Организация на следдипломното обучение в медицината, фармацията и денталната медицина
От 01.01.2007 година вече е в сила нова наредба за придобиване на специалност в здравеопазването. Всяка година до 20 януари лечебните заведения, акредитирани да обучават студенти и специализанти, предлагат на регионалните центрове по здравеопазване брой места за специализанти през следващата календарна година и начин на финансиране на обучението им. Почти всички отпуснати места са за платено обучение - специализантът заплаща такса на съответния ВУЗ. Понякога се отпускат и места по държавна поръчка - случайно или не, това почти винаги съвпада с годината на завършване на висшето образование на деца на изтъкнати преподаватели, завеждащи катедри, директори на лечебни заведения и т.н. Интересен е фактът, че от 2002 година насам срокът до 20 януари не е бил спазен нито веднъж - факт, показателен за темповете, с които се работи в държавните институции. Според доста колеги в цяла Европа се наблюдава същият феномен, тъй като масово висшето образование се финансира, ръководи и организира от държавата. Действа се бавно, законодателните промени се бавят с месеци, а ако човек разчита на финансиране например на изследователски проект, е добре да се въоръжи с голяма доза търпение. Обратно, на Запад от Атлантическия океан университетите имат голяма възможност сами да взимат решения и са в условията на реална конкуренция, което естествено води до повишаване на качеството на образованието там.
Вход във форума на investor-bg
Регионалните центрове по здравеопазване заедно с районните колегии на съсловните организации проучват потребностите в областта от съответните специалисти и всяка година до 20 февруари предлагат на здравния министър броя места за специализанти от всяка една област. Отново ярко изразено противоречие спрямо принципи с доказана ефективност - необходимо е да се даде равен достъп на всички желаещи до възможност за образование, а не държавни чиновници и изкуствено създадени монополни парадържавни структури да определят необходимия брой специалисти. По какъв принцип се определя необходимият брой хирурзи, интернисти, дерматолози, педиатри и т.н., не е много ясно. Ако всеки желаещ да специализира получи тази възможност, то най-способните и най-мотивираните бързо ще станат най-добри специалисти във всяка една област и никъде няма да има глад за кадри. Обратно, ако се разчита на централно планиране от страна на държавата (принципи от една епоха, към която по-добре да не се връщаме) бързо се стига до пренасищане със специалисти или до много остра нужда от хора с образователен ценз. И в двата случая резултатът е следният:
Доскоро специалностите се деляха на основни и профилни, но с новата наредба това разделение отпада. Специалност могат да придобиват правоспособни медици с висше образование от професионални направления "Медицина", "Дентална медицина", "Фармация" и "Здравни грижи". Кандидатите за специализация полагат писмен анонимен конкурс, като издържалите конкурса се записват във висшите училища и във Военномедицинска академия и се обучават в акредитираните лечебни заведения. Спечелилите място по държавна поръчка се обучават за сметка на държавата, останалите заплащат по тарифа, утвърдена от министъра на здравеопазването. Предвижда се занапред специализантите по държавна поръчка да получават заплата, като възнаграждението им ще се определя в зависимост от професионалния им опит в границите между 1.5 и 3 минимални работни заплати за страната. Възможно е отделно от това да се договаря допълнително възнаграждение за нощни дежурства. Крайно време е тези пожелания да станат реалност, тъй като почти във всички клиники специализантите работят наравно с целия щатен персонал без да получават и една стотинка за труда си; не само това, но и заплащат за правото си да работят. Между другото, настоящата статия е писана от специализант по време на нощно дежурство в УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД.
Размерът на заплатата и допълнителните плащания ще се записват в договора за обучение. В него ще се определят също мястото и продължителността на обучението и условията за полагане на дежурства под ръководството на лекар с придобита специалност. След придобиване на специалност медиците, специализирали по държавна поръчка, ще бъдат задължавани да работят по държавно разпределение за срок, равен на времето на обучението.
Специализантите, които са започнали обучението си преди 01.01.2007, го продължават при условията, по които са приети. При специалността "Лицево - челюстна хирургия" възникнаха някои противоречия поради особеностите в законодателството в европейските страни и България. При по-задълбочен анализ нещата се усложниха още повече. Така например съществува специалност "Дентална, орална и лицево - челюстна хирургия" - т. 51 от списъка на медицинските специалности. Точка 29 гласи "Лицево - челюстна хирургия", а на много места в наредбата се говори за специалност "Челюстна хирургия". Какъв е обхватът на тези специалности и докъде достига правоспособността на лекаря при придобиването им, не става ясно никъде. До момента съществуват само две специалности - "Орална хирургия" (под т. 49 от списъка на специалностите - бившата "Хирургична стоматология") и "Лицево - челюстна хирургия". При тях обемът на клиничната работа е сравнително ясно обособен - оралната хирургия включва интервенции по зъбите, зъбния венец и устната лигавица в малък обем; лицево - челюстната хирургия включва оперативни намеси освен това и в областта на слюнчените жлези, околочелюстните синуси, отчасти в областта на шията и орбиталните кухини. Може би проблемът идва от значителния обем и сложност на тези оперативни намеси, които изискват допълнителна квалификация от много съседни области на медицината - УНГ, очни болести, неврохирургия и т.н. В повечето Европейски страни (например в съседна Румъния) се изисква образование и по медицина, и по стоматология (дентална медицина) за практикуване на лицево - челюстна хирургия в такъв обем. Практиката в Румъния е успоредно със специализацията лекарят да учи редовно и медицина (или стоматология, ако първоначално е завършил магистратура по медицина). В България при излизане на наредбата имаше предложение всички настоящи специализанти да придобият специалност "Челюстна хирургия", а не "Лицево - челюстна хирургия", което стана причина да се развихрят бурни страсти и да се отправят дори закани за съдебни дела в международни правораздавателни институции. Може би с основание - едва ли е редно от юридическа гледна точка при започната вече специализация да се променя програмата и статутът на специалността, която ще се придобие. Впоследствие излезе поправка към наредбата, според която всички специализанти с вече започната специалност ще придобият лицево - челюстна хирургия с право да я практикуват единствено в България. Ако някой желае да практикува в ЕС, е длъжен да завърши и магистратура по медицина. Това успокои страстите - явно по една или друга причина никой колега не желае засега да практикува извън страната. Доколкото ни е известно, е имало предложение специалността "Челюстна хирургия" да остане като призната за дентални лекари, които нямат втора магистратура по медицина и имат призната специалност "Лицево - челюстна хирургия" - донякъде удачно решение, но с присъщата си мудност българската държавна администрация така и не се нае да дефинира какъвто и да било стандарт по тази специалност и нещата си останаха висящи. Поради това по-младите лицево - челюстни хирурзи предвидливо започнаха да следват медицина и през 2011 година първата бодра смяна успя да се дипломира успешно. През 2012 и 2013 година се очаква да се дипломрат още свежи попълнения.
Медиците, които искат да упражняват професията си в държава - членка на ЕС или Швейцария и са придобили специалност до края на 2006 г., могат да го направят ако са работили по специалността си не по-малко от три последователни години през последните пет. Този факт ще може да се докаже с удостоверение от министъра на здравеопазването.
В здравното министерство ще се води регистър на специализантите и на придобилите специалност в системата на здравеопазването. Според разпоредбите на новата наредба до края на март 2007 година трябва да бъдат създадени консултативни съвети за специализация по отделните професионални направления. До края на юни 2007 година те трябва да предложат на министъра на здравеопазването цени за обучението по всички специалности.