морска навигация и на крайбрежните укрепителни работи Технически и административен корпус на ВМС (corps technique et administratif de la Marine) – включва техническия състав, натоварен с организирането на ремонтните работи на корабния състав и с текущия контрол на ремонта на военноморски съдове в кораборемонтните предприятия на ВМС и в частни корабостроителници Технически и административен корпус на морските дела (officiers du corps technique et administratif des Affaires maritimes) – включва техническия състав, натоварен с изпълнението на обществените функции на френските ВМС – морска администрация, търсене и спасяване на море, реакция при екологични бедствия, контрол и безопасност на морския трафик. Офицерите от корпуса са едновременно офицери, подчинени на военната дисциплина и държавни служители, действащи в интерес на Директората по морските въпроси към Премиера на Републиката и министерството на екологията, околната среда и водите. Военноморска поща (officiers de la poste navale) – военноморската поща е част от военно-пощенската и куриерска служба, подчинена на Шефа на Щаба на армиите, висшият френски военен ръководител. Корпуси оперативно прикрепени към Военноморските сили: Морска жандармерия (Gendarmerie maritime) – изпълнява двойните функции на брегова охрана и на военна полиция на Военноморските сили Служба на Комисариата на въоръжените сили (Service du commissariat des armées) – изпълнява административни функции като снабдяването на въоръжените сили с продоволствия, религиозни и социални услуги на личния състав, договарянето с частни доставчици, правното представителство на въоръжените сили, връзките с обществеността и т.н. Здравна служба на въоръжените сили (Service de santé des armées) – единната медицинска организация на френските въоръжени сили Служба за ГСМ на въоръжените сили (Service des essences des armées) – единната логистична организация, осигурява ГСМ за автомобилния и авиационния парк на ВМС. Организирането на снабдяването с корабно гориво е задача на самите ВМС. Генерална дирекция по въоръженията (Direction generale de l'armement) – военнотехническа организация на френското Министерство на отбраната, извършваща научноизследователска дейност, проектиране на нови системи въоръжение и оборудване за въоръжените сили, възлагането на поръчки за производството на нови системи въоръжение и оборудване, оръжеен експортен контрол, войскови изпитания преди приемането на въоръжение на нова техника, консервирането и утилизацията на старо въоръжение и техника. Персоналът е организиран в два основни корпуса – основният административно-организационен Корпус на оръжейните инженери (Corps des ingénieurs de l'armement) и научноизследователският Корпус на инженерите по оръжейни науки и технологии (Corps des ingénieurs des études et techniques de l'armement), всеки с отделна система от звания. Персоналът е с военен статут и носи своя униформа, но званията представляват класове в йерархията на държавните служители. Преподаватели по морски науки (professeurs d'enseignement maritime) – висшето военно образование е подчинено на Министерството на отбраната и дори фактически тези специалисти да подготвят личен състав конкретно за ВМС, формално те са част от централната организация на Министерството Еквивалент в българските ВМС Жандармерия Националната жандармерия (Gendarmerie nationale) е едновременно четвъртият вид въоръжени сили и втората национална полицейска служба на Френската република. Като такава, тя е под двойното подчинение на френските министерства на отбраната и на вътрешните работи. В историята си организацията е служила за еталон на множество подобни служби по целия свят. Вътрешната структура на службата, определена с член R3225-4 на Закона за отбраната във вида си от 30 декември 2009 г.[6] е следната: Генерален директор на Националната жандармерия (генерал на армия). Това по принцип е най-висшият офицер на жандармерията, но понякога министърът на вътрешните работи назначава начело на службата магистрат (професионален юрист – съдия или прокурор) или държавен служител. В такъв случай най-висшестоящият офицер на жандармерията е директорът на Оперативния отдел – генерал на армейски корпус. Генерална дирекция на Националната жандармерия – висшият ръководен орган на службата, равен на щабовете на Наземната и Въздушната армии и Националните ВМС. За разлика от тях обаче, в които има командващ офицер, осъществяващ оперативния контрол на вида въоръжени сили и началник-щаб, осъществяващ административен контрол на вида въоръжени сили, в жандармерията двете функции са обединени в ресора на генералния директор. Генерална инспекция на Националната жандармерия – една от петте инспекции на въоръжените сили – на Наземната армия, на Въздушната армия, на Националните ВМС, на Националната жандармерия и на Генералната делегация по въоръженията, подчинени на Генералния инспектор на Армиите. Генералната инспекция на Националната жандармерия е оглавявана от офицер с чин генерал на армейски корпус и официална длъжност Генерален инспектор на армиите на жандармерията (Inspecteur général des armées gendarmerie), който е един от тримата най-висшестоящи офицери на службата. Жандармеристите на специалните ведомствени организации на службата, прикрепени към другите основни видове въоръжени сили (Gendarmerie prévôtale – военната полиция на сухопътните войски; Gendarmerie de l'air – военната полиция на ВВС; Gendarmerie maritime – военна полиция на ВMС и брегова охрана и Gendarmerie de l'armement – военната полиция на Генералната делегация по въоръженията) попадат под инспекцията на Генералните инспектори на съответните видове въоръжени сили. Това е паравоенна полицейска служба. Начело е офицер с чин генерал на армейски корпус. Около 1/5 от целия персонал на Националната жандармерия, или повече от 13 000 души, формират Мобилната жандармерия, означена така, защото предназначението ѝ е основно борбата с безредиците и гарантирането на обществения ред при извънредни ситуации. В този контекст основните ѝ функции са поддръжката на Департаменталната жандармерия и специалните контратерористични подразделения на Националната жандармерия, между които две организации Мобилната жандармерия заема междинно място, тъй като не изпълнява нито превантивна полицейска работа, нито самостоятелно специални полицейски операции, но се включва в такива в подкрепа съответно на Департаменталната жандармерия и на Групировката за интервенция на Националната жандармерия. Основните самостоятелни функции на Мобилната са охраната на обекти от критичната инфраструктура (транспортни обекти, пречиствателни станции, енергийни обекти, комуникационни обекти и т.н.) при извънредно положение и охрана на армейския тил по време на война. По отношение на традициите тя е считана за пехотен корпус и като такава е наричана от френската общественост „Златната“ или „Жълтата“, защото традиционните инсигнии на френската пехота са златни. Мобилната жандармерия е организирана в седем региона, следващи седемте зони за отбрана и сигурност в метрополията на Френската република. Те са съставени от 18 групировки (groupements de Gendarmerie mobile), всяка с между 4 и 9 ескадрона или общо 108 походни ескадрона (escadrons de marche) на Мобилната жандармерия. От тях Бронираната групировка на Мобилната жандармерия на Регион Ил дьо Франс е въоръжена с бронетранспортьори, а останалите седемнадесет групировки са снабдени с лекобронирани камиони и микробуси: Специализирани подразделения на Мобилната жандармерия: по един взвод за интервенция (Peloton d'intervention (PI)) с 18 бойци към всеки ескадрон на Мобилната жандармерия. Мобилната жандармерия е организирана в ескадрони, включващи един щабен взвод, три строеви взвода и взвод за интервенция. 6 интеррегионални взвода за интервенция (pelotons d'intervention interrégional de Gendarmerie (PI2G), известни и като „взводове за интервенция от второ поколение“, всеки с численост от 32 бойци. взводовете са разположени в Тулуза, Оранж, Дижон, Нант, Реймс и Тур и са подчинени на шестте региона на Мобилната жандармерия. Регион Ил дьо Франс (Париж) няма такъв взвод, защото в него е разположена елитната Група за интервенция на Националната жандармерия (Groupe d'intervention de la Gendarmerie nationale (GIGN)). Взводовете заемат междинна позиция в йерархията между взводовете за интервенция и GIGN. Командване на отвъдморската жандармерия (Commandement de la gendarmerie outre-mer) Командването на отвъдморската жандармерия е с ранг на Зонален регион на жандармерията. Територията на метрополитна Франция е разделена на 7 зони за отбрана и сигурност (военни региони). Във всеки от тях има регион на Наземната армия (сухопътните войски) и поне един регион на Националната жандармерия (оглавяван от командващия на региона на департаменталната жандармерия, разположен в града, в който е щаба на съответната зона, регионите на Департаменталната жандармерия в метрополията са общо 13). Командването на задграничната жандармерия се равнява не на регионите на Департаменталната жандармерия, а е фактически осма зона за отбрана и сигурност, което е едно ниво по-високо. Командването има три основни подразделения: – Щабове на териториалните командвания на отвъдморската жандармерия, Групировка за охрана на дипломатическите мисии и Групировка за външни операции. Дисциплинарна жандармерия (Gendarmerie prévôtale) – военна полиция на СВ, прикрепена към Наземната армия. Военновъздушна жандармерия (Gendarmerie de l'air) – военна полиция на ВВС, прикрепена към Въздушната армия. Морска жандармерия (Gendarmerie maritime) – военна полиция на ВМС и брегова охрана, прикрепена към Националните ВМС. Жандармерия по въоръженията (Gendarmerie de l'armement) – военна полиция на ВПК, прикрепена към Генералната делегация по въоръженията. Жандармерия за сигурност на ядрените въоръжения (Gendarmerie de la sécurité des armements nucléaires) – военна полиция на военнослужещите, опериращи с ядрения арсенал на Френската република, прикрепена директно към Министерството на отбраната. Физическата охрана на обектите за съхранение и по време на транспортиране на ядрените боеприпаси между тези обекти е задача на персонал от състава на ВМС и ВВС. Въздушнотранспортна жандармерия (Gendarmerie des transports aériens) – осигурява охраната на гражданските летища и обектите на РВД, прикрепена към Министерството на транспорта. Център за планиране и действие при кризи (Centre de Planification et de Gestion de Crise (CPGC)) Дежурен център от тип войскови щаб с 40 служители, анализиращ оперативна информация и управляващ действията на Националната жандармерия при задгранични мироопазващи операции и операции на територията на Франция в случаи на кризи. Kомандването е разположено в авиобаза Вилакубле – Велизи. В метрополията на Франция авиацията на Жандармерията е организирана в 7 регионални групировки (по една във всяка зона за отбрана и сиурност), включващи 13 авиационни секции и 11 авиационни отряда. В отвъдморските департаменти и владения са базирани 6 самостоятелни авиационни секции. На централно подчинение са учебната авиогрупа и групировка за техническа поддръжка на авиопарка. Командване на училищата на Националната жандармерия (Commandement des écoles de la Gendarmerie nationale (CEGN)) Съдебно-следователска организация на Националната жандармерия (Pôle judiciaire de la Gendarmerie nationale (PJGN)) (Росни су Боа) Институт за криминалистика на Националната жандармерия (Institut de recherche criminelle de la Gendarmerie nationale (IRCGN) Централна служба за криминални разследвания (Service central de renseignement criminel (SCRC)) Централна обсерватория на системите за сигурност на транспорта (Observatoire central des systèmes de transports intelligents (OCSTI)) Технически център на Националната жандармерия (Centre technique de la Gendarmerie nationale (CTGN)) Централно учреждение за администрация и поддръжка на Националната жандармерия (Établissement central de l'administration et du soutien de la Gendarmerie nationale (ECASGN)) Оперативен резерв на Националната жандармерия (Réserve opérationnelle de la Gendarmerie nationale (ROGN)) Служба за снабдяване и логистика на вътрешната сигурност (Service de l'achat, des équipements et de la logistique de la Sécurité intérieure (SAELSI) Подчинена директно на Министерството на вътрешните работи. Oтговаря за снабдяването с техника и оборудване на Националната полиция, Националната жандармерия и Гражданската защита. Служба за информационни технологии и системи на вътрешната сигурност (Service des technologies et des systèmes d'information de la Sécurité intérieure — (ST(SI)2)) Подчинена директно на Министерството на вътрешните работи. Oтговаря за информационната техника на Националната полиция, Националната жандармерия и Гражданската защита. Военнообразователна система Системата на военно образование на Република Франция включва голям брой образователни институции с висок международен авторитет и утвърдени традиции. Следвайки световната практика, те са разделени в институции за първоначално военно образование: висши училища за кандидат-офицери, за сержанти и учебни центрове за войсковия състав; и в институции за следдипломна квалификация и усъвършенстване на бойната и техническата подготовка. Военноморско училище (l'École navale) (Ланвеок – Пулми), подготвя курсанти и подофицери – специалисти за ВМС с тригодишен учебен план, командирът е с чин контраадмирал (Училище за комисари на въоръжените сили (l'École des commissaires des armées) (Салон дьо Прованс), не е в структурата на ВМС, подготвя курсанти за комисари (админитративни офицери) за ВМС Военноморски учебен център Брест (le Centre d'instruction naval de Brest) (административно обединение на три различни учебни заведения, един подготвителен курс и два учебни центъра) Училище за военноморски подофицери (l'École de maistrance) Военноморски лицей Брест (Lycée naval de Brest), военен лицей (гимназия) на ВМС, подготвящ младежи за кандидатстване и последващо обучение за офицери във Военноморското училище Училище за матроси втори клас (l'École des mousses), сержантско училище (гимназия) на ВМС, подготвящо младежи за последваща кариера като матроси подготвителен курс за матроси (cours des matelots) езиков учебен център(centre de ressources linguistiques) център за провеждане на конкурси, стажове и семинари (centre concours, stages et séminaires) За специализация и преквалификация: